един+чувал+проститутки
В центъра на средата на цивилизацията - Лондон, Великобритания, на малката, но много централна уличка Ашгроув, в баровския квартал Пал Мал, се намирал един от най-старите традиционни джентълменски клубове. Той бил известен с това, че е основан преди двеста трийсет и една години и през цялото това време там никога не била влизала жена. Правилата за членство в клуба били наистина изключително строги. Входът бил забранен за жени и имало изискване да се пази абсолютна, и ненарушима тишина. Това било необходимо, тъй като основното занимание на джентълмените било да разиграват сложни партии бридж, които изисквали невероятно съсредоточаване и мисловно напрежение.
В една тиха лондонска вечер, когато мъглата над Темза се стелела по-гъста и от малеби, във въпросния клуб всичко си вървяло така, както си било вървяло през последните три века - камината в големия салон горяла, джентълмените пиели скъпи трийсетгодишни уискита и потънали в мълчание играели своя бридж.
Не правела изключение и компанията на сър Арчибалд. Той, заедно със своите верни другари - сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн, бил потънал в дълбок размисъл, защото тазвечершната партия бридж била особено заплетена. Север тъкмо бил отворил като първи с една трефа, ама много силна трефа, от поне 17 оньорни точки. Другата страна отговорила с една купа, което предполагало поне 8 оньорни точки и 5-картова купа, В този напрегнат миг север предложил две трефи, на което опонентът обявил две пики, вследствие на което, след съответната проверка за контроли сър Арчибалд играл шест пики. Само след миг, нещата станали почти инфарктни. На едно от високите нива изток контрирал междинно договора на север в трефи "Лайнер контра", а крайният договор бил контриран от запад, който изненадващо започнал със седмица трефа. И точно в този отговорен и напрегнат момент, докато сър Арчибалд напъвал мозъка си и се чудел как да разреши това заплетено положение - дали като покрива пиката в мора или като пази защитената дама трефа... точно в този миг станало нещо невероятно! Изведнъж вековната тишина на клуба била нарушена от някакъв тих и настойчив шепот. Той всъщност идвал от входа на клуба, където, представете си, стояла някаква жена. Тя се опитвала да убеди портиера да я пусне, защото спешно търсела някакъв лорд.
- Абсурд, милейди - шептял ужасено портиерът. Ттова е мъжки клуб, тук никога не е влизала жена!
- Е добре, де! - настоявала на своето дамата. Вие ме пуснете само да надникна и веднага ще си изляза! Плииийз!
И понеже това "плийз" било съпроводено с няколко банкноти от сто паунда, пъхнати в ръката на портиера, дамата успяла да проникне в клуба. Тя направила едно кръгче из салона и веднага си излязла.
Сър Арчибалд не реагирал на това безпрецедентно нарушение на нормите в клуба. Той все още трескаво изчислявал на ум кои карти са изиграни и кои остават скрити. И точно тогава неговият другар сър Флетчър не издържал:
- Господа - казал тихо той - Не ми се ще да вярвам на очите си и не бих желал да ви разстройвам, но мисля, че току-що тук влезе жена!
След това прозрение над масата отново се възцарила дълбока, като океана, тишина, а сър Арчибалд продължил да мисли върху неизгодното си положение.
Един час по-късно, докато сър Арчибалд все още мислел, най-внезапно проговорил и сър Падингтън:
- Невероятно! - прошептял той. Жена тук! Къде отиват традициите, къде отива Англия!?!
И отново последвала тишина - с нож да я режеш. Най-силният шум, който се чувал, било пукането на бучките лед в дебелите кристални чаши, пълни с уиски и щракането на мозъка на сър Арчибалд. Той бил на прага на умствените си сили. Все още не бил решил дали да покрива пиката в мора или да продължава да пази проклетата защитена дама трефа...
След още час и половина, докато сър Арчибалд още бясно размишлявал, се чул и дрезгавият шепот на сър Тимбърлейн:
- Господа - прокашлял се възможно най-тихо той, а убедени ли сте, че беше жена? Да не ви се е сторило?
Но и тези реплики се изгубили в космическата тишина на салона...
