седи+един+върху+кофа+за+боклук
50 начина да изплашите персонала на компютърна зала.
1. Влезте в система, изчакайте секунда, след което накарайте лицето ви да изглежда уплашено, извикайте "Господи, засякоха ме" и бързо се изпарете от залата.
2. Започнете да се смеете безконтролно около 3 минути, след което внезапно спрете и изгледайте подозрително всеки, който се е втренчил във вас.
3.Изключете монитора и се оплачете на персонала, че скапаното нещо не работи и не знаете как да го подкарате.След като ви го включат, изчакайте 5 минути и повторете процедурата.
4.Ако системата ви е UNIX, напишете серия от стряскащи съобщения от root-а, като използвате, че повечето mail команди не следят йерархията при смяна на from.
5. Ако системата ви е DOS-подобна, извикайте високо "ВНИМАНИЕ, ОТКРИХ ВИРУС!" Нека това да е директорията c:virus, в която има F-PROT.
6. Ако системата ви е DOS със telnet-ване към UNIX сървър, комбинирайте 5. и 6.
7.Пишете като обезумял, от време на време спирайте и се оглеждайте. Сложете пред себе си хронометър и докосвайте един по един пръстите на ръката за всеки клавиш, натиснат от съседа ви в дясно.
8.Преди да дойде навалицата, размени захранващите кабели на моноторите от съседните компютри. Ефектът се забелязва добре в момента, когато единият от съседите ви понечи да си ходи и инстинктивно изключи монитора.
9.Намерете midi с някоя детска песен ("Мама ми купи днес", "Мила моя майко...", или "Мама, мама, что я буту делать..." ще свършат добра работа). Надънете високоговорителите докрай и пускайте песента много пъти един след друг. Ако някой се опита да възрази, кажете че изпробвате новите си авторски музикални библиотеки и им предложете source кода.
10. Работете нормално известно време. Изведнъж се вторачете в монитора, издайте тих вик и се скрийте под масата.
11. Обърнете се към съседа си отдясно и го попитайте на висок глас, дали през последните два дена не са сменили паролата на Пентагона.
12. Направете малко ритуално жертвоприношение, преди да включите компютъра.
13.Извадете от чантата си окови, вериги и белезници и внимателно ги наредете на бюрото. Ако някой ви попита за какво Ви трябват, отговорете му загадъчно "За всеки случай..."
14. Работете известно време, след което спрете и започнете да проклинате на висок глас своете дередже. След 3 минути млъкнете и продължете да работите.
15. Влезте в лабораторията, съблечете си спокойно шлифера, бавно се приближете до централното бюро, оставете си чантата. Започнете мълчаливо да се разхождате между катедрите, от време на време спирайте и си записвайте нещо в едно тефтерче.
16. Запалете свещи в пентаграма около терминала си преди да започнете работa.
17. Помолете околните за излишен диск. Предложете $2. Мрънкайте непрекъснато, докато някой не се съгласи.В момента, точно преди да получите диска бръкнете в джоба си и извикайте: "Ах, ето те и теб!"
18. Всеки път под Windows, когато double click-нете върху някоя икона и системата започне да влачи,започвайте да повтаряте монотомно "Иконо Пред Тебе Но Не На Тебе Моля Се Иконо Пред Тебе Но Н е На Тебе Моля Се..." и когато поредния прозорец се появи, не забравяйте да извикате "ДА-А-А!!"
19. Използвайте вместо командата help персоната, седяща в дясно вас. Освен че вдига достатъчно шум, този трик ви създава и много нови приятели.
20. Пъхнете сламка в устата си, приберете 2ръцете в джобовете. Започнете да натискате клавишите и програмирате със сламката. (Б.Р. Малък практически трик -- дръжте винаги сламката между кътниците си, а не между предните си зъби. Повечето програмисти предпочитат третия и четвъртия десен кътник.)
