звъни+телефона
На един мъж му звъни телефона:
- Сина Ви е при нас!
- Олеле! Откуп ли ще искате? - изплашил се мъжа.
- Не, глупако! Аз съм учителката в детската градина. Елате да си приберете детето!
7
Лейтенант след запой се успива. В един момент чува, че звъни телефона, вдига и приятен женски глас го пита:
- Господин лейтенант, искате ли с*кс по телефона?
- Разбира се, че искам!
- Тогава ви свързвам с командира на частта.
17
В лекарският кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена:
- Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура.
При което лекарят пита учуден:
- Под нулата ли, госпожо?
8
Звъни телефона.
- Тате, аз съм, Пешо. Кучето се изсра на килима в хола, какво да правя?
- А бе момче, на работа съм, не ме занимавай с глупости. Чисти там!
След 20 мин. пак звъни телефона.
- Пешо, пак ли глупости, бе?
- Не бе тате. Някакъв мъж дойде при мама преди малко. Свали си панталоните и се заключиха в спалнята. Само да кажа, че ако се изсере, няма аз да му чистя!
14
На Слави Трифонов рано сутрин му звъни телефона.
- Ало, простатата ли е?
- Не, пироните!
10
В апартамента на ветеринарен лекар късно през нощта звъни телефона.
- Докторе, на покрива на къщата ми има котка, която прави с*кс и ми пречи да спя. Какво да направя?
- Обади и се по телефона!
- Мислите ли, че ще спре?
- Е, аз спрях!
13
Звъни телефона на рецепцията на клиника за отслабване.
– Здравейте! - чурулика рецепционистката.
- Свързахте се с клиника за отслабване "Трепетлика"!
Отсреща се чува сумтене, пъшкане и някакво гъгнене, което бавно преминава в говор:
– Алоо, мъжът ми ми купи нещо за рождения ми ден и трябва да отслабна!
– Ама разбира се! Попаднали сте на точното място! Малко медикаменти, малко диетка и за нула време ще влезете в тоалета!
Гневът в гласа придобива буреносни размери:
– Той не ми е купил тоалет, ма, а джип...
7
Вечерта звъни телефона на джипито:
- Докторе, предпишете ми нещо за нерви и високо кръвно!
- Какви са оплакванията Ви?
- Женен съм!
4
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Звъни телефона. Директорът на цирка вдига.
- Извинете, аз съм, говореща крава, търся си работа...
Пак звъни телефона. Директорът пак вдига.
- Аз съм говореща крава и си...
Трети път звъни телефона. Трети път директорът вдига.
- Ей пед*рас, не ми затваряй! Знаеш ли колко трудно набирам номера с копитото...
23
На мой приятел му звъни телефона в хола, а той в банята.
Крещя:
– Телефонаааа!
Той крещи:
– Дигаааааай!
Гледам на дисплея „COBRATA". Вдигам аз и предпазливо казвам:
– Добър ден, господин Пулев!
Отсреща крещи женски глас:
– Къв Пулев бе, пиянде долно!? Къде е ония дебил, мъжа ми?
10
Звъни телефона на костенурката:
- Да?
- Ти си тъпачка!
И така цяла седмица. На костенурката и писнало. Много се ядосала. Оплакала се на таралежа.
- Вместо "да", следващият път кажи "ало".
Звъни телефона пак.
- Ало?
- Костенурката ли е на телефона?
- Да.
- Ти си тъпачка.
8
В офиса звъни телефона на секретарката.
- Кети, донеси ми хартия.
- А-четири, или А-три?
- А-а-а-бързо! В тоалетната съм!!!
9
Звъни телефона във фирма за ремонт на компютри, принтери и др.
– Принтера ми започна да не печата добре.
– Най-вероятно е за почистване. Ще ви струва $50, но можете да прочетете ръководството и да си го почистите сам.
Клиента е потресен от такава откровеност:
– Младежо, вашият началник знае ли, че така му проваляте бизнеса?
– Честно казано, това е негова идея. Доста повече пари изкарваме от принтери, които клиентите са опитвали да си поправят сами.
9
Звъни телефона. Нежен женски глас:
- Извинете, поръчали сте такси, шофирано от жена.
- Да.
- Да пътувате ли желаете или да се посмеете?
- Честно казано, да се посмея.
- Тогава се покажете на балкона, ще паркирам...
11