който+сам+се+пази
VW Golf 2Голф 2 е аристократичен модел на шведската фирма Ауди, първоначално създаден да докаже или отхвърли Специалната Теория на Относителноста на Айнщайн или с други думи - да провери дали е възможно телата да се движат със скорост по голяма от тази на светлината.
Съществуват и други мнения - например според известния учен-дисидент Александър Бойчев, Голф 2, не е автомобил, а е истинско социално явление (също като Дявола).
Среща се предимно в провинцията и обратното.
Съдържание
1 Конски сили
2 Най-бързият модел в София
3 Най-бързата кола в страните членки на ЕС
4 Разпознаване на членовете
4.1 Известни личности с Голф
5 Направи си сам
6 Ъпгрейд
Конски сили
Ваденка Ремус на задното стъкло вдига мощността с 10 коня.Ето и една приблизителна схема на разделението на конските сили в тези прочути возила:
1) 120 редови коня на обикновен Golf II GTI
2) Надпис GTI отпред дава минимум още 5 коня, тази отзад дава 15, щото винаги им гледаш задницата... => станаха 140
3) Затъмнени джамове + 10 коня => до тук 150
4) Допълнителни два фара на предната решетка + 15, но тъй като никога не се използват по предназначение ги намалявам на 10 => колко станаха... 160
5) Голям накрайник на ауспуха... тук работата е сериозна... минимум 25 коня => сумарно станаха 185
Тръба от тоалетна сложена на ауспуха дава още 15 коня. Двойна такава - 25. Произведено в Юнайтед Стейтс Роботс анд Меканикъл Мен 6) Може да е само с накрайник на ауспуха, ма па за сметка на това има огромна лепенка REMUS на задния джам... минимум още 25 => станаха 210..
7) Надпис 16V сам по себе си добавя още 15 коня => 225
Малък, но забележим (?!?) спойлер на багажника отгоре подобрява несравнимо сцеплението, рязко спада разхода на гориво и прибавя още 25 магарета та да станат общо 250
9) Лет(Н)и джанти, страхотна имитация на O.Z. купени по 40 лева бройката прибавят още 20 (по 5 на джанта) коня за да станaт общо 270
10) Всяка лепенка на фирми за тунинг прибавя по още 10 коня, т.е. тъй като всеки уважаващ себе си голфаджия има минимум 15 (задължително на различни фирми) общия брой на конете стават 290
11) Само 1 конска сила отгоре, но много GuZaR-ско технологично подобрение са няколко червени светодиода хитро скатани в муфата на ауспух-а. Погледнат изотзадзе Голфот прави кюнците червени!
12) Наличието на РК, КН или в най-краен случай ВН в номера качва съответно 15, 10 и 5 коня. Ако Голфът се кара в София, конете може да се удвоят. Ако шофьорът наистина е от някой от тия градове и кара в София, гореизброените коне се утрояват. Ако драйверът е от тия градове и си кара в града, конете падат наполовина.
За североизточна България правилото важи и при номера от типа ТХ и Н, също така и от по-южните щати като У - Ямбол. Особеност на този тип състезатели е тяхното отношение към новите технологии - повечето в крак с времето си инсталират гъзосъбирателни устройства и наред с басите марка Neo - за 10 лв от Метро - много държат да притежават зловонни горива под 260 атмосфери налягане за т.нар. Jet Propulsion. Цялата установка добавя поне 10-20 коня.
Важно е да се гледа страшно и да се кара със клаксон - това дава още 30-тина коня. А ако е през лятото пред баби Германки, се добавя 1 кон за сръчност и 4 за съобразителност.
Седалките "Рекаро" са стандартно оборудване във всеки Голф 2. Те се ползват още и в във военните изтребители F-15 TomCat и F-16 Fighting Falcon. Опцията "катапулт" спасява при опасни гонки / ластици.12) И сега като прибавим и типично голфаджийската поза в колата, а именно: отворен джам, с лявата ръка стиска със сила волана, лъкята му се е показал през прозорец, дясната е на скоростния лост , държи го 3 пъти по силно отколкото волана, главата му е наведена така, че очите му да са на нивото на лакътя за да може да гледа още по-страшно, телефон 3310 на колана и Сашка Васева от мощната аудио-система. Цялото това нещо прибавя още 10 коня (заслужава повече, но не всички са стриктни в изпълнението на този точка) и така вече крайните коне на вездесъщите Голфове стават 300
13) Сините светлини на жигльорите на чистачките дават поне още 7-8 катъра, но само по здрач.
14) Задължително за истинските притежатели на суперкар ГОЛФ-2 е изпреварването от дясно, в не-англоговорящи страни, с поне 40 км/ч над допустимата скорост. Идеята е че с всяко подобно изпреварване шоферите събират бонус точки които могат да заменят в специализирани магазини. Магазините членуват в клуб с мото: "Голф-2 аксесоари всичко от 1 до 2 лева" и раздават лепенки тип петно, тип капачка за бензин формула едно style и други. На по заслужилите членове им се дават топки за скоростен лост "зарче" , кит и вестници за визуален тунинг.
