от+всичко+може+казах
Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има.
- Само една - отговаря момчето.
- Как така само една! - ядосва се шефът.- Другите правят по 20-30 на ден... И за колко пари?
- За 333 334 долара.
- Как го направи? - не може да повярва шефът.
- Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип.
Шефът възкликнал недоверчиво:
- И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?!
- О, не! - отвърнало момчето. Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това този уикенд няма да е*еш, защо не отидеш за риба?"
1
Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има.
- Само една - отговаря момчето.
- Как така само една! - ядосва се шефът.
- Другите правят по 20-30 на ден... И за колко пари?
- За 333 334 долара.
- Как го направи? - не може да повярва шефът.
- Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип.
Шефът възкликнал недоверчиво:
- И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?!
- О, не! - отвърнало момчето.- Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това уикендът ти е провален, защо не отидеш за риба?"
2
Президент на голяма фирма се самоубил. Полицията разпитва секретарката му:
- Кажете, не видяхте ли нещо странно в държанието на вашия шеф напоследък?
- О, не! - отговаря тя. - Той беше много мил, подари ми кожено палто и нова кола. А след известно време ме попита дали след всичко това може да прекара една нощ с мен.
- И какво му отговорихте?
- Ами, казах му, че няма проблем, и че го правя с всички от фирмата - за по 50 долара...
3
Реплики на продавача на автомобили на старо
1. За тези пари по-добро няма да намериш! (... ако, като идиот, седиш тук и не провериш на което и да е друго място!).
2. Не кола, а огън! (... хвърчат искри отвсякъде! И най-вече - където не трябва!).
3. Не кола, а ОГЪН! (... при това силен, ако съдим по чернилката, която бълва от ауспуха).
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди)
5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).
6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).
7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).
8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).
9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото – още си го търси).
10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец – ни повече, ни по-малко).
11. Техническите показатели са в нормата! (...стига да не знаеш каква е нормата).
12. Отдръпни се на 10 метра и я погледни – каква красавица! (... и не се доближавай, за да не видиш колко пъти е изчуквана).
13. Виж боята от двете страни – не е мръднала! (... и по-добре не гледай ръждивия и смачкан покрив).
14. Гарантирам, че няма да имаш проблеми със спирачките ! (... спирачки просто няма).
15. Не е карана през зимата! (... по никакъв начин не е могла да запали).
16. Има шибидах! (... в случай, че вратите окончателно се преебат).
17. Херметичен багажник! (... два трупа цяло лято лежаха вътре, а никой така и не усети).
18. Такъв касетофон никой няма! (... ама наистина никой).
19. Супермощни фарове срещу мъгла! (...скапват акумулатора за 2 часа).
20. В нея ще се почувствате истински мъж! (... така ще се тресе цялата).
21. Това не ви е „Запорожец”! (... „Запорожец”-ът е балерина в сравнение с нея!).
22. Направо е неудържима! (... нали ти казах, че няма спирачки).
23. Всички могат да карат по магистралата, а вие – по високите планинските пътечки! (... което е уместно, като се има предвид че работят само първа и задна ).
24. Всички ще ви завиждат! (... какъв богат човек – да даде толкова пари за такава бракма!).
25. Жените ще изпълняват всяко ваше желание! (... само за да не сядате вътре).
26. Можете да ходите за риба! (... рибата дума няма да обели).
27. Суперсъвременна маркировка – автомобилът се следи от спътник! (... ако дадеш 20 000 отгоре).
28. Елитен цвят! (... че не му се сещам за името).
29. Седалките са облицовани! (... иначе ще си изкаляш задника).
30. Изчистен интериор! (... каквото и да е имало – махнали са го).
31. Скоростта не се усеща! (... че 20 километра скорост ли е?!)
32. Веднъж като ръгнеш пета – ще счупиш километража! (... той бездруго си е счупен).
33. Тъмни стъкла – можеш да си караш и гол! (...и по-добре, защото вътре е 50 градуса).
34. Моторът не се чува! (... когато не си в движение).
35. Допълнителен спойлер на задния капак. (... скрива следите от куршуми).
36. Допълнително - резервни шарнирни болтове! (... ще ти потрябват само след 2 седмици).
37. Волан от махагон! (... само малко си го изшкуркай – да не ти се забиват тресчици).
38. Току-що идва от Япония! (... кой знае откъде е открадната).
