какво+мислите+за+това
- Вегани, какво мислите за бизнеса свързан с продажба на цветя?
- Това е трафик на растения!
От последните минути:
- Как се чувствате?
- Ами благодаря, чувствам се.
- Да де. Ама все пак? Как?
- Е как... От ляво добре, от дясно ми е по-трудно.
- Какво имате предвид по-точно?
- Ами, че от една страна се чувствам добре, от друга не.
- Моля ви, пояснете.
- Ми от ляво ми е добре, но от дясно не толкова.
- Е хубаво. Пак не става съвсем ясно. Защо от ляво ви е по-добре. Вие сте с леви убеждения?
- Моля ви, да не се обиждаме.
- Съвсем не. А от дясно как ви е?
- Не знам. От дясно ми е по-трудно да кажа. Лошо виждам с дясното око.
- А как го чувствате? Усещането какво е?
- Ми като от ляво, ама по зле...
- Значи вие сте ляв.
- Помолих ви да не се обиждаме.
- Ни най-малко. Просто дефинирайте ляво и дясно усещане.
- А бе същото като по средата, но с по-изместен фокус.
- На ляво?
- Ми определено не е като от дясно.
- А каква е разликата според вас?
- Почти няма такава.
- Трудно ви разбирам. От ляво се чувствате по-добре, но от дясно ви е като от ляво, но по-зле?
- Не ви разбрах?
- А по средата как ви е?
- Таман ми е.
- Но вие казахте, че от ляво ви е по-добре.
- Да. Какво не разбрахте.
- Не разбрах, защо от ляво ви е по-добре от дясно.
- А бе, по средата ми е таман.
- Но от ляво ви е по-добре, от колкото от дясно?
- Именно.
- И защо, ако смея да попитам?
- Смеете, явно. Ами, с лявото око виждам по-ясно?
- Отколкото с дясното?
- Да.
- Това какво общо има?
- С кое?
- С усещането по средата.
- Ами с дясното не виждам така добре.
- Добре. Разбрах. Вие сте пед*раст с леви убеждения.
- Мислите ли? Не съм сигурен.
- Мисля. Даже съм сигурен. Ако ви подам 10 К от дясно, как ще реагирате?
- Възможно ли е да ги подадете от ляво?
- Много е възможно. Но да кажем, че ви ги подавам от дясно.
- Трудно виждам с дясното око. Може ли да се обърна към вас с ляво рамо, за да ги видя?
- Да кажем, че е невъзможно.
- Тогава ги подайте по средата.
- Как така?
- Ами като от ляво, но по средата.
- Опасявам се, че това е невъзможно.
- Значи вие сте десен пед*раст.
- Невъзможно!
- Възможно е. ДАЖЕ напълно е възможно. Вие знаете, че мога само от ляво. Отказахте ми. Пед*растка постъпка, но няма проблем. Предложих ви, да ми го подадете в средата. Отказахте ми. Пед*растка постъпка... Но няма проблем. Предложих ви, да ми го подадете от дясно, ама все едно от ляво. Не щете. Пед*раско. Ама... Няма проблем. Разбирам ви. Леви... Десни... Ние пед*растите се разбираме. Няма проблем.
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
Един мъж спорил с три жени. Той бил прав, но те отказвали да приемат това. Отказвали, защото били жени и защото, докато течал спора, неусетно си били изравнили мензисите. Тогава мъжът им казал:
- Какво трябва да се случи, за да се съгласите с мен? Кажете ми, какво ще ви накара да се откажете от това, на което така погрешно и упорито държите?
- Ти пък за какъв се мислиш? - подхванали трите една през друга.
- Да не би Бог да ти е прошепнал истината, че ти да си правият, а ние кривите?
- И все пак какво трябва да се случи, за да отстъпите?
- Ами какво... хаха, ако сега Бог, в тоя момент, сътвори светкавица, която да прониже ясното небе над нас и се чуе гръмотевица, ще се съгласим с теб.
И точно тогава светкавица разцепила синьото небе и мощен гръм разтресъл околността.
