от+всичко+може+казах
Пациентка при психоаналитик:
- Вчера видях бившия и си поговорихме.
- Браво! Почувства ли нещо особено?
- О, не! Всичко мина нормално.
- Наистина ли?
- Да. Може би единственото, което беше по-така - не знам дали да го споменавам е, че направих една от ония фройдистки грешки на езика... как се наричаха те?
- Лапсуси.
- Да, направих лапсус. Мислех да го питам "как си, добре ли си", но му казах "копеле нещастно, разби ми живота".
4
ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ? Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина - падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе?! Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
- Остави ме на мира, не разбра ли!
Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7:30 и и сервирам закуска.
В отговор получавам:
- Остави ме поне един ден да се наспя!
Ами аз ставам в 5 и чакам, чакам, и като няма с кого да си говоря... Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
- Сто пъти ти казах, че съм на диета...
Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво и хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си "майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз." А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене! Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо? Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не и харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е... хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще и цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост - синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах "ДОБЪР ДЕН", и веднъж - "мерси." А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени...
10
От 1-ви януари във всяка къща! 30-дневна диета...
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е г*з. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите му, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото и, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Зае*и. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…
23
Полицай спира натокано гадже:
– Добър ден госпожо, карате с превишена скорост и не използвате предпазния колан. Ще ви съставя акт!
Каката веднага взима нещата в свой ръце:
– Добре така е, ама не може ли вместо акт, да измислим нещо друго та да оправим сметката!
Полицая се замисля за миг:
– А бе може, що да не може. Акта ви е 250 лв., дайте 50 и всичко е ОК!
– Ама господин полицай, аз имах предвид нещо по така, за 50 лева бих могла да направя доста неприлични неща – нали разбирате!?
– А не не, 50 лв. в брой.
– Вижте, не се притеснявайте, не съм прост*тутка, просто вие сте ми симпатичен. Мога да ви направя такава свирка, че направо ще ви „извадя“ от обувките, а защо не и един бърз с*кс на предния капак!
– Петдесет в брой или 250 лв. акт! – отговаря полицая твърдо.
Мадамата вади петдесетак, плаща и си мисли „Баси тоя или е педал, или е сляп, или аз съм погрозняла от сутринта до сега!“ Пали колата и си отпрашва.
Полицая свършва смяната, влиза в един бар и поръчва:
– Бира за 50 лв!
Бармана:
– Господине тук бирата не е скъпа, това е доста бира, ще можете ли да я изпиете!?
– Бира за 50 лв. ви казах!
Бармана налива бирата, нали клиента е цар, и гледа с интерес. Полицая пие първата на екс, поглежда си оная работа и просъсква:
- Като нещеш вече да е*еш, ся ща скъсам от пикане!
15
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка - 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.
12
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20
Tоку-що бях във "Била". Видях един човек, чиято количка беше пълна догоре със сапуни, гелове за ръце, мокри кърпички и т. н. общо взето, всичко от което хората има нужда... Отидох при него и му вдигнах скандал. Нарекох го: "кретен" и "егоистичен глупак." Казах му, че всички хора имат нужда от тези неща, особено възрастните хора, майките с деца и т. н... Казах му, че трябва да се засрами от постъпката си...! А той ми отвърна следното:
- "Разбирам ви много добре, господине и ви благодаря за забележката! Но, аз работя тук! Сега може ли да се върна към задачите си и да довърша запълването на рафтовете...?"
8
Мъж и жена в лекарския кабинет.
Мъжът:
- Докторе, то малко неудобно, но в последно време с*кса не става.
- А преди?
- Преди нямаше проблеми. Дай някакво лекарство.
- Е явно е на психическа основа. Поразходете се, поговорете си, успокойте се и ще стане.
- Разхождаме се по цял ден и приказки и не става. Дай лекарство.
Видял докторът, че няма да се отърве бързо и донесъл от съседната стая чаша.
