защо+магарето+маха+с+опашка+когато+рев
- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."
- Представяме ви на вашето внимание новата униформа на катаджията, нагледно подчертаваща неговия образ сред народа.
- А защо е с поличка? И защо са му начервени устните?
- А коя е първата дума, която ви идва наум, след като затворите вратата, когато ви е глобил?
Жега. Седят си двама стари евреина на една пейка в парка и си говорят:
- Калеб, искам да ти кажа нещо, но ти няма да ми повярваш...
- Защо да не ти повярвам? Вярвам ти.
- Ходих вчера до магазина и срещнах едно изключително красиво момиче. Не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти.
- Тя каза, че е програмист. Аз я поканих да я заведа на ресторант и тя се съгласи. Не, не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти напълно! Разкажи какво стана.
- Поръчахме червено вино, а след това и коняк. И тогава тя ме покани у тях. И там правихме с*кс два пъти! Не, виждам, че не ми вярваш!
- Вярвам ти. Но просто не мога да повярвам, че тя е програмист.
- Защо не вярваш?
- Защото последния път, когато ми ставаше, компютрите още не съществуваха.
Представители на различни нации се събрали на масата в ресторант.
Всички поръчали по чаша вино, но когато донесли виното, се оказало, че във всяка чаша има муха.
Шведа поискал ново вино в същата чаша.
Англичанина - ново вино в нова чаша.
Финландеца извадил мухата и изпил виното.
Руснака изпил виното заедно с мухата.
Китаеца изял мухата, но оставил виното.
Евреина уловил мухата и я продал на китаеца.
Циганина изпил две трети от виното и поискал да му го сменят.
Норвежеца взел мухата и отишъл да лови риба.
Ирландеца извадил мухата от виното и я сложил в чашата на англичанина.
Американеца започнал съдебен процес против ресторанта и поискал 65 милиона долара като обезщетение.
Шотландеца хванал мухата за гърлото и за викал -
"Сега да ти е** майката, ще изплюеш всичко, което си изпила!"
Кубинеца
Кубинец заявил, че това са компромати на социалист-демократите, забил нож на келнера, естествено не пил вино, тъй като това е женска напитка и гръмогласно попитал, защо не му носят отдавна поръчания ром...
________________________________________________
Жега. Седят си двама стари евреина на една пейка в парка и си говорят:
- Калеб, искам да ти кажа нещо, но ти няма да ми повярваш…
- Защо да не ти повярвам? Вярвам ти.
- Ходих вчера до магазина и срещнах едно изключително красиво момиче. Не, ти не ми вярваш…
- Вярвам ти.
- Тя каза, че е програмист. Аз я поканих да я заведа на ресторант и тя се съгласи. Не, не, ти не ми вярваш…
- Вярвам ти напълно! Разкажи какво стана.
- Поръчахме червено вино, а след това и коняк. И тогава тя ме покани у тях. И там правихме се*с два пъти! Не, виждам, че не ми вярваш!
- Вярвам ти. Но просто не мога да повярвам, че тя е програмист.
- Защо не вярваш?
- Защото последния път, когато ми ставаше, компютрите още не съществуваха.
Един мъж се шегувал със съпругата си, с която се оженили наскоро. Когато искал да прави с*кс с нея я питал с кодовото изречение:
- Скъпа искаш ли Шаро да те лае?
И тя се съгласявала.
Минали няколко години и мъжа престанал да задава кодовите думички и да прави с*кс с жена си. Тя се притеснила и го запитала:
- Скъпи защо Шаро вече не ме лае?
А той отговорил:
- Защото вече те познава скъпа!
Мъж и жена се разхождат по улицата. Жената забелязва, че насреща им идва нейна приятелка с ново палто.
- Скъпи, - казва тя на мъжа си, - ето я Нина. Когато се поздравим с нея, спри се и й кажи, че има разкошно палто.
- Какво? Защо искаш да й правя кефа?
- Напротив! Вчера й разправях, колко отвратителен вкус имаш!!!
Срещат се двама стари евреи.
- Знаеш ли, вчера се запознах с една телеграфистка, отидохме на ресторант, после я поканих у нас и... три пъти. Не ми ли вярваш?
- Защо пък, вярвам ти. Вярвам, че сте отишли на ресторант, че сте били у вас вярвам, че три пъти вярвам. Но, че е била телеграфистка не вярвам.
- Защо?
- Защото когато последния път ти е ставал телеграфа не беше изобретен!
Каубой влиза в бар, на една от масите трима мъж и едно куче играят покер.
- Ама и умно куче! - казва каубоя.
Един от играчите:
- Друг път умно, като има добри карти и маха с опашка.
Командировка (наръчник за жени)
І част - подготовка
Когато ви съобщят, че ви изпращат в командировка, се опитайте да запазите самообладание. В никакъв случай не използвайте изрази като “Yes!”, “Йепиии!”, “Ей, най-накрая ще живна и аз!”. Опитайте се да не се хвърлите
радостно на врата на шефа си, след като ви съобщи, че продължителността на командировката е 5-8 дни.
