нещо+ново
Писмо на войник, до любимата
Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...
Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).
Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).
Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.
Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше, де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам, де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен. Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза оттук. Искам като изляза оттук да вляза направо в теб. Моля ти се, напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те е*е за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?
Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на с*кс. Т.е. аз да правя с*кс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи "Плейбой" като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма, а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перв*рзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.
Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.
Чао сега, скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.
Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69
За Изсирането като Технологичен Процес
Все съм мислил, че за 24 години от живота си съм научил нещо - поне малко - "ДА АМА НЕ!" - казваше навремето един пич. Та и Вие, които ще четете тва - подгответе за шок - остави гумените цървули на дядо си казах ШОК - интелектуален не електрошокове или май още не можеш да забравиш преживяването от психиатрята !!!!!
Документът
Предназначение, условия за експлоатация и технически характеристики на Тоалетна хартия арт.No.11315509 (по-долу наричано за краткост Изделие).
Предназначение
Изделието служи за почистване на остатъците от процеса на отделяне на фекалии. Използува се от външната страна на задното отверстие, принадлежащите му участъци от кожа и локално концентрираното там покритие от косми (по-долу наричано за краткост Място на използуване).
Начин на използуване:
1. Необходимо е старателно да се запознаете с настоящата инструкция. Инструкцията трябва да бъде закрепена с винт М6 на добре осветено и леснодостъпно място в зоната на пряка видимост на ползувателя (ползувателите).
2. Руло от Изделието да се разположи на нивото на гърдите в хоризонтално положение.
3. Извършете акта на отделяне на фекалии.
4. Убедете се в успешното завършване на акта и в отсъствието на признаци за неговото продължаване (тази точка е важна за икономията и рационалното използуване на Изделието).
5. Хванете края на Изделието и с постъпателно движение на дясната ръка нагоре и надясно приблизително под ъгъл 60 градуса спрямо линията на хоризонта дръпнете Изделието отмотавайки от рулото 300 мм (за удобство на потребителя всеки 100 мм са маркирани с перфорация).
6. С разнопосочно движение на двете ръцете в хоризонтална плоскост скъсайте лента от Изделието. Същата манипулация може да се извърши с помощта на остър режещ предмет (кухненски нож, ножица, сатър или други). При това обаче трябва да се съблюдават мерките за безопастност.
Забележка: Препоръчва се скъсването да се извърши по перфорацията с цел да се избегне нарушаването на повърхностния слой на влакнестата структура на Изделието.
7. Вземете откъснатата част от Изделието и я сгънете във вид на хармоника (акордеон). Това се постига като скъсания участък от Изделието последователно се сгъва по перфорациите, докато се получи ново Изделие, наричано по-долу за краткост Изделие N.2.
8. Поставете Изделие N.2 в ръката, която Ви е по-удобна.
9. Приложете така полученото в предишните точки Изделие N.2 към Мястото на използуване (виж горе), притиснете плътно с ръка и извършете въртеливо движение в междухълмието.
10. Придвижете така използувано Изделие N.2 в зрителното Ви поле (в условията на добро осветление) и внимателно разгледайте намиращата се там смазка за наличие на яйца на глисти или кръв. В случай, че намерите такива незабавно се обадете на съответното медицинско учреждение по местожителство. В противен случай повторете точки от 5 до 9 около четири - пет пъти.
11. С чиста суха ръка проверете качеството на почистване (междухълмието трябва да е сухо на пипане, външната страна на задното отверстие да е меко на допир и добре изтрито и вълнистото покритие да е пухкаво и лесно за сресване). В случай на признаци на некачествено почистване (специфична субстанция под ноктите или остра миризма при обонятелен контрол) да се извършат манипулациите по точки от 5 до 9 още няколко пъти.
Мерки за безопастност:
1. Да не се пуши в близост до Изделието.
2. Да не се оставя използуваното Изделие в близост до места за отдих, култура и хранене.
3. Да се пази от деца. Тоалетната хартия не е играчка, а средство за хигиена.
4. Не се препоръчва многократното използуване на Изделието.