15) Ако Голф 2 е с перничка регистрация, огледайте и за задължително висящите от предното стъкло играчки - кученце, зайче и слонче, закачливо полюшващи се между ЦеДе-та или за по-модно ДеВеДе-та в сложен синхрон. Видимостта между тях е нулева, но именно в това се крие майсторлъка на перничкия шофьор на гоУф. Ако можете да зърнете пък задната седалка през затъмнените с фолио за 2лв стъкла, ще откриете модерната завивка китеник, неразделна семейна ценност, без която ГоУфа просто не може да кара достатъчно бързо. Ако върху китеника има поставена кора с яйца, добавете още 5 коня.
16) Обява, написана на РС и залепена от вътрешната страна на страничното стъкло (може да се дублира и от двете страни). Текстът е: с големи букви ПРОДАВА СЕ ЦЕНА 10 000лв (носи 10 т.) или 5 000еur (носи 15т.) Важно е да се знае цената на Голфу.
16) Ако шофера е с ментекс кожено яке дизел (черно и бело) допълнително 25 коня.
Най-бързият модел в София
След дълго проучване на марката и собствениците по средно статистичестко изчисление, базирано на Неделното Гаусово разпределение и Съботното Шофиране в полутрезво състояние, се оказа, че най-бързият модел в София е Golf II 2.0 GTI 16V черен металик отговарящ на всички описани tuning points по-горе и със регистрация PK.
"Забелязва се отдалеч. За жалост аз не го видях и отблизо."
- споделя Ахмед Мерчев след Катастрофата на светофара на МЕИ-то.
Най-бързата кола в страните членки на ЕС
Пернички Голф 2, модел 2007-ма
След 2007 година Golf II с перничка регистрация ще бъде най-бързата кола в страните членки на Европейския Съюз.
Разпознаване на членовете
Собственик на Голф 2 от Люлин на ежегодния голф-парад в Берлин.Тъй като Голфаджиите са много задружен народ помежду си и те се поздравяват по кръстовищата, магистралите, тесните улици, планинските пътеки и паланките по следния начин (степенуването на крясъците и виковете е задлъжително до момента в който колегата не реагира):
1. Спиране на ръчна зад колегата.
2. Светкане, свиркане и ръкомахане към предния.
3. Отваряне на прозореца и усилване на музиката. Същевременно псуване на бакшиша отстрани.
4. Потропване отгоре по покрива с лявата ръка.
5. Жест "наздраве" - с празна ръка.
6. Сваляне и вдигане на сенника - левия или десния.
7. Среден пръст. За да се отличава от обидния жест - показва се с двете ръце едновременно през преден ляв прозорец. За да сме сигурни в съпричасността си може да се вика силно и продължително: "УУУУУУУУУ".
8. Изкъртване на ръчната и махане с нея през левия прозорец на Голфарата.
9. Вдигане на колата 4 пъти на крик. Два пъти бързо и два пъти бавно.
10. Изваждане на помпата и надуване на презервативи.
Известни личности с Голф
Голф 2 е престижна марка, която е привилегия, а не право. Известни хора, които притежават или ще притежават Голф 2:
Светлин Наков
Шефът на САП Лабс (ще получи Голф 2 ако успее да наеме 1,000 човека до края на 2006-а година)
Румен Гайтанов - Вълка, шеф на софийските фирми за извозване на боклук "Волф" и "Дитц", кара поръчков МакЛарън Голф 2 на стойност 450,000 евро. И двете фирми са пред фалит, поради липса на работна ръка - повечето работници се преместват в САП Лабс веднага след отварянето на офиса на германския гигант.
Др. Александър Горанов - отявлен (вече ex-)собственик на Голф (или още `кенефа`). Виж Русенски Коцкари.
Абдул ал Хазред - собственик на мощен PHI Golf.
Любо Станиславов - главен редактор и близък до сърцето на издателя на драйФ-стайл списание MOTOR SHOW Мартин Захариев.
Грую
и Аз
Направи си сам
Голф 2 самоделкаАко не разполагате с Голф, но много Ви се иска да имате, не се отчайвайте. Има изход от ситуацията. Винаги може да тунинговате вашия стар Форд. За целта са Ви необходими само парче картон, лак за нокти (сребрист) и българско инженерно влакно.
0
На пътя е спрял камион. Шофьорът лежи отдолу и отвреме навреме се чува:
- Мамичката му да е....! Не аз мамичката ти ще е...
Покрай него минава свещеник, чува какви ги говори и казва:
- Защо ругаеш така? Това няма да ти помогне.
- Тука нищо не помага, отче. Два часа вече се мъча.
- А защо не опиташ да се помолиш на свети Кристобал, покровителят на шофьорите?
- И мислиш, че това ще помогне??!!
- Поне няма да навреди.
Шофьорът сяда в кабината, вдига очи към небето и казва:
- Свети Кристобал, моля те, направи така, че тази таратайка да тръгне.