21. Ако сте с цветен монитор и ако току що сте получили по Internet файлове с със загадъчни имена ANIMAL01.JPG... ANIMAL025.JPG, не се колебайте да ги покажете незабавно на екрана, така че всички да ги видят. Не се безпокойте, ако се съди по голата истина за същността на Internet, няма никаква опасност да демонстрирате обичайните и скучни картинки на животни, много вероятно е тов да са екземпляри от някоя нова и екзотична колекция порнографски картинки.
22. Сканирайте паспортния портрет на своето гадже, изобразете TIF-а на екрана и започнете да се оплаквате от вашите отношения пред всички останали в залата.
23. Опитайте се да напъхате 360/1.2 дискета в 1.44 флопи, кажете на supervisor-а, че флопито не работи.
24. Ако работите на PC, попитайте гръмогласно къде се е изгубил символа с ябълката.
25. Изпечатете на принтера пълните събрани съчинения на Уилиам Шекспир (редакция Проект Гутемберг), след това (един или два дни по-късно) си изрежете монолога на Хамлет, кажете, че само това ви е трябвало навийте останалото на тръба и го хвърлете в кошчето.
26. Седнете, втренчете се в екрана, ако сте момиче извадете една пиличка за нокти и започнете да се занимавате с маникюра си, ако сте от мъжки пол започнете да си гризете ноктите. Огледайте си ръцете, изругайте нещо и излетете от стаята, обръщайки стола си.
27. Ако имате дълга коса, спрете да пишете за малко, извадете ножица и започнете да махате цъфналите краища. Когато излизате, пуснете нехайно космите върху клавиатурата на съседа си отдясно.
28. Наредете около компютъра си огромни портрети в златна рамка на депутати от Народното Събрание. Обяснете, че тяхният вид намалява комплекса ви за интелектуална непълноценност.
29. Влезте в лабораторията, преметнал(а) десетина чифта чорапи през рамо. Внимателно събуйте обувките си и ги поставете върху корпуса. Наредете чорапите върху монитора и започнете да обяснявате ентусиазирано за трансцеденталната красота от естетическото усещане, породено от хармоничното съчетание памук върху пластмаса.
30. Изсмейте се истерично, изкрещете "Вие ще горите в пламъци!!!" и продължете да работите.
31. Накарайте компютъра ви да изглежда че пуши. Ако не знаете как -- спомнете си отново за голата истина за същността на Internet и влезте в произволен FTP site -- ще намерите ръководствата за пиромани някъде близо до главната директория.
32. Определете музикална нота за всеки функционален клавиш, натиснат от вас (примерно Del=До, Enter=Ре, F3=Mи...) Всеки път, когато натиснете клавиш от списъка, пейте нотата гръмогласно. Работете няколко часа сн CorelDraw по този начин.
33. Изчакайте в залата да утихне... Изведнъж кажете "Мяууу" и пъхнете в устата си мишката на компютъра.
34. Вземете назаем клавиатурата от съседа си отдясно. "Извинете, ще може ли за малко?" Извадете кабела и го пъхнете в своя компютър.
Върнете му я и кажете, че сте свикнал със XT клавиатура и не и не знаете къде са клавишите "Ю" и "Ч", но сега вече няма проблеми, защото сте написали "Чю Юч" и вече ще можете да използвате Copy Char. Ако съседът ви не възкликне "... ама не можеше ли Alt и ASCII кода...", направете си съответните изводи за него.
35. Магнит.
36. Извадете тефтер и започнете да събирате числа по стария, ученически начин. Обяснете,че този метод е по-сигурен от калулатора на Windows.
37. Ако лабораторията няма локална мрежа, настанете се на най-мощния компютър, отворете DOS сесия и програмирайте с часове на Turbo Pascal 4.
