малките+неща+ни+създават+много+по+голе
IT класификатор за Жени
Ако на Мъжете им беше хрумнало да класифицират Жените по класове в Информационните Технологии...
Класификацията щеше да изглежда така..
Internet Жена
Трябва да платиш, за да получиш достъп до нея.
Server Жена
Винаги е заета, когато ти трябва.
Windows Жена
Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея.
Powerpoint Жена
Идеална е за представяне пред хората на празненства.
Excel Жена
Казват, че можела много неща, но ти я използваш само за основните четири действия.
Word Жена
Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.
DOS Жена
Всички вече са я имали, но сега никой не я иска.
Back-up Жена
Мислиш, че има всичко, но като опре до същественото, ти прави впечатление, че нещо й липсва.
Scan Disk Жена
Знаем,че върши добро и само иска да помогне, но по същество никой не знае, какво умее реално, и ако сме честни, ЛАЗИ НИ ПО НЕРВИТЕ!
Screen Saver Жена
Всъщност за нищо не върши работа, но ти харесва да я гледаш.
Hard Disk Жена
Спомня си всичко, по всяко време на деня и нощта.
Email Жена
От десетте неща, които ти разказва, 9 са абсолютни глупости.
Virus Жена
Когато най-малко го очакваш, тя се инсталира в жилището ти и го завладява.
Ако се опиташ да я деинсталираш, ще ти липсват много неща.
Ако не го направиш, ще загубиш всичко.
0
Днес ще изчукам Люси!, - беше първата ми мисъл, когато се включи алармата и започна деня. Впрочем деня отдавна беше започнал, снощи до късно купонясвах с приятелчета.
Аз. Днес. Ще чукам. Люси. Слизам на пода.
Петдесет лицеви. Трябва да бъда във форма, нали аз днес - да, да...
-надолу, - ще чукам Люси
-нагоре. надолу-нагоре...
Петдесет пъти.
Самовнушение. Казват, че помага.
Люси. Стройна, Красива. Умна. Облича се като кукличка. От интелигентно и заможно семейство. Първи курс в университета за Национално и Световно стопанство. Свири на пиано. Секси парче, и аз днес ще я изчукам.
Отивам към водните процедури. Вана, душ. Брадата хубаво да обръсна, че да не дращи по разни нежни места на момичето. Четката за зъби - нагоре-надолу, нагоре-надолу...
Мисля, че си струва. Мисля си, че си струваше цялото това водене по кина, театри, пицарии, разходки по парка, слушайки как тя цитира умни мисли от "Космополитан", представяйки ги за свои ("Десеттте неща, които трябва да знаете, за да докажете, че блондинките не са глупави"), да се възхищавам на нейния вътрешен свят и бездънни очи. Научих се на нужните места да се хиля, ако гледахме холивудска комедия, и печално да подсмърчам, ако гледахме поредната мелодрама, в която героят и героиня се разделят. Даже се научих да различавам комедия от мелодрама. Днес ще изчукам Люси...
Вино съм купил предвидливо още преди три дни. когато Люси, въздишайки ми каза, че техните я пускат за петък вечерта на рожден ден на приятелката й Кети. А аз тази нощ ще...Вино, свещи, музичка...
Тайната на успеха е искреността и малко романтика. Ако успееш да ги симулираш тези неща - твоя я. Аз днес ще изчукам Люси.
Кратки, заучени фрази. Нищо сложно. Никаква логика. Ако нещо си повтаря достатъчно дълго на себе си, то ще се запази в
подсъзнанието. И ще се случи. Днес ще изчукам Люси. Глупаво. Но работи.
Впрочем закъснявам, обличам се, тичам надолу девет етажа, трябва да съм във форма, нали днес....
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Такси! Такси! Аз днес ще изчукам Люси, такси!!!
Университета, Люси е на входа, извинявай любима, закъснях, цунка по бузката, букет цветя, купени по пътя, да тръгваме по-бързо, скъпа. Колко часа имаме? - Осем часа, а аз трявба да кажа толкова много неща да ти кажа, нали днес...
Давай, давай, по-бързо. Таксито ни чака. Бързай, бакшиш...Аз..днес...невинни прегръдки в таксито...