След това завърта ключа, двигателят запалва и той подкарва камиона.
На шосето остава свещеника, който гледа смаяно и си говори сам:
- Не, това просто си е е... майката!!
2
Мъж при прихиатъра:
- Аз заради жена ми идвам. Имам натрапчивата идея, че някой се опитва да й открадне дрехите.
- Сигурен ли сте?
- Абсолютно. Наела е специално човек, който да пази. Вчера го намерих в гардероба.
1
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Жена зад волана.
1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем.
2. Не, не... по-добре си остави новите италиански обувки с 13 сантиметров ток вкъщи
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване.
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата.
5. От страната на шофьора.
6. Вратата до волана.
7. Виждаш ли това кръглото ? Това е волана.
8. Преобуй се.
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ – отиди вземи от вкъщи нещо по приемливо
10. Не, и тези не стават.
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките.
12. Повтори точки от 4 до 8.
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти.
14. Нормално е да се върне малко назад, не чупи запалването.
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това, което си мислиш
16. Сега престани да натискаш газта – това не е съединител.
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал, просто премести ръчката в положение D
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те.
19. Махни ръчната спирачка.
20. Ръчката между двете седалки
21. Не, това не е „мръснишки лост”, това е ръчната спирачка.
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включителни и мъже.
24. Лекичко натисни газта.
25. Разбира се, че няма да тръгне – свали „бастуна” против крадци.
26. И от волана също.
27. Включи левия мигач.
28. На волана има лостче – натисни го надолу
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче.
30. Добре, тръгнахме
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронята на този Трабант
32. Наистина, красиво дръвче.
33. Беше
34. Така, движим се – това е плюс
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение.
36. Престани да му намигаш
37. Не е грубиян, предупреждавах те.
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб?
39. Карай внимателно, не зяпай витрините
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина – паркирай
41. Включи десен мигач.
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче
43. Мини вдясно.
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА !!!!
45. Уффффф
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента.
47. Е, този моторист вече нищо не може да го спаси.
48. И велосипедиста също.
49. Живи са – имат каски.
50. Внимателно паркирай до тротоара
51. Не, това не е „подскачащ клоун” – това е пешеходец, на който си прегазила крака.
52. Спокойно – първо, не ти е нацапал гумите, и второ – повече никъде няма да ходи, камо ли по тротоара.
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално.
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен.
55. Удивително, как може дребничка девойка като теб да носи толкова чанти и торби от магазина.
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред.
57. В огледалото, мила, се гледа не дали не ти се е разтекъл грима и дали червилото ти си е на място, а дали няма да попречиш на някой, като излизаш на пътя.
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия
59. С палката ти маха на теб – паркирай.
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му.
61. И от другия.
62. И задната гума.
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата.
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по-нежно.
65. Я по-добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него.
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ !!
67. Права си, по-добре аз да карам по-нататък.
1
Който сам не се убеди, никой не може да го убеди
Платон
0
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
0
КМЕТА
Слънце грейва над града,
изоставен от нощта.
Градинките позеленяват,
после птичките подпяват.
Улиците се напълват,
магазините погълват
граждани доволно спали,
хора кмета си е*али.
По улиците асфалтирани
общинарите дрогирани
се разхождат предоволно
с поведение тъй волно.
Грациозно стъпва кметът
девствеността му е отнета
и са му бръснати краката
снощи той е бил жената.
Под дървета,пълни с птички
минават 2 сифилистички.
Мигом,без да поздравяват,
кмета с вирус заразяват.
Поглед свела е кметицата
тежко дръпва от тревицата.
Макар града неопознала
с целий град се е е*ала.
Здраво всички се напиха
и кмета пак обезчестиха.
После в кметството се върнаха
и в архивното повърнаха.
Слязоха със асансьора,
вътре срещнаха пласьора
той тревица им раздаде
те го скъсаха отзаде.
В центъра,озадачени,
с пиене обезпечени
изпълняваха задачи-
обслужваха и минувачи.
Ченгета има цели три,
но със затворени очи
с ръка на белезника
те жените заплениха.
Возиха ги до районно,
наказаха ги тъй обстойно,
че всяка,слязла от колата
не си събираше краката.
Общинарите в натура
плащаха си за култура.
Вече влезли в театъра
сраха срещу вентилатора.
В дома на градската просвета,
сякаш влезли на комета
насъбраха те поети
и заправиха ми*ети.
Постепенно затревиха
и операта посетиха.
Смехът им секна във антракт
на половия гнусен акт.
Лайната им-чистач изрина,
а те-към детската градина.
Там децата тъй унили,
не чували за пед*фили
се втурнаха да ги посрещат,
онез-ухилени отсреща.
Сестрите мили се съблякоха
и в игричка ги увлякоха-
първо кула построиха,
после в дупка я зариха.
За десертче вместо пасти,
децата ближат педерасти.
Директорката,вечно скрита,
сега със кмета е честита.