Ако първият му роман е успех, писателят си купува нещо сериозно, свързано с писателската професия, което е символ на инвестиция и самочувствие - компютър, нов библиотечен шкаф, топчета хартия за писане... И задължително ново и по-голямо кошче за книжни отпадъци.Джейн Ан Филипс
Върви играта "Стани богат". Последен въпрос за най-голямата парична печалба. Пред водещият седи широкоплест ново-бизнесмен с тъмни очила, който се затруднява с отговора.
Водещият:
- И така, това е последният въпрос, остават ви още два неизразходвани жокера - помощ от публиката или обаждане на приятел.
- Помощ от приятел! - избира мутрата.
- Да позвъним на вашият приятел!
Звънят, от другата страна някой вдига.
Мутрата:
- Картоф! Вземи Тиквата и Репата и елате тука, че тоя нещо не иска да дава парите ...
Няколко култови реплики на посетители в дискотека към DJ:
- Не се излагай с теа плочи, бе! Наеш ли я откога съм на касетки?
- Пущи чалга да изригнем!
- Имаш ли „Титаник”?
- Дай нещо „по така”!
- Пущи онова, къде се превежда „къща”!
- За компанията на Чоко Главестия и целата маса до бара!
- Пущи некое ново ретро!
- Дай нещо за „душата”!
- Блондинка: На ти 5 лева. Следващата песен нека да е за Иван... ама не го съобщавай!
- Кажи по микрофона „За най-красивата мадама на дансинга, от таен обожател”
- Пущи онаа песен, дето се пее „айлавю”!
- Имаш ли онаа ' убавата песен. Много я въртят! Пее я една с големи ц*ци...
- Пущи тая новата песен, къде я въртат по телевизията!
- Къв DJ си ти, бе? Да немаш ретро „Камъните падат”?
- Ей, Метал, Рап, Блус ... за мене си е се диско, щом не е чалга!
- Абе, айде дай „нашта песен”!
- Как немаш Шабан, бе? Ти нааш ли, че тоа като зине, самолетите спират у въздуха?
- DJ, те ти 20 лева, дай да се оригнем на микрофоня!
Съпружеска двойка, която се готви да си купи ново жилище, беседва с агента по продажбата.
- Този дом, който ни показахте вчера, изцяло ни устройва. Жена ми направо се влюби в него. Единственото лошо нещо е онова огромно сиво бетонно здание от другата страна на улицата, което закрива хубавата гледка...
- За него не се притеснявайте, господине. Това е цех за динамит, който рано или късно ще хвръкне във въздуха...
- Здрасти наборе! Какво ново?
- Нищо особено. Жена ми заминава при майка си за две седмици.
- Нещо не ми се вижда да се радваш.
- Ами, ако не съм тъжен, тя може и да размисли.
Аврам станал на 14 години. Баща му Исак решил да го изпрати в съседното село при Моше Търговецът да учи занаят. Минали два месеца, но от сина му нямало никаква вест. Затова Исак се качил на магарето си и отишъл да провери на място, какво точно се случва със сина му Аврам. Притеснен, Исак влиза в магазина на Моше и още от вратата пита:
– Мошееееее! От два месеца нямам новини за сина си! Какво става? Ще го бъде ли за търговец? Доволен ли си от него? Справя ли се?
– Оооо, Исак! Много съм доволен! Невероятен е! Всичко що види и го продава! Пазарлъкът му е в кръвта! Продава развалени домати за здрави! Продаде дори вкисналото вино за ново! Страхотен търговец ще стане от него.
- А, някакви проблеми! Има ли нещо, за което да се притеснявам?
- Абе, има нещо което ме тревожи, но не знам как да ти го кажа. Струва ми се малко ЛАБИЛЕН! Като връща ресто и реве!!!
Семейна двойка се преместила в ново жилище. Докато се хранели в кухнята, жената се загледала в прането на съседите:
– Я виж колко им е мръсно прането! Дали икономисват от прахта или пералнята им нещо не е наред?
Мъжът продължил да се храни без коментар. Така цял месец, щом виждала прането на съседите, жената коментирала, а съпругът мълчал. Веднъж обаче съпругата рекла:
– Най-накрая тази се научи да пере. Я погледни колко е бяло!
