търговец+на+кучета

Търговец пита на пазара:
- Как вървят прасетата?
- Със зурлата напред - отговаря селянинът-продавач.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" - мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" - пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" - мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца.
- Ти що не пишеш, бе, Иване?
- Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо....

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Мозъкът на мъжа се състои от следните блокове:
1. Датчик "Гладен съм" и "жаден" естествено Работи винаги!!
2. Сензор "Искам с*кс". С времето прегаря. Има три положения:
- Искам;
- Искам та не се трае;
- Тук и сега.
3. Център за аудио въздействия. Входни данни:
- магическа некомпресирана музика, 16бит и нагоре, 44кхц, стерео и усилена;
- звук от наливане на алкохол в чаша;
- благодарни похлипвания на удовлетворена жена.
4. Център за определяне на вида бира.
5. Блок за взимане на стратегически решения. Решение по подразбиране -
Майната му на всичко... Дай още две бири!!
6. Автопилот до дома.
7. Генератор на отговори на въпроса: Къде ходиш бе хаймана?. С времето от примитивно устройство се превръща във високоинтелигентен прибор с изострена логика.
8. Автоматичен блок за отговор "Скъпа дай да го обсъдим по-късно".
9. Високомощен заглушител на съвест.
10. Далекомер "Самка". В реално време разчита ТТ данни на базата на визуално възприятие. Най-съвършените позволяват да се направи извод от типа "ще ми пусне/няма да ми пусне".
В стандартната инсталация има функции за определяне размера на гърдите, стегнатостта на задника и други. При някои модели - специална приставка за определяне на интелекта - "тъпа/почти тъпа".
11. Генератор на воля за знимание със спорт. Често се поврежда.
12. Датчик на нивото на насищане с алкохол. При много екземпляри отсъства или не работи. Умишлено пропусната.
14. Регистри за временно съхранение на резултати от спортни мероприятия.
15. Стопкран-блокировка "Чужда жена". При особено гнусните типове е вандалски повреден с отвертка.
16. Малък, бавен и разнебитен носител на съвест. Има противен глас и не дава да спиш нощем. Неутрализира се с точка 9.
17. Имитатор на бурна дейност. През работно време работи на пълна мощност.
18. Блокове за повторение - искам пари, искам нова кола, нов CD-плеър, и т.н.
19. Симулатор "Домашен майстор".
20. Черна кутия "Душа". В много случаи достъпа е само за ограничен кръг приятели и една-две любовници.
21. Hеонова реклама с надпис "интелект". Рядко свети.
22. Анализатор на ландшафта. При махмурлук и особено в понеделник сутрин дава отвратителни картинки. Регистрира полети на зелени кучета. Пише по небето неприлични надписи.
23. Таймер. Пример за програмиране: Петък. Около 17.30. Да се прибирам ли? Я по-добре да пийна една-две бири!

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Мъж отива в зоомагазин, да си купи домашно животно.
- Искам домашно животн, но да е по-необичайно. Омръзнаха ми разни кучета, котки, риби и хамстери...
- Точно за вас имаме специална стока - казва продавачът - говореща стоножка.
Платил човекът маса пари за стоножката и се прибира вкъщи, доволен и предоволен.
Сложил кутията със стоножката на определено място, цял ден я разглеждал, давал и да яде, правил и всякакви удобства, абе занимавал се човекът. Привечер решил да я изкара малко на разходка:
- Слушай, стоножката, да ходим малко да се поразходим, а?
Стоножката мълчи. Мъжът отново:
- Чуваш ли, ма? Дай, да излезем малко на чист въздух!
Отново тишина.
Мъжът почнал да се съмнява, че са го измамили:
- ЕЙЙЙЙ - крещи той - ГАД МРЪСНА! ТИ ЩЕ ОТГОВАРЯШ ЛИ ИЛИ НЯМА!? АЗ КАЗАХ, ДА ХОДИМ НА РАЗХОДКА...
- Млъкни бе, твойта мамка - злобно се обажда стоножката - чух те още първия път, много добре те чух даже. Обувките си обувам, бе...

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Писмо на войник, до любимата

Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...
Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).
Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).
Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.
Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше, де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам, де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен. Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза оттук. Искам като изляза оттук да вляза направо в теб. Моля ти се, напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те е*е за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?
Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на с*кс. Т.е. аз да правя с*кс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи "Плейбой" като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма, а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перв*рзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.
Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.
Чао сега, скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.

Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

18+ Дерби на странните имена в спорта :)