Общинарите доволни
блъскат лели произволно.
И всички лели са красиви
през потните презервативи.
В извр*тената инвазия,
кметът посети гимназия.
От учителките бледи
всяка нежно той повреди.
Кметовите зли ръчички
посегнаха към ученички...
Даскалите в точен строй
скъсаха го там от бой.
Мамицата му е*аха
и чак тогава го познаха.
В болницата го приеха
сестрите бяха му утеха.
Те дрога ръгаха венозно,
а кметът шибаше ги грозно.
Изписването му поляха
и за жена го те признаха.
Той свенливо поглед свежда
после те му се изреждат.
***
Някои мислят го за бог
понеже пие като смок,
а той постигнал е блаженство
от общинско многоженство.
Едва придвижил си краката
до знамето на общината,
на него кметът се опира,
за да онанира.
***
Кметът днес е тъй напет
свика радостно банкет.
И дечица той покани,
усмихнато им се закани.
Кметът пийна с депутати
сътвориха клуб "Е*а ти".
Главицата му се размъти,
те чукаха го 5-6 пъти.
На запивка с ЦСКА
на кмета му се припика.
Той насреща им се пули,
те скъсаха го в двете нули.
Чрез щедро спонсторсво с години
дарявал детските градини,
защото той не бе на сметка
да прави бебе в епруветка.
Очите детски са искрящи,
а децата са без гащи.
Кметът прави ги щастливи,
смигвайки им похотливо.
Криеница за децата
стана днес пред общината-
децата крият се из храсти
от жумящи педерасти.
Кмет под масата се свлича
градът на помощ се притичва.
Той-пиян,едва проглежда,
а градът му се изрежда.
Всички сбират чукалата
в община на чудесата
тревата днес им е опека
отиват те на дискотека.
Дансингът е тук приличен
за дискарите типични.
Някои от тях изпатиха-
в ритъма ги тежко клатиха.
Някой отсрани с покруса
гледа кмета как се друса,
но след време измаля
и на дансинга пика.
Кметът каза,че умей
и стана бързо DJ-Гей.
***
Кметът с пичове в комбина
към казармите замина.
Кметът палав е бързак,
а казармите-бардак.
Всеки,който бе наряд
изненадан бе отзад.
А всеки,автомата скрил,
бе задника си неспасил.
Редници и старшини,
до врата ги лекар ши.
Когато всички оздравяха,
кметицата отзад е*аха.
Кметът,ротата събрал
разбра с кого не беше спал.
Яростно се разкрещя
и пред всички го е*а.
***
Кметът село посети
и със селски кмет се сби.
Селяни ги разтърваха
и кмета градски нае*аха.
На гол и кален селски път
изправен беше кмет на съд.
Щом вината си призна,
някой пусна му ръка.
Вървеше кметската визита,
еб*ше кметът без да пита.
Когато свърши свойта сперма,
кметът посети и ферма.
Крави,бикове,телета
ръгаха отзаде кмета.
Когато бик към тях се втурва,
кметът става СОДОМ-к*рва.
И скучае биволицата,
'щото няма я кметицата.
Телето вече има зъбки
дъвчейки усеща тръпки.
Потръпна кметът кат' пронизан
телето к*ра му нагриза.
Отиде кметът в Бърза Помощ
отчаян в половата немощ.
Ветеринари се строиха
и волски к*р му закачиха.
***
Мина лятото добре
кметът прави го със две.
Слънце чезне,иде зима-
кметът прави го със трима.
Към бюстове на поетеси
кметът х*я си поднесе.
В ритъма горещ на стиха
всички му се изредиха.
Общинарите прибрани
имат задници съдрани,
защото кмет интелигентен
трудно бива импотентен.
Щом изборите се задават
всички задници подават.
Постът твърд е тук спечелен
от някой с к*р добре премерен.
***
Пред кмета вече всеки крета
'щот кметът влезе в кабинета.
Мандатът почна да тече.
Кметът взе да се пече.
Пекан беше той отдавна
сеге му беше най-забавно.
В града му се разнесе славата,
че е*ал бе той държавата.
Когато кметът заседаваше
на целия народ му ставаше.
Депутатски гъз огромен
от срането няма спомен.
А срането е вълшебство
за душевна радост средство.
Кметът хвана се отзаде
и вик на ужас той нададе.
И трудно би се той съвзел-
гъзът му беше тъй дебел.
Кмет със сексапил загубен
кметицата-в ръка със гумен.
Граждани-в уста с пръсти
пред кмета всеки се прекръсти.
Килцата как ли да свали
чудеше се кметът с дни.
И общинарите извика-
те к*ра му с уста измиха.
-Помугнети,помугнети!
Стига с вашите ми*ети.
Чуйте моята повеля
от шибане ще ви намеля.
Кажете как да стана слаб,
желан и търсен като хляб.
-Кмете хубав,кмете сладък,
ще имаш скоро задник гладък.
И ти сега недей цупи се,
а хайде,кмете,надупи се.
Додето той се осъзна,
страната кмета нае*а.