А мъжът отговорил:
– Не е виновна съседката. Просто аз измих нашите прозорци...
Двама приятели си говорят:
- Какво ново при теб?
- Станах веган.
- Защо?!
- Защото ми се ставаше нещо модерно, а пък гей само като си помисля ме заболява и ме достраша.
Тя:
- Скъпи, знаеш ли, че на есен птичките отлитат на юг, а зайчетата
получават ново кожухче. Ти каква искаш да бъда - птичка или зайче?
Той:
- Mеченце - те цяла зима се търкалят в леглото и смучат нещо...
Лекар казва на пациент:
- Джо, добрата новина е, че имам лек за главоболието ти. Лошата новина е, че ще е необходима кастрация. Имаш много рядко заболяване, което кара тестисите ти да притискат гръбначния ти стълб и това причинява адско главоболие. Единственият начин главоболието да спре, е да премахнем тестисите.
Джо е изненадан и депресиран. Чуди се дали има за какво да живее. Няма друг избор освен да отиде под ножа. Когато напуска болницата, главоболието спира за първи път от 20 години, но Джо има чувството, че му липсва нещо много важно. Както си върви изведнъж осъзнава, че сега той е друг човек. Може да сложи ново начало и да заживее нов живот.
Той вижда магазин за мъжко облекло и си мисли:
- "Ето какво ми трябва - нов костюм."
Влиза в магазина и казва на продавача:
- Искам нов костюм.
Продавачът, който бил по-възрастен, го измерил с поглед и казал:
- Да видим... 44-ти размер.
Джо се засмива:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години! - отговаря продавача.
Джо премерил костюма, паснал му идеално.
Докато Джо се възхищава на себе си в огледалото, а продавачът го пита:
- А какво ще кажете за нова риза?
Джо помисля за малко и казва:
- Добре.
Продавачът го мери с поглед още веднъж:
- Да видим, ръкав 34 и врат 16-1/2.
Джо е изненадан:
- Точно така! Как познахте?
- В бизнеса съм от 60 години.
Джо пробвал ризата, стояла му перфектно.
Тогава продавачът го пита:
- А какво ще кажете за ново бельо?
Джо мисли за малко и казва:
- Добре.
Продавачът:
- Да видим, размер 36.
Джо:
- Ха! Ето, че сбъркахте, аз нося 34 от 18 годишен!
Продавачът клати глава:
- Не можете да носите бельо размер 34. То ще притисне тестисите ви към гръбначния стълб и ще ви причини адско главоболие.
– Евала, Пеци как си браточка, отдавна не съм те виждал... Кажи сега какво ново? Похвали се нещо...?
– Ох, Геле, кво да ти кажа братле, бяхме с жената на една сватба в Сандански тоя уикенд... Мани не е за разправяне! Като се изпонапиха ония ми ти макета, като се захвана едно меле... 4 часа бой, бой, та ме биха... а жената 4 часа я спукаха от е*ане... Ужас не е за разправяне...
– Малии Пеци, вярно, лоша работа... и сега какво?
– Знам ли... тая неделя сме канени на една сватба в Петрич... Жената твърдо вика да ходим, ама аз нещо се чудя...
Покрай този Интернет съвсем се побъркахме:
- Отварям онзи ден хладилника, ще си мажа филия с масло. Вадя ново пакетче с масло - гледам на него няк'ва цифра 72.5% ... "Охоооо, супер - викам си аз - значи, почти се е изтеглил файла!" Връщам пакетчето в хладилника и започвам да чакам, да се свали целият... И, изведнъж, като се усетих, че нещо не е както трябва...
Засукано маце влиза в кабинета на един стоматолог. Сваля бикините, сяда на зъболекарския стол и вдига краката.
- Госпожо, нещо сте се объркали! Аз съм зъболекар, гинекологът е над мен.
- Вчера имахте ли пациент на 60 години с фамилия Петров, на който му сложихте ново чене?
- Да. Какво е станало?
- Дойдох да ми го извадите...