38. Създайте монотомен шум от натискане на един и същи клавиш много и много пъти, докато привлечете вниманието на съседът в дясно от вас. (Може отидете в десния край на полето и да натискате Spacebar.) Тогава погледнете клавиатурата на съсед(кат)а си. Започнете да натискате неговият/нейният BackSpace много и много пъти последователно докато изтриете цялото поле, което е написал(а) и възкликнете "О, значи вашият BackSpace работи!". Свийте рамене и се върнете към заниманието си "натискане на шпация". Неочаквано надайте вик: "Ах, а какво ще кажеш за това, другарю(другарко). Значи аз време съм натискал Spacebar, а не BackSpace. Нищо чудно, че не се е трило... Ах!" Изпечатайте си query-то и излезте.
39. Погледнете към съседа си (съседа си в дясно, разбира се) и го попитайте "ти също ли видя това...". Започнете да се смеете гръмогласно и излезте от стаята.
40. Попитайте съседа си в дясно има ли под ръка дебъгер. Когато ви отговори с "не", извадете от чантата си флакон "Мухозол" и напръскайте всичко наоколо.
41. Telnet-нете се до централната машина, изберете си някой друг log-нал се и започнете да разговаряте с него като със стар приятел. Затворете connection-а, преди да е събрал сили да ви попита, откъде всъщност ви познава.
42. Вземете химикалка. Започнете да пишете по екрана. Оплачете се, че писалката не работи.
43. Ако сте момиче, сложете на главата си венец от цветя. Накачулете се с хипарски знаци. Непрекъснато се усмихвайте. Напишете едно изречение, след което прегърнете монитора и изахкайте "ах, такъв си ми умник...", после целунете екрана. Повтаряйте това след всяко изречение. След цели месеци време прегърнете клавиатурата, погалете корпуса на компютъра, най-накрая целунете по бузата съседа си отдясно, прегърнете смаяният асистент и излезте.
44. Пригответе си игла, конец, и всичките си (500) стари 5 инчови дискети, вденете иглата в конеца. Започнете да се правите, че да форматирате старите си лични дискети една по една, от време на враме казвайте "bad-сектор" и пробождайте дискетата с иглата. Гордо окачете на врата си гердана от дискети.
45. Купете си от Славейков някоя два-три диска с игри и препълнете главния сървър.
46. Влезте бягайки в компютърната лаборатария, извикайте "Днес започна Битката при Армагедон!!!!", след което спокойно седнете и започнете да работите.
47. Ако седите на въртящ се стол, докато чакате резултат от програмата започнете да се да се люлеете и пейте песента "лека нощ и лек сън...". За ваше улеснение привеждаме пълния текст на песента (от училище знаете само първата строфа). Приятно пеене, ще има кога! Лека нощ и лек сън, спи всичко навън, безгрижно и ти сън сладък заспи! Refrain: Утре пак в светлина ще те срещне деня... (2) Лека нощ и лек сън, дошъл е отвън ангел благ край теб да бди и край теб да седи... Refrain: Утре Бог да ще пак, да огрей слънчев зрак...(2)
48. Влезте в лабораторията, информирайте всички, че днес ви се ражда бебе и кажете на най-близката персона: "Дай ми този компютър или ще храниш домашния ми крокодил през следващата седмица...
49. Сложете всичките 13 броя на списание "Вирус за Вас" в главната директория
50. Под Unix, прибавете в главната си директория VI.LOGIN с единствен ред logout, след което се оплачете, че системата ви изхвърля веднага след влизане. Ако имате възможност, направете същото за root-а и няколкото други account-а, които знаете че sysadmin-а използва.
2
Мъжките фантазии 2
ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКА
"Желязната Маска, - говори ми прекрасна дама, - знам, че краля е постъпил с вас несправедливо, и реших да ви подаря най-скъпото което имам - своята чест". Тя повдига пишната си пола...
Вътрешния глас: А пък ти за беда си в желязна маска.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
Лицето и е покрито с дебел слой пудра. Възспитали са я да доставя на мъжа удоволствие. Тя е гейша. Тя поставя настрана ветрилото си и подобно на пеперуда, лети на моето татами.