И тъй жестоко го разклати,
че 'сякаш всичките заплати
дотук в натура му плати.
Клати се кмете,ти,клати.
Щом масата му в тръс се слегна
Кметът със кметица легна.
И беше даже толкоз умен
да накълца к*ра гумен.
***
Престъпността в града бушува,
а кметът с пишката щурмува.
На фон на масови убийства
кметицата с език лесбийства.
Помощ няма и отгоре,
защото кметът е отгоре
градът нещастен е отдолу
и кметът шиба го на голо.
В града всели се драматизъм
от масовият окултизъм.
И членуват тук сектанти-
изчуканите стари кранти.
У всяка се таи надежда,
когато леко се навежда.
Ала кметът не е*ава
и всяка кранта подминава.
Тук всяка моли се на Бог
да има задник по-широк,
но ритат и пред Сатаната
да им удължи краката.
***СМЪРТТА***
Кметът днес проби със взлом
в старческия градски дом.
С мастика се налокал
и старците е*ал до кокал.
Не достигнал до оргазъм,
а довел ги той до спазъм.
Получилите тук инфаркт
са в гробищен крайградски парк.
*
Пръстта е мокра тези дни,
в нея не един се скри.
Кметът хич не се озори
девици мъртви да отвори.
Цял час той сваля сутиени
от момичета студени.
Но смогна и да го премери
с тез' на мъртви кавалери.
Кметът-с очи червени,
с т*шаци-на ковчег опрени,
с к*р в дупка на змия
правеше го със смъртта.
Но вцепени се щом усети
умрял,че прави му ми*ети.
Когато зъб с плът се сля
кметът взе,че там умря.
***АД***
В този огнен,палещ ад
кметът влезе с к*р отзад.
Сатаната тук е кметът
адът жарък е Съвета.
А защо горещ е Адът
и защо пък тук да падат
само лоши хора могат-
хора шибани от бога.
***ОПЕЛОТО:
"Нямаше причина кметът
да ръкоблудства сам в клозета.
Когато кметът се зажени,
децата бяха му родени.
И кметът беше доста млад,
ожени се за целий град.
Да свети,да вали дъждът,
кметът беше си мъжът,
а понякога в горещината
беше и жената.
Кметът е баща на всички,
създател на света дори,
когато спеше с млади пички,
не мигваше и до зори.
И присъщо е за кмет
да прави групово ми*ет.
Кога с кметицата го прави
той града си не забрави.
В гражданските потни пазви
той блажено се изпразни.
Не бе т'ва кмет,а бе животно,
зат'ва ний толкоз ще скърбим.
Градчето ни ще е самотно,
трудно ще да се свестим."
И попът спря се просълзен
градът бе обезпокоен
с изненада там разбра,
че в пръст и в трева
на кмета пак му твърд стана.
Всеки другите погледна
и на кметовия седна.
Попът пък душевно чист
се оказа твърд чикист.
Кметицата не беше тук-
тя за кмет посочи друг.
Той пък хич не беше зле-
с пишка като минаре.
Като лъсва-заслепява.
И въобще не се е*ава.
Пое*а и той на гроба,
докат градът бе там.
И тъй всичките утроби
запълваше без срам.
2
Писмо на войник, до любимата
Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...
Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).
Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).
Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.
Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше, де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам, де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен. Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза оттук. Искам като изляза оттук да вляза направо в теб. Моля ти се, напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те е*е за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?
Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на с*кс. Т.е. аз да правя с*кс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи "Плейбой" като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма, а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перв*рзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.
Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.
Чао сега, скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.
Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69
2
1. Какво е егоизъм? * Да пръднеш под чаршафа и сам да си го дишаш *
2. Какво е смелост? * Да се спуснеш по парапет с бръснарски ножчета, като знаеш че долу те чака леген с йод *
3. Какво е мъка? * Да чистиш ориз с боксови ръкавици *
4. Какво е нахалство? * Да се изсереш пред вратата на съседа си, да звъннеш, да му поискаш хартийка и да му кажеш, че била корава *
5. Какво е бързина? * Да погледнеш през десетметрова тръба, да отидеш от другата й страна и да си видиш окото *
6. Какво е късмет? * Да те блъсне линейка пред Пирогов *
7. Кой мъж е оптимист? * Този, който преди среща си смазва ципа на панталона *
8. Кой човек е тъпанар? * Този, който свири на тъпан *
9. Кой човек е идиот? * Този, който има много идеи *
10. Как се казва на български кавалер? * Кавалджия *
11. Какво е риск? * Да пръднеш, когато имаш диария *
12. Какво е сръчност? * Да хванеш пръдня в шепи *
13. Какво е точност? * От сто метра с паве да уцелиш муха между очите *
14. Какво е сила? * Да сложиш тенджера на главата си и да се набереш на дръжките и *
15. Какво е лицемерие? * Да кажеш, че отиваш на училище с радост *
16. Какво е кърпичка? * Пичка която работи на къра *
17. Кой човек е чикиджия? * Този, дето с*кса му идва отръки *
18. Кой човек е баровец? * Който живее до барата *
19. Какво е двулевка? * Жена с два леви крака *
20. Какво е маймуна? * Минало време на думата 'човек' *
2
Нека да сме живи и здрави, но главно живи, защото много здрави се споминаха.