- Е изпийте това лекарство със жена ти и всичко ще е ок.
В изблик на енергия мъжът заклякъл, заподскачал и запръхтял.
- Е видя ли?
- Ехаа, може ли да пробваме?
Лекарят бутнал съседната врата и ги оставил да се налудуват.
На изпращане той рекъл:
- Аз казах ли, че е въпрос на психическа нагласа, ако си мислите, че в чашата имаше лекарство дълбоко се лъжете.
- Еее докторе, вие пък ако си мислите, че това е жена ми дълбоко се лъжете.
7
Америка. Малко градче. Бръснарница. Бръснарят подстригва постоянен клиент.
- Какви са плановете ви за лятната отпуска? - пита той от вежливост.
- Мисля да ида в Москва.
- В Москва!!! В този мръсен, вонящ град, където не прибират боклука и е пълно с бандити!!!
- И въпреки това, ще отида. Баба ми и дядо ми са живели там навремето.
- С какво ще пътувате?
- С Аерофлот.
- Мили боже, най-дървената авиокомпания. Стари самолети, мирис на керосин, теснотия, отвратителна храна. Поне три часа закъснение са гарантирани.
- И все пак отивам!
- Добре, добре, а там къде ще отседнете?
- В хотел "Русия"!
- Какъв кошмар! Пълно с прост*тутки, високи цени, хлебарки, нискоквалифициран персонал.
- Независимо от това - отивам!
- И какво смятате да правите, докато сте там? - продължава да разпитва бръснарят.
- Ще видя мавзолея на Ленин!
- ?????? Там има огромна опашка, пълно е с милиция.
- Нищо не може да ме спре!
След няколко месеца клиентът се появява отново в бръснарницата.
- Привет, привет, как мина отпуската? Истината ли съм ви казал за Москва?
- А бе, не съвсем. Москва си е много хубава и много ми хареса. Имат нов кмет и той е въвел абсолютен порядък. Всичко е чисто, няма бандити!
- А, Аерофлот? Истината ли ви казах за него?
- Не съвсем. Самолетът беше полупразен, даже ни преместиха в първа класа. Храната беше добра, стюардесата много мила и симпатична девойка.
- А хотелът? Нали бях прав?
- Хич! Там наскоро са направили ремонт и в неделя имат отстъпки, така че живях в абсолютен лукс! Никакви прост*тутки и хлебарки нямаше.
- Добре, а Ленин видяхте ли го? - не престава бръснарят.
- Видях го! И няма да ми повярваш. Стоя си аз на опашката и по едно време идва някакъв човек, дърпа ме настрана и ми казва, че техните учени са извършили чудо, успели са да съживят Ленин и сега той иска да говори с някой човек от тълпата. И те ме били избрали за тази цел.
- Боже, не мога да повярвам на ушите си! И какво ви каза Ленин?
- Само няколко думи: "Гражданино, би ли ми казал, кой те подстригва толкова скапано?"
32
Краят на работния ден в Кауфланд. На едната каса младо и хубаво момиче седи и плаче:
- Ах, че съм глупачка!
Другите касиерки идват при нея и я питат какво се е случило.
- Момичета, днес идва при мен един вежлив младеж, абсолютен симпатяга, облечен безупречно. Може само да си мечтаеш за такъв. Маркирам му покупките, а той ме е зяпнал. И изведнъж казва:
- Госпожице, мисля че цял живот съм ви търсил. Имам си всичко: кола, апартамент, вила, мой бизнес. Но за истинското щастие само вие сте ми липсвали. Ако приемете моето предложение, то на следващия ден след сватбата ще заминем за Малдивите. Съгласна ли сте да станете моя жена?
Шашнати колежките я попитали:
- А ти? Какво му отговори?! Не мълчи! Кажи!
Момичето:
- А аз, а аз... аз му казах "Желаете ли вафли на промоция?"
