какво+мислите+за+това
Един шофьор си карал колата късно през нощта по малък път от третокласната пътна мрежа... Бляскат звезди на небосклона... Прекрасна топла юлска вечер... За нещастие човекът от месец на бил помирисвал жена... и бил зверски загорял. Огледал се за някоя нощна труженичка край пътя, обаче... нъцки! Само някакви полета с тикви Хрумнал му един пъклен план... и заради нагона не се сдържал и решил да го осъществи. Спрял колата.... отишъл в полето... взел една голяма тиква... издълбал дупка в нея... и започнал греховното си дело... И точно в най-сублимния момент изведнъж някой го потупал по рамото. Обръща се и какво да види - полският пазач.
- Гражданино, какво си мислите че правите тука? Чукате тикви, които са чужда частна собственост, така ли??? - строго казал пазачът.
Човекът първоначално се сепнал, но бързо се окопитил:
- А-а-а! Извинете, но колко е часът?
- Точно полунощ! – отговорил пазачът.
- Пфу, мама му стара... до преди 10 секунди това беше Пепеляшка.
- Кажете някоя Ваша отрицателна черта.
- Прекалена прямота.
- О, това, мисля, е положително.
- Дреме ми на к*ра какво мислите.
Урок в час по абстрактно мислене. Учителката задава въпрос:
- Какво е това деца, намира се до пътя и е сиво?
Петърчо:
- Стена!
- Правилно, но може и да е магаре до пътя. Какво е това, кафяво на полето?
Гошко:
- Купа сено!
- Правилно, но може и да е крава.
Иванчо вдига ръка.
- Кажи Иванчо.
- Аз искам да задам въпрос за абстрактно мислене. Какво е това, което като влиза е твърдо, сухо и продълговато, а като излиза е меко, мокро и се разтяга?
Учителката го хваща за ухото да го гони от час, а Иванчо продължава:
- Правилно мислите госпожо, но има и друг отговор - дъвка!
Бай Ставри, пенсиониран военен авиомеханик, затвори капака на двигателя на старата Антонов-ка, забърса го с парцала и почука в знак, че самолета е готов за полет. Двамата бяха почти набори... Тези показни парашутни скокове бяха много досадни. Това обаче беше последен полет за деня и Бай Ставри се отдалечи незабелязано от тълпата към края на полосата. Там имаше една стара барака, пълна с непотребни вещи. В нея стария механик имаше време да изпуши на спокойствие една цигара и да остане с мислите си, без младите да го притесняват за нещо. Парашутистите се качиха, Антонов-ката рулира и излетя. Последният скок беше кулминацията на шоуто. От самолета първо щяха да хвърлят чучело. То имитираше човек, на когото парашута не се е отворил. След него скача човек, настига го във въздуха, привързва го към себе си и двамата се приземяват заедно. Публиката не беше предупредена и това щеше да е изненада за всички. След като набраха височина, от самолета първо се отдели чучелото. То започна да пада, а след него публиката видя, как скочи и втори човек. Те бяха на 3000 м. и от Земята се виждаха като две черни точки, които летяха стремглаво надолу. Но поради това, че чучелото не падаше равномерно и се въртеше или поради някаква друга причина, парашутистът не можа да се скачи с него. Той отвори парашута си, а чучелото падна в другия край на летището, превръщайки в прах и трески някаква постройка. Линейката и пожарникарите потеглиха с мръсна газ, предчувствайки какво ще намерят. След секунди бяха там и гледката ги вкамени. Измежду купчината развалини се раздвижиха няколко дъски. Оттам се показа покритата с прах глава на Бай Ставри, който люто започна да гълчи и заплашва, че за последен път идва да им помага и как повече няма да им прави самолета и да се оправят както могат, щом му правят такива номера. И тук Докторът от линейката загуби съзнание.
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали. Той и подхвърлил:
- Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно - да те целуна в устенцата?
Оная подскочила:
- Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
- Ама, аз на майтап, бе! Не - на сериозно!
Оная се замислила пък - склонила:
- Е, щом е само на майтап - може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
- Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за ц*ците!
Секретарката се изчервила:
- Аууу, господин Иванов - моля Ви се! Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
- Ама, аз - на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
- Е, щом е само на майтап - може!
Последвало яко обарване!
Накрая, началникът се усмихнал:
- Марче, дай да завършим забавата подобаващо! Сега ще ти ударя една патка!