(професор по физика в СУ)
Както сте яхнали чиновете, тъй и вас ще яхнат в живота.
(учителка по философия)
И мъжът, и магнетофонът имат по две глави - едната за запис, другата за възпроизвеждане.
(из лекция по Аудио-визуални средства във ВТУ)
Кой ще ми обясни разликата на различните постановки при свирене на обой? Ама, че сте тъпи! Всеизвесто е, че при Италианската школа са го лапали целия, а при Френската - до половината, с треперещ език!
(учител по инструментознание в музикална гимназия)
Колеги, ъук трябва да се мъча докато стигна до удоволствието... в Германия като бях на специализация, направо ми го вадеха готов и започвах да работя по него .
(асистент - ТУ-София)
Имам уши на най-невероятни места.
(учителка МГ Варна)
Откъде се взе тоя прах? Излизайте, излизайте, че ще се опрашим.
(учителка)
Дойчо, не си играй с крокодилите! Няма да можем да ги съберем!
(в час по практика в механотехникума във Варна)
Подчертайте с кръгче
(Учител по география)
С две думи - вулканизъм
(Учителка по география)
Стройте се от мен до другото дърво
(Учител по физическо)
От тия два жълти триъгълника, ше избереме синия!
(учителка по математика)
Докато съм тук и ви чукам на тази маса ще мълчите.
(учител)
Ученици можете ли да си представите колко много насекоми е имало в палеолита, това не са стотици, милиони, милиарди, а десет хиляди!!!
(учителка по биология)
Ученици, кой пожелание, ще ми носи топките...
(В час по физическо)
Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно!
(учител)
Вие вече почвате да ме обиждате. Първо като ме видите и веднага хуквате към тоалетната, сякаш съм ви някакъв диуретичен чай.
(учителка)
И Мишо много добре се справя, само дето си слага пълния член отзад...
(учителка по немски език)
Дядо Йоцо чувствал новата действителност, но не можел да я усети.
(Анализ на учителка по литература)
Престанете да се изпразвате в часа ми!!! Имам предвид духовно!
(учител)
Момчетата са без облекло и се държат непристойно!
(забележка от учител по физическо)
Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах", нито "Ох"!
(учител в час по физика)
Точно вие ли момчета не знаете къде да поставите пълния член...
(учител)
Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвьрля през прозореца.
(учителка)
Бисере, веднага иэвади пищова между краката!
(учителка)
Застрашава живота на съучениците си, като хвърля тебешир по тях!
(забележка в бележник)
Ученикьт мете двора в час по биология!
(забележка в бележник)
Ученикът слуша музика в час по музика!
(забележка в ученически бележник)
Сега ти тургам среден, да знаеш че още няколко пъти ще те мина!
Няма да се събличам, направо почвам.
(учителка по литература)
Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате.
(учителка)
Другия път, като правите контролно, ще съблека всички момичета по монокини, да видя тогава къде ще си крият черешовите топчета.
(Учителка по история)
Искам да видя физиономии, които мислят.
(учителка)
Ще ви го покажа, за да го видите визуално.
(учителка)
- Чукането отвън ли ви разсейва, колеги?
- Да, но ще видят те! Следващия път ще ги пратим те да карат лабораторно, а ние ще чукаме!
(Между асистент и колега от ТУ-Пловдив)
Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз.
(Учител по история)
Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ)
"Спи в час и гледа през прозореца"
(забележка в бележник)
Искам да усетя моето присъствие в твоята работа!
(Учител по рисуване към ученичка)
И в древността е имало генетични експерименти - кентаврите и сирените го доказват...
(Учител по фолософия)
Когато човек се задави, може да умре много сериозно
(Учител по биология)
Ученикът, който не си казва номера, ме нарича куче.
(Забележка в дневник)
...и да не мислите, че ще минете като дъжд между капките.
(Проф. Иван Русев-ТУ Варна)
Ученика се заключва с белезници за радатора в час по География
(Забележка в бележник - 28СОУ)
- Господине, как се решава тази граница?
- Абе заеби я тая граница! Решавай другите!
- Момченце, в момента си в час по история! Намираш се в 4-ти век след новата ера!
( Учител по история)
До края на часовете нямам часове!
Утре ще ви довърша.
Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали....
Ако още ведньж, ти отзад свирнеш, такава свирка ще ти извьртя...
Другата година няма да ви оставя така. Ще ви РАЗБИШКАМ през два чина!
Запишеше следната моя мисъл, която не съм измислила аз.
Извади си оная работа изпод чина, защото ако аз дойда да ти я извадя, на мен ще ми стане хубаво, а на теб не.
Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ)
Ех, деца, вече станахте истински мъже, особено момчетата.