- Пфу, това е случайно, ако си мислиш, че ще се вържем на това, няма да стане. Не може ние току-така да приемем, че причина за тая светкавица е Бог.
В този момент небето просто се разтворило. Изникнал вездесъщият образ на Господа и с дрезгав глас се стоварил на земята:
- Той е прааав! Вие, жените грешитееее!
- Оооооо, ама вие за какви се мислите? Все пак сте само двама, а ние сме три! Айде да не се разправяме вече...
Една женица умряла януари, но Булбанк начислила годишна такса за обслужване на кредитната и карта, а после добавила и наказателна лихва за закъснение на месечнотo плащане. Баланса на картата е бил 0.00 лв, когато жената е починала, но сега тя някакси дължи 60.00 лв. Неин роднина звъни на Булбанк. Ето го и разговора:
Роднината:
- Обаждам се да ви кажа, че тя почина още януари месец...
Булбанк:
- Не си е закрила сметката и се начисляват такси...
- Е дайте я тогава на отдел събиране.
- След като е закъсняла два месеца, вече е предадена на отдела.
- И какво ще и направят като разберат, че е мъртва?
- Най-вероятно ще докладват на отдел измами, или на отдел за некоректни длъжници, може би и двете.
- Мислите ли, че Бог и е ядосан?
- Моля?
- Вие не ме ли чухте, казах ви, че жената е мъртва!
- Господине, трябва да говорите с моя супервайзор.
Супервеайзора взима телефона.
Роднината:
- Казвам ви, че почина януари месец и баланса на картата е 0.00 лв.
- Да, но не си е закрила сметката и таксите продължават да се начисляват.
- Искате да кажете, че ще си ги съберете от имуществото и, така ли?
- Вие да не сте и адвокат?
- Не, неин племенник съм.
- Можете ли да ни изпратите смъртен акт?
- Разбира се. (изпраща факса)...
След като получават факса.
Булбанк:
- Системата ни няма опция за починал клиент, не мога да ви помогна.
Роднината:
- Е супер тогава, продължавайте да и начислявате такси - едва ли и пука!
- Да но тези такси се трупат...
- Да ви дам ли новия и адрес?
- Това със сигурност ще ни помогне...
- Орландовци, Крематориум, урна ХХ!
- Господине, но това е в гробищата.
- А вие на вашата планета какво правите с мъртъвците...
Съпруг, съпругата и тъщата отишли на сватба и много се напили. Тръгнали си с колата като се надявали да не ги спре полиция. Но... на 100 м по напред нещастие... полиция.
Полицаят бил най-извратеният в района.
- Добър вечер!
- Добър вечер! - казали те.
- Нещо май доста сте подпийнали ще се наложи да духнете в дрегера.
Духнали те и ясно - положението не било цветно.
- Айййдее сега да се глобяваме.
Съпругът отвърнал:
- Моля ви Г-н полицай, дайте да измислим нещо.
Полицаят мислил и измислил.
- Добре тогава, съпругът ще ми направи една свирка, жената ще ми даде да я е*а в г*за, а бабата ще ми яде лайната.
Спогледали се те и се съгласили, нямали друг избор. Свършили всичко и тръгнали. След дълго мълчание мъжът като мъж, трябвал да отсрами положението.
- Вие какво мислите, че съм му направил толкова, стиснах малко повече устата и той свърши...
Жената:
- То и аз не направих кой знае какво, стиснах си дупката и той свърши...
Тъщата:
- То пък да не мислите, че аз толкова съм му яла лайната, обрах чушките и боба и това е...
Някакъв пич много бързо свършвал... отишъл при с*ксолог-психолог...
- Докторе, много бързо идва краят, жената е недоволна.
Докторът го прегледал и му казал:
- Ми нищо странно не намирам, нищо ти няма, но за да ти помогна, трябва да поработиш психологически...
- Какво значи това?