39. Само един предишен собственик! (... от 15 години се мъчи да я продаде).
40. Всички шофьори ще ви дават път! (... като гледат колата, ще мислят че сте психопат).
41. Дисковете са свръх-нови, отляти по супер съвременна секретна технология! (... свалени от свръх-нов, отлят по супер съвременна секретна технология танк Т-93А).
42. Купете от нас – няма да съжалявате! (... най-вече ние няма да съжаляваме).
43. Предният собственик беше една баба. Карала я е изключително рядко! (...държала си е вътре кокошките).
44. Жена ви ще бъде щастлива! (... с Пешо, докато по цяла нощ сте в гаража).
45. Обемист резервоар! (... събира ¾ от заплатата ви, плюс извънредни).
46. На практика – може да наливате всякакво масло! (... и по-честичко, по-честичко).
47. За такива коли има опашки! (... пред сервизите).
48. Каква кола! Направо бонбон! (... направо ще си изпочупиш зъбите).
49. Само чуйте как работи двигателя! (... казах „само чуйте”, но не гледайте).
50. Истински европейски автомобил! (... сглобен в Азия и 20 години тътрузен из Африка).
51. Консумацията му е супер-ниска! (... по това ще си приличате, ако го купите).
52. Идеално пасва на якето ви! (... изглеждаш като последния селянин).
53. Страничните стъкла се затварят със съвсем леко движение! (... но се отварят само с лост или чук).
54. Има индикатор за икономичен режим на двигателя! (... как да няма, бе – онази забитата с пирон стрелка, на която пише „икономичен”).
55. Ще я карат и децата ви! (... когато окончателно ви довърши)
56. Запазих я лично за вас, макар че още двама искаха да я купят! (... и двамата са от пункта за старо желязо).
57. Единственото, което ще трябва малко да оправите, е регулацията на седалките! (...ще ви отнеме 3 дни и 200 евро - трябват нови седалки).
58. Никога не се е преобръщала! (... блъскали са я само отзад...4 пъти ли беше, или пет...?)
59. Винаги е минавала прегледите безпроблемно! (... защото баща ми е началник на КАТ).
60. Много икономичен карбуратор! (... не позволява на двигателя да достига мощността си).
61. Пробвайте колко лесно завива волана! (... но предните колела кой знае защо си остават на място).
62. Погледнете, тя просто сама се кара! (... ами така е – като няма ръчна).
63. Не кола, а звяр! (... така силно реве и толкова бавно се приближава).
64. Само на две години! (... откакто я издирват).
65. Към нея безплатно се предлагат аптечка и пожарогасител! (... за да се компенсира по някакъв начин липсата на колани и акумулатор).
66. На нея се е возил самият Иван Петров! (...за първи и последен път)
67. Оригинално изпълнение! (... имам предвид кехлибареното топче на лоста за скоростите, китеника на седалките и пластмасовото куче с мърдаща главичка на задното стъкло).
68. Произвели са я по поръчка на директора на завода! (... за „любимата” му тъща).
69. Японска изработка! (... на пияни турски работници в подземна работилница).
70. Металик! (... увеличава цената на тази развалина три пъти.).
71. Какъв просторен салон! (... ако се махнат седалките, волана и ръчките за сваляне на стъклата!)
72. Манияшки спойлер! (... създава манияшко съпротивление, което увеличава разхода на бензин с 25 процента).
73. Голяма жабка! (... за сметка на малкия багажник).
74. Допълнително даваме стикери за стъкла с различни надписи! (... сред които отсъства само един: „Шофьорът на това нещо е пълен кретен!”).
75. Двигател с дълъг живот! 150 000 километра! (...вече).
76. Удобен, чувствителен и непретенциозен педал! (... всъщност това си ти!)
77. Сглобявана е от висококвалифицирани специалисти! (... от крадени авточасти).
78. Бяга като кошута! (... простреляна от „Калашник”).
79. Насладете се на мощната светлина на фаровете! (... но първо сменете инсталацията).
80. Рязко тръгва! (... но бавно спира).
81. Не е нужно да сменяш накладките! (... така де – ако си мъж!).
82. Няма да ви се иска да слизате от нея! (... за да легнете под нея).
83. Не кола, а чудо! (... точно като вас).
4
Планове според възрастта:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!
8
В 17659-то СОУ бил въведен час по Сексология за учениците от най-горните класове.Директорката била скептично настроена към поредния експеримент с учениците от страна на министерството,но нямало какво да направи.За преподавател по новия предмет бил назначен млад мъж...
