иванчо+аз+казах+ли+ти
Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го пита:
- Абе, идиот с идиот, кажи как върви училището?
- Ами тате, то ...
- Кажи бе!
- Мииии ... Имам седем двойки за годината ...
- КОЛКО ?!?!
- Седем ...
Бащата адски сърдит :
- И по какво ти е първата двойка ?
- Ами по френски ...
- Абе, тъпанар с тъпанар, - защо имаш двойка по френски ?
- Ми, тате, учителката каза да напишем четири изречения и да си направим извод.
И аз пиша : " 1. Госпожата по френски ходи с господина по български.
2. Г-жата по френски ходи с господина по математика.
3. Г-жата по френски ходи с господина по информатика.
4. Г-жата по френски ходи и с господина по физическо. "
Бащата казал :
- Сине, тя е ку*ва !
- Ами и аз такъв извод си направих и тя ми написа двойка.
- Айде , прощавам ти за тази двойка.По какво е следващата ?
- Амиии по математика ...
- Що имаш двойка по математика, бе ?
- Тате, оная вика:" Колко е 5 по 6 ?" и аз викам : " 30 "."Ами колко е 6 по 5 ?"
Бащата казал :
- Сине, тя си прави т*шаци с тебе !
- И аз така и казах и тя ми написа двойка.
- И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата ?
- По география.
- Как така бе?
- Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, бе ?
- Е*а ли я?
- Ами и аз така й казах и тя ми написа двойка.
- Добре - прощавам ти. По какво е следващата ?
- По биология.
- Идиот !!! Как успя бе ?
- Тате, даскалицата ни наредила в две редици - едната момичета, а другата момчета.
Момичетата трябва да кажат женски екземпляр, а момчетата - мъжки. И една тъпанарка срещу мене вика :"Муха" и аз викам:"Мухоебец" и даскалката ми написа двойка ...
- Добре, сине, добре. Запазвам хладнокръвие.Казвай за следващата.
- По ЗИП-а по география. Оная вика :"Благоевград, град ли е?" и аз викам :"Не е - село е !" "Е как ще е село, като завършва на -град ?" "Ами госпожо, Козлодуй завършва на -уй, ама не е уй, нали?" и тя ми написа двойка.
- Както и да е сине . Нататък?
- По физическо. Тати оня вика :"Дигнете си единия крак, дигнете си другия крак ..." "Еее, господине, аз на какво да се крепя?" и той ми написа двойка.
- А последната?
- По музика.
Бащата :
- И по музика ли бе дебил !!!!
Иванчо сърдит :
- Тате след шест двойки как се пее, бе ?
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А? какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената? във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А? неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия - нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичният интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат? Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке, гледай! Гледам, гледам, насреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ?
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо? добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе? Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а? този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам? (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау? Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии? Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка? такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а? виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу? Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
Иванчо се прибира разплакан. Баба му го пита:
- Защо плачеш бе Иванчо, пак ли имаш двойка?
- Да, бабо! Днес госпожата ме пита - "Кой е най-старият член на семейството ти" и аз казах - дедовия...
Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив вкъщи.
- Мамо, а пионерите трябва ли да бъдат честни?
- Да, сине.
- А винаги ли трябва да казват истината?
- Дааа.
- Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр и за да не забележите, се изаках в него.
Баща му затваря вестника:
- Аз ти казах, че е лайно, а ти - захаросало се е, та захаросало се е!
Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го пита:
- Kажи, как върви училището?
- Ами тате, то...
- Кажи, бе!
- Мииии... Имам седем двойки за годината...
- КОЛКО?!?!
- Седем...
Бащата адски сърдит:
- И по какво ти е първата двойка?
- Ами по френски...
- Защо имаш двойка по френски?
- Ми, тате, учителката каза да напишем четири изречения и да си направим извод. И аз пиша: "1. Госпожата по френски ходи с господина по български. 2. Г-жата по френски ходи с господина по математика. 3. Г-жата по френски ходи с господина по информатика. 4. Г-жата по френски ходи и с господина по физическо."
Бащата казал:
- Сине, тя е к*рва!
- Ами и аз такъв извод си направих и тя ми написа двойка.
- Айде, прощавам ти за тази двойка. По какво е следващата?
- Амиии по математика...
- Що имаш двойка по математика, бе?
- Тате, оная вика: "Колко е 5 по 6?" И аз викам: "30". "Ами колко е 6 по 5?"
Бащата казал:
- Сине, тя си прави т*шаци с тебе!
- И аз така ѝ казах и тя ми написа двойка.
- И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата?
- По география.
- Как така, бе?
- Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, бе?
- Е*а ли я…!?
- Ами и аз така ѝ казах и тя ми написа двойка.
- Добре - прощавам ти. По какво е следващата?
- По биология.
- Идиот!!! Как успя бе?
