иван+отишъл+на+пазара
Един борец много си харесал една мадама, само че не знаел как да я свали. Посъветвал се със шефа си:
-Шефе, кажи ко да правя, щ'ото не мога да живея без нея.
-Ами отиди на пазара, купи един килограм ягоди, отиди у тях, звънни й на
звънеца и като се покаже и подай ягодите и й кажи: "For you!".
Отишъл бореца при любимата си, звъннал на звънеца, момичето се показало и мутрата казал:
- For you!
- For me?
- Т'ва не са форми ма краво, т'ва са ягоди!
3
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Арменец отишъл на почивка в Италия. Озовал се на пазара в град Прато, където си харесал някаква дрънкулка:
- Колко?
Продавачът казал:
- 1000 лири.
- 500!
- 800.
- 400!
- Вие откъде сте? - попитал продавачът.
- Аз съм от Армения!
- О-о-о! В знак на приятелство между нашите две страни, вземете я безплатно!
- Тогава нека да са две...
14
Иван Иванич отишъл с един Чукча на лов за мечки. Тръгнали с пушките към тайгата.
- Иван Иванич, можеш ли да тичаш един километър? - попитал Чукча, като се отдалечили на километър от селото.
- Мога.
- А два километра можеш ли? - попитал Чукча, щом изминали и втория километър.
- Мога, колко му е.
- А три можеш ли? - поредния въпрос на третия километър.
- Мога, стига си ме питал!
- А четири можеш ли да тичаш? - не мирясвал Чукча на всеки изминат километър.
- Мога, стига си ме питал. Ние на лов ли сме или на маратон? – ядосал се Иван Иванич.
- Тичай тогава към селото. Ето я мечката!
Хукнали към селото. Тичали километър, тичали втори… По едно време Иван Иванич се запъхтял здраво, ядосал се, обърнал се и застрелял мечката.
- Ай, ай, ай! - завайкал се Чукча.
- Какво направи, Иван Иванич? Как ще я мъкнем сега тази мечка до селото?
1
Една жена била бременна с близнаци. Не знаела, как да кръсти едното. Отишла при доктор и питала:
– Как да си кръстя детето!
Той:
- Отиди на пазара и първата дума която чуеш така го кръсти.
Първата дума била мозък. Така го кръстила. Попитала доктора, как да си кръсти второто.
Той:
- Отиди в парка и първата дума която чуеш така го кръсти. Отишла в парка и първата дума била гледай си работата. Така го кръстила. Децата като пораснали отишли в парка, на Мозък му се допикало и отишъл в храстите. Едни полицаи спрели и казали:
– Как се казваш?
- Гледай си работата.
– А бе, как се казваш?
- Гледай си работата.
– А бе ти нямаш ли мозък?
– Ей там е, пикае в храстите.
14
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види, как върви работата. Шефът наредил, че всички служители трябва да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал:
- Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! - и се прегърнал с бай Иван. Шефът на фирмата погледнал учудено, но си замълчал.
Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати... охрана голяма. Най-накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охраната и взел да вика:
- Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? - и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само:
- "Ааааа..", но останалите си мисли запазил за себе си.
Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло:
- Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен.
Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи.
Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво е станало.
- Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща... приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува... добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита "Кой е онзи човек до бай Иван"... е тогава не издържах.
38
Един рокер решил да стане фермер. Изтеглил кредит, построил ферма, купил 5 000 кокошки. Останали му 2 лева и се сетил, че за да затвори цикъла (кокошки, яйца, кокошки) му трябвали петли за осеменяване, за които нямал пари. Отишъл на пазара. Петли имало, ама скъпи. Отчаян в края на пазара, видял един петел, разпнат на едно пано, целият омотан с вериги заключени с катинари, а над него табела „Продава се, цена - 1,50 лв."
– Защо е толкова ниска цената? - попитал рокера.
– Слушай момче, този петел е голям еб*ч и сърце не ми дава да го заколя, за това го продавам колкото да не е без пари.
– Супер! Аз имам 5 000 кокошки, идеален е за мен!
– Абе, к'во да ти кажа, тия 5 000 кокошки, нищо не са за него, ама щом го искаш, взимай го.
Направили сделката. Рокерът взел петела и една връзка ключове за катинарите. На тръгване продавачът го посъветвал:
– Когато отключиш и последният катинар, бягай и се скрий някъде, защото в суматохата може и теб да те е*е.
Прибрал се рокерът с петела вкъщи, отключил катинарите и бързо се скрил. Гледа през прозореца и не може да повярва - петела станал, отръскал се и започнал да оправя кокошките по два-три пъти. После прескочил оградата и оправил съседката, която копаела в градината, прехвърлил се и при магарето и така подред, всички животни.