В краят на първия срок директорката се престрашила да влезе в час,за да види точно какви теми се изучават и ... пред черната дъска стоял преподавателя по Сексология чисто гол и при това с ерекция!!!Директорката щяла да припадне:
-Господин учителю,не мога да повярвам...
-Госпожо Директор,това е час по Сексология и е нормално да запознавая учениците и най-вече ученичките,с мъжкото тяло.
Примирила се директорката,казала си,че времената доста са се променили и че тя явно не в час.След два месеца обаче пак й станало любопитно и изненадващо влязла 10 мин преди края на часа.Пред учениците стояла гола жена.Директорката направо изпаднала в истерия,но получила от учителя подобен отговор като предния път:
-Това е час по Сексология!Запознавам аудиторията с женското тяло.
И този път директорката го преглътнала някакси,решила,че може би не трябва да е толкова консервативна.Така всичко си вървяло нормално няколко месеца.Един ден обаче директорката както си вървяла по коридорите,чула,че от кабинета по Сексология се разнасят стенания,възклицания и т.н. Госпожата била силно обезпокоена и веднага нахълтала в стаята.Най-големите й страхове се оказали истина - това приличало на някаква оргия. Момчетата били напънали момичетата на задна прашка.Само една двойка на последния чин била в поза 69.Имало и някакво момче зад вратата,което ръкоблудствало...Учителят веднага се запътил към директорката:
-Госпожо,моля ви да напуснете.Учениците имат класна работа. Темата е "Задна прашка".
-Ъъъ,а тези двамата на последния чин какво правят?
-Тези двамата ги хванах да "преписват" и им казах да развият друг въпрос.
-Ами момчето зад вратата?
-Този младеж,номер 7-ми,системно не ми влизаше в часовете и му казах да "пише" каквото знае...
3
Дневникът на един кли*ор
30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.
3 февруари.
Гледахме лесб*йско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре… Свърших два пъти. Добре де, втория път - от завист.
5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с брадата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.
6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!
10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!
14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибр*тор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.
15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери… Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи…
20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над ва*иналния оргазъм и - ако се получи - излизам в отпуска!
23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!
25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката - нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!
27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да сваршва.
1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибр*тора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на кли*орингус. Завижда ми. Явно с ва*иналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за ва*инален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава..
6
БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)
2
Терорист влиза в кабината на пътнически самолет, опира пищова в тила на командира на самолета и казва:
- Ако не караш към Ирак, мозъка ти ще е налепен по таблото!
Помощникът му казва:
- Ако убиеш командира, аз не мога сам да приземя самолета и ще загинем..
Той опира патлака в главата на бортмеханика и повтаря същите заплахи.. Борт механика казва:
- Ако ме убиеш, някой агрегат може да откаже, другите не разбират от това и пак ще загинете всички..
Хваща той главната стюардеса, опира патлака в главата на хубавото маце и пак повтаря страшните заплахи. Тя започва нещо да му шепти на ухото,
арабинът почервенява, косата му настръхва, започва да гледа като дрогиран, екипажът използва момента и
го обезоръжават. Вече всичко е под контрол и командира пита мацето какво му каза:
- Ми казах му, че преди кацане правя на всеки от вас по един задължителен ми*ет, за да се концентрирате, иначе няма да можем да се приземим и всички ще загинем...
0
Дневникът на един кли*ор
30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.
3 февруари.
Гледахме лесб*йско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре… Свърших два пъти. Добре де, втория път - от завист.
5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с брадата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.
6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!
10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!
14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибр*тор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.
15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери… Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи…
20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над ва*иналния оргазъм и - ако се получи - излизам в отпуска!
23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!
25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката - нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!
27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен е сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибр*тора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на кли*орингус. Завижда ми. Явно с ва*иналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за ва*инален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...
3
В 17659-то СОУ бил въведен час по Сексология за учениците от най-горните класове. Директорката била скептично настроена към поредния експеримент с учениците от страна на министерството, но нямало какво да направи. За преподавател по новия предмет бил назначен млад мъж.
В края на първия срок директорката се престрашила да влезе в час, за да види точно какви теми се изучават и ... пред черната дъска стоял преподавателят по Сексология чисто гол и при това с ерекция! Директорката щяла да припадне:
-Господин учителю, не мога да повярвам...