(Учителка към своите ученици-абитуриенти)
О студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя и на мен ми се иска да късам, да късам.
"Каквото и да стане - Ботев си го вкарваме целия!"
(По въпроса за програмата по литература за десети клас.)
"Декамерон" е творба на с*ксуално-приключенска тема!
Назубрили сте текста, като коне с капаци!
(А.Н. учителка от 33ЕГ)
Който хлопа да не хлопа! Нямаме час по тъпанарство!
Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
(Учителка по физика в 91 НЕГ София)
Тук е написано черно на бяло със зелено.
(Учителка по литература в 12СОУ)
Ако не си дадеш бележника ще ти пиша в бележника, че нямаш бележник!
Гледай ги как изникват изпод чиновете. Никнат като гъби...
Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.
Вие се смеете и аз се смея, но утре ще си разменим ролите!
При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е обратното.
(учител по обществознание)
Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена!
(На изпит по право, СУ)
Номер осми ми дава жежко железо да си изгорим рацете!
(Забележка в книжката от учител по трудово обучение)
След третия месец абортите са свързани с редица усложнения - тогава плодът е вече жив.
(учебник по акушерство)
Извънматочна бременност означава развитие на плода извън матката.
(пак там)
Нашите лекции нямат за цел да ви готвят за психиатрията...
(лекция по психиатрия)
На изчезване е бесът в островните държави (Англия, Дания)...
(Учебник по епидемиология)
Борбата срещу изкуственото хранене трябва да се пренесе към преодоляване на модното увлечение да се "пази линия" сред майките, чрез... даване на личен пример, и др.
(Учебник по социална хигиена)
Столът трябва да се нагажда към естествените извивки на гръбначния мозък
(Учебник по хигиена)
Токсико-иритативните бронхити се срещат главно при хлебарки, текстилци и дърводелци...
(Учебник по хигиена)
Целта на къпането е чрез изтривалка, сапун и вода да се смъкнат нечистотиите от тялото...
(Учебник по хигиена) (мерси, че ни осведомяват!)
Заслугата... принадлежи на Громашевский, който предизвиква експериментално инфекции у хора, а по-късно и у животни...
(Учебник по инфекциозни болести)
Какво само прескачате от круша на круша?
Стига сте се замеряли с домати
(На бригада за бране на ябълки)
Тази ябълка е първо качество... дори второ!
(пак там)
Димитре, от пет минути те гледам - половин час нищо не си написал!
(в час)
Ти в кошчето и с дъвката навън!
Ти, с дъвката, веднага в кошчето!
Ти, Плювай дъвката да я не плювам аз!
Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
Аз се опитвам да ви развеселя, а вие се смеете!!!
Не съм казал, но ще повторя...
Слагате точка и изречението продължава
Ето на тази картина ще видите как Исус Христос ще се приближи към еврейския народ, който няма да го изчака
- Говорихме ли за Майстора миналата година?
- НЕ (целият клас)
- Ами сега ще го довършим, човека...
В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор.
- Колко минути остават до края на часа колеги - да или не?!?
- Стойността на тази константа не е константа...
- Тази новата формула тука, изобщо не е нова формула, а е оная старата формула...
- Аз като говоря не приказвам!
- Ти като говориш с мене ще мълчиш!
9
Жена зад волана.
На базата на лични набюдения на прекрасната половина на човечеството управляваща лъскави коли по пътищата
И така:
1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем.
2. Не, не... по-добре си остави новите италиански обувки с 13 сантиметров ток вкъщи
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване.
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата.
5. От страната на шофьора.
6. Вратата до волана.
7. Виждаш ли това кръглото ? Това е волана.
8. Преобуй се.
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ - отиди вземи от вкъщи нещо по приемливо
10. Не, и тези не стават.
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките.
12. Повтори точки от 4 до 8.
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти.
14. Нормално е да се върне малко назад, не чупи запалването.
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това, което си мислиш
16. Сега престани да натискаш газта - това не е съединител.
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал, просто премести ръчката в положение D
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те.
19. Махни ръчната спирачка.
20. Ръчката между двете седалки
21. Не, това не е „мръснишки лост”, това е ръчната спирачка.
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включителни и мъже.
24. Лекичко натисни газта.
25. Разбира се, че няма да тръгне - свали „бастуна” против крадци.
26. И от волана също.
27. Включи левия мигач.
28. На волана има лостче - натисни го надолу
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче.
30. Добре, тръгнахме
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронята на този Трабант
32. Наистина, красиво дръвче.
33. Беше
34. Така, движим се - това е плюс
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение.
36. Престани да му намигаш
37. Не е грубиян, предупреждавах те.
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб ?
39. Карай внимателно, не зяпай витрините
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина - паркирай
41. Включи десен мигач.
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче
43. Мини вдясно.
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА !!!!
45. Уффффф
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента.
47. Е, този моторист вече нищо не може да го спаси.
48. И велосипедиста също.
49. Живи са - имат каски.