Да, но към 15:00 някъде 15:46 часа, петела едва се придвижил до бунището - разперил крила и паднал.
Втрещен от видяното, рокерът изтичал при петела и започнал да нарежда:
- „Петльо, братко, к'во ти стана, водичка ли искаш, да не си ми за един ден, виж колко кокошки имам"...
Петела отворил едното око и го погледнал с думите:
– Тъпанар, разкарай ми се от главата, че пречиш на лешоядите да кацнат...
47
Срещат се двама приятели, които не са се виждали скоро и единият, явно впечатлен от вида на другия, му вика:
- Еййййй Иване, страхотно изглеждаш, бе пич.....!!! Как го постигна?!?
А другият му отвръща:
- Ами ходих на един курс, бе Пешо, за отслабване и така.
- Е къв курс, бе Иване?, любопитства първия.
- Ами глей сега, курса се провежда на морския бряг - чист въздух, море, чайки и изведнъж пред нас Ивет.
- Коя Ивет, бе Иване?
- Ами как коя - Лалова и вика:
- Ай сега пичове, който ме стигне - негова съм.....
- И ти к'во?!?
- Ами к'во... последния ден я настигнах.
Заинтригувал се Пешо и отишъл и той. Срещат се двамата пак след месец - Пешо кожа и кости, плете крака, едва се движи.
- Ей, к'во става с теб бе приятел, пита го Иван, а оня вика:
- Мани, мани не е за разправяне. Отидох аз на курса и както казваше - море, чайки, свеж въздух, ама на Ивет и излязъл некъв ангажимент, та ни изпратили Болт...
- Къв болт, бе Петре?
- Ами къв - Юсейн Болт. Като го извади оня черния, като го размята и вика:
- Когото настигна - мой е!!!
- И ти к'во....?!?
Ами к'во, последния ден му избягах...
9
Решил Иван да се ожени за Мимето, ама в първата брачна нощ се оказало, че не му става. Унил и депресиран отишъл на врачка. Тя казала:
- За да развалиш магията, ще отидеш пеша и бос в село Кутумфлатла. За да стигнеш до там трябва да преплуваш огромно езеро с крокодили. Ако оцелееш ще прекосиш връх Калиманджаро докато стигнеш до Тибет. Там ще търсиш козаря Пешо. Ще го питаш дали има солено сирене и жива вода.
Тръгнал Иван, пеша и бос... бил се с дракони, с грозни принцеси, оженил се за крокодил, прекосил връх Пирин и след 7 години стигнал в Тибет. Поздравил Брад Пит и се върнал при врачката.
- Кажи ми сега какво да правя? - с надежда попитал Иван.
- Ще дадеш на Мимето да вечеря от соленото сирене. Като си облече нощницата и тръгнете да си лягате тя ще поиска вода. Ти ще и оставиш чашата с вода на нощното шкафче... Като се обърне да я вземе, ще я хванеш през кръста, ще се залепиш близо до нея и ще я... Оооо, чакай... Теб пък не ти ставаше...
14
Разхожда се един селянин из пазара и гледа един човечец видимо недоспал стои и продава за 1 лев един едър и хубав петел. Любопитството в него наделяло и решил да провери защо е толкова ниска цената.
- Абе, човек, какво му е на този петел, че го продаваш само за левче? Да не би да е болен нещо?
- Е няма такова нещо. Сам го виждаш здрав, прав нищо си му няма на животното!
- Е хубаво ама... да не би да не може да кукурига?
- Е как да не може... Целия пазар оглася катоо "запее".
- Хмм... Значи сигурно не може да задоволи кокошките а?
- Ха Ха... ти луд ли си бе? Като погледне кокошките с един странен поглед и като ги почне, не се спира докато не ги изчука всичките. След това почва пуйките, патките, кучето, котката, даже онзи ден и магарето опъна...!
- Добре, защо тогава го продаваш толкова евтино?
- Абе как да ти кажа. От два дена ме гледа някак си странно...
Не можал да продаде човека петела, върнал го на село... и един ден лошите предчуствия му се сбъднали... петела му "скочил"... Взел сопата селянина, бой, бой, докато престанал да мърда... Изхвърлил го на селското бунище, ама след ден-два му дожаляло, отишъл да види какво става... Гледа петела лежи на една страна и не мърда, рекъл да го подритне, а петела изсъскал:
"Бегай бе, бегай че ми плашиш орлите"...