-Госпожо Директор, това е час по Сексология и е нормално да запознавая учениците и най-вече ученичките с мъжкото тяло.
Примирила се директорката, казала си, че времената доста са се променили и че тя явно не в час. След два месеца обаче пак й станало любопитно и изненадващо влязла 10 мин преди края на часа. Пред учениците стояла гола жена. Директорката направо изпаднала в истерия, но получила от учителя подобен отговор като предния път:
-Това е час по Сексология! Запознавам аудиторията с женското тяло.
И този път директорката го преглътнала някакси, решила, че може би не трябва да е толкова консервативна. Така всичко си вървяло нормално няколко месеца. Един ден директорката както си вървяла по коридорите, чула, че от кабинета по Сексология се разнасят стенания, възклицания и т.н. Госпожата била силно обезпокоена и веднага нахълтала в стаята. Най-големите й страхове се оказали истина - това приличало на някаква оргия. Момчетата били напънали момичетата на задна прашка. Само една двойка на последния чин била в поза 69. Имало и някакво момче зад вратата,което ръкоблудствало...Учителят веднага се запътил към директорката:
-Госпожо, моля ви да напуснете. Учениците имат класна работа. Темата е "Задна прашка".
-Ъъъ, а тези двамата на последния чин какво правят?
-Тези двамата ги хванах да "преписват" и им казах да развият друг въпрос.
-Ами момчето зад вратата?
-Този младеж, номер 7-ми, системно не ми влизаше в часовете и му казах да "пише" каквото знае...
2
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
2
Какво не трябва да казваме по време на с*кс
1. вътре ли е вече?
2. и това ли беше всичко?
3. ти кво ? еб*ваш ли се с мен?.
4. (звъни телефона). ало? Ааа, нищо, а ти?
5. а стига бе, трябва ли да плащам сега?
6. да ти се обаждам ли утре?
7. ооох, мамо, мамо, мамоооо!
8. ооох, тате, тате, татееее!
9. обаче на тъмно изглеждаш по-добре.
10. aaaa, това определено беше по-готино, отколкото с бившето ми гадже
11. спри. Помислих си, че влиза в другата дупка
12. моля те, не казвай на мъжа/жена ми
13. имаш същия сутиен като майка ми
14. пфууу, тва е гадно... много мърда
15. ще свършваш ли вече? Трябва да ходя на родителска среща
16. надявам се не очакваш повишение за свършената работа
17. смятам, че заслужаваш повишение
18. боооооже, ама само това ли можеш? аре, че ме заболя гърбът от мисионерска.
19. не ти ли казах, че имам херпес?
20. след това, мисля, че трябва да се оженим
21. побързай де, след малко почва мачът
22. гладен(на). съм
23. жаден(на) съм
24. бзззззззз.
25. ти кво? Опитваш се да бъдеш забавен(на) ли ?
26. ше ме закараш ли до нас после?
27. ихааа, тия истински ли са?
28. между другото, искам да ти кажа, че се разделяме
29. тази миризма от теб ли е?
30. никога преди ли не си правил(а) това?
31. охааа, никога не съм виждал такива (след което разтваряш широко ръце)
32. знаеш ли кво правят богомолките след с*кс?
33. толкова много приличаш на сестра (брат) си
34. ама майка ти е много сладка
35. как се казваше?
36. на сутринта тук ли искаш да ме видиш пак?
37. още веднъж ли? Аз едва не заспах първия път...
38. ама ти тъкмо започна?!?
39. еб*ти, ти си добра почти колкото 9-годишно момиченце бе. трябваше да ми кажеш по-рано
40. не пипай там!!!
41. искаш ли да си поръчаме пица?
42. мисля, че татко подслушва зад вратата
43. усмихни се за скритата камера, бейби
44. свали тоя шибан шлифер от делфинчето
45. махни си ръцете от там
46. а бе, мисля, че презервативът се скъса преди около 10-на минутки
47. така си и знаех, сутиенът ти е с подплънки
48. прикривайте ме момчета, влизам
49. влизай! влизай! влизай!
50. по вражеския окоп, огъъъъън!
51. божкееее, ама тва много късо бе?!?
52. задръж за малко, само да сменя ТВ програмата...
53. а бе кво мирише на риба?
54. става ли ако мама (и/или) тате се включат и те?
