иванчо+кажи+две+местоимения
Късно вечер след бурен с*кс:
- Мили, само не заспивай веднага. А? Не обичам, когато се заспива веднага след с*кс.
- Добре.
- А днес правим четири месеца и половина, откакто сме заедно!
- Прекрасно! Ще отидем някъде да го отпразнуваме.
- На теб случвало ли ти се е, така бързо да идва любовта?
- Не, май не помня.
- Значи ти се е случвало… а на мен не! За първи път ми е така. Я кажи, твоята предишна Кети, тя веднага ли те обикна?
- След две седмици почна да говори за любов.
- Лъгала е, сто процента!
- Защо пък?
- НИМА НЕ ЧУВСТВАШ РАЗЛИКАТА! При мен е ЧУВСТВО, а тя просто си е плямпала…
- Добре, права си.
- Или не ми вярваш?
- Вярвам ти.
- Разбира се, знаех си. На нея си повярвал, а на мен не! И гърдите й са по-хубави и е завършила Физическия!
- Химическия!
- Ах, че си гад, помниш, какво е завършила? Още ли я обичаш??
- Учили сме заедно.
- Е, и? Аз с малко ли хора съм учила, но не говоря за тях.
- Спи.
- Не мога. Тя ще бъде между нас винаги.
- Ти си сто пъти по-добра от нея, и аз съм с теб, не с нея.
- Казваш го от съжаление, на кой му трябва жена с такова дупе, като моето…
- Нормално ти е дупето…
- КАКВО ЗНАЧИ „НОРМАЛНО”??? Дебело значи било! Лицемерна твар! Все си мислиш за Кети????
Взех възглавницата, сложих я върху главата й рязко натиснах, Обърнах се на другата страна и се замислих, затваряйки очи: казваше ми тате, заспивай веднага!
2
30 ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ Е ЧУВАЛ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ:
1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш.
2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.
3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото.
4. Имаш ли си гадже? А? Хехе...
5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката.
6. Излизай от морето! От два часа си вътре.
7. Пак ли се окапа, бе? Тююю...
8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш?
9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон.
10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!
11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!
12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда.
13. Имаш ли нещо да ми казваш?
14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички.
15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа.
16. А бе, ти български не разбираш ли?
17. И ти ще имаш някой ден деца.
18. Я си дай бележника!
19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива.
20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!
21. Днес изпитваха ли те?
22. Ти с кого си мислиш, че говориш?
23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето?
24. Защото аз така казвам!
25. Парите не растат по дърветата.
26. Не ме интересуват другите деца!
27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли?
28. Внимавай в картинката, детенце!
29. Ти с мене ли ще спориш?
30. Опичай си акъла!
41
Учителката пита Иванчо:
- Иванчо кажи ми едно свойство на водата?
Иванчо:
- Като си измия краката става черна.
2
В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо:
- Едно, две, три, четири…
Гошко:
- … пет, шест, седем, осем…
Иванчо:
- … девет, десет, вале, дама, поп...
3
- Иванчо, кажи ми поне една формула, за да ти пиша тройка!
- Формула едно.
1
Съчинението на тема "Как изкарах лятото", написано от Иванчо започва така:
"За през ваканцията заминах на село при баба. Там бяха и две осмокласнички Кети и Ваня... Госпожо, ако искате четете нататък, но после да не кажете, че не съм ви бил предупредил..."
0
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
1
- Иванчо, кажи какво ти е дневното разписание.
- Ами, събуждам се, ставам, обличам се, изтривам х*я с парцал... Закусвам, взимам си чантата, отварям вратата, затварям вратата, изтривам х*я с парцал... След училище се прибирам, изтривам х*я с парцал... Обядвам, уча си уроците, изтривам х*я с парцал... Излизам на разходка, изтривам х*я с парцал... Връщам се, изтривам х*я с парцал... Вечерям, изтривам х*я с парцал, лягам да спя...
- Иванчо, да не си болен?
- Защо така решихте, госпожо?
- Ами, постоянно си триеш х*я с парцал...
- Не. Не разбрахте. Когато татко стана депутат, у нас постоянно на вратата някой пише "Х*Й"...
0
Дяволът хванал американец, руснак и българин. Казал им, че ще ги прати в ада. Единственият им шанс е в една стая с две големи стоманени топки да направят нещо странно и ще ги прати в рая. Първо влезнал американецът и след 5 минути влезнал и дяволът. Американецът държал едната топка в лявата ръка, другата на главата си. Дяволът казал:
- Това вече съм го виждал!