Тя подбелила очи към тавана:
- Аууу, господин Иванов - за каква ме мислите? Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
- Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
- Е, щом е само на майтап - може!
И се започнало дълго и напористо чукане! Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
- Ех, господин Иванов... Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
- Ама и ти, Марче, и ти... Много на майтап носиш!
Мадам Рабинович се появява на терасата, където Рабинович блажено пие кафе и в продължение на 15 минути му преразказва всички новини от телевизията:
- И накрая научавам, че в Африка има племена, където мъжете все още продават своите жени?! Ужас! Какво мислите, Исак?
- Отвратителни сребролюбци, това е моето мнение. Аз бих Ви подарил.
Един дебел сериен убиец бил осъден на смърт. Обаче, когато дошло времето на екзекуцията, възникнал сериозен проблем. Човекът тежал 200 килограма и не се побирал в електрическия стол!
Тогава директорът на затвора разпоредил:
- Върнете го обратно в килията! И го хранете само с хляб и вода! А след една седмица - ще опитаме пак!
Когато седемдневния срок изтекъл - резултатите били смайващи! Престъпникът вместо да отслабне - бил напълнял с 20 кила!
Шефът на пандиза заповядал:
- Върнете го обратно в килията! И го хранете една седмица само с ябълки и марули!
След уреченият срок обаче - убиецът бил качил още 30 кила!
Началникът отсякъл:
- Върнете го обратно в килията!
И го дръжте напълно гладен!
А след една седмица - ще опитаме пак!
Когато дните се изнизали, осъденият бил прибавил към и без това огромното си тегло още цели 50 килограма!
Директорът привикал един лекар и един психолог и им дал инструкции:
- Вижте се с този човек и ми кажете защо не отслабва!
След няколко часа, двамата се появили в кабинета на шефа. Той се обърнал първо към лекаря:
- Е? Защо не отслабва този човек?
Докторът казал смутено:
- Традиционната медицина е безсилна да даде обяснение на случая. Това е някакъв феномен!
Директорът на затвора се обърнал и към другия:
- А Вие - какво мислите? Защо не отслабва този човек?
Психологът мислил дълго време. И накрая отговорил:
- Според мен - няма достатъчно мотивация!
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
- Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
- Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
- Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък - склонила:
- Е, щом е само на майтап - може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
- Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
- Аууу, господин Иванов - моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
- Ама, аз - на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
- Е, щом е само на майтап - може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
- Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
- Аууу, господин Иванов - за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
- Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
- Е, щом е само на майтап - може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
- Ех, господин Иванов... Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
- Ама и ти, Марче, и ти... Много на майтап носиш!
На военно учение старшината обяснява пред строя:
- Ето тук, до това дърво ще разположим консерваторията, а ей там, зад хълма - обсерваторията...
- За консерваторията е ясно - прекъсва го глас от строя - в нея ще държим консервите, а обсерватория за какво ни е?
- А вие как мислите, че ще ви оставя тук да обсерете всичко наоколо, така ли?
- За какво мислиш скъпи?
- За каквото и ти мила!
- Простак, вие мъжете само за това мислите.
На интервю за работа.
- Какви са слабите ви страни?
- Прекалено честен съм.
- Това не е слабост.
- Не ми пука какво мислите.
Какво е това успех? Ако на 4 години не си пикаеш в гащите. Ако на 12 години имаш приятели. Ако на 18 години правиш с*кс. Ако на 30 години правиш добри пари. Ако на 60 години правиш с*кс. Ако на 70 години имаш приятели. Ако на 80 години не си пикаеш в гащите...
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света:
- Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето.
- Тате, ама то бил много хубав този свят.
- Ами хубав е.
- Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка?
- Ех, какво да правим, сине, родина...
Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи.
След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова- отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла...
- О, това ли? - казала жената, - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- о, но... това е невъзможно - заекнал Ед.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Ед я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко...
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна.- унесъл се в мисли той, - Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа - разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него, - Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш...- тя го погледнала право в очите.
Ед не можал да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш...- преглътнал въодушевено...
- Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail-a!?!
- В какво се състои разликата жена ти да те бутне от първият и от осмият етаж?
- В това,че като те бутне от осмия, жена ти чува - "да ти еб* майкатааааааааа* - туп.
А когато те бутне от първия, тя чува: "туп... е са ти еб*х майката"...