надявам+се
ДЕТСКА ЛОГИКА
Дъщеричката: Тате, какво е това прос*итутка?
Бащата: Боже! Откъде научи тази дума?
Д: В детската градина. Васил ми каза, че съм прос*итутка.. Защото повече на него не му давам. Давам на Павел.
Б: Какво?!
Д: Плюшеното мече. Не му давам да си играе с плюшеното ми мече.
Б: Фу, господи! Твоят Васил е глупак. А прос*итутка: това е лоша жена!
Д: Защо лоша?
Б: Защото е продажна.
Д: Значи леля Оля... е прос*итутка? Нали продава в магазин?. Значи е станала продажна.
Б: Не леля ти Оля не е продажна защото продава сувенири. А прос*итутката продава себе си.
Д: Как така – себе си??
Б: Много просто. Този, който поиска може да си я купи. За определено време.
Д: За какво?
Б: За да спят.
Д: Спят?
Б: Да, в един креват.
Д: Тогава се получава така – прос*итутка е нашата мама?
Б: Ти си луда!
Д: Но нали тя спи с тебе за пари?
Б: За какви пари?!
Д: За заплатата ти.
Б: Абе това пари ли са!.. Не, тя с мен - по любов. Надявам се...
Д: Както и с чичо Петър ли?
Б: Какво? Какъв е пък този сега чичо Петър?
Д: От втори вход. Когато ти беше в командировка, чичо Петър нощува у нас. С мама, в един креват.
Б: Петър? В кревата?! Ей сега ше и дам аз на нея един Петър! Прос*итутка!!! (Изхвърча от стаята).
Д: Странно: как така мама да е прос*итутка, ако спи с чичо Петър не за пари, а по любов?...
Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоаето на един хотел. Докаго го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка.
- Приемете моите дълбоки извиненя, - казва той, - но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите.
- Разбира се, че ви прощавам, - отвръща девойката с усмивка, - а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз съм в стая 613...
Какво казват жените след с*кс:
Американката:
"Сега доволен ли си скъпи?"
Французойката:
"Надявам се можеш още!"
Германката:
"Гюнтер, спиш ли още?"
Рускинята:
"Иване, жив ли си бе?"
Българката:
"Пешо, да не си помислиш че съм ку*ва!"
Лорд Дарби се оженил за лейди Джейн. Първата брачна нощ лордът бил като бог на любовта, не дал на милейди да си отдъхне цяла нощ. Милейди не можела да повярва какъв късмет я е постигнал. На сутринта щаслива, станала, направила традиционната закуска яйца с бекон, наляла на мъжа си чаша горещ шоколлад да възстанови силите му и го събудила с нежна целувка.
Милордът разтъркал очи и казал:
- Милейди надявам се, че снощи осигурихме потомството и повече няма да ме карате да правя тези непристойни и вулгарни движения....
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но от време, на време дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ... последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание за два часа в стаята му. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надявам се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
- ... а за всички вас, които са изпитали затруднение от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Богата дама отива да навести болната си майка. Изпълнена с безпокойство за държанието на съпруга си по време на отсъствието й тя звъни на домашната прислужница:
- Мери, надявам се, че съпругът ми не се възползва от отсъствието ми, за да не се прибира вкъщи?
- Няма повод за безпокойство, мадам. - отговаря девойката. - Мога да се закълна в това. Впрочем, след коридата, която той устрои в моята стая, просто не зная, откъде би могъл да намери сили, да отиде да се занимава с любов на друго място.
Мъж пийнал прилично с приятели. Те го "донесли" до вратата на дома му ...
На сутринта се събужда в семейното легло, съблечен и завит. Става, влиза з кухнята и намира на масата топла закуска и кафе, както и бележка от съпругата си: "Скъпи ето 50 лв за дневни, ако не стигнат в палтото ми в гардероба има още. Надявам се закуската и кафето да ти харесат. Целувки."