И пратил американеца в ада. След това в стаята влезнал руснака. След малко влезнал дяволът и заварил руснакът с едната топка на корема, а другата на челото.
- И това съм го виждал! - казал дяволът и го пратил в ада.
Последен в стаята влезнал българинът. След няколко минути влезнал дяволът и гледа няма ги топките. Попитал развълнуван:
- Къде са топките бе, какво направи с тях?
Българинът срамежливо му отговорил:
- Ами малко ми е неудобно да кажа.
- Нищо де, кажи къде са топките? - засмян казал дяволът.
- Ами едната я счупих, другата я загубих!
2
Учителката:
- Иванчо, кажи ми честно, кой ти е писал домашното?
- Не знам, госпожо, бях заспал.
0
- Кажи ми, Моше, защо Сара те прасна в окото на първата ви среща?
- Разхождахме се с нея в зоопарка и аз видях две маймуни да се целуват на едно дърво, и казах "Сара, дали да не последваме техния пример?". И тя ме светна в окото!
- Но защо?
- Ами защото докато казвах всичко това, положението на дървото рязко се промени...
3
В час:
- Иванчо, кажи ми една течност, която не замръзва.
- Топлата вода, госпожо.
0
Иванчо си дошъл от училище и имал за домашно да напише 5 изречения. Отишъл при майка си.
- Мамо, кажи едно изречение.
Майката:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш!
Иванчо го записал. Отишъл при баща си.
- Тате, кажи едно изречение.
Баща му:
- Остави ме, че чета вестник.
Иванчо го записал. Отишъл и при кака си.
- Како, кажи едни изречение.
Кака му:
- Разкарай ми се от главата, че излизам с гаджето.
Иванчо пак го записал като изречение.
Отишъл при дядо си:
- Дядо, кажи изречение.
Дядо му:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Иванчо отново го записал.
След това излезнал навън и чул някой да казва:
- Терзан по бели гащи!
На другия ден Иванчо отишъл на училище.
Учителката казала:
- Иванчо, кажи си първото изречение.
Иванчо:
- Не стига, че ти пера гащите ами и изречение ми искаш.
Учителката:
- Иванчо, престани!
Иванчо:
- Остави ме, че чета вестник!
Учителката:
- Абе Иванчо, засрами се! Ще те заведа при директорката.
- Разкарай се, че излизам с гаджето.
Водят Иванчо при директорката. Директорката го попитала:
- Какво има бе, Иванчо?
Иванчо:
- Винчета, болчета, гайки, винчета, болчета, гайки.
Директорката:
- Абе Иванчо, ти знаеш ли коя съм аз?
Иванчо:
- Терзан по бели гащи!
4
Михаил Миков и Мая Манолова, посещават един ден класа на Иванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата:
- Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурират имената на г-н. Миков и г-жа Манолова и всички думи в изречението да започват с "м"!
Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие.
- Кажи, моето момиче! - казала учителката на най-напористата девойка.
Момиченцето се изправило и започнало:
- Май! Манифестации! Михаил Миков и Мая Манолова махат от мавзолея.
М.М. и М.М били страшно поласкани, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал:
- Михаил Миков - могъщ министър на милицията! Мая Манолова - младолика медийна магьосница!
М.М. и М.М направо изпаднали в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Иванчо, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая Миков и Манолова казали:
- Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем!
Станал Иванчо и започнал:
- Министерство. Масивна мека мебел. Мая Манолова млящи мазен ми*ет на Местан, Михаил Миков милва миризливите му м*де. Местан мърка: Машала мандат, машала!
1
2018 година.
Семейството на Иванчо купило робот-възпитател с вграден детектор на лъжата. Прибира се Иванчо от училище.
- Къде беше? - пита бащата.
- Останах в училище да си напиша домашните.
Роботът му удря един зад врата.
- Аха! - доволен казва бащата. - А сега кажи истината!
- Ми...ходихме у Петьо да гледаме порно....
- Виждаш ли, - казва бащата и му удря още един зад врата. - На родителите винаги трябва да се казва истината! Аз, например, никога не съм лъгал моите родители!
Роботът отива при баща и му удря два такива юмрука в корема, че бащата едва се крепи на краката си. Майката се показва, заливайки се от смях, и отбелязва:
- Бъди по-мил с него, в края на краищата това е твоя син!
Роботът мълчаливо и нанася един в челюстта.
3