звъни+телефона
Звъни телефона. Вдига съпруга:
- Ало, рогатия, викни жена си.
Мъжът трясва телефона и вдига грандиозен скандал на жена си, а тя се измъква с оправданието, че е станала грешка. На другия ден се повтаря същата ситуация с телефона:
- Ало рогатия, ама ти си бил и голяма клюкарка.
8
Возя се в маршрутката. Седя на седалката, зяпам през джама и скучая. Пред мен седи лъскаво мадамченце (видях я като мина покрай мен - лъскава, лъскава ама надута). По едно време на въпросното мадамченце му звъни телефона:
- Ало? Здрасти Васко. Прибирам се от университета. Не, няма да се виждаме днес. Не, не, не, не мога днес. Стига де, не ти се сърдя. Престани вече, возя се в обществен транспорт и хората слушат! ВАСКО! НЕ МОГА! СТИГА!
Затваря телефона и се зазяпва и тя през прозореца. Звъни пак телефон, този път на пича с фланелката на моторхед зад мен. Той вдига:
- Ооо, к'во стаа Васе. К'во прайш? А? Днес ли? Мога разбира се. Няма проблем. Добре бе, идвай, наш'те и без тв'а са на село.
3
Звъни телефона на директора на цирка:
- Ало, добър ден!
- Добър ден!
- Да търсите за Вашия цирк говорещ кон?
- Вие нямате ли си друга работа, че сте тръгнали да се бъзикате с хората!?? - тряс слушалката.
След малко пак се звъни.
- Ало, добър ден!
- Добър ден!
- Да търсите за Вашия цирк говорещ кон?
- Абе Вие вече прекалявате! - тряс слушалката.
Пак се звъни
- Ало, добър ден!
- Добър ден!
- Да търсите за Вашия цирк говорещ кон?
- АБЕ! Това вече е прекалено!
- НЕ ЗАТВАРЯЙ БЕ, ТЪПАК! ЗНАЕШ ЛИ КАК ТРУДНО СЕ НАБИРА С ТЕЗИ КОПИТА!!!
11
В голяма фирма на едно от бюрата звъни телефона.
– Ало!
– Искам веднага да занесете всички отчети в 23-ти кабинет! - запенил се някой.
– И щто па точно аз да го свърша? - попитал с безразличие човекът.
– Ти знаеш ли с кого говориш, бе? - ония тотално кипнал.
– Не.
– С шефа на фирмата. Само да щракна с пръсти и си изхвръкнал.
– А ти знаеш ли, с кого говориш?
– Не.
– Ми що не си го нач*каш тогава...
38
Мъжът ми си бутна мобилния и той падна под масата. Моли ме да го вдигна, но аз отказвам, понеже всяка вечер повтарям да не го слага на масата. Докато се разправяме, звъни телефона и дъщерята вдига. От там майка ми пита, защо вдига тя, какво правим ние. Отговорът:
– Тате моли мама да му го вдигне, ама тя не иска, щото той не го слага където трябва...
49
Звъни телефона на рецепцията на клиника за отслабване:
- Здравейте! - чурулика рецепционистката - свързахте се с клиника "Трепетлика".
Отсреща се чува сумтене, пъшкане и някакво гъгнене, което бавно преминава в говор:
- Алоо, мъжът ми е купил нещо за рождения ми ден и трябва да отслабна.
- Ама разбира! Това е точното място. Малко медикаменти, малко диетка и за нула време ще влезете в тоалета!
Гневът в гласа придобива буреносни размери:
- Той не ми е купил тоалет ма, а джип...
28
Звъни телефона:
- Ало?
Приятен женски глас:
- Честит рожден ден, миличък!
- Но кой е на телефона?
- Твоята несбъдната мечта...
- Харли-Дейвидсън... ти ли си?
5
Три и половина сутринта. Звъни телефона.
Жената:
- Ало?
- Скъпа, аз съм. Идвам си, малко позъкъснях...
- Няма проблем, скъпи!
- Едни приятели има с мен, 5-6 човека, мога ли да ги доведа?
- Разбира се, любими!
- Ще седнем да хапнем, пийнем.
- Няма проблем, скъпи!
Мълчание... мъжът:
- Извинете, мисля, че съм объркал номера!
9
Летището загубило връзка с малко самолетче. След 5 минутки им звъни телефона. Вдига го диспечера и чува:
- "Мейдей, мейдей! Пилотът ми умря от инфаркт и сега летя на 18 000 фута, със скорост 180 мили в час и съм обърнат надолу с главата. Не знам как да ползвам радиото, затова се обаждам от мобилния си."
- Успокойте се! - казал диспечерът.
- Не се паникьосвайте. Сега ще оправим нещата, но първо искам няколко отговора.
- Питайте! - прошепнал неспокойно пътника.
- Откъде знаете, че сте на 18 000 фута?
- Виждам го на един прибор на таблото!
- Добре, а за скоростта сигурен ли сте?
- Да пише я на таблото!
- Небето е покрито с облаци, откъде знаете, че летите с главата надолу?
- Ами лайното ми се стича от гащите по врата...
6
Пътувам след работа в препълнена маршрутка към дома си. Разнася се мелодията на мобилен телефон, млада жена започва да рови в чантата си, изважда го, вдига и всички притихнали, слушаме репликите и:
- Да, Петре, здравей! Пътувам си към вкъщи... не, прибирам се... Не, Пепи, няма да се видим днес! Не Пешо, не съм ти сърдита! Не, престани да ме уговаряш! НЕ, ПЕШО! КАЗАХ ТИ - НЕ! Това е, край!
Затваря телефона и раздразнено го захвърля в чантата...
След няма и десет секунди звъни телефона на седящ до мен младеж и още след първата му реплика всички се хващаме за коремите:
- Да, здравей Пешо! Какво? Днес? Сега? Идвам, естествено! До десет минути съм у вас...
12
Иван и Рая правят с*кс.
Звъни телефона:
- Ало, Ванка, как си днес?
- В Рая съм...
11
На един човек му звъни телефона.
- Алооо?
- Добър вечер, г-н Георги Г. ли е на телефона?
- Да, същият! Кажете?
- От ДАНС Ви безпокоим...
- Да, разбрах, че сте от ДАНС, кажете с какво мога да Ви бъда полезен?
- Такаааа лииии? И как разбрахте, че Ви търсим от ДАНС?
- Ми, звъните ми на изключения телефон...
8
Звъни телефона на ветеринар посред нощ.
- Ало, много съм разтревожена, котаракът ми хвана една котка и не се отделя от нея.
- В такъв случай кажете му, че го търся по телефона.
- Ама това ще го накара ли да спре да чука?
- Ами аз как спрях?
4
Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
12
На мой приятел му звъни телефона в хола, а той в банята. Крещя:
- Телефонааааа!
Той крещи:
- Дигааааай!
Гледам на дисплея - COBRATA. Дигам аз и предпазливо казвам:
- Добър ден, господин Пулев!
Отсреща жена му почва да крещи:
- Къв Пулев бе пиянде долно, къде е ония дебил мъжа ми?
Стреснах се и изтървах телефона в ракията...
24