Вътрешния глас: Главното, не й обещавай да й дадеш Курилите!
НОВОГОДИШНА
Самотна новогодишна нощ. Звъни се на вратата. Там стои Снежанка в късо червено палтенце, а от палтото се показват дълги-дълги крака. Годината обещава да бъде хубава!
Вътрешния глас: Не си мисли да отваряш вратата - там стои дебелия Дядо Мраз.
ГАДАТЕЛСКА
На рождения ми ден приятелите ми са решили да ми направят необичаен подарък. Те са ми завързали очите и са излязли от стаята. Но не всички. Някой е останал. Някой, който ми подарява незабравими усещания. Сигурно дори няма да разбера кой е бил. Деси? Надя?
Вътрешния глас: Пешо?!
ЧУЖДЕСТРАННА
Дланта ми гали кафявата и кожа, и отново и отново се изпълвам с желание. Най-хубавото на света - чернокожа жена.
Вътрешния глас: Въпреки всичко Упи Голдберг. Така си и знаех.
БИТОВА
Любовта идва когато най-малко я очакваш. Положението е следното: тя седи на пералнята, краката си е поставила върху раменете ми. С*кса на 1000 оборота в минута е възможен. Доказано от "Зануси".
Вътрешния глас: Възможни усложнения - нервен тик, удар с ток, болест на Паркинсон.
СУПЕРАГЕНТСКА
"Слушай, Джеймс, - казва тя с акцент, - каква е задачата ти?" - "Основната ми задача, - казвам аз, съсредоточено разкопчавайки нейния сутиен, - е да правя такива прекрасни жени като теб, щастливи".
Вътрешния глас: Бонд. Джеймс Бонд. - Антонов. Боян Антонов. Намери няколкото хиляди разлики.
ПСИХОАНАЛИТИЧНА
Тя лежи на диванчето. Сеанса по психоанализа е в самия разгар. Току що съм я довел до хипноза и смятам да се възползвам от това.
Вътрешния глас: Между впрочем това е наказуемо - според новия НК - 131-я с лишаване от свобода от три до шест години.
ПРИКАЗНА
Нося маска на мечок. Момичето ми има дълги рижи коси и доверчиви сини очи. "Кой е ял от моята каша?" - казвам аз. Разбира се, че тя. И наказанието й включва да спи в моето креватче.
Вътрешния глас: Въпроса за психотравмата отпада. Травма е без съмнение е имало.
ПОЛИЦЕЙСКА
Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от мен нарушение. В допълнение казва, че й приличам на обявения за издирване престъпник и започва да ме претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото ми начало.
Вътрешния глас: Очарователна служителка на КАТ - това е нещо в областта на фантастиката. Същността на мъжкото ти начало - това някаде в областта на шкембето ли е?
МОКРА
Момичето, което плува в басейна ме кани да се присъединя към нея. Започваме да играем на топка - и неочаквано започваме да правим любов.
Вътрешния глас: Разбирам, че ти си голям специалист по водните процедури, доколкото участваше в отбора по синхронно плуване... но да правиш с*кс във водата е неудобно - физически.
ПЪРВОБИТНА
Хвърлям на пода уловения от мен елен. Приближава се жена ми, тялото й се обвива около мускулестия ми торс. Обладавам я на тигровата кожа и си мисля "По-добрия мъж получава по-добрите жени! Това е справедливо".
Вътрешния глас: Ако наричаш торс крушевидното разширение от бедрата до слънчевия сплит, то наистина никой не може да се сравни с теб по мощност на торса.
ДИСКОТЕЧНА
Разгорещени, излизаме от центъра на дансинга и се отправяме в сенките, където започваме да се галим един друг. След половин час ще се разделим и ако се срещнем пак, сигурно няма да се познаем.