Ето, че стигнахме. Отварям вратата, нека да ти помогна. Ще я изчукам. Люси. Асансьора. Вратата. Апартамента. Антрето, хола и сме почти до спалнята..Рано е още. Аз...днес..ще...Нали?
Притичвам до спалнята. Да спусна щорите, да запаля свещите, да пусна "Енигма". Предпочитам Тine Inch Nails - You tear down all my reason... you see through what I hide... ou make me perfect... help me get inside...> - нали днес...
Люси, дай ръка. Да отидем. Просто ще поседим. Уютно е там.
Седна. Ръцете на коленете. Умница. Дай уше. По-близо. Малко преди финала. Кулминация. Играчът с номер 11 се приближава към вратата, и...
Забележителна реч е подготвена - че ме е страх, страхувам се до дълбините на душата си, изплашен съм от чувствата, които предизвиква в мен, че аз нея безумно, безумно обичам, че тя е невероятен човек и прекрасен събеседник, а и "може би не трябва да бързаме" - те обожават, когато мъж го казва това, работи безотказно...
Бавно й взимам ръката, накланям се към ушенцето й, нежно вдишвам аромата на косите й, наслаждавам се на най-щастливата минута в живота ми, и вместо подготвената реч, нетърпяща възражение, прошепвам:
- "Аз днес ще чукам Люси!"
1
6 причини програмист да ти свие мацката
Програмистите са нелоши хора, които обаче рядко виждат слънчева светлина, пият малко, а чувството им за хумор се свежда до вицове за програмисти (които си ги разбират само те). На пръв поглед не са голяма конкуренция, но вкусът на жените се променя постоянно.
Прави повече пари от теб
През последните няколко години западни и американски компании се скъсаха да аутсорсват в Източна Европа - перфектно квалифицирана работна ръка, със страхотен английски и в пъти по-малки заплати. Въпреки това програмистът взима доста прилична цифра за България. Още ни е яд, че зарязахме математиката в 10-и клас!
По-умен е
По цял ден седи пред компютъра. Пощата му се пълни с ненужни новинки, от които и една трета да прочете пак ще е по-добре информиран от ДАНС. Той е от хората, които знаят колко е висока Айфеловата кула, кога е построено Народното събрание и каква е новата политика на Барак Обама.
Програмистът слуша
Пробвал ли си да слушаш какво говори една жена повече от 3-4 минути. Много е трудно, особено, ако е с голямо деколте. Е, и той гледа ц*ците, но въпреки това успява да запомни всичко, което е чул и дори да намери логика в някои неща.
Програмистът помни.
Има програма на компютъра, която му съобщава половингодишнината, месечния й цикъл и рождения ден майка й. Всичко ненужни неща, които ти забравяш, той помни перфектно!
Избира най-добрите подаръци
В програмката е записано и какво харесва тя и какво не. Ти се фокусираш върху някое страхотно изрязано бельо и отдавна си забравил, когато тя е споменала, че любимият й цвят е лилавото.
Програмистът е по-сигурен
Мъжете по-принцип сме свине, но има и изключения. Те имат безплатен фитнес в офиса, лягат си в 11 вечерта и се напиват културно веднъж на два месеца. Не повръща, не й звъни в 3 през нощта, за да й изпее любимата песен и не изпада в криза, ако любимият му отбор отпадне от някви леваци с дузпи.
3
Една майка влиза в стаята на дъщеря си и забелязва на леглото и писмо. С треперещи ръце отваря плика: "Скъпа мамо! Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най-после намерих мъжа на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко... Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия старичък фургон сред гората. Той иска много деца и аз мечтая за същото. Най-накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди и затова ще направим малка плантация в гората както за себе си, така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство против СПИН-а, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден, той заслужава по-добра участ! Не се притеснявай мила мамо, вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си. Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда нагости за да ти покажа внука! Твоя дъщеря Ани.
P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката. Исках просто да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш в горното чекмедже на масата. С любов, Ани."
0
Ако бихме класифицирали жените по класове в информационните технологии, бихме имали за избор следните варианти:
1. Интернет-жената: Трябва да платиш, за да получиш достъп до нея.
2.Сървър-жената: Винаги е заета, когато ти трябва.
3.Уиндоус-жената: Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея
4. Пауърпойнт-жената: Идеална е за представяне пред хората на празненства.