55. най-добрият ти приятел се справя по-добре, пич
56. надявам се нямаш нищо против, че не си събух чорапите (шушоните, наполеонките, клина, кюлотките)
57. побързай де, двигателят на колата е запален и само харчим бензин
58. замъгляваш ми огледалото за обратно виждане
59. ше ми дадеш ли назаем 5 кинта?
60. чу ли това? Къв беше тоя звук?
61. спри да мучиш, много е тъпо
62. млъквай, кучко ! (по-лошо е ако жената го каже)
63. знаеш ли, че не си чак толкова привлекателен(на)
64. извинявай, не те чух
65. кво? И аз те обичам, ама нека се концентрирам малко повече сега
66. спри да ме прекъсваш, мамка му
67. трябва да се изсера
68. дали изключих ютията?
69. дъхът на устата ти ме плаши
70. (започне да си тананика нещо на Slipknot).
71. може ли да се обадя по телефона? Както и да е, продължавай де
72. няма нищо, миличък, ще си представям, че ти е по-голям
73. боже, как ми се иска да си истинска жена
74. кога ше си обръснеш краката най-накрая?
75. между другото, като идвах насам, мисля, че прегазих кучето ти
76. оооох, спаскеее, спаскееее, т.е. донкеее, мамка му
77. кърмата ти е същата като на мама
78. уф, че си косматаааа
79. постоянното ти омекване ме довърши...
80. става ли ако повече никога не се виждаме?
81. май забравих да ти кажа, че си хванал(а) тения от котката ми
82. не ми прави такива физиономии, дракула не е сред живите
83. изведнъж ме заболя главата
84. офффф, много си отегчителен(на).
85. харесват ми цицоранките ти.
86. лапай бахура, кучко.
87. колко пари имах да ти връщам?
88. как може и двамата да имаме х*йове?!?
89. как ше си отгоре? Толкова си дебел, че ше ме изшкембиш
90. гъзъ ти много космат ма (тва го казва мъжът).
91. използвай си средния пръст, по-голям е
92. е трябва ли всичките ти роднини да ни гледат ?
93. ще опитаме пак малко по-късно, когато и ти ще ме задоволиш
94. разкарай се, сам(а) ще си го направя
95. ще подържиш ли този хамбургер за малко
96. мека си като офцъ. Отвън и отвътре
97. ама да знаеш, че го правя, само щото съм пиян(а)
98. мама ме научи на това
99. колко сладко... да имаш толкова много косъмченца по цицките...
100. тъпа пу*ка!!! че моите ц*ци са по-големи от твоите, ма
101. трябва ли да питам защо пичката ти кърви?
102. тва ми домашното плъхче, викам му Ваньо
103. ако ти не можеш да довършиш започнатото, ше си намеря друг(а) за това
104. такова еб*не не съм имала, откакто спрях с ку*валъка
105. преди бях жена
106. искаш ли да си сваля стъкленото око?
107. НЕ, не обичам интелекта ти. Просто няма как да го изчукам
108. мога ли да кажа, на гаджето си за това, което правим?
109. почвам да изтрезнявам, а ти да ме стряскаш все повече...
110. ама ти сериозно ли искаше да си сложа презерватив?
111. не си по-добър от моя брат
112. ощеееееее!!
113. запари ми на дупкатаааа!!!
114. не бе, просто искам да видя колко пръста ще се поберат вътре
115. побързай де, закъснявам за лекции
116. ОК, започвай... оооох, толкова е... СВЪРШИ ЛИ ВЕЧЕ ?!?
117. ти изобщо виждаш ли някога първичен инстинкт
118. свършиха ми презервативите, аре да си сложа един чорап?
119. стига си се въртяла, ше ми разлееш бирата
120. аз не ти ли казах от какво са тия ранички и сърбежите?
121. кво танцуваш в момента? Стига с тия кючеци
122. (рецитиране на 10-те божи заповеди) .
123. май се посрах на леглото ти
124. разбира се, че не те обичам
125. ше ти го кажа ясно: д-ъ-х н-а м-е-н-т-а
1
101 най-често изпозвани реплики в автосалон.
1. За тези пари по-добро няма да намериш! (ако, като идиот, седиш тук и не провериш на което и да е друго място!).
2. Не кола, а огън! (... хвърчат искри отвсякъде! И най-вече - където не трябва!).
3. Не кола, а ОГЪН! (... при това силен, ако съдим по чернилката, която бълва от ауспуха).