50. Внимателно паркирай до тротоара
51. Не, това не е „подскачащ клоун” - това е пешеходец, на който си прегазила крака.
52. Спокойно - първо, не ти е нацапал гумите, и второ - повече никъде няма да ходи, камо ли по тротоара.
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално.
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен.
55. Удивително, как може дребничка девойка като теб да носи толкова чанти и торби от магазина.
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред.
57. В огледалото, мила, се гледа не дали не ти се е разтекъл грима и дали червилото ти си е на място, а дали няма да попречиш на някой, като излизаш на пътя.
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия
59. С палката ти маха на теб - паркирай.
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му.
61. И от другия.
62. И задната гума.
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата.
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по-нежно.
65. Я по-добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него.
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ !!
67. Права си, по-добре аз да карам по-нататък.
2
Жена зад волана.
На базата на набюдения на прекрасната половина на човечеството управляваща лъскави коли по пътищата
И така:
1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем.
2. Не, не... по-добре си остави новите италиански обувки с 13 сантиметров ток вкъщи
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване.
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата.
5. От страната на шофьора.
6. Вратата до волана.
7. Виждаш ли това кръглото ? Това е волана.
8. Преобуй се.
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ – отиди вземи от вкъщи нещо по приемливо
10. Не, и тези не стават.
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките.
12. Повтори точки от 4 до 8.
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти.
14. Нормално е да се върне малко назад, не чупи запалването.
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това, което си мислиш
16. Сега престани да натискаш газта – това не е съединител.
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал, просто премести ръчката в положение D
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те.
19. Махни ръчната спирачка.
20. Ръчката между двете седалки
21. Не, това не е „мръснишки лост”, това е ръчната спирачка.
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включителни и мъже.
24. Лекичко натисни газта.
25. Разбира се, че няма да тръгне – свали „бастуна” против крадци.
26. И от волана също.
27. Включи левия мигач.
28. На волана има лостче – натисни го надолу
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче.
30. Добре, тръгнахме
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронята на този Трабант
32. Наистина, красиво дръвче.
33. Беше
34. Така, движим се – това е плюс
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение.
36. Престани да му намигаш
37. Не е грубиян, предупреждавах те.
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб ?
39. Карай внимателно, не зяпай витрините
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина – паркирай
41. Включи десен мигач.
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче
43. Мини вдясно.
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА !!!!
45. Уффффф
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента.
47. Е, този моторист вече нищо не може да го спаси.
48. И велосипедиста също.
49. Живи са – имат каски.
50. Внимателно паркирай до тротоара
51. Не, това не е „подскачащ клоун” – това е пешеходец, на който си прегазила крака.
52. Спокойно – първо, не ти е нацапал гумите, и второ – повече никъде няма да ходи, камо ли по тротоара.
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално.
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен.
55. Удивително, как може дребничка девойка като теб да носи толкова чанти и торби от магазина.
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред.
57. В огледалото, мила, се гледа не дали не ти се е разтекъл грима и дали червилото ти си е на място, а дали няма да попречиш на някой, като излизаш на пътя.
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия
59. С палката ти маха на теб – паркирай.
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му.
61. И от другия.
62. И задната гума.
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата.
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по-нежно.
65. Я по-добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него.
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ !!
67. Права си, по-добре аз да карам по-нататък.
2
1. Какво е егоизъм? * Да пръднеш под чаршафа и сам да си го дишаш *
2. Какво е смелост?
* Да се спуснеш по парапет с бръснарски ножчета, като знаеш че долу те чака леген с йод *
3. Какво е мъка? * Да чистиш ориз с боксови ръкавици *
4. Какво е нахалство?
* Да се изсереш пред вратата на съседа си, да звъннеш, да му поискаш хартийка и да му кажеш, че била корава *
5. Какво е бързина?
* Да погледнеш през десетметрова тръба, да отидеш от другата й страна и да си видиш окото *
6. Какво е късмет? * Да те блъсне линейка пред Пирогов *
7. Кой мъж е оптимист? * Този,който преди среща си смазва ципа на панталона *
8. Кой човек е тъпанар? * Този,който свири на тъпан *
9. Кой човек е идиот? * Този,който има много идеи *
10. Как се казва на български кавалер? * Кавалджия *
11. Какво е риск? * Да пръднеш,когато имаш диария *
12. Какво е сръчност? * Да хванеш пръдня в шепи *
13. Какво е точност? * От сто метра с паве да уцелиш муха между очите *
14. Какво е сила? * Да сложиш тенджера на главата си и да се набереш на дръжките и *
15. Какво е лицемерие? * Да кажеш,че отиваш на училище с радост *
16. Какво е кърпичка? * Пичка която работи на къра *
17. Кой човек е чикиджия? * Този,дето с*кса му идва отръки *
18. Кой човек е баровец? * Който живее до барата *
19. Какво е двулевка? * Жена с два леви крака *
20. Какво е маймуна? * Минало време на думата 'човек' *
2
За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.
Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.
2