5.Ексел-жената: Казват, че можела много неща, но ти я използуваш само за основните четири действия.
6.Уърд-жената: Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.
7.ДОС-жената: Всички вече са я имали, но сега никой не я иска.
8 . Бек-ъп-жената: Мислиш, че има всичко, но като опре до същественото, ти прави впечатление, че нещо й липсва.
9.Скан-диск-жената: Знаем, че върши добро и само иска да помогне, но по същество никой не знае, какво умее реално, и ако сме честни, ЛАЗИ НИ ПО НЕРВИТЕ!
10. Скрийн-сейвър-жената: Всъщност за нищо не върши работа, но ти харесва да я гледаш.
11.Хард-диск-жената: Спомня си всичко, по всяко време на деня и нощта.
12. Имейл-жената: От десетте неща, които ти разказва, 9 са абсолютни глупости.
13.Вирус-жената: Когато най-малко го очакваш, тя се инсталира в жилището ти и го завладява. Ако се опиташ да я деинсталираш, ще ти липсват много неща; ако не го направиш, ще загубиш всичко.
0
Бисери и за с*кса
1.Любовта е отговорът, но докато го чакате с*ксът повдига някои доста интересни въпроси.
2.Трагедия е, когато с*ксът е в главата ти, а не по-надолу където би трябвало да бъде.
3.Любовният ми живот е ужасен. Последния път, когато бях в жена, беше когато посетих статуята на свободата.
4.Господ ни е дал пенис и мозък, но кръв достатъчна, за да управляваме само едно от тях в даден момент.
5.Жените се нуждаят от повод, за да правят с*кс, а мъжете от място.
6.Нимфоманка е жена с отношение към с*кса, както на средностатистическия мъж.
7 С*кс не е отговорът. С*кс е въпросът. Отговорът е "Да".
8.Привлекателността на с*кса е петдесет процента каквото имаш и петдесет процента каквото хората мислят, че имаш.
9.Аз съм практикуващ хетерос*ксуален, но бис*ксуалността би удвоила шансовете ми да намеря с кого да изляза в събота вечер.
10.Нямя нищо лошо в това да правиш с*кс на запалена лампа. Просто провери дали вратата на колата е добре затворена.
11.Обвинявам майка си за моя скапан полов живот. Тя ми каза, че мъжът трябва да е отгоре, а жената под него. Три години с жена ми спахме на двуетажно легло.
12. Ужасно нещо ми се случи миналата нощ - нищо.
13.Помнете, че ако пушите след с*кс, значи го правите твърде бързо.
14.Ако с*ксът е естествено нещо, защо има толкова много ръководства как да го правим.
15.Когато съм добър, съм много много добър, но когато съм лош, съм по-добър.
16.С*ксът снощи беше толкова добър, че дори съседите запалиха по цигара.
17.С*ксът мръсен ли е?
Само ако се прави добре.
18.Целунах първото си момиче и запалих първата си цигара в един и същи ден...оттогава нямам време за цигари.
19.Добрите момичета си водят дневници, а на лошите не им остава време.
20.Не правете с*кс хора! Това води до целувки, а скоро ще трябва и да си говорите.
21.Едно време въздухът беше чист,а с*ксът беше мръсен.
22.Жената никога не забравя мъжете, които е можела да има, а мъжът-жените, които не е могъл да има.
23.С*ксът е от най-благотворните, красиви и естествени преживявания, които могат да се купят с пари.
24.Толкова отдавнва не съм правил с*кс, че дори забравих кой кого връзва .
25.Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.
26.Вярвам, че с*ксът между двама е красиво преживяване. Между пет е фантастично.
27.Разликата между порногрфията и еротиката е в осветлението.
28.С*ксът е като да вечеряш:
понякога менюто ти е смешно, понякога ти харесва.
28.Мръсните книги рядко хващат прах.
29.Единствените хора, които правят с*кс през циалото време са лъжците.
30.Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.
31.Танците са вертикално изражение на хоризонтални желания.
32.Мисля, че има и други неща в живота, освен пари, бира и с*кс, само че не знам кои са.
33.Преследвах едно момиче две години, докато разбрах, че имаме еднакъв вкус. И двамата бяхме луди по жените.
