защо+магарето+маха+с+опашка+когато+рев
Графити от улиците на Белград
1. Колумбе, да ти е*а любопитството!
2. Смъртта е единственото, което ни е гарантирано, ако междувременно не се случи нещо.
3. Нашият въздух има едно предимство - виждаме какво дишаме!
4. Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.
5. Някой друг трябва да плати сметката, ние не сме си поръчвали такъв живот.
6. Умните мъже никога не се женят два пъти за една и съща жена!
7. Ако не можете да живеете един без друг, оженете се - и ще можете.
8. Всичко хубаво в тебе е дело на моите очи!
9. Бракът е дълго привикване към самотата.
10. Мъжете са като тоалетни - или са посрани, или са заети.
11. Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.
12. Какво е цивилизацията? Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
13. Яжте говна - не е възможно милионите мухи да се заблуждават.
14. Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.
15. Stranger in the night. AIDS in the morning.
16. Вампир? Това е мъртвец, запазил присъствие на духа.
17. Големите победи никога не са извоювани в първата битка.
18. Лесно е да бъдеш почтен, когато нямаш друг избор.
19. По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.
20. Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава, след като малко по-долу има по-подходящо място за това.
21. Достатъчно те носих в сърцето си. Повърви малко!
22. Ако стоиш достатъчно дълго на едно място, зад теб се образува опашка.
23. Хирурзите носят гумени ръкавици, за да не оставят отпечатъци.
24. Тъкмо разбереш, че щастието е в тебе - и абортираш.
25. Не ми харесват платната на Рубенс. След пране се свиват.
26. Купих си нощно шкафче, но не зная къде да го държа през деня.
27. Колкото по-нависоко сме полетели, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
28. Всяко семейство трябва да има по три деца. Ако се случи едното да е гений, другите две трябва да го издържат.
29. Тази година няма Великден - намериха тялото.
30. Истинският мъж никога не се обръща подир жена, той е винаги зад нея.
31. Не обичам бързата храна, трудно се хваща.
32. Цял живот нямаше късмет, но докато му копаеха гроба, откриха нефт.
33. Отначало към момичетата се обръщаме с агънце, пиленце... По-късно животните порастват.
34. Децата са наследствени. Ако родителите ти не са имали деца, няма да ги имаш и ти.
35. Всяко защо има своето е*ал ли съм го.
2
20 неща, които трябва да направите преди да умрете от препиване
1. Върнете бутилките от бира, които се трупат на терасата ви. Ако не сте забелязали плочата вече се рути от тежеста им.
2. Обръснете се. Не е нужно когато излезете пред блока съседското дете да вика: - Виж, мамо, пак са изпуснали горилата от зоопарка.
3. Измийте си зъбите поне веднъж. Не си мислете, че когато влезете в асансьора с други хора те припадат поради страх от високото.
4. Дайте пари на жена си за храна. Ако си мислите, че този скелет в ъгъла който тихичко си плете е донесен от Историческия музей... Лъжете се... Т`ва е жена ти бе пиянде...
5. Изпийте поне веднъж една чаша с вода. Не бе, никой не се е отровил от нея... гарантирам
6. Изрежете ноктите си. Да... наистина с тях по лесно се маха бандерола от бутилката, а пък и се почесвате на трудно достъпни места... Но все пак пробвайте, казват че не боли...
7. Идете в Сатиричния театър. Поне и вие веднъж да се посмеете на другите... а не само на вас.
8. Купете си отварачка за консерви. Не е нужно всеки път да гризете злобно консервата докато се отвори.
9. Ухапете кучето на съседа. Нека и то да усети що е болка.
10. Нахранете бездомен клошар. Тъй като и вие скоро ще станете такъв... хубаво е предварително да си създадете приятели.
11. Научете се да се усмихвате. Не... не тренирайте усмивка зъбейки се пред огледалото... Не виждате ли, че се напуква.
12. Купете си поне веднъж парфюм. Но задължително без алкохол в него, защото най-вероятно и него ще изпиете. Ще забележите, че има и по-приятни аромати от мириса на мастика.
13. Прочетете поне една книга. Ако си мислите, че интелигентен човек е този който може да прочете етикета на мастиката без сричане... Лъжете се... Иска се малко повече от това...
14. Отидете на зъболекар. Останали сте само с два зъба отпред като заека Бъни и единствено което можете да правите с тях е да си отваряте бирата. Все пак когато отваряте лютеница ще ви трябват малко повече зъби...