Вътрешния глас: Това ми се струва невероятно, но дори и да се случи наблюдателната охрана прекъсва такива неща много бързо.
ГАСТРОНОМИЧЕСКА
Тялото й е изцяло покрито със сметанов крем. Ръката ми се плъзга по плоското й коремче. Опитвам се да обера сметаната с устни. И ми се струва че това е най-сладката жена в живота ми.
Вътрешния глас: Знам си те теб: така ще се наядеш, че за останалото няма да ти останат сили.
НЕВЕРОЯТНА?
Някога ще я срешна. Ще я обичам повече от живота си, ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, оставяйки след себе си деца, внуци и правнуци.
Вътрешния глас: Без коментар.
1
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Ние с Гогата сме експериментатори.
Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!".
Казах му :
- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.
- Като д-р Уотсън за Холмс?
- Не, като икономката му.
- Като Годжи за Слави?
- Хм...по-скоро Ванката
- Добре де, кажи за какво става дума
- Виж сега! Ние с теб като сме правили с*кс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?
- Е, добре, а аз какво да правя?
- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!
...
След 3 часа
...
- Гога, момичето е в другата стая... 50 лв на час... направо я сложих в леглото да легне и да ни чака... Аз ще съм първи... Абе каква е тази кофа?!?!
- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.
- Една кофа ли е малко?!?
- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами... мажи се...
- Ще взема да се намажа целия... струва ми се с*кси
Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!
- Ехо? Госпожице?
Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв. Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.
- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?
- Гога, не мога да стана, вним...
ТРАС!!!
Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...
- Ооох, майна, баси смазката... Ще се претрепем... А? Къде ми е телефона...?
- Ще звънна от моя и ще разберем..
Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах... чу се съъъъвсем глухо... А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона... Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха.... Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и...
- Майна? Извинявай, но... може ли да те помоля нещо?
- Да, Гога?
- Би ли си изкарал члена от ухото ми?
- Оу, без да искам, смазката... просто... извинявай...
- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая... тази гласова поща...
Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести
ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк:
- И внимавайте да не ритнете коф...
ТРЯС...
Понесоха се двамата по стъпалата.
Чу се тътен... Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акустирали.
Представям си какво им е.
А ние двамата с Гогата си пием кафе.
5
На пазара една баба продава ябълки. Върху ябълките седи табелка, на която пише "ЧЕРНОБИЛСКИ".
Покрай бабата минава един човек и пита:
- Бабке, що си сложила тая табела, бе? Сигурно никой не купува от тези ябълки, като прочете табелата.
- Как да не купуват, бе синко? Купуват и още как! Кой за жена си, кой за тъщата.
2
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
3
Върви негър през пустинята и умира от жажда. Изведнъж вижда една бутилка, отваря я и от там излиза един дух, който му казва, че ще му изпълни три желания. Негърът казва:
- Първо, искам да съм бял. Второ, искам много вода. И трето, върху мен да седи гола мадама.
И се превърнал в тоалетна чиния.
1
Върви негър през пустинята и умира от жажда. Изведнъж вижда една бутилка, отваря я и от там излиза един дух, който му казва, че ще му изпълни три желания. Негърът казва:
- Първо, искам да съм бял. Второ, искам много вода. И трето, върху мен да седи гола мадама.
И се превърнал в тоалетна чиния.
2
Майстори отишли да ремонтират училище. Имайки в предвид грубия им език, директорът ги събрал предварително и им казал:
- Тъй като тук е училище, моля ви да се въздържате от груби изрази и псувни.
Така всичко вървяло добре... Един ден обаче, Пешо изпуска кофа с боя върху главата на Иван...
Иван тъкмо да го напсува, и се досеща, че са в училище и благо казва:
- Пешо, не си прав. И майка ти не е права, и баща ти не е прав и изобщо целия ти род не е прав...