34.Щастлив съм, че не съм бис*ксуален.
Нямаше да издържа да ми отказват и мъже, както го правят жените.
35.Някои неща са по-добри от с*кса,
други са по-лоши, но нито едно не е като него.
36.С*кс. В Америка фикс идея. В останалите части на света - Факт.
37.Ако си мислите, че пътят към сърцето на мъжа е през стомаха му, целите се твърде високо.
38.Жените постоянно пробягват през съзнанието ми, не смеят да ходят бавно.
39.Мъжете говорят с жените, за да спят с тях, а жените спят с межете, за да могат да си говорят с тях.
40.Да се ожениш заради с*кс е като да си купиш самолет, заради безплатно питие по време на полет.
41.Моите съученици бяха готови да правят с*кс с всичко, което се движи, но аз никога не съм виждал причина да се ограничавам.
42.Приателката ми винаги се смееше по време на с*кс, без значение какво четеше.
43.Най-хубавото нещо при самозадоволяването е, че не се налага специално да се обличаш за случая.
44.Мъжете играят играта, жените знаят резултата.
45.Има две категории хора: едните правят с*кс, а другите мислят за с*кс.
46.Голямата разлика между платения с*кс и този без пари е, че платения излиза по-евтино.
47.С*ксът е божията шега с човешките същества.
48.Има много механични устройства, които увеличават с*ксуалната възбуда, особено при жените. Най-доброто между тях е Мерцедес-Бенц.
3
Отговори на въпроса "Защо се дънят компютърните програми" от гледна точка на различни религии и учения:
Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!
Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.
Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната де-инсталация.
Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи но пък е доходоносно.
Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи ако вие не повярвате, че тя наистина поправя всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са исчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.
Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента в който ще разберем как да ги включим.
Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Невярните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само вярните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми даващи други резултати грешат.
Мюсулмани (шиити): Само един програмист е писал вярни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение.
Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След де-инсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат защото всичко е предопределено.
Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии - те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми изпада в нирвана. Програмите изпаднали в нирвана не се дънят защото няма нужда да работят.
Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител?
Веднъж един ученик попитал своя учител как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки.
- Глупак! - извикал учителят, - А защо не искаш грешки без програми? - и ударил с хард диска си ученика по главата.
Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.
Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише не е истинска коригираща версия.
Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помощта на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно-мъдрият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.
Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.
Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева?
Атеизъм: Вярата в така-наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат - това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.
Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.
Комунизм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!
Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина поради която и няма вода - евреите!
Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно-снимки. А текстовите редактори - за порно-текстове. А езиците за програмиране - за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно-картинки и порно-текстове. Ако програмите се използват за други цели - то те неизбежно се дънят.
Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия.
Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си.
Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" - това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече с която междувпрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!
Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!
Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?
1
Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските с*кс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-с*ксапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше с*ксшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски ку*ви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.
42
Жените - IT типология:
* Жената-Internet: Трябва да платиш, за да получиш достъп до нея.
* Жената-сървър: Винаги е заета, когато ти трябва.
* Жената-Windows: Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея
* Жената-PowerPoint: Идеална е за представяне пред хората на празненства.
* Жената-Excel: Казват, че можела много неща, но ти я използуваш само за основните четири действия.
* Жената-Word: Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.
* Жената-DOS: Всички вече са я имали, но сега никой не я иска.
* Жената-Back-up: Мислиш, че има всичко, но като опре до същественото, ти прави впечатление, че нещо й липсва.
* Жената-Scan Disc: Знаем,че върши добро и само иска да помогне, но по същество никой не знае, какво умее реално, и ако сме честни, ЛАЗИ НИ ПО НЕРВИТЕ!
* Жената-Screen Saver: Всъщност за нищо не върши работа, но ти харесва да я гледаш.
* Жената-Hard Disc: Спомня си всичко, по всяко време на деня и нощта.
* Жената-Email: От десетте неща, които ти разказва, 9 са абсолютни глупости.
* Жената-вирус: Когато най-малко го очакваш, тя се инсталира в жилището ти и го завладява. Ако се опиташ да я деинсталираш, ще ти липсват много неща; ако не го направиш, ще загубиш всичко.