15. Спрете да пеете на висок глас. На съседката ви й се изправя косата... Все пак бъдете милостиви, къдренето й отнема поне 2 часа...
16. Подарете роза на жена си. Цвете... а не бърбън "Три рози", който ще изпиете впоследствие сам!
17. Организирайте си лов на охлюви в близката градинка. Е... вярно е, че понякога докато се наведете охлюва избягва от вас... но това да не ви отчайва, пробвайте докато постигнете успех!
18. Поиграйте тенис. Но запомнете - Никога не замервайте с ракетата играча срещу вас... Все пак трябва да има кой да ви връща топките обратно.
19. Купете си нови дрехи и обувки. Да бе... и такива работи продават. Магазините не са само за алкохол.
20. Сдобрете се с комшиите. Все пак когато умрете от препиване, трябва да има кой да носи ковчега ви към вечното ви жилище.
Всъщност... защо не се откажете от алкохола... Не бе, това не е виц...
4
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих с*кс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина?
- Не - отговори студено тя. - Аз съм класната ръководителка на вашия син...
1
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих с*кс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина и ми навираше краставица в задника?
- Не - отговори студено тя... Аз съм класната ръководителка на вашия син.
2
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих с*кс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина?
- Не - отговори студено тя... Аз съм класната ръководителка на вашия син.
0
Един следобед фермер седял в бара и се напивал. До него се приближил някакъв мъж.
- Изглеждаш потиснат - казал мъжът. - Днес е чудесен ден. Как може да си нещастен в такъв ден?
- Някои неща просто са необясними - измърморил фермерът.
- Защо не ми разкажеш? - предложил мъжът. - Може да ти помогне да поговориш с някого.
- Щом наистина искаш да знаеш - отвърнал фермерът, - сутринта доях кравата в плевнята и тъкмо напълних ведрото, когато тя го ритна с левия си крак и го събори.
- Това ли било? Е, не е краят на света.
- Просто не можеш да обясниш някои неща - измърморил фермерът.
- И ти какво направи?
- Завързах левия й крак за един стълб. После продължих да я доя. И тъкмо пак бях напълнил ведрото, тя го ритна с десния си крак и го събори.
- Това вече наистина е досадно.
- Просто не можеш да обясниш някои неща - измърморил фермерът.
- И какво направи после?
- Завързах десния й крак за друг стълб и продължих да я доя. И тъкмо бях напълнил ведрото, тя го събори с опашка.
- Ти вече трябва да си бил бесен?
- Просто не можеш да обясниш някои неща - измърморил фермерът.
- И какво направи?
- Нямах повече въже, затова си свалих колана и завързах опашката й за мертека. В този момент гащите ми паднаха и жена ми влезе в плевнята. Просто не можеш да обясниш някои неща.
2
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих с*кс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина?
- Не - отговори студено тя… Аз съм класната ръководителка на вашия син.
7
35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои "забравиха"
Взех да се чудя, защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия Москвич с буркани?
Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер ставаше опашка?
Защо месото в месарницата беше винаги с кокал…
Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки…
Защо когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента…
Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….
Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч…
Защо капачките за буркани бяха по-ценни от валута наесен (Дори в зората на демокрацията БСП подкупваше пенсиите с капачки за буркани, вместо с кебапчета, ако си спомняте)
Защо да видиш Мерцедес беше на късмет, а АЗЛК (заводското наименование на Москвича) се превеждаше на народен език Ах Защо Ли те Купих?
Защо баба ми, работила цял живот в текстилна фабрика получаваше почти до последно 65 лева пенсия, които не стигаха за нищото, което дори го нямаше по магазините
Защо 9/10 от къщите бяха неизмазани, а за паркет се чакаше повече отколкото за нова кола?
Защо в панелките винаги имаше мухъл, дограмата духаше отвсякъде и имаше само 1 модел кухненски шкафове?
Защо в магазините за обувки ставаше празник като пуснеха номерата 42 и 43, но за сметка на това беше пълно с номера 46 и нагоре ?
Защо дамските превръзки приличаха на детските памперси?
Защо социалистическата ни пералня Перла 05 постоянно й гореше мотора?
Защо имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото?
Защо имаше обществени бани?
Защо в неделя най-често срещаната гледка по улиците беше мъж легнал под кола с отворен преден капак?
Защо автобусите бяха мръсни, течаха отвсякъде като валеше, а зимата беше по-студено от навън?