- Тате, даскалицата ни наредила в две редици - едната момичета, а другата момчета. Момичетата трябва да кажат женски екземпляр, а момчетата - мъжки. И една тъпанарка срещу мене вика: "Муха" и аз викам: "Мухое*ец" и даскалката ми написа двойка...
- Добре, сине, добре. Запазвам хладнокръвие. Казвай за следващата.
- По ЗИП-а по география. Оная вика: "Благоевград, град ли е?" И аз викам: "Не е - село е!" "Е как ще е село, като завършва на град?" "Ами госпожо, Козлодуй завършва на *уй, ама не е *уй, нали?" И тя ми написа двойка.
- Както и да е сине. Нататък?
- По физическо, тате… Оная вика: "Вдигнете си единия крак, вдигнете си другия крак..." "Еее, госпожо, аз на какво да се крепя?" И тя ми написа двойка.
- А последната?
- По музика.
Бащата:
- И по музика ли бе, дебил!!!
Иванчо сърдит:
- Тате, след шест двойки как се пее, бе?
Марийка стяга багажа и обяснява на майка си, че ще ходи на излет за уикенда с Иванчо. Майка ѝ, която добре познава Иванчо, върви подире ѝ и нарежда:
- Слушай, каквото ѝ да ти каже Иванчо, ще отговаряш "Не бива!"
Връща се Марийка след два дни и майка й още от вратата пита:
- Какво стана?
- Какво, какво? С твойто "Не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива!
- Защо, как така? Нали ти казах какво да правиш!
- Ами хапнахме, пийнахме и си легнахме. Аз на едното легло Иванчо на другото. Въртя се и не мога да заспя. Иванчо също и ми вика: "Марийке, аз не мога да спя, ти не можеш да спиш. Бива ли така?" Отговарям "Не бива."
Той пак: "Аз в едното креватче, ти в другото. Бива ли така?" Аз: "Не бива." Той: "Ама аз без пижама, а ти с нощница. Бива ли така?" Аз: "Не бива." "Ама бива ли аз без гащи, а ти с гащи?" "Естествено, че не бива и така..."
Учителката в клас:
- Иванчо, защо окото ти е насинено?
- Тати ме би, госпожо.
- А защо те би?
- Ами снощи си легнахме и след известно време, тати ме пита дали спя. Отговорих му не и той ме шамароса.
- Иванчо, когато бащата те пита дали спиш, ще мълчиш.
След няколко дена Иванчо пак с насинено око.
- Иванчо какво стана сега?
- Снощи си легнахме и след малко тати пита дали спя, ама аз мълча, нали така ми казахте. После мама пита Иванчо спиш ли, казах не и тя ме наби.
- Иванчо, който и да те пита спиш ли, ще мълчиш!
- Разбрах госпожо, който и да ме пита, ще си мълча.
Минали няколко дни и Иванчо се появил в училище с две насинени очи. Видяла го госпожата и го пита.
- Иванчо какво стана пък сега?
- Легнахме си снощи госпожо и по едно време тати вика: ,,Иванчо спиш ли бе?" и така няколко пъти, ама аз мълча. После мама ме пита няколко пъти, аз пак мълча. Тогава тати вика на мама: "жена, хайде", а аз "къде" и кът се почна...
Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи.
- Мамо а пионерите трябва ли да бъдат честни?
- Да, сине.
- А винаги ли трябва да казват истината?
- Да.
- Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изсрах в него.
Баща му затваря вестника гневно и казва на жена си:
- Аз ти казах, че е лайно, а ти: "Захаросало се е, та захаросало се е!"...
Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи.
- Мамо а пионерите трябва ли да бъдат честни?
- Да, сине.
- А винаги ли трябва да казват истината?
- Да.
- Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изаках в него.
Баща му затваря вестника:
- Аз ти казах, че е ла*но, а ти: "Захаросало се е, та захаросало се е!"
- Абе Иванчо,защо се държиш така с мене? Аз баща ли съм ти или не???
- Аааа, стига с тези ребусчета!!! Отде ше знам аз!?
Иванчо и Марийка заминават на лагер и майките им си говорят:
- Не те ли е страх, че дъщеря ти ще е в една стая с Иванчо?
- Не, няма страшно, Марийка е с железни гащички...
- Ах да му се не види, а аз се чудих що Иванчо търсеше отварачката за консерви...
Отива Иванчо на училище със синина под окото:
-Какво се е случило детето ми? -пита учителката.
-Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита:
-Заспа ли?
-А аз викам:
-Не. И той се завъртя и без да иска ме удари.
На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило.
–Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита:
-Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син.
-Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита:
-Влезна ли?
-А аз викам:
-Кой?
Планове според възрастта:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!
По средата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли... звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно..." И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща..." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "ХХХ".
Двама бягат по улицата и мъкнат торби с пари. Полицията ги гони. Единият вика на другия:
- Казах ли ти аз - като забогатееш, веднага започват проблемите…