седи+един+върху+кофа+за+боклук

Двама сърби вървят в Ню Йорк и гледат небостъргачите. Изведнъж от един небостъргач пада гола жена точно в най-близката кофа за боклук. Единият сърбин побутва другия:
- Гледай, гледай, ово е стандарт - е*еш и фъргаш.

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

Върви си един студент из града и гледа как скинари налагат негърче. Станало му жал и понеже бил якичък ги разпъдил набързо. Негърчето дошло до него и му казало:
- Аз тебе много благодари. Мой баща Крал Африка. Аз тебе води дома и после води теб сафари. Дай мен адрес.
Студентчето си помислило.
- А бе, този кой го знае какъв е, ама карай.
Написал си адреса и след седмица идва едно писмо. В плика самолетен билет и 1000 долара. Нашият си казал.
- Що да не използвам билета? Качил се на самолета и кацайки се озовал върху червен килим пред който го чакала лимузина. Вярно бащата на негърчето бил крал! Закарали го в разкошен палат, негърчето всяка вечер го водело по барове и ресторанти. Една вечер студента казал.
- А бе, нали щеше да ме водиш на сафари?
Негърчето излязло и след малко се върнало с една цинкова кофа, една пушка и влачи и едно куче.
- Сега слуша внимателно! Утре ходи сафари маймунски м*де. Става така - аз качи се на палма. Тръска, тръска - маймун падне. Куче апи муде и носи в кофа.
- А тази пушка за какво ни е тогава?
- Туука слуша мнооого внимателно! Стане така - аз тръска, но маймун по-як, не пада! Маймун тръсне, аз падна! Вееееднага застреля куче!

Добавен преди 7 години Харесвам този виц!

Тбилиси. Грузинец заложил банкнота от 10 рубли, скрил се зад кофа за боклук и чака някой да мине, да се наведе за да я вземе и той да свърши бързо работата си отзад. Минал един руснак, повъртял се, погледал я, навел се за секунда, грабнал банкнотата и изчезнал.
- Много бърз! - помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Минал един евреин, погледал банкнотата, поразмислил, сложил си шапката отзад, навел се, взел я и изчезнал.
- Много умен! - помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Спрял се пред нея друг грузинец, подритнал я с крака настрани и свил зад ъгъла.
- Хитър! - казал си нашия човек.
Станал да оправи банкнотата. Навел се, почувствал нещо отзад и си помислил:
- И коварен!

Добавен преди 6 години Харесвам този виц!

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 години Харесвам този виц!

Седи си един пич и мисли: Животът ми е шайзе! Така ужасно да не ми върви! Жена ми ми изневерява, дъщеря ми прост*туира, синът ми е крадец, а и явно ще ме уволнят. По-добре да не живея.
Тръгнал към реката да се дави. На брега седят три старици - мръсни, парцаливи и проскубани. Влиза мъжът във водата, а стариците го спират.
- Къде, бе момче?
- Ще се давя.
- И защо?
- Защото животът ми е ад!
И разказал всичко, което му тежало.
- Чакай, чакай! - казали стариците.
- Ние сме феи. Ще оправим работата.
Отскубнала косъм от главата си първата, духнала върху него.
- Ето! Жена ти те обича. Сега седи в кухнята и ти приготвя обяд.
И втората отскубнала косъм.
- Дъщеря ти се записа в техникум и я приеха в музикалната школа.
Третата духнала също косъм.
- Синът ти се хвана на работа в завод. А вече имаш и нов шеф. Чака те повишение.
Мъжът се разплакал.
- Как да ви се отблагодаря, мили феи? Нямам пари.
- А, нищо! Ще се отблагодариш по естествен начин.
Човекът много се стреснал. Бабите били отблъскващи, но нямало как. Събрал душевни сили и се отблагодарил и на трите.
Преди да си тръгне, едната го попитала:
- На колко години си?
- На 42.
- Баси! 42 години живееш и още вярваш във феи!?

Добавен преди 4 години Харесвам този виц!

Царят решил да жени дъщеря си. Тъй като имало трима кандидати той решил да ги подложи на следното изпитание:
- Който от вас успее да отнесе кофа пълна с вода и закачена на оная му работа на по-далечно разстояние, той ще се ожени за дъщеря ми!
Първят кандидат закачил кофата на инструмента, направил три крачки и паднал
Вторият кандидат също закачил кофата и тръгнал, но на десет метра паднал.
Третият кандидат закачил кофата и побягнал с нея.
Царят и свитата му тръгнали след него, за да видят докъде ще стигне. След десетина километра виждат: лежи кандидатът мъртъв, до него се търкаля празната кофа, а на един камък седи старец и умира от смях... Питат го, каква е работата, а той отговаря:
- Ей, хора, в живота си не съм виждал по-голям майтап. Тича си тоя мъж и носи кофа с вода, закачена на оная му работа. Изведнъж дръжката на кофата се изплъзна, а оная работа така го перна по челото, че го уби на място...

Добавен преди 3 години Харесвам този виц!

Един пияница отишъл в някаква долнопробна кръчма. Поръчал си кана червено вино, а за мезе - малко сирене.
Не щеш ли, върху масата се появила мишка. Тя с видим апетит започнала да отгризва от млечния продукт. Фирканият изпаднал в умиление:
- Мило животинче, ела у дома при мен! Аз ще се грижа за теб!
Мишката отговорила признателно:
- Благодаря ти, добри човече! Но каква полза би могъл да имаш от мен? Та, аз съм просто една страхлива твар!
Нашият герой я уверил:
- Аз ще те науча как да бъдеш смела! Пийни си от това винце и ще добиеш кураж. Аз, самият не съм голям герой, но цапна ли му порядъчно от този еликсир - ставам същински звяр!
Животинчето го послушало и почнало да лока от винцето. Когато с дружни усилия, двамата пресушили каната - клиентът се провикнал към кръчмаря:
- Пешо, сега нямам пари! Пиши ми всичко на вересия!
Съдържателят на питейното заведение възкликнал:
- Ееей, голям боклук си, да знаеш!
Пияницата кипнал:
- Кой е боклук, бе? Я, ела да се разберем навън като мъже!
А мишката добавила войнствено:
- Айде, доведи и котката, бе, отворен!

Добавен преди 2 години Харесвам този виц!

Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник.
Майорът:
- Фамилия?
Донаборникът:
- Иванов.
Майорът:
- Съблечете се!
Донаборникът се съблича.
- Обърнете се!
Донаборникът се обръща.
- Наведете се!
Донаборникът се навежда.
- Разтворете бузите!
Донаборникът разтваря.
- Годен!
Донаборникът се обръща с недоумение:
- Е к'во, толкова ли не можехте, да ми го кажете в лицето...