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди)
5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).
6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).
7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).
8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).
9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото – още си го търси).
10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец – ни повече, ни по-малко).
11. Техническите показатели са в нормата! (...стига да не знаеш каква е нормата).
12. Отдръпни се на 10 метра и я погледни – каква красавица! (... и не се доближавай, за да не видиш колко пъти е изчуквана).
13. Виж боята от двете страни – не е мръднала! (... и по-добре не гледай ръждивия и смачкан покрив).
14. Гарантирам, че няма да имаш проблеми със спирачките ! (... спирачки просто няма).
15. Не е карана през зимата! (... по никакъв начин не е могла да запали).
16. Има шибидах! (... в случай, че вратите окончателно се преебат).
17. Херметичен багажник! (... два трупа цяло лято лежаха вътре, а никой така и не усети).
18. Такъв касетофон никой няма! (... ама наистина никой).
19. Супермощни фарове срещу мъгла! (...скапват акумулатора за 2 часа).
20. В нея ще се почувствате истински мъж! (... така ще се тресе цялата).
21. Това не ви е „Запорожец”! (... „Запорожец”-ът е балерина в сравнение с нея!).
22. Направо е неудържима! (... нали ти казах, че няма спирачки).
23. Всички могат да карат по магистралата, а вие – по високите планинските пътечки! (... което е уместно, като се има предвид че работят само първа и задна ).
24. Всички ще ви завиждат! (... какъв богат човек – да даде толкова пари за такава бракма!).
25. Жените ще изпълняват всяко ваше желание! (... само за да не сядате вътре).
26. Можете да ходите за риба! (... рибата дума няма да обели).
27. Суперсъвременна маркировка – автомобилът се следи от спътник! (... ако дадеш 20 000 отгоре).
28. Елитен цвят! (... че не му се сещам за името).
29. Седлаките са облицовани! (... иначе ще си изкаляш задника).
30. Изчистен интериор! (... каквото и да е имало – махнали са го).
31. Скоростта не се усеща! (... че 20 километра скорост ли е?!)
32. Веднъж като ръгнеш пета – ще счупиш километража! (... той бездруго си е счупен).
33. Тъмни стъкла – можеш да си караш и гол! (...и по-добре, защото вътре е 50 градуса).
34. Моторът не се чува! (... когато не си в движение).
35. Допълнителен спойлер на задния капак. (... скрива следите от куршуми).
36. Допълнително - резервни шарнирни болтове! (... ще ти потрябват само след 2 седмици).
37. Волан от махагон! (... само малко си го изшкуркай – да не ти се забиват тресчици).
38. Току-що идва от Япония! (... кой знае откъде е открадната).
39. Само един предишен собственик! (... от 15 години се мъчи да я продаде).
40. Всички шофьори ще ви дават път! (... като гледат колата, ще мислят че сте психопат).
41. Дисковете са свръх-нови, отляти по суперсъвременна секретна технология! (... свалени от свръх-нов, отлят по суперсъвременна секретна технология танк Т-93А).
42. Купете от нас – няма да съжалявате! (... най-вече ние няма да съжаляваме).
43. Предният собственик беше една баба. Карала я е изключително рядко! (...държала си е вътре кокошките).
44. Жена ви ще бъде щастлива! (... с Пешо, докато по цяла нощ сте в гаража).
45. Обемист резервоар! (... събира ? от заплатата ви, плюс извънредни).
46. На практика – може да наливате всякакво масло! (... и по-честичко, по-честичко).
47. За такива коли има опашки! (... пред сервизите).
48. Каква кола! Направо бонбон! (... направо ще си изпочупиш зъбите).
49. Само чуйте как работи двигателя! (... казах „само чуйте”, но не гледайте).
50. Истински европейски автомобил! (... сглобен в Азия и 20 години тътрузен из Африка).
51. Консумацията му е супер-ниска! (... по това ще си приличате, ако го купите).
52. Идеално пасва на якето ви! (... изглеждаш като последния селянин).
53. Страничните стъкла се затварят със съвсем леко движение! (... но се отварят само с лост или чук).
54. Има индикатор за икономичен режим на двигателя! (... как да няма, бе – онази забитата с пирон стрелка, на която пише „икономичен”).
55. Ще я карат и децата ви! (... когато оканчателно ви довърши)
56. Запазих я лично за вас, макар че още двама искаха да я купят! (... и двамата са от пункта за старо желязо).