28
На един стопанин петелът му бил вече стар и за това отишъл на пазара и си купил хубаво младо петле. Доволен, пуснал го в кокошарника и отишъл да си налее една ракийка.
Стария петел приближил младото, па рекъл:
- Слушай младок! Заради едни тъпи кокошки, няма да се бия с теб. Ще направим състезание – пет обиколки на кокошарника и който пристигне пръв – кокошките са негови!
Малкият се съгласил и хукнали! Дъртият отпред, младия след него. Излязъл стопанина и като видял какво става грабнал пушката и „бам” – гръмнал младото петле:
- Мамка му и късмет бе, трето петле купувам и то пед*раст. Толкова кокошки имам – то петела гони...
18
В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач - бай Иван и му рекъл:
- Бай Иване, ти си най-печения тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш и да те дадем за пример на всички, та да работят като тебе, и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование. Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера?
- А бе ще се помъча, началник.
Отива шефът вечерта и гледа - ливадата окосена.
- Браво, бай Иване, добра работа си свършил! Ама я виж сега - косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти - наляво и надясно, а косата коси само на едната страна. За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната наобратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат!
На другия ден му вързали още една коса наобратно и почнал бай Иван да работи.
Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал:
- Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил! Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш веднага и още по-добри постижения ще достигнем!
Вързали му едно гребло на задника и наш бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото.
Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер. На сутринта с колата, отиват на полето, за да му връчат фенера. Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга.
- Чакай, бай Иване, стой!
Бай Иван тича и не се обръща.
- Стой, бе бай Иване, почакай!
- Ще стоя... че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна...
10
Един турист отишъл в Сахара. Предвижването ставало единствено с камили, та затова човекът трябвало да си вземе една. Отишъл на пазара и чул един търговец на камили да се провиква:
– Евтини камили, евтини камили, моля заповядайте…
Щом чул това човекът е запътил към търговеца и го попитал:
– Защо са ти толкова евтини камилите?
– Еми какво дати кажа – просто като тръгваш с камилата трябва да и кажеш "мамка ти", а като искаш да спре – "Амин."
Съгласил се човекът и яхнал камилата и след като казал "Мамка ти" тя изхвърчала като стрела!!! Препускал през реки и езера, полета и пустини, докато не щеш ли насреща му една голяма пропаст. Задърпал юздите, но камилата не спирала. Бедният човечец не знаел какво да прави и започнал да се моли:
– Моля ти се, господи, още ми е рано да умирам, спаси ме, моля ти се…
Накрая на молитвата човекът произнесъл "Амин" и камилата спряла точно пред пропастта. Човекът погледнал надолу и казал:
– Уф! Мамка ти! За малко да ме убиееееш!
4
Един срамежлив пичага си поркал тихо и цяла вечер заглеждал една готина пичка в ъгъла. Накрая, събрал кураж и отишъл при нея и я заговорил:
- Здравей, аз съм Иван, имаш ли нещо...
- НЕ, НЯМА ДА СПЯ С ТЕБ, СВИНЯ ТАКАВА.
Сяда си пича унизен, и идва момичето и му обяснява.
- Извинявай много, аз съм студентка по психология и правя проучване как хората реагират в неловки ситуации...
- К'ВО?!? 200 КИНТА ЗА ЕДНА СВИРКА, Я БЕГАЙ ОТТУКА!
16
Залежал се бай Иван на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му нарежда:
- Иване, Иване, на кого ме оставяш! Какво ще правя без тебе и най вече без твоя голям х*й! Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!
И к'во да прай нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафтчето в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо. Отишъл бай Иван в рая и кво да види там, всичко живо, куцо и сакато се е*е. А той, горкият без х*й! Карал така един два месеца, ама то издържа ли се така и един ден, като минавал покрай него Свети Петър, го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл:
- Ма, ти защо не си ми казал досега? Ми, няма никакъв проблем! Що не кажеш на жена ти да ти го прати! Ние тука с дядо Гуспа ще ти го зашием!
- Ми, как да и кажа? - притеснил се Иван.
-Тук мобифони няма!
- Естествено! - отвърнал му светията.
- Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята и там да и се явиш на Пена, и ще и кажеш как да ти го прати!
Речено сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил:
- Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа да ми пратиш ония х*й, 'дето ми го отряза, баш преди да умра, 'щото много ми трябва горе!
- Ми, как да ти го пратя, бре, Иване? За там пощата колети не взима!
- Няма да ти трябват колети, ма! - троснато и обяснил бай Иван.
- Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, ония стария твой тъпкач - Пешо. Тая нощ, като дойде да те ч*ка, наври му го в г*за, той ще ми го донесе още утре...
15