Вицове » ти+разбра+ли

ти+разбра+ли

Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти!
Младежът получава плесница.
След половин час пак отива при нея:
- Извинявай! Аз наистина те харесвам!
- Благодаря!
- Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти!
Отново плесница.
Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря:
- Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена!
- Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата й!
- Гледай сега. Отиди пак при нея, извини й се, и я попитай: "Да не би да сте ходила на зъболекар? Разбра ли?
- Окей! Ще опитам…
Отива пак при нея:
- Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар?
- Да! – усмихва се момичето – Затова мирише. Сложиха ми мост!
- А, да, разбирам… И кой е срал под моста?

Добавен преди 11 години 7 Преглед

- Танцувам с нея снощи, пускам ѝ ръка под полата. Чувствам, че ме иска!
- Как разбра?
- Хм… да ти обясня… Някога хранил ли си кон с ръка?

Добавен преди 11 години 4 Преглед

Христофор Колумб е открил Америка, защото е бил ерген.
Ако беше женен, нещата щяха да изглеждат така:
- Защо трябва да отидеш точно ти?
- Не могат ли да пратят някой друг?
- Не мислиш ли, че те използват?
- Ти луд ли си или си обикновен глупак?
- Защо да не мога да дойда с теб?
- Не можеш да ме убедиш, че тръгвате само мъже!
- Каква кръгла земя бе идиот? Какво ли не би измислил, само и само да излезеш нанякъде!
- Ако тръгнеш, аз се връщам при майка!
- Какво от това, че земята ще си остане плоска?
- Значи отдавна си уредил нещата с индианските ку*ви!
- Не те пускам и това е!
- Слушай животно мръсно! Не обувай обувките! Сваляй веднага шапката! Не разбра ли да не тръгваш никъде?!

Добавен преди 11 години 8 Преглед

Сигурно сте чували за хора, които само със силата на мисълта си огъват пирони, късат окови и връзват лъжици на фльонга. Ето за един такъв феномен ще стане дума в тазвечершната ни история. Спиридон Бъчваров, така се казвал той, имал уникалният шанс да посети великата и тайнствена Индия. Посещението си той дължал на общинския съвет в родния му град Челопеч, които го наградили с екскурзия по маршрута Челопеч-Бомбай-Калкута-Челопеч като първенец в окръга по предадени празни бутилки от алкохол. След като Спиридон се върнал в България, пръв го посрещнал неговият най-добър приятел Тома Карапотурев и веднага го заразпитвал: - Казвай сега, как е в Индия? - Ми...кво да ти кажа. Същото като тука в Челопеч. Тъмна Индия! Обаче най-хубавото е, че един техен шаман ме научи на хипноза, четене на мисли и други такива неща. - Стига бе, Спиро, на кой ще ги разправяш...Такива неща не съществуват - врътнал глава Тома, за да оправдае името на адаша си Тома Неверни. - Вярно е, бе. За два дни се научих да прониквам в главите на хората и да ги карам да правят каквото си поискам. - Не вервам! - отсякъл Тома - Докажи! - Вервай ми...- опитал се да го придума Спиро с изтъркан монархически номер, но Тома отказвал да повярва, докато не види с очите си. Тогава Спиридон Бъчваров посочил един балкон на отсрещния блок и казал: - Глей ся! Виж там онзи блок...Виждаш ли го? - Виждам го. - А виждаш ли човека на терасата на шестия етаж? - Виждам го! - Ей те тоя човек ще го накарам да си хвърли телевизора през терасата! Гледай само... Спиридон сбърчил чело, напрегнал цялата си мисловна енергия и настъпил педала на чакрите докрай. По челото му избили капки пот, а аурата му засветила като престилката на козлодуйски оператор. След 2-3 минути човекът на терасата загасил нервно цигарата си, започнал да върти и чупи глава и влезнал вътре. След още 2 минути от прозореца полетял миксер. Спиро дал волумето на мисловната си енергия на мах. След още една минута излетяла ютия, след това тостер, микровълнова печка, калорифер, касетофон... По едно време настъпило затишие...Но то траяло само 5 минути, след което от прозореца полетяла и автоматична пералня Перла 5. След като успял да избута и огромния си хладилник Мраз през перваза, човекът се показал на прозореца и изкрещял: - Абе идиот, кво искаш бе, не разбра ли че нямам телевизор!

