няма+нужда+от+меню
Десет истини за автомобила на старо:
1. За тези пари по-добро няма да намериш! (... ако, като идиот, седиш тук и не провериш на което и да е друго място!).
2. Не кола, а огън! (... хвърчат искри отвсякъде! И най-вече - където не трябва!).
3. Не кола, а ОГЪН! (... при това силен, ако съдим по чернилката, която бълва от ауспуха).
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди).
5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).
6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).
7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).
8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).
9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото? още си го търси).
10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец? ни повече, ни по-малко).
0
Помни общите принципи и няма да имаш нужда от съвети!
0
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А- а- а! Много ви, моля, да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко минути, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте... А вие как сте днес?
1
В една фирма постъпва на работа нов служител. Още първия ден шефът му го вика и му казва:
- Предполагам, че вече си забелязал, че тука има една много засукана секретарка, направо като я погледнеш и ти идва мерака. Някой път ако искаш да я пробваш й кажи: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем по един факс".
Минали няколко дни, на новият служител му се приискало да пробва секретарката, отишъл при нея и й казал: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем един факс", тя обаче казала - "Съжалявам, но съм в месечен отчет". Служителят естествено се разочаровал, махнал с ръка и се прибрал в офиса си. Секретарката обаче се замислила: "Тоя сега ще се оплаче на шефа и ще ме уволнят", затова отишла при него и му казала - "Колега, ако искате можем да пуснем факса устно или със задна дата", а пичът отвърнал - "А, вече няма нужда, аз го пуснах на ръка"
0
- Скъпи, мама ще ни дойде на гости.
...тишина.
- Само за две-три седмици.
...тишина.
- Нали нямаш нищо против?
...тишина.
- Знаех си, че няма да имаш.
...въздишка.
- Ама няма нужда да ми крещиш!
1
Две рибки от домашния аквариум си говорят:
- Ех, защо не можем да предупредим другите риби в реката, кога стопанинът ни тръгва на риболов.
- Няма нужда - отговорила и другата. Да си виждала в къщи други риби освен нас?
0
Две госпожици играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него:
- Моля да ме извините, аз без да искам...
- Нищо, нищо, сега ще ми мине.
- Дайте, да ви помогна!
- Няма нужда, всичко е наред, ооо!
- Аз съм доктор, мога да ви помогна!
Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира топките.
- Е, как е, по-добре ли сте сега?
- Ооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!
0
Жена си сменя гинеколога и отива за пръв път при новия. Когато ляга на магарето и разтваря краката си, докторът се навежда, оглежда и казва потресено:
- Е-хеее, това е най-голямата, която съм виждал! Най-голяяямата, която съм виждааал!
- Е няма нужда да го казвате 2 пъти, тросва се жената.
- Не съм! - отговаря доктора - Това е от ехото...
5
Масту*бацията е за предпочитане - няма нужда първо
да подарявате цветя на ръката си, а после да й се извинявате.
1
Един младеж късно вечерта здраво се нашмулил във една дискотека. Вече към 3 часа той бил взел от всяка дрога по много. В един момент чува негова любима песен. Тръгва към дансинга да потанцува, но в следващия момент усеща, че двама го преследват. Тои не обърнал голямо внимание и продължил да върви. Във втория момент вижда как тея двамата се приближават и той решава да бяга. Излязъл от дискотеката и от няма накъде хванал едно такси... онея двамата се качили в една черна кола и тръгнали след него. Въпросният младеж със таксито успял да стигне някаде на високо във планините и шофьора му казал, че не може по напред. Той слязъл и продължил да бяга. След известно време се обръща и вижда, че онея двамата са го изгубили и решава най-сетне да се облекчи по голяма нужда във едни храсти, тъй като той още докато тръгнал от дискотеката устетил как го напира.
Тъкмо клекнал и започнал най-хубавия му момент в живота, някой го потупва по рамото и му казал "...Абе шшш мой, не на дансинга моля те..."
1
Жена крещи на улицата:
- Помогнете... няма ли кой... детето ми глътна монета... сега ще умре... помогнете...
Изведнъж от тълпата изскача мъж, бързо хваща детето за краката и започва да го тръска с главата надолу, докато не изпадне монетата.
Майката започва да благодари горещо на спасителят:
- Благодаря ви докторе, ако не бяхте вие...
- А, няма нужда, само че аз не съм доктор, аз съм боклучар...
0
Не всяка жена, на която вятърът вдига полата, е предизвикателна.
И няма нужда да чакаш вятъра, за да се убедиш в това.
2
14 причини за въвеждане пиенето на алкохол на работното място:
1. Отличен стимул сутрин да се дойде навреме на работа.
2. Стресът намалява.
3. Комуникативността нараства.
4. Оплакванията от размера на заплатата намаляват.
5. Няма нужда се отсъства от работа заради махмурлук.
6. Разходите за отопление се съкращават.
7. На работа се отива заедно с приятели или с обществен транспорт, който прави по-малко спирки по пътя.
8. Удовлетворението от работата нараства.
9. Отпада необходимостта от отпуски, тъй като ходенето на работа става много приятно.
10. Колегите започват да стават приятели.
11. Събранията минават интересно.
12. Извънредната работа се изпълнява с голямо удоволствие, тъй като след работа няма нужда да се бърза за кръчмата.
13. Собствените идеи се изразяват по-лесно и са по-творчески.
14. Резултатите от работата изглеждат толкова по-добре, колкото повече е изпил шефа.
1
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва - салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета - почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал:
- Господине, имате ли нещо против да оправим сметката?
- Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли - отвърнал мъжа.
Келнерът се оттеглил и след малко се върнал:
- Няма проблем, господине, управителят е съгласен.
- Чудесно! - казал нашия - дай тогава една порция миди и стискай палци!
2
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
3