- Слушай - като легнеш със жена ти, за да продължи актът по-дълго ще почнеш да си мислиш как ставаш от леглото, как взимаш душ, как бъркаш яйца, закусвате, как взимаш таксито, стигаш в офиса, моташ се, изпращаш 2-3 мейла на недоволни клиенти, после взимаш тролея за да отидеш в любимия ресторант за обяд и чак, чак, чак... когато видиш келнерите с менюто - тогава можеш да свършваш - смятам, че този психологически прийом ще помогне... но мисълта трябва да тече бавно, като охлюв, катерещ се на дърво...
Вечерта мъжът си ляга със жена си и започва да си мисли, но мислите като буря вървят...
- Ставам, къпя се, правя закуска, хапваме, взимам таксито до офиса, мотам се, пращам мейли, взимам тролея да отида до ресторанта... егати кви са тези келнери в тролея?
Газовете и гаджето.
Първа фаза - началото на връзката.
- Пускате тихо газът. Почти безшумно!
Втора фаза – от 6 до 12 месеца.
- Вече ставате по-уверени и не ви е толкова неудобно. Например, тя е заспала, а на вас доста ви се пърди. Не искате да се измъквате от леглото и леко пускате газа под чаршафите. Уверете се все пак преди това, че тя наистина спи. По същото време може да се случи да чуете, че и тя си попръцква, докато ви мисли за заспал. Но не го обсъждайте. Не още.
Трета фаза – 12 до 18 месеца.
- До този момент изпускането на газове е било само докато си мислите, че тя спи, пияни сте или имате такъв махмурлук, че всичко ви е простено. Обаче след толкова време заедно вече е дошъл моментът да действате без да се притеснявате. Например, гледате си телевизия вечер и усещате, че не можете да се сдържите. Какво толкова? Вече се познавате толкова добре, виждали сте се голи безброй пъти, познавате телата си до най-малката подробност. Разбира се, в началото тя ще реагира с отвращение, ще си запуши носа и т.н. Но вътре в себе си ще ви почувства по-близък. Можете да пуснете някоя шега по този повод. Но не прекалявайте, за да не я раздразните.
Четвърта фаза – от 18 до 24 месеца.
- Нали знаете, че нещо, дори и да е смешно, когато се повтаря непрекъснато, спира да бъде смешно. Така е и с изпускането на газове. Връщаме се към фаза 1 – рисковано е, затова ползвайте пак старите методи за прикритие. За известно време. За да не си помисли приятелката ви, че вече пърдите постоянно – докато говорите с нея, докато гледате телевизия, докато правите с*кс и т.н.
Пета фаза – От 24 до 30 месеца
- Тя вече се е примирила. Знае, че пърденето е част от вас, защото е нещо съвсем човешко. А и какво е любовта, ако не може да понесе няколко пръдни. Това е и фазата, в която и тя може да започне да го прави пред вас без да се притеснява.
Шеста фаза – от 30 месеца нагоре
- В тази фаза вече всичко е ясно. И двамата сте свикнали с газовете един на друг и повечето пъти не ви прави впечатление, когато единият пръдне. Изпускането на газове се е превърнало в нещо толкова нормално като дишането, пиенето на вода и кихането.
Анкета:
- Какво мислите за камикадзетата?
- Миии, това са едни много избухливи хора...
Пътувам в препълнена маршрутка. Сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!" Майка ѝ влезе в ритъма ѝ и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго". След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка ѝ се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше п*шката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси:
- Тате, купи ми войници!
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж:
- Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
Винаги сме слушали "правилата" от женска гледна точка. Вижте сега правилата от мъжка гледна точка.
Това са нашите правила:
Моля забележете, че всички са номерирани като "1" НАРОЧНО!
1. Гърдите са за гледане и затова ги гледаме. Не се опитвайте да промените това.
1. Научете се да боравите с тоалетната чиния. Голямо момиче сте. Ако е вдигната, я сваляте. На нас ни трябва вдигната, на вас свалена. Вие не ни чувате да се оплакваме, че сте я оставили свалена.
1. Събота = спорт. Това е като пълнолунието или смяната на приливите. Оставете го да бъде.
1. Ходенето по магазините НЕ е спорт. И не, никога няма да го възприемем като такъв.