Добавен преди 11 години 1 Преглед

След победата на октомврийска революция в Русия през 1917 г.победилите комунисти избили или пратили в каторгите руската интелигенция. С течение на годините обаче започнала остро да се чувства нужда от грамотни хора. Взело се партийно решение да се подготвят собствени верни кадри. Тъй като Чапаев бил вече възрастен за тая цел, изпратили помощника му Петка. След 7-8 години Чапаев бил служебно в Москва и решил да се види с Петка. Срещнали се те, хапнали, пийнали и Чапаев го попитал:
- Ти нали учи някакво висше образование, какво по-точно завърши?
- Психология, логика и философия.
На Чапаев това не му говорело нищо и му казал:
- Обясни и трите неща, така че аз да ги разбера.
- Добре: Има двама човека - единият мръсен, другият чист и една баня. Кой ще влезе да се изкъпе?
- Мръсният - отговорил Чапаев
- Не ще влезе чистият. Той е свикнал да си е чист. Това е психология. Разбра ли?
- Разбрах. Давай за другото.
- Има двама човека - единият мръсен, другият чист и една баня. Кой ще влезе да се изкъпе?
- Е, нали каза, че чистият.
- Не, ще влезе мръсният, защото той е мръсен и трябва да се изкъпе. Това е логика. Разбра ли?.
- Мисля, че да. Давай за третото.
- Има двама човека - единият мръсен, другият чист и една баня. Кой ще влезе да се изкъпе?
Чапаев съвсем шашнат извикал:
- Е..а ли му майката!?
- А, това вече си го разбрал."Е..а ли му майката?" .Точно това е философията.

Добавен преди 11 години 7 Преглед

- Момиче, искаш ли да спиш с мен?
- Моля? Да спя с теб? Как ти хрумна такова нещо? Не, наистина, как разбра?

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Излизат двама приятели на лов за зайци. Цял ден вървели… зайци няма. По едно време от храстите изскочил един. Гръмнал първия, не уцелил… гръмнал втория и той не уцелил… обаче гледат кръв… заека е ранен. Да вървим по следата… все някъде ще умре! Вървели… вървели стигнали до един овчар. Единият се провикнал:
- Еееееей овчаркооооо… да е минавал от тук един заеееек…?
– Кой бреееее… оня мъжкия ли…?
– Ти как разбра че е мъжкиииии…?
– Ами той като мина и каза:
- Кажи на ония двамата глупаци… че ще ме хванат за к*ра…

Добавен преди 11 години 4 Преглед

- Ало, пешо ти ли си? Защо още не си ми пратил файла по e-mail?
- Ох, кво да ти кажа! Модема ми не бачка! Не мога да ти го пратя . . . но щом толкова много ти трябва, имам една идея.
- Каква?
- Слушай сега! Значииии . . . създай един файл. Промени му големината на 1 234 832 байта. Разбра ли?
- Мисля. . . че да!?
- Добре, имаш ли PC Tools?
- Ми да!
- Добре, стартирай PCT, отвори го с редактора, превключи на шестнайстичен режим, позиционирай в началото и пиши . . . A1 B7 34 1F 4A 61 35...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Богата мутра наела зидар да му измаже една ограда на вилата. Като влязъл той у тях и видял за къв палат става въпрос веднага разбрал, че е ударил 6-ца от тотото и поискал 6000 евро за измазването на малката оградка. Мутрата не се пазарил, щото имал много пари, но пък поставил условие, че ако замазката стане крива ще го спука от е*ане. Почнал зидаря, бил велик майстор, но от притеснение за е*ането и вълнение за 6000 евро дето щял да вземе, ръката му треперела и изкривил замазката. Изобщо мутрата не се пазарила дала му парите и викнал двама от охраната си:
- Зимайте го този и го спукайте от еб*не в гората.
Тръгнали с Мерцедеса към гората, а по пътя:
- Моля ви се хора стар човек съм, вече имам три деца ще стана за смях на цяло село.
- Не шефа каза и ще те еб*м.
- Айде бе, хора, ще ви дам 3000 евро, а вие кажете, че сте свършили работата.
- Не шефа каза и ще те е*ем. Думата му е закон.
- Ще ви дам всичките 6000.
- Абе ти не разбра ли? Ще те спукаме от еб*не - шефа каза.
В този момен звъни GSM-а на единия и се чува из цялата кола разярения глас на шефа:
- Връщайте се веднага има един за убиване, не ще да връща парите, да вземете и него към гората.
Минало малко време и зидаря от задната седалка плахо потупал единия по рамото:
- Ей, пичове да не вземе да стане няква грешка после. Аз съм за еб*не.