Два часа по-късно сър Арчибалд най-сетне отлепил поглед от картите си. Той вдигнал очи и ядосано огледал сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн. Колко ярост и гняв имало в този поглед! Сър Арчибалд с рязък жест хвърлил картите си на масата и изкрещял:
- Няма да играя! Този шум е непоносим!
2
Иван поканил един ден своя съсед Драган (добър приятел от много години) на по чашка и започнал да му оплаква мъките си.
- Ехххх да знаеш, Драгане, какво ме сполетя?
- Кажи Иване, с каквото многа ще ти помогна - нали за това с приятелите.
- Разбрах, че жена ми изневериавала, през целия ни 20 годишен брак и то с един и същи човек, под носът ми.
Възмутен, поклащайи глава, Иван зацъкал с език:
- Тц, тц, тц, ам че тиии... разбра ли го кой е???
- ДА.... - отговорил Иван - разбрах. Даже и му сипах отрова да го убия тоя, сасипник.
Засмял се Драган:
- Ама аз скоро не съм чувал някой да е умирал от отравяне бе, Иване.
- Ха ми неее... то щото отровата бавно действа, но мога да те уверя, че вече си започнал да посиняваш!
- АМАААА?!?!?!?! ЗАЩО??? ИВАНЕ... АЗ НЕ СЪМ БИЛ С ЖЕНА ТИ!
- Ее знам де, знам - казал спокойно Иван. - Ама нали каза, че с каквото можеш ще ми помогнеш, та реших да пробвам отровата първо на теб, да видим дали действа.
0
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж...
0
Бай Пешо вече няколко години е сигурен пазач на ябълковата градина на село. Лунна нощ, вижда той силует, който се качва на едно дърво. Застанал отдолу нашият и чака. С една връв надолу се спуска един чувал, пълен с ябълки и след него в тъмното слиза крадеца. На последния чатал, преди да скочи, добре разкраченият айдук, бай Пешо го барва здраво за м*дете и пита в тъмното:
- Кой си ти бе?
Никакъв отговор. Бай Пешо стиска още по здраво и пита:
- Как се казваш, къде живееш?
Тишина... Бай Пешо стиснал мнооого яко, чак му протекло на ръката и пита:
- Име, фамилия и от къде си? Бързо!!
Съвсем измъчен и приглушен глас:
- Гошо съм..
- Ми що мълчиш като пу*ка бе?
- Ами бях ням допреди няколко секунди!
0
Събудил се един 40 годишен девствен мъж една сутрин и си казал:
- Днес е денят!
Излязъл той и хванал първата срещната жена. За негова голяма изненада се съгласила веднага, но го предупредила че е болна от всички възможни венерически болести. Но тъй като той си бил решил...
Съблекли се те, легнали и той попитал:
- Абе аз съм чувал, че трябва да го вкарам някъде ама...
А тя без да губи време му обяснила:
- Разтваряш ми краката, надигаш коричката и където е гнойта - там.
1
На изпит по Анатомия. Двамата изпитващи професори решават да проведат изпита по нетрадиционен начин.
- Колеги, тук има един чувал с човешки органи. Вашата задача е да бръкнете в чувала, да вземете един орган и да познаете какъв е преди да сте го извадили. Ако познаете органа, продължавате да говорите за него, ако не го познаете сте скъсани.
Първи излиза Иванов, бърка в чувала и казва:
- Кренвирш!
- Колега помислете пак - казва единият професор.
- Кренвирш - пак казва студентът.
- Помислите пак, че ще Ви скъсам!
- Кренвирш е - пак казва студента.
Ядосан професора казва:
- Добре колега, извадете си ръката.
Иванов изважда ръката от чувала и в нея държи кренвирш.
Двамата професори се споглеждат учудено и единят казва на другия:
- Колега, а ние снощи с какво сме замезвали???
0
Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец.
Още по-класическо: попадат на канибалски остров.
Вожда им казва:
- На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната").
Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка.
- Научи ли кучето да говори?
- Да, разбира се.
Кучето се обажда:
- Бау.
Пускат го в казаната и наред е французина.
Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване.
Последен е българина.
След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен.
- Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял?
- Не вярно, не съм я докоснал даже.
Тогава до него се обадило кучето:
- Лъже мръсникът, лъже.
1
Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава... Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!