Норвежкият футболен треньор Е*е (Сковдал) решава да почерпи играчите Е*е (Джонсън) и Е*е (Санд) с Александър Хлеб и Сол (Кембъл). По пътя се присъединяват колегите им (Теодорос) Загоракис и (Андрей) Дебнар. Обстановката се нажежава, когато пред тях се изпречва италианската волейболна националка и фотомодел (Франческа) Пичинини. Девойката обяснява, че не цепи (Кристер) Басма на никого, но все пак се съгласява да поплува с футболистите. И тук на сцената се появява потготвителното трио, състоящо се от италианския нападател Пипо (Индзаги), хърватския спец (Ото) Барич и руския волейболист (Сергей) Баранов. Играта загрубява, когато в нея влизат (Светослав) Бърканичков, (Бишенте) Лизаразу и (Мариус) Влизали. А когато бившия нападател на "Вердер" (Марко) Боде подсказа за голмайсторските си възможности, Пичинини вече не можеше да удържи на фланговите му атаки. Сеансът приключва с головата серия на Е*и (Смолерек), нападател на "Борусия" (Дортмунд). Напълно оплетена в мрежите на бившия вратар на Бундестима Бодо (Илгнер) Пичинини вече вика за помощ. Разпарцальосана италианската красавица не иска и да чуе за разгонената си фамилия. Тогава се явява и европейския шампион по класическа борба Курамагомед Курамагомедов, който направо (Ярослав) Плашил Пичинини. Защо ли... И тук в нашата история щафетата поемат алпийката (Таня) Путиайнен и добрите й приятелки от бивша Чехословакия (Мартина) Суха и (Магдалена) Слива. Триото бива допълнено от секссимвола на дамския тенис Ана Курникова. Везните се накланят в полза на женския отбор. Действията на новодошлите футболисти (Самир) Насри и (Антони) Серич разклащат устоите на мъжкото царство, а ситуацията става направо (Карол) Кисел-а. Но отново силният пол натежава с включването в играта на бившия европейски шампион по сумо (Левон) Ебаноидзе и колоездача (Александър) Винокуров. Утолили нагона си, нашите герои залъгват глада си със (Стоян) Самунев (Жоан Антонио) Пици. Жаждата бива утолена с помощта на (Михал) Винярски и целия баскетболен отбор на "Пивоварна Лашко". Като истински английски футболист (Крис) Къркланд не може да остане по-назад и също оплита крачка. Кафето и десерта поднасят полският голмайстор (Силвестър) Черешевски и руският фигурист (Алексей) Ягудин. Идва ред на разходка с лодка по рекичка в близката горичка. Там е събран половината отбор на Ботев (Пд) от началото на 90-те, канарчетата са представени от (Иван) Кочев, (Запрян) Раков, а с бърз спринт преминава (Тодор) Зайцев, който не преценява скоростта и се набива на (Борис) Хвойнов. Няма как без Енгибар Енгибаров, който ем ги бара ем ги кара с мотокара. В цялата суматоха от храсталака изкача хърватският футболист (Дарно) Сърна, погнат от сърцатия бранител на "Славия" (Янко) Вълканов. На близкото дърво случката наблюдава олимпийският шампион по кану каяк (Николай) Бухалов. В кротък тръс преминава (Деян) Говедарица, който търси добрата си приятелка (Дорота) Свиневич. На другия бряг са футболистите (Рейнал) Педрос и Педро (Паулета), както и лекоатлетът (Иван) Педросо. Нещо все още не достига, на нашите герои и за това те се свързват със скиорката (Дебора) Компаньони, като свежи резерви на сцената се появяват Куро (Торес), (Кевин) Куран и Хакан Шукур. Историята вече се превръща в истинско дерби на странните имена в спорта. Развръзката в мача е, когато на терена излиза американската чукохвърлячка Лиза Мишлека. Опитните кучета (Валентин) Дъртилов и (Петър) Курдов не позволяват превеса на дамите да стане ясно изразен. Легендарният румънски футболист (Виктор) Пицурка вдига класата на отбора, а турските защитници Тайфун и Тайфур заздравяват отбраната, за да се стигне накрая до едно дружеско реми 1000:1000. От всичко на всичко, което се случи стана свидетел австалийският център (Андрю) Богът, избран за новобранец номер едно в тазгодишният драфт на НБА. А за да стане нашата история обществено достояние трябват и репортери. За вашата осведоменост се погрижиха колегите Ташко (Сулютов), Курти Куртев, Фидан Пупов и не на последно място сексапилът на БНТ (Антония) Близнакова.
Край, Конец, The End, Fin...

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.

Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Учителката на малкия Иванчо извежда класа на разходка из Морската градина. На една полянка Иванчо забелязва две кучета едно върху друго и пита:
- Госпожо, какво правят тези кученца?
- Ами, едното си е счупило крачето и другото кученце му помага.
След кратък размисъл Иванчо казва:
- Ех, тъй е в живота - ти му помагаш, а то ти го начуква отзад...

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Събрали се три кучета - Доберман, Питбул и едно от онези кадето кожата им е толкова набръчкана, че им виси от всякъде.
Добермана казал:
- Аз веднъж като се сбих с един Ротвайлер, знаете ли къв белег ми остави - ей тоя на челото. Ама аз като го захапах за врата и му го счупих като пръчка.
Тогава Питбулът казал:
- АААА, тва не е нищо. Тоя големия белег на гърдите ми виждате ли го. Той е откогато се бих с една Немска овчарка, захапа ме и ми откъсна част от месото. Обаче аз я захапах и й счупих врата като клечка за зъби.
Тогава се обадило и онова набръчканото куче:
- А вие виждате ли тая дупка на врата ми - и почнало да си набира кожата. Набирало, набирало, набирало... и казало - ей тва ми е дупката на гъза.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката:
- Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Ами-и, доведе ме да ми изпилят ноктите.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

Две бълхи стояли на едно умряло куче и едната казала:
- Ех, дали има живот и на другите кучета?!

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

- Може ли да видя кучето, което е заело първо място на конкурса за кучета-пазачи?
- Не. За съжаление го откраднаха.

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!

На конкурс за кучета влиза един скитник, целият е мръсен скасан и миришещ, в краката му ляга куче порода улична превъзходна без едно ухо, козината му опадала на места, опашката му нагризана. Идва водещият и казва:
- Извинете господине, но вие и вашето куче мисля, че не сте подходящи за нашия турнир.
- А как бе то моето куче мойе да лети!
Тогава възхитен водещият казал:
- Ако накарате кучето ви да лети не само че ще останете ами и ще спечелите първо място.
Почнал бездомникът да вика на кучето
- Пешо лити уа!
Пешо не реагира
- Айде бе Пешо лити уааа, че ще ни изгонят!
Пешо само повдигнал едното си ухо да погледне какво става и пак продължил да спи.
- Айде бе Пешо лити уаааа айде уаааа!
И тогава Пешо:
- Уффф Гошо много топло уааа!

Добавен преди 11 години Харесвам този виц!