Добавен преди 11 години 5 Преглед

Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:
- Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?
- Такъв съм роден. Дефектен съм. - отвърнал папагала.
- Невероятно - отговорил младежа.- Ти всъщност ме разбра и ми отговори!
- Разбрах всяка думичка - казал папагалът. - Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.
- Хайде бе… - казал младежът - Тогава ми отговори на това:
- Как се държиш на клонката, като нямаш крака?
- Виж сега - почнал папагалът - това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.
- Ииии! - въодушевил се младежът - Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?
- Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:
- Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.
- Пссссст! - казал папагалът. - Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.
Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:
- Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.
- МОЛЯ? - вбесено извикал младежът. - Какво се случи след това?
- Ами, пощальонът влезе, вдигна й нощницата и започна да я милва по цялото тяло - описал папагалът.
- Ооо, НЕ! И тя му позволи?
- Да. След това той продължи да я съблича, а тя клекна на колене и…
- Ииии?
- Убий ме ако знам! Стана ми и паднах от клона…

Добавен преди 11 години 6 Преглед

- Татко, ти някога влюбвал ли си се в учителката?
- Да!
- И какво стана?
- Нищо! Майка ти разбра, и те премести в друго училище.

Добавен преди 11 години 9 Преглед

Вечер, съпрузите са в дневната. Мъжът пита най-небрежно жена си:
- Скъпа, къде е кафето?
Тя го поглежда ядосано и изригва:
- БЕ ТИ НЕ СЕ ЛИ НАУЧИ?! ЗА ТОЛКОВА ГОДИНИ, НЕ РАЗБРА ЛИ КЪДЕ СТОЯТ НЕЩАТА?! ЗАСРАМИ СЕ! НЕ МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА НЕОРИЕНТИРАН!
- Добре, бе жена, кажи къде е?
- Е КАК КЪДЕ? КАКТО ВИНАГИ - В ЕДНА КУТИЯ ОТ ФЪСТЪЦИ, НА КОЯТО ПИШЕ "ЗАХАР" И Е В ХЛАДИЛНИКА!

Добавен преди 10 години 10 Преглед

Девойка води момче в къщи. Влизат в спалнята и тя му предлага да пробват 69.
- 69?!?!?! Какво е това? – пита момчето.
Девойката разбира, че момчето е новобранец в с*кса и му предлага:
- Аз ще поставя моята глава между твоите крака, а ти постави твоята глава между моите, разбра ли?
Все още не знаейки какво точно ще прави, малко притеснен, момъкът се съгласява, само да не го развали момента.
Тъкмо се понаместили, девойката без да иска се изпуснала със звучна пръдня…
Момчето, умирайки от смях и миризма се опитва да разбере какво се е случило…
Момичето засрамено го моли да й прости и да пробват още веднъж…
Съгласил се младежът … Но девойката пак без да иска се изпуснала…
Младежът изплашен и учуден, става от леглото, взема си дрехите и започва да се облича…
- Какво?!?!? Защо си отиваш? – пита момичето.
- Ама ти си ненормална ако мислиш, че ще остана и за следващите 67!

Добавен преди 10 години 4 Преглед

Две малки момичета си говорят. Едната казва:
- Как да разбера на колко години е мама?Не ми казва, че жените не говорили за това.
- Виж в личната й карта. Там е всичката информация… като в твоя бележник. Момичето прави това и казва на майка си:
- Мамо, знам всичко за теб… ти си на 32 г. и си 58 кг.
- Я, как разбра всичко това? – изненадана е майката.
- Знам и защо сте се разделили с тати… – майката вече е цялата в уши.
- Така ли? И защо според теб сме се разделили?
- Щото имаш слаби оценки по с*кс! (с*кс = F).

Добавен преди 10 години 4 Преглед

Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!

ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.

Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.

Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…

Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.

Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.

Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме

Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.

Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!

Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.

Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.

Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.

Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно

Добавен преди 10 години 27 Преглед