0
Защо не бива да се бъзикаме с админа
Уважаеми господин Смит,
като служител в институция с високи стандарти, аз имам някои основни изисквания. Най-важното е, че моят пряк началник би трябвало да притежава интелект надвишаващ този на една средноинтелигентна кукувица. След постоянните Ви и дразнещи заяждания към мен и колегите ми в процеса на изпълнение на задълженията ни, мога само да предполагам, че вие сте една от малкото истински генетични загуби на нашето време.
Да карате мен, един мрежов администратор, да обяснява най-подробно всичко което прави в момента, в който влезете в офиса ми, не е само загуба на време, но и също безсмислено пилеене на кислород. Бях назначен, защото знам как да работя с компютърни мрежови системи, а Вие очевидно за да забавлявате с мен и останалите служители, докато наблюдават безплодните ви усилия как за се опитвате да разберете какво означават командите Кът и Пейст (Cut/paste). Вие никога няма да разберете компютрите. За вас изглежда е твърде сложно нещо толкова просто като двоично число.
Вие всъщност никога няма да разберете защо хората Ви мразят, но аз смятам да се опитам да Ви го обясня, макар че съм сигурен че тива ще е също толкова ефективно колкото да се опитвам да ВИ обясня какво е IP (интернет провайдър). Вашият лъскав нов Макинтош притежава повече индивидуалност отколкото вие ще имате някога. Вие се мотаете по цял ден из сградата и непрекъснато търсите недостатъците на другите. Вие сте елегантно облечен, с онова безполезно излъчване, с което може би сте заблудили интервюиращият ви за работа, но сега след като наиситна имате сериозни отговорности, вие ги стоварвате върху плещите на преуморения ви пресонал, надявайки се таланта на служителите ви да прикрие крещящатата Ви некомпетентност. В един свят на непрекъснато развитие и усъвършенстване Вие сте едно от онези низши зелени водорасли, които хората ядат и се присмиват.
И тъй като не виждам преспектива ситуацията да се измени в положителна насока, освен разбира се, ако не ви направят мозъчна трансплантация, съм принуден да си подам оставката. Както и да е на раздяла бих искал да ви кажа няколко неща:
1) Когато някой Ви се обади, за да поиска препоръка за работа за мен, Ви забранявам категорично да му давате отрицателни харатеристики. Най-много което Ви се позволява да кажете е: "Предпочитам да не коментирам". Имам приятели, които ще ви се обаждат от време на време, за да проверяват дали спазвате това условие, защото знам, че сам няма да сте в състояние да проявите каквато и да била почтенност.
2) Имам паролите на всичките ви сметки в системата и знам всяка парола която сте използвали през последните пет години. Ако решите да играете нечестно, ще публикувам списък с любимите ви неща, които надлежно съм копирал, когато ме накарахте да архивирам безполезните ви файлове. Не смятам че термини подобни на "лолита" ще сегледат с добро око от администрацията.
3) Когато взехте назаем цифров фотоапарат за да направите снимки за рождения ден на майка си, сте пропуснал да споменете, че ще се снимате гол пред огледалото. После тъй като сте пълен технически невежа и малоумник, сте забравили да ги изтриете. Ще се задоволя да отбележа, че никога не бях виждал толкова странна употреба на бутилка кетчуп, но Ви уверявам, че всички снимки са копирани и ще се съхраняват на надеждни места, докато не напишете блестящо препоръчително писмо относно професионалните ми умения. (Ако обичате опитвайте се да използвате програмата за проверка на правописни грешки, защото ми омръзна да ги поправям.)
Благодаря ви за отделеното внимание и очаквам препоръчителното ви писмо утре на бюрото си в 8 часа. Само да споменете една дума за това на някого и всичките ви мръсни малки тайнички ще станат публично достояние. Никога не се еб*вайте със системния администратор. Защо ли? Защотот той знае всичко което правите през свободното си време.
Искрено Ваш..."
0
Постоянно слушаме за “Правилата” от женска гледна точка. Сега, ето и някои мъжки правила:
• Женските гърди са за гледане и за това ги гледаме. Не се опитвайте да промените това – няма да стане!
• Научете номера с тоалетната седалка. Големи момичета сте. Ако е вдигната – я свалете. На нас ни е нужно да е вдигната, на вас смъкната. Да сте чули някога да се оплакваме че не я намираме вдигната?
