слуга+и+съсед
Слуга казва на съседа на своя господар:
- Мистър Джонс ви поздравява и ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не ви е давало да спите.
- Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
2
- Защо този човек спира на всеки ъгъл?
- Това е мой съсед. Ами по навик. Десет години разхождаше по този маршрут кучето си.
1
Съсед среща съседка в асансьора.
- Къде е мъжа ти?
- В командировка е.
- Тогава ще дойда довечера у вас.
- Аз да не съм ти прос*итутка бе?
- Ама кой ти говори за пари? Кой ти има пари за такива неща в днешно време!
3
- Аз едва не припаднах, когато момчето което ме изпращаше вчера вечерта поиска да се целува – доверително съобщава момиче на своя млад съсед.
- Наистина ли? – насмешливо произнася този – Тогава ти сигурно ще умреш, ако знаеш какво ми е в главата.
0
По-добре господар в ада, отколкото слуга в рая
0
Съсед пита приятеля си:
- А бе, жена ти много се е разхубавила напоследък?
- Защо мислиш така?
- Вчера я мернах набързо, отивахте някъде с колата.
- Не бе, объркал си се. Карах булдога на ветеринар.
1
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.
Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!
Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
3
Семейство се връща щастливо от екскурзия и завистлив съсед ги пита:
- Хареса ли ви Флоренция?
Жената се замисля и се обръща към съпруга си:
- Скъпи, Флоренция беше там, от където си купих ръкавиците, нали?
1
Жена към съпруга си:
- Видял ли си, колко мил и нежен е новия съсед. Постоянно целува и прегръща младата си приятелка. Защо не го правиш и ти?
- Че аз дори не я познавам...
2
Шотландец отива на операция за подмладяване. Във вагона съсед го пита:
- А защо не си купи билет и за връщане?
- Ами, ако операцията излезе много успешна, може да се върна с детски билет.
2
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
5
В дума на хирург пристига негов съсед. Домакинът любезно го кани, пият по чаша вино, гледат телевизия и си бъбрят. На изпроводяк лекарят казва учтиво:
- Предайте поздрави на съпругата си! Как е тя със здравето?
- Ах, щях да забравя! Виждате ли, аз дойдох точно по този повод. Тя падна по стълбите и лежи на пода в безсъзнание...
1
Срещнали се двама приятели и единят казал:
- Брато, ела да ти кажа една много яка далавера... Искаш ли да ти позная всичко по пътя на логиката?
- Ами... става.
- Ще ми отговаряш с "да" и" не", но само истината! Имаш ли аквариум?
- Да.
- Щом имаш аквариум, по пътя на логиката в него трябва да има вода. Щом има вода, значи има и рибки - нали така?
- Да.
- Щом има рибки, значи обичаш животните?!
- Да.
- Щом обичаш животните, по пътя на логиката обичаш и хората. Щом обичаш хората, значи обичаш и жените?
- Да.
- Щом обичаш жените, значи обичаш и да правиш с*кс с тях, следователно не си пед*раст!
- Да, бе брато! Как само позна! Това е много яко. Трябва и аз да го пробвам.
По пътя към вкъщи срещнал един съсед и решил да се пробва в наученият току-що метод. Извикал съседа и му предложил да му познае по пътя на логиката всичко за него. Съседът се съгласил.
- Ти имаш ли аквариум? - попитал нашият човек.
- Не. - отговорил съседът
- Егати пед*раста! - отсякъл нашият и си тръгнал.
1
Седи си малко детенце на улицата и плаче с все сила... Покрай него минал добрият съсед и казал:
- Хайде, Петърчо, ще те заведа при мама!
Детето още по-силно ревнало:
- Неееее, мама много ме бие!
- Добре, тогава при татко!
- Неееее, татко още повече ме бие, аз затова плача!
- Добре де, Петърчо, при кого тогава да те заведа, за де не плачеш? - попитал съседа.
- При ЦСКА, те никога не бият!
P.S. Умно дете!
4
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой на около не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!
3