по+опасно+от+доберман
Много е опасно когато срещнеш жена, която напълно те разбира. Това обикновено завършва с женитба.
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора.
- Влизайте, не се бойте, той е кастриран! - провиква се стопанката.
- Ама аз, да си кажа честно, повече се страхувам да не ме ухапе! - мърмори пощаджията.
По какво си приличат изборите и играта “Тука има - тука нема”?
1. Организаторите изглеждат винаги като ужасно почтени и честни хора.
2. Организаторите обещават всичко да бъде честно.
3. Организаторите обещават лека печалба.
4. Правилата са много прости.
5. Участието отнема съвсем малко време.
6. И отгоре на всичко е леко и приятно.
7. Неучастващите смятат участващите за идиоти.
8. Оборудването е много просто и задължително се проверява дали няма нещо скрито в него.
9. Всичко се прави слепешката.
10. Накрая обявяват победителя.
11. Държавата се прави, че няма нищо общо с организаторите.
12. Ние пък не знаем кой стои зад организаторите.
13. Както и да играеш, накрая губиш.
14. Да се лови за ръката нечестен организатор е опасно за вашето здраве!
15. Накрая всички разбират, че са ги прекарали, но не могат да разберат как.
16. Като ни прекарат веднъж, след това тичаме да играем пак.
Майстор строител бил на гурбет в чуждо село. След работа отива в тамошната кръчма, която имала и хотелски стаи. Кръчмарят му предложил:
- Слушай, майсторе, ако направиш 3 неща, ти подарявам кръчмата и стаите горе.
- Кажи условията! - казал майсторът.
- Първото е да изпиеш един литър от моята ракия, второто - в двора имам доберман, боли го зъб, трябва да го нахраниш. И третото - горе имам една камериерка. Трябва да я накараш да получи оргазъм.
- Съгласен съм! - казал майсторът.
Изпил ракията на екс и отишъл в двора при кучето. След 2 часа се върнал със скъсани дрехи, изпотен и се провикнал:
- КУЧЕТО Е ГОТОВО, КЪДЕ Е ОНАЯ С БОЛНИЯ ЗЪБ?
Войници седят в окоп. Един от тях свива цигарка, слага я в устата си и вдига глава, така, че върхът на цигарата да се подаде над окопа. Чува се изстрел от вражески снайпер, куршумът запалва върха на цигарата. Войникът сяда на земята, доволно всмуква от цигарата, изпуска кръгчета дим и казва:
– Онзи снайперист е голяма работа. Направо ми икономисва кибрита.
– Ама това не е ли опасно? – пита седящият до него боец.
– Не е, бе. Аз като пуша не гълтам дима…
Пътувам. Преминавайки през някакво затънтено градче, решавам да спра, за да се поразтъпча, пък и едно кафе да изпия. Докато ми сервират кафето, вече съм заобиколен от неколцина мургави сънародници, които са твърдо решени "много ефтино, бате" да ми продадат някаква златна верижка. Рапърска! Като за доберман! "Само 50$, бате!" Развеселен се пазаря с тях, докато си пия кафето, и накрая си стискаме ръцете на 30 и сделката се осъществява. Естествено, както си и очаквах, верижката се оказва менте... Както впрочем и 50-те $ с които я платих... Но двайсете, които ми върнаха, си бяха съвсем истински.
- Ти защо го пусна?
- Защото този, който държи на мен винаги ще се върне.
- Как ще пуснеш доберман без намордник ма, патко тъпа невъзможна?!
Много е опасно да срещнеш жена, която напълно те разбира. Това обикновено завършва с женитба...
Най-страшното предупреждение на брайлов шрифт е:
- ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, НЕ ПИПАЙ С РЪЦЕ!
Щирлиц. Мюлер:
- Щирлиц, искате ли да ви разкажа един нов виц за Сталин?
- А не е ли опасно? "Дали не казах нещо излишно?" - помисли си веднага Щирлиц...
Внимание! Зона с аномалии! Паркирането на автомобили е опасно, въздухът от колелата изчезва. Възможно е и падане на летящи обекти...
Един шар пей и един питбул си говорели. Питбулът казал:
- Виждаш ли я тази дупка в кожата ми?
- Виждам я.
- Е, тя ми е от един доберман. А тази виждаш ли я? Тя ми е от един булдог. А тая ми е от един мастиф.
Шар пеят започнал да рови из гънките на кожата си. Ровил, ровил, изровил нещо и го показал на питбула:
- Тая дупка виждаш ли я?
- Виждам я.
- Е, това ми е г@за.
Пешо и Жоро вървят из пустинята, но объркали пътя. По едно време на Жоро много му се дое*ало, обаче как да си поика от Пешо и му казал:
- А бе, Пешо, знаеш ли, че объркахме пътя и в момента се намираме на много опасно място. Тук живеят много опасни птици, които като те нападнат, започват да те кълват по главата, докато не ти излезе мозъка.
В същото време го фраснал силно по главата, а Пешо от страх да не го изкълве птица, си заровил главата в пясъка. Жоро само това и чакал, и нацепил Пешо отзад с всичка сила, и започнал да го клати, а Пешо казал:
- Кълви, кълви, мама ти мръсна, до мозъка няма да стигнеш!
В двореца на царя живял неговият млад и верен коняр. Той бил верен, но имал едно тайно и опасно желание - да полиже големите и сочни цици на царицата! Един ден не се сдържал и споделил с придворния лекар мъката си. Лекарят помислил, смилил се над човешката неволя и казал:
- Има начин да ти помогна, но в момента имам нужда от малко пари. Съгласен ли си?
- Колкото кажеш, само сбъдни мечтата ми! - светнали очите на мераклията.
Още на следващия ден лекаря издебнал царицата докато се къпе и насипал в сутиена и гъделичкаща пудра. Излязла царицата от банята, сложила сутиена на пищните си гърди и пудрата мигом подействала. Сърбят я циците... не се трае! Мигом отърчала при царя и му ревнала, а той... естествено ревнал да дойде лекаря. Минути по късно, лекаря замислено преглеждал царицата, почесал по брадичката и мъдро казал:
- Болестта е рядка, но лечима. Тук в двореца живее един коняр. Той трябва четири часа да ближе гърдите на царицата. Друг лек няма!
Какво да направи царя? Повикал коняра при себе си и му обещал да го набучи на кол ако някой узнае какво ще се случи.
Сбъднал мечтата си младия коняр. След като приключило всичко дошъл лекарят и помолил:
- Плати ми, нали обеща.
- Какво? Я си гледай работата, изнудвач такъв.
Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващият ден се чука на вратата на коняра. Отваря той, а насреща му лекаря:
- Здравей приятелю, има заповед веднага да се явиш в двореца. Познай кой го сърби к*ра!
Пътувам. Преминавайки през някакво затънтено градче решавам да спра да се поразтъпча, пък и едно кафе да изпия. Докато ми сервират кафето вече съм заобиколен от неколцина мургави сънародници, които са твърдо решени „много евтино, бате“ да ми продадат някаква златна верижка. Рапърска! Като за доберман! „Само 50 $, бате!“ Развеселен, се пазаря с тях докато си пия кафето, накрая си стискаме ръцете на 30 и покупко-продажбата се осъществява. Естествено, както си и очаквах, верижката се оказва менте. Както впрочем и 50-те $ с които я платих… Но двайсетте които ми върнаха си бяха съвсем истински!!!