• Събота = Спорт. Това е като пълноунието или приливите и отливите. Оставете го така.
• Пазаруването не е спорт. И не, ние никога няма да го приемаме като спорт.
• Плаченето е изнудване.
• Ако искате да разберете нещо питайте. Нека сме наясно по този въпрос: малките намеци не действат! По-сериозните също! Най-откровенните намеци също не действат! Давайте по същество!
• “Да” и “Не” са напълно приемливи отговори за почти всеки въпрос.
• Идвайте при нас с проблем САМО ако искате да го разрешим. Това е което можем да направим. Имате си приятелки които да ви изслушват.
• Главоболие продължило 17 месеца си е сериозен проблем – идете на доктор!
• Всяко нещо което сме казали преди 6 месеца не се брои при спор с вас. Всъщност всякакви коментари с давност 7 дни не се броят.
• Ако си мислите че сте дебели – най вероятно е така. И спрете вече да ни питате.
• Ако нещо което сме казали може да се интерпретира по два начина и единият ви кара да се чувствате тъжни или ядосани – то имали сме другото предвид.
• Можете или да ни накарате да свършим нещо, или да ни кажете как искате да бъде свършено. Но не и двете едновременно! Ако вие най-добре знаете как то трябва да бъде свършено – просто го свършете сами!
• Когато е възможно, моля казвайте каквото имате да казвате по време на рекламите.
• Христофор Колумб не се е нуждаел от напътствия. Ние също!
• Всички мъже виждаме само 16 цвята – те са цветовете които са по “default” на Windows например. Прасковата например е ПЛОД. Люлякът е цвете. И идея си нямаме какво е тюркоазено.
• Ако сърби, ще бъде почесано. При нас е така.
• Когато попитаме какво има и вие отговорите “нищо”, ние се държим все едно няма нищо. Знаем че лъжете, но просто не си струва главоблъсканицата докато разберем какво не е наред.
• Ако задавате въпроси на които не искате да чуете отговор, очаквайте отговори които не искате да чуете.
• Когато се налага да ходим някъде заедно, абсолютно всичко което облечете е добре. Наистина!
• Не питайте за какво си мислим, освен ако не сте готови да говорте на теми като С*кс, Спорт или Коли.
• Имате достатъчно дрехи!
• Имате прекалено много обувки!
Благодарим че прочетохте това. Да, знаем че ще трябва да спим на дивана тази вечер, но знаете ли - това не ни пречи – че то си е един вид къмпинг.
1
"има много на витрината, но малко в склада"
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
1
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной:
- Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим?
Ной помислил и казал:
- Не трябва, нямам такива нареждания от Бог.
След известно време пак му докладват:
- Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли?
- Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога!
След известно време пак му докладват:
- Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се издушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел!
Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък.
А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб...
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Защо се дънят компютърните програми?
Отговори от гледната точка на различни религии и учения
Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!
Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.
Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната деинсталация.
Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи, но пък е доходоносно.
Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи, ако вие не повярвате, че тя наистина решава всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са изчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.
Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента, в който ще разберем как да ги включим.
Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Неверните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само верните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми, които дават други резултати, грешат.
Мюсюлмани (шиити): Само един програмист е писал верни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение.
Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След деинсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат, защото всичко е предопределено.
Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии - те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми, изпада в нирвана. Програмите, изпаднали в нирвана, не се дънят, защото няма нужда да работят.
Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител? Веднъж един ученик попитал своя учител, как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки. "Глупак!" - изкрещял учителят, - "А защо не искаш грешки без програми?" И ударил с Уинчестър-а си ученика по главата. Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.
Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие, не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише, не е истинска коригираща версия.
Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помоща на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно мърдият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.
Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.
Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева?
Атеизъм: Вярата в така наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат - това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.
Дарвинизъм: Понеже еволюцията още не е приключила
Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията, а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC-та от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.
Комунизъм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там компютърни програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!
Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина, поради която няма вода - евреите!
Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно снимки. А текстовите редактори - за порно текстове. А езиците за програмиране - за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно картинки и порно текстове. Ако програмите се използват за други цели -то те неизбежно се дънят.
Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия.
Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си.
Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" - това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече, с която впрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!
Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!
Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?
0