57. Единственото, което ще трябва малко да оправите, е регулацията на седалките! (...ще ви отнеме 3 дни и 200 евро - трябват нови седалки).
58. Никога не се е преобръщала! (... блъскали са я само отзад...4 пъти ли беше, или пет...?)
59. Винаги е минавала прегледите безпроблемно! (... защото баща ми е началник на КАТ).
60. Много икономичен карбуратор! (... не позволява на двигателя да достига мощността си).
61. Пробвайте колко лесно завива волана! (... но предните колела кой знае защо си остават на място).
62. Погледнете, тя просто сама се кара! (... ами така е – като няма ръчна).
63. Не кола, а звяр! (... така силно реве и толкова бавно се приближава).
64. Само на две години! (... откакто я издирват).
65. Към нея безплатно се предлагат аптечка и пожарогасител! (... за да се компенсира по някакъв начин липсата на колани и акумулатор).
66. На нея се е возил самият Иван Петров! (...за първи и последен път)
67. Оригинално изпълнение! (... имам предвид кехлибареното топче на лоста за скоростите, китеника на седалките и пластмасовото куче с мърдаща главичка на задното стъкло).
68. Произвели са я по поръчка на директора на завода! (... за „любимата” му тъща).
69. Японска изработка! (... на пияни турски работници в подземна работилница).
70. Металик! (... увеличава цената на тази развалина три пъти.).
71. Какъв просторен салон! (... ако се махнат седалките, волана и ръчките за сваляне на стъклата!)
72. Манияшки спойлер! (... създава манияшко съпротивление, което увеличава разхода на бензин с 25 %).
73. Голяма жабка! (... за сметка на малкия багажник).
74. Допълнително даваме стикери за стъкла с различни надписи! (... сред които отсъства само един: „Шофьорът на това нещо е пълен кретен!”).
75. Двигател с дълъг живот! 150 000 километра! (...вече).
76. Удобен, чувсвителен и непретенциозен педал! (... всъщност това си ти!)
77. Сглобявана е от висококвалифицирани специалисти! (... от крадени авточасти).
78. Бяга като кошута! (... простреляна от „Калашник”).
79. Насладете се на мощната светлина на фаровете! (... но първо сменете инсталацията).
80. Рязко тръгва! (... но бавно спира).
81. Не е нужно да сменяш накладките! (... така де – ако си мъж!).
82. Няма да ви се иска да слизате от нея! (... за да легнете под нея).
83. Не кола, а чудо! (... точно като вас).
84. Мощна вентилация на салона! (... заради дупките в ламарината).
85. Безплатно ви даваме втори двигател! (... ако си купиш и трети - ще можеш да сглобиш един, нормално работещ...може би...понякога...).
86. Стъклата нямат нито една пукнатина! (... за разлика от буталата, таблото и рамата).
87. Това е най-последен модел! (... в истинския смисъл на думата – „най-последен”).
88. Ще разберете каква кола ви трябва! (... но ще бъде вече късно).
89. Климатик, климатроник! (... или квадротоник, квинтотроник – така или иначе нищо не разбираш, нали?).
90. Има дори закачалка за сакото ви! (... няма как да не я забележите, непрекъснато ще ви удря в ухото).
91. В барчето се събират до 5 бутилки бира! (... която за 20 минути става на пикня).
92. Защитни подкалници! (... от пръскащото във всички страни масло).
93. Ще имате отлични характеристики на ходовата част! (...ако ходите пеша, естествено!)
94. Ако я сравните с колата на съседа ви, ще разберете какъв уникален избор сте направили! (... и вероятно ще съжалите за това).
95. Така ще свикнете с тази кола, че даже ще й измислите име! (... нещо като ТъпаПуткаСкапана).
96. Има я в последния брой на вестника! (... на забавните страници, точно под условието: "Познайте какво е искал да нарисува художника?").
97. Към ключа за запалване се предлага и това луксозно стоманено допълнение! (... допирате в него ето тези две кабелчета и готово – тази кола другояче не пали!).
98. Държи се като истинска мадама! (... два часа я уговаряте да тръгне, а после ви изпразва портфейла).
99. В този автомобил ще бъдете щастлив! (... като всички останали идиоти!).
100. Не можете да си я позволите! (... как да ти го кажа по ясно!).
101. Тази не се продава! Вече я обещах! (... вземи сега да ме почерпиш!)
3