Невярващ на очите си мъжът влиза в детската и буди сина си:
- Сине кажи ми моля те какво стана снощи?
- Ами тате, прибраха те приятелите ти. Ти беше доста пийнал ... Мама те заведе в стаята и като почна да те съблича ти и каза: "Махни се ку*во, аз съм женен мъж"
Мъж влиза в заведение. Сяда на бара и си поръчва петие, барамана носи петието и казва:
- Това усторойва ли ви?
Мъжът гледа отчаяно към чашата и отвръща:
- Ами да....
До него се настанява млада жена и пита:
- Господине, свободно ли е мястото до вас и вие свободен ли сте?
- Ами да заповядайте, преди 20-тина минутки се освободих. Надявам се този път да не успее да изрови 3 м. Бетон
Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя:
- Надявам се, часовникът ти да е водоустойчив.
Прибира се мъж в 6 сутринта. Жена му отваря вратата и казва:
- Надявам се, че имаш добро оправдание за часа, в който се прибираш?
Мъжът отговаря:
- Закуска скъпа.
Осмокласничка се прибира от училище и разказва на майка си:
- Днес в училище идва гинеколог, прегледа всички. Оказа се, че в нашия клас има само едно девствено момиче.
- Надявам се че това си ти?
- Не, мамо, това е нашата учителка.
Доктор след преглед на пациент остава много доволен от състоянието му.
- И със с*кса, надявам се, всичко е наред? - пита лекарят.
- Един-два пъти седмично се получава...
- Два пъти седмично!? Не мога да повярвам. С вашето здравословно състояние и данни смятам, че можете да го правите поне два-три пъти дневно...
- Ами то и на мен ми се иска повече, обаче католически свещеник в малко село, това все пак затруднява нещата...
33 РЕПЛИКИ, КОИТО ЕДНА ЖЕНА НЕ БИВА ДА КАЗВА, КОГАТО ВИДИ К*РА МУ!
1. Пушила съм джойнти, по-дебели от тва.
2. Ъъъъъъъъ, да, симпатично е...
3. Какво ще кажеш просто да се гушкаме?
4. Да знаеш, с пластична хирургия всичко се оправя.
5. Мога ли да му нарисувам очички и усмивчица.
6. Брей, а краката ти са толкова големи!
7. Ами добре, ще поработим по въпроса.
8. О, не... (внезапно главоболие)!
9. (смее се и сочи с пръст) И ти ли, Брутчо, и ти ли, синко?
10. Мога ли да бъда честна с теб?
11. Ахааа...това обяснява колата ти!
12. Може би, ако го поливаме редовно, ще порасне.
13. Защо Бог ме наказва така?
14. Е, поне няма да трае дълго.
15. Никога не съм виждала подобно нещо преди. как се казва на латински? smalicus penischus
16. Но все пак работи, нали?
17. Изглежда неупотребявано. Пазиш ли гаранционната карта?
18. Може би изглежда по-добре на дневна светлина.
19. Абе дай направо да минем към цигарите?
20. Да не ти е студено?
21. Може, но само ако ме напиеш преди това.
22. Това да не е оптическа измама?
23. Какво е това? Ако го гледам с лупа нали няма да го изгоря със слънчевите лъчи?
24. Хубаво е, че имаш и други таланти!
25. Надявам се, че е в комплект с помпичка!
26. Миличък, мисля, че току що открих нова елементарна частица...
27. Скъпи, казват, че хубавите неща ги продавали в малка опаковка...
28. Нали няма да ме гъделичкаш много?
29. Теб съм те виждала някъде... В института по микробиология
30. Ама аз исках да правя с*кс с мъж!
31. С какво го пълниш това?
32. Бейби, моля те не мисли толкова много, време е мозъкът ти да освободи малко кръв за анатомията ти
33. Ако го погаля дали ще излезе малък арабски дух от там, който да изпълнява 3 желания?
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
В полицията:
- Надявам се, че не сте се уморил от разпита?
- Къде ти! Женен съм от 8 години!