0
Двама сърби вървят в Ню Йорк и гледат небостъргачите Изведнъж от един небостъргач пада гола жена точно в най-близката кофа за боклук. Единият сърбин побутва другия:
-Гледай, гледай, какво е стандарт - еб*ш и фъргаш.
2
Един китаец си седи в бар и кротко си пийва биричка. По едно време влиза един тип, взима му бирата и му я изсипва върху главата.
- Това за к'во беше? - пита китаеца.
- Това е за Пърл Харбър!
- Това бяха японците, аз съм китаец!
- Китайци, японци, корейци, все тая!
- А, ти, какъв си?
- Аз съм евреин.
Китаеца взел нова бира и му я изсипал на главата.
- Това пък за к'во беше? - пита евреина.
- Това е за Титаник.
- Ма, Титаник е бил потопен от айсберг!
- Айсберг, Голдберг, Грийнберг, все тая.
43
Назначават нов портиер в един хотел. Първото му нощно дежурство. Седи портиерът, а до него клетка с голям папагал, който през цялото време повтаря:
- Портиерът е тъпак! Портиерът е тъпак!
Минават хора, подсмихват се иронично и отминават. Портиерът потъва в земята от срам. Постепенно всички се прибират в стаите си и хотелът потъва в сън. Портиерът взема покривката на масата, мята я върху клетката на папагала, след това хваща клетката и започва дълго да я друса, клати, удря в стената... След като си начесал крастата, портиерът маха покривката.
Папагалът зашеметено си изтръсква перушината, оглежда обстановката и учудено казва:
- Ебаси земетресението, а тоя тъпак портиерът останал жив...
7
Седи си господ на небето и си мисли какво добро да стори? В един момент съглежда в парка две статуи на мъж и жена.
- 300 години тези статуи служиха вярно, с какво да ги възнаградя!?
Мислил, мислил и решил да им даде половин час живот. Изпратил едно ангелче да им вдъхне живот. Долетяло то до статуите, дъхнало срещу тях и те оживели. Разказало им какво е решил господ... Спогледали се щастливо двете фигури и рекли:
- Ще го направим ли?
- Да, ще го направим! - и се хвърлили зад едни храсти. И се започнало едно "А-а-а" "Ох-о-о-о-х" "Още-е-е!"
След 15 минути излезли иззад храстите доволни, а ангелчето им рекло, че им остават още 15 минути живот.
- Ще го направим ли пак? - рекла мъжката статуя.
- Ще го направим, но тоя път ти ще държиш гълъбите, а аз ще им сера върху главите.
12
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
7
Пещо и Марко, решили да отидат да работят у БАН и затова трябвало да направят изследвания в някоя научна област и да ги приемат за научни работници. Затова се явили пред научния съвет да си защитят темата по която ще работят. Пръв влиза Пешо и им вика на комисията:
- Е па я си избрах следната тема по хидродинамика - "Изтичане на вода от пробита кофа"! А тиа му викат:
- Така не може колега, трябва да има по-научно звучене темата!
Помислил, помислил па рекъл:
- Тогава ша я кръста така таа тема -
"Свободно изтичане на флуиди от съд с променлив обем през неправилен отвор!"
Комисията му изръкопляскала и приела единодушно темата. Излиза Пешо у коридора и вика на Марко:
- Зими си измисли по-завъртяно име на темата, оти иначе няма да ти я приемат.
Влиза Марко и им вика на комисията:
- Моята тема е с философска насоченост и се вика - "Влияние на духовите инструменти върху духовния живот на духовенството!"
Ония професоре го дзепнале и му изръкопляскали с въодушевление. Веднага му приели темата и го пуснали да си оди да работи по нея, обаче един от комисията го спрял на вратата и го попитал:
- Извинявай колега, но откъде ви дойде идеята за тази толкова вдъхновяваща тема?
А той се почесал по главата и рекъл:
- Ами по нашият край има една поговорка "За чий уй му е на дедо поп кавала?", та оттам се сетих!
6