У дома съобщете новината с прискърбие, погалвайки половинката по вратлето,с думите “Винаги мен ще прецакат с дълга командировка!”, “Как мразя
командировките, всичките тези хотели, пътувания, куфари, гадни провинциални градчета....”, “Много ще ми липсваш!”, “Кой ще ме гушка вечер....” Тук си придайте печален израз и непременно скрийте усмивката и дяволития блясък в очите.
Подготовката се прави задължително при заключени врати, по възможност когато го няма любимият. Изваждате няколко комплекта от най-секси бельото и ги мушвате на дъното на куфара. В никакъв случай не вземайте любимото му бельо, дори го оставете на по-видно място в шкафа, за да не се усъмни.
Любимият му комплект рогца и опашка също. Презервативите се купуват на място, защото винаги има риск половинката да хвърли някой небрежен поглед в куфара ви и да открие издутите му тайници.
Козметичните процедури се правят задължително при козметичната.
Поради 2 причини. Ако любимият види с какво усърдие се подготвяте за пътуването,съмнението ще се събуди. Доверете се все пак на професионалист, за да избегнете риска да заприличате на петниста хиена от твърда кола маска или
набързо поставена маска за лице и това да провали всичките 5 ловни дни.
В никакъв случай не променяйте цвета на косата си, не си правете различна
от обичайната ви прическа, твърде ярък маникюр и всичко, което би издало
подготовката за лов. Не забравяйте: Прискърбие и тъжен поглед! Ако
можете да придобиете и леко съсипан вид, ще се справите чудесно.
Заминаването е особено важен момент. Правете се, че работите
изключително усърдно ден-два преди пътуването. Представете си, че се опитвате да отметнете работата за месец напред. Да, ясно, че не е възможно, нито пък
е притрябвало на някой, но това е допълнителен елемент към подготовката.
Колежките не бива да разбират, че едва ви сдържа на едно място.
Завистници не са нужни точно сега, кой ги знае каква беля могат да ви направят и да провалят мечтаната командировка. Прискърбие и свеждане на всички
евентуални рискове до минимум! Внимавайте да не изпадате в мечтания, похотливи
мисли, усмивки без повод, облизване на устни и странни звуци от рода на
“Мдаааа....” и ”Хм.....” . У дома сгответе на половинката любими манджи
за 1 седмица напред, заредете му чисти и изгладени дрехи, вечерта преди
тръгването отделете специално внимание на вечерята, романтиката, с*кса и
т.н. В никакъв случай не отваряйте дума за пътуването, не гледайте
нервно към часовника и не питайте “Стана ли вече време за лягане?”. Когато половинката ви изпраща, метнете се драматично на врата му и повторете
няколко пъти колко ще ви липсва, по прегръщайте го до задушаване /като започне
да посинява, пуснете/, нацелувайте го и се качете в превозното средство,
което ще ви откара до ловната зона. Приятен път. Така да се каже:
Започва се!
Какво ще направите, ако видите застрашено от изчезване животно да яде застрашено от изчезване растение?
Защо жените ходят в нощните клубове с вечерни рокли? Не трябва ли да носят нощници?
Щом любовта е сляпа, защо еротичното бельо е толкова популярно?
Щом американците хвърлят ориз на сватбите, азиатците хамбургери ли хвърлят?
Щом заешкото краче носи късмет, какво се е случило със заека?
Защо не правят и самолета от същия неразрушим материал като черната кутия?
Как са се озовали по местата си табелите с надпис "Не гази тревата"?
Защо се казва "туристически сезон", щом не можем да стреляме по туристи?
Защо овцете не се свиват, когато вали?
Щом за тефлона не залепва нищо, как тефлонът залепва за тигана?
Защо има само една комисия по монопола?
Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече.
Един му казал:
– Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци!
Друг пък го съветва:
– Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко…
Накрая бизнесменът пита жена си.
Жената:
– Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка…
– Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!?
– Затова защото, с каквото и да си облечен – все едно накрая ще те прекарат…
12 причини защо котките са по-добри от мъжете
1. Котките никога не закъсняват за вечеря.
2. Котките винаги са заинтересувани да са до теб.
3. Ако котката ти много се заиграва може да се кастрира.
4. Котката винаги знае какво да прави, без да задава въпроси.
5. Котките не ходят да пият или пушат с други котки.
6. Ако котака ти закъснее, няма да имаш безсънна нощ от това.
7. Ако ти закъснееш, котката няма да те пита после цял ден за причините.
8. Котката обича, когато твоята майка дойде на гости за уикенда.
9. Котката не се интересува колко време изкарваш под душа или на телефона.
10. Котката не иска да знае колко други котки си имал преди това.
11. Котките могат да се дресират.
12. Котката обича да види, като се прибираш от магазина с много пликове.
Психолог беседва с родители относно възпитанието на сина им:
- Възпитавете го прекалено строго.
- Защо?
- Когато го попитах, как се казва, той отговори - Иванчо Млъкни.
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.