12
На един от полетите до Лондон блондинка, която купила билет за втора класа решила да се премести в бизнес класа. Тя седнала удобно, протегнала краката си и се наслаждавала на полета. Стюардесата се приближила до нея и учтиво помолила тя да се върне на мястото си, тъй като не е платила за бизнес класа.
Блондинката отговорила:
- Аз съм блондинка, красива съм, летя до Лондон и ще остана тук.
Стюардесата влязла в пилотската кабина и обяснила на втория пилот.
Вторият пилот дошъл и помолил блондинката учтиво да се върне на мястото си, блондинката отговорила:
- Аз съм блондинка, красива съм, ще летя до Лондон и ще остана тук.
Вторият пилот се върнал в пилотската кабина и обяснил всичко на капитана.
Капитанът отговорил:
- Аз съм женен за блондинка и ще се оправя с нея.
Капитанът се приближил и прошепнал нещо в ухото и. Блондинката, с изненада, веднага казала:
- Не може да бъде!? Е, тогава се връщам на мястото си.
Пилотът и стюардесата попитали с изумление:
- Какво и казахте, че тя се затича толкова бързо до мястото си?
Капитанът отговорил:
- Казах и, че бизнес класата не лети до Лондон.
19
Краят на работния ден в Кауфланд. На едната каса младо и хубаво момиче седи и плаче:
- Ах, че съм глупачка!
Другите касиерки идват при нея и питат, какво се е случило?
- Момичета, днес идва при мен един вежлив младеж, абсолютен симпатяга, облечен безупречно. Може само да си мечтаеш за такъв. Маркирам му покупките, а той ме е зяпнал. И изведнъж казва:
- Госпожице, мисля че цял живот съм ви търсил. Имам си всичко: кола, апартамент, вила, мой бизнес. Но за истинското щастие само вие сте ми липсвали. Ако приемете моето предложение, то на следващия ден след сватбата ще заминем за Малдивите. Съгласна ли сте да станете моя жена?
Шашнати колежките я попитали:
- А ти? Какво му отговори?! Не мълчи! Кажи!
Момичето:
- A аз, аз... му казах... "Желаете ли вафли на промоция?"
23
Краят на работния ден в хранителен магазин. На едната каса младо и хубаво момиче седи и плаче:
- Ах, че съм глупачка!
Другите касиерки идват при нея и я питат какво се е случило.
- Момичета, днес идва при мен един вежлив младеж, абсолютен симпатяга, облечен безупречно. Може само да си мечтаеш за такъв. Маркирам му покупките, а той ме е зяпнал. И изведнъж казва:
- Госпожице, мисля че цял живот съм ви търсил. Имам си всичко: кола, апартамент, вила, мой бизнес. Но за истинското щастие само вие сте ми липсвали. Ако приемете моето предложение, то на следващия ден след сватбата ще заминем за Малдивите. Съгласна ли сте да станете моя жена?
Шашнати колежките я попитали:
- А ти? Какво му отговори?! Не мълчи! Кажи!
Момичето:
- А аз, а аз... аз му казах "Желаете ли вафли на промоция?"
13
Един се обажда на свой приятел по телефона:
- Здрасти! Как си? Добре ли си? Как са жената, децата? Как е работата?
- Ами всичко е наред...
- А дали ще може да ми дадеш на заем 100 лева?
- Що не ме целунеш по гърба?
- Защо пък по гърба?
- Ами и ти почна отдалече...
1
Един новобогаташ ще се жени и по случая отишъл при един архитект да му проектира нова къща:
- Трябва ми кръгла къща.
- Как така кръгла?
- Казах кръгла, всичко да е кръгло.
- Ами стаите, мебелите и всичко останало ли?
- Ти не разбираш ли от дума? Съвсем ясно ти казах, всичко да е кръгло.
- Кажи поне защо?
- Зарад тъщата, вика ми, че все ще се намери някое ъгълче за нея при нас...
1