1. Плачът е изнудване.
1. Кажете какво искате. И нека да сме наясно по този въпрос: Леките намеци не вършат работа! Силните намеци не вършат работа! Очевидните намеци не вършат работа! ПРОСТО ГО КАЖЕТЕ!
1. "Да" и "Не" са напълно приемливи отговори на почти всеки въпрос.
1. Когато имате проблем, идвайте при нас, само ако искате да ви помогнем да го решите. Това е което можем да правим. Съчувствието е това, за което са приятелките ви.
1. Главоболие, което продължава 17 месеца е проблем. Отидете на лекар.
1. Каквото и да сме казали 6 месеца назад, не може да се използва като аргумент. Всъщност, всички коментари стават невалидни и недействителни след 7 дни.
1. Ако мислите, че сте дебела, вероятно сте. Не ни питайте.
1. Ако нещо, което сме казали може да се интерпретира по два начина, единият от които ви прави тъжна или ядосана, имали сме предвид другия.
1. Можете или да ни помолите да направим нещо или да ни кажете как искате да бъде направено. Не и двете. Ако вече знаете как да се направи най-добре, направете си го сами.
1. Когато е възможно, моля кажете онова, което имате да казвате по време на рекламите.
1. Христофор Колумб не е имал нужда да пита за посоката, нито пък ние.
1. ВСИЧКИ мъже различават само 16 цвята, като стандартните настройки на Windows. “Праскова”, например, е плод - не цвят. “Тиква” също е плод. Нямаме никаква представа кой цвят е моравото.
1. Ако сърби, ще бъде почесано. Това е закон.
1. Ако попитаме какво има и вие кажете “нищо”, ние се държим така сякаш няма нищо. Ние знаем, че вие лъжете, но просто не си струва главоболието.
1. Ако зададете въпрос, на който не искате да чуете отговора, очаквайте отговор, който не искате да чуете.
1. Когато отиваме някъде, абсолютно всичко, каквото и да облечете, ви стои добре! Наистина.
1. Не ни питайте за какво мислим, освен ако не сте готови да говорите за неща като: С*кс, Спорт, или Коли.
1. Имате достатъчно дрехи.
1. Имате твърде много обувки.
1. Аз съм във форма. Кръгът е форма!
Бавен, чувствен танц. Тя, притисната страстно в партньора си, пита:
– Много се вълнувам! Не мислите ли, че деколтето ми е доста дълбоко?
Той, заглеждайки се внимателно в деколтето:
– Е, не бих казал, че е дълбоко! А вие, какво, косми под гърдите ли имате?
Тя:
– Но, какво говорите! Разбира се, че нямам!
Той:
– Тогава… аааааа, наистина е дълбочко това деколте…
Софийски трамвай в час пик. Всички са натъпкани като сардели. Изведнъж една девойка възмутено негодува.
- Не, ама на какво прилича това! Младежо веднага се махнете от мен!
- Извинете ме госпожице, но твърдото нещо което се опира във вас, не е това, за което си мислите. Днес получих заплата и това е пачката в джоба ми! След няколко спирки, девойката се обажда:
- Господине, само не ми казвайте, че заплатата ви се е увеличила след площад "Славейков"!
Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
- Разкажете, какво видяхте?
- Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Това не е интересно за следствието. Говорете по-конкретно.
- Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Свидетелят! По-кратко!
- Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!
Мъжки правила! Прочетете ги, научете ги, обикнете ги! Моля забележете, че те всички са номерирани като "1" НАРОЧНО!
1. Гърдите са за гледане и затова ги гледаме. Не се опитвайте да промените това!
1. Не очаквайте от нас да се държим като герои от любовен сериал, ако Вие самите не се държите като такива.
1. Понякога ние не мислим за Вас! Научете се да живеете с този факт!
1. Научете се да боравите с тоалетната чиния! Големи жени сте. Ако е вдигната я сваляте. На нас ни трябва вдигната, а на Вас свалена. Ние не се оплакваме, че сте я оставили свалена.