Защо българските безалкохолни бяха супер, ама всички се редяха на опашка при циганите за сиропите
Защо училищната зъболекарка ми извади зъба, вместо да го лекува?
Защо в детската градина си премазах пръста, а другарките ме наказаха и дори не ме пратиха на лекар?
Защо ябълките в магазина все бяха малки и полуизгнили?
Защо алкохолът беше супер, ама всички си варяха домашна ракия и вино?
Защо почивните станции приличаха на казарми?
Защо имаше въшки (и то масово)?
Защо здравеопазването беше върха, а масово имаше епидемии от шарка?
Защо от дъвки идеал и дъвчащи бонбони падаха пломбите?
Защо времето при соца се изразяваше с лага сушата, кишата и Гришата?
Защо нямаше престъпност, а се крадеше всичко и навсякъде?
Защо барман беше уважавана професия, а инженер беше синоним на балък?
Защо граничарите застрелваха тези, които бягаха, а не тези, които влизаха в държавата? Сигурно защото нямаше от вторите ?!
Защо в болниците беше абсолютна мизерия?
Защо беше забранено да се внасят западни лекарства, дори ако от това зависеше живота на човек?
Защо много хора си заминаха заради сгрешени лекарски диагнози?
Защо?
п.п. Забележете, че дори не съм споменал бананите Ама като се замисля, то и социалистическите банани май бяха по-хубави от сегашните…
38
Един рокер решил да стане фермер. Изтеглил кредит, построил ферма, купил 5 000 кокошки. Останали му 2 лева и се сетил, че за да затвори цикъла (кокошки, яйца, кокошки) му трябвали петли за осеменяване, за които нямал пари. Отишъл на пазара. Петли имало, ама скъпи. Отчаян в края на пазара, видял един петел, разпнат на едно пано, целият омотан с вериги заключени с катинари, а над него табела „Продава се, цена - 1,50 лв."
– Защо е толкова ниска цената? - попитал рокера.
– Слушай момче, този петел е голям еб*ч и сърце не ми дава да го заколя, за това го продавам колкото да не е без пари.
– Супер! Аз имам 5 000 кокошки, идеален е за мен!
– Абе, к'во да ти кажа, тия 5 000 кокошки, нищо не са за него, ама щом го искаш, взимай го.
Направили сделката. Рокерът взел петела и една връзка ключове за катинарите. На тръгване продавачът го посъветвал:
– Когато отключиш и последният катинар, бягай и се скрий някъде, защото в суматохата може и теб да те е*е.
Прибрал се рокерът с петела вкъщи, отключил катинарите и бързо се скрил. Гледа през прозореца и не може да повярва - петела станал, отръскал се и започнал да оправя кокошките по два-три пъти. После прескочил оградата и оправил съседката, която копаела в градината, прехвърлил се и при магарето и така подред, всички животни.
Да, но към 15:00 някъде 15:46 часа, петела едва се придвижил до бунището - разперил крила и паднал.
Втрещен от видяното, рокерът изтичал при петела и започнал да нарежда:
- „Петльо, братко, к'во ти стана, водичка ли искаш, да не си ми за един ден, виж колко кокошки имам"...
Петела отворил едното око и го погледнал с думите:
– Тъпанар, разкарай ми се от главата, че пречиш на лешоядите да кацнат...
47
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си с запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
12
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
21
- Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?
- Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията.
Дете на 10 г.
7
Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.
Много искаме да се изкъпем!
15
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си със запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
22
Свърши кучешката храна, а лабрадорът най-нагло иска да яде. Няма как - отивам до супермаркета. Стоя на опашка пред касата с пълна количка с "Педигрипал". Някаква вредна дама зад мен се интересува:
- Куче ли имате?
- Не! - казвам.
- За себе си я купувам. Започвам диета, за втори път, нищо че след първата се оказах в реанимацията с всякакви сонди и игли по мен. Преди това обаче бях смъкнал 25 килограма.
Онази не спира обаче - егати и заразата:
- И как се изпълнява тази диета?
- Лесно, трябва да си носите през деня по два пълни джоба от тези гадости. Когато почувствате глад изяждате едно-две парчета. Хем ще сте сита, хем ще изглеждате чудесно, като кучето на опаковката.
Тая не млъква... сега се интересува защо съм попаднал в реанимацията - да не би да съм се натровил с храната?
- Не, какво натравяне! Просто бях седнал по средата на улицата да си ближа яйцата и ме блъсна автобус.
8