1. Да стоиш на три педи от тоалетната чиния не е като да седнеш върху нея! За това понякога не улучваме.
1. Всяка жена с изрязан сутиен и дълбоко деколте, автоматично губи правото да се оплаква, че някой зяпа гърдите ѝ!
1. Отбелязвайте годишнините и важните за Вас събития на кухненския календар!
1. Събота = мързел, телевизия, пиене с приятели или циклаж пред компютъра. Това е като пълнолунието или смяната на приливите. Оставете го! То е и ще бъде!
1. Ходенето по магазините НЕ е спорт. И не! Никога няма да го възприемем като такъв!
1. Плачът е шантаж и изнудване.
1. Позволете ни да гледаме други жени! Как иначе да разберем, че Вие сте най-прекрасната?
1. Говорете си какво искате – съвсем не ни пречите!
1. Тънки намеци не вършат работа! Силни намеци не вършат работа! Очевидни намеци не вършат работа! Просто кажете какво искате или мислите!
1. "Да" и "Не" са напълно приемливи отговори на почти всеки един въпрос!
1. Когато имате проблем се обръщайте към нас единствено и само ако искате да Ви помогнем да го разрешите. Това е единственото нещо, което е по силите ни да направим. Съчувствието е това, за което са създадени приятелките Ви!
1. Главоболие, което продължава 2 месеца е медицински проблем. Отидете на лекар!
1. Каквото и да сме казали 6 месеца назад, не може да се използва като аргумент. Всъщност, всички коментари стават невалидни и недействителни след 7 дни!
1. Ако мислите, че сте дебела, вероятно сте! Няма смисъл да ни питате!
1. Ако нещо, което сме казали може да се интерпретира по два начина, единият от които Ви прави тъжна или ядосана – имали сме предвид другия.
1. Можете или учтиво да ни помолите да свършим нещо, или търпеливо да ни обясните как искате да бъде свършено. Никога двете едновременно! Ако вече знаете как да се прави най-добре – ОК! Свършете го сами!
1. Когато е възможно, моля кажете онова, което мъчи душата Ви по време на рекламите!
1. Христофор Колумб не е имал нужда от навигатор, който постоянно да повтаря коя е посоката, нито пък ние.
1. Джон Атанасов не се е нуждаел от женски съвети, за да измисли компютъра. Ние също нямаме нужда от тях, за да поправим нещо, което Вие не можете да поправите.
1. ВСИЧКИ мъже различават само 16 цвята, като стандартните настройки на Windows. "Праскова", например, е плод – не цвят. "Тиква" също е плод, а "Казалия" е растение (предполагам). Нямаме изобщо никаква идея как изглежда моравото.
1. Ако Ви сърби – ще бъде почесано. Това е закон!
1. Не търкайте лампата, ако не искате да се срещнете с Джина!
1. Ако попитаме какво има и Вие кажете “нищо”, ние ще се държим така сякаш наистина нищо не се е случило, защото сме наясно, че този отговор е доста далеч от истината, но просто не си струват нервите и главоболието.
1. Ако зададете въпрос, чийто отговор ще Ви накара да се почувствате зле, очаквайте отговор, който ще Ви накара да се почувствате зле!
1. Когато отиваме някъде, абсолютно всяка дреха, която сте избрали да облечете Ви стои добре. Наистина! Честно! Заклевам се!
1. Не ни питайте за какво мислим, освен ако не сте готови да говорите за неща като: с*кс, спорт, компютри, техника или коли!
1. Имате достатъчно дрехи!
1. Имате твърде много обувки!
1. Аз съм във форма. Кръгът е форма!
1. Най-доброто доказателство за любовта Ви към нас си остава с*ксът!
1. Когато кажем "Тази вечер ще позакъснея", това означава, че наистина ще позакъснеем. Спокойно! Големи хора сме и не ни е страх от тъмното, за това няма смисъл да се притеснявате за нас и да ни чакате, за да се уверите, че сме добре.
1. Няма смисъл от въпроса: "Къде ти е другият чорап?" Ние сме наясно къде е той толкова, колкото и Вие.