3
Качествата на жените
1. Жените винаги знаят повече. Първо знаят повече от всеки мъж на света, а второ (но не и по значение) повече една от друга. Как го постигат - не зная, но зная че са твърдо убедени в това.
2. Жените винаги са прави. Не спорете с жена. Ако го направите най-много да загубите времето си.
3. Жените имат един основен метод за убеждаване. Те плачат.
4. Жените винаги имат какво още да кажат. Ако нямат - плачат. Но тъй като винаги имат - чудя се как се изхитряват да поплачат все пак.
5. Жените са немилостиви. Или поне по-малко от мъжете.
6. Жените са по-малко състрадателни.
7. Жените са небрежни.
8. Жените са самомнителни.
9. Жените са клюкарки
10. Жените са завистливи
11. Жените са глупачки.
12. Жените са скандалджийки.
13. Жените са некомбинативни.
14. Жените мърморят.
15. Жените не обичат други жени.
16. Жените отстъпват пред абсолютни глупости, ако ги твърди мъж.
17. Жените намират кусури на всичко.
18. Жените пердашат децата си повече от мъжете.
19. Жените подкокоросват мъжете да вършат големи глупости.
20. Жените се кикотят.
21. Жените решат ресните на килима с гребен.
22. Жените се разхождат по бельо в къщи и миришат на кухня.
23. Жените се гнусят повече от машинно масло, отколкото от лайно.
24. Жените не виждат когато преминат от светло в тъмно помещение.
25. Жените са неотстъпчиви.
26. Жените предават себе си. Как тогава да си убеден, че няма да предадат тебе?
27. Жените се съсредоточават трудно и за кратко.
28. Жените са големи мърли. Надникнете в по 5 женски и мъжки стаи в студентските общежития и ще се уверите сами.
29. Жените четат розови романчета.
30. Жените викат майка си да жвее при тях когато се омъжат.
31. Жените са отмъстителни.
32. Жените са продажни.
33. Жените допускат да перат миризливи чорапи, а после вият, че нямало справедливост и равенство.
34. Жените са лицемерни.
35. Жените са малодушни.
36. Жените са сприхави.
37. Жените са алогични.
38. Жените са безкомпромисни.
39. Жените са безпощадни.
40. Жените са цинични.
41. Жените са лукави.
42. Жените са неорганизирани.
43. Жените нямат чувство за ориентация.
44. Жените спекулират с факта, че мускулите им са по-слаби.
45. Жените са лесно манипулируеми.
46. Жените са манипулатори.
47. Жените са склонни да се убедят, че някой е лош, защото е грозен.
48. Жените не прощават.
49. Жените забравят важните неща, но си спомнят с години всякакви глупави дреболии.
50. Жените казват и показват, че те обичат след като си ги ударил.
51. Жените са безотговорни.
52. Жените пазят с години всякакви боклуци.
53. Жените изхвърлят неща, защото не разбират за какво могат да послужат.
54. Жените подражават на персонажите от сапунените сериали.
55. Жените капризничат.
56. Жените са фенки.
57. Жените се вманиачават във външния си вид.
58. Жените не могат да преценят обективно външния си вид.
59. Жените посрещат по външния вид и изпращат по външния вид.
60. Жените си преправят гласа като говорят.
61. Жените непрекъснато говорят.
62. Жените са моралистки на думи
63. Жените нямат идеи. Те имат хрумки.
64. Жените крещят.
65. Жените се лиготят.
66. Жените си показват задника и др., за да прелъстяват.
67. Жените лъжат.
68. Жените мрънкат.
69. Жените закъсняват за среща.
70. Жените се размотават.
71. Жените приемат за незначително всичко, което не им е лично интересно.
72. Жените първо действат, после мислят.
73. Жените се подвеждат лесно по опаковки.
74. Жените често купуват глупости и после винаги намират виновен за това.
75. Жените изобщо търсят виновен за всичко.
76. Жените спекулират със същността си на жени.
77. Жените правят балончета от дъвките си и ги лепят навсякъде.
78. Жените рядко имат ясна представа откъде е тръгнало нещо.
79. Жените са склонни да правят категорични изводи за абсолютно неясни неща.
80. Жените се фанатизират религиозно и всякак.
81. Жените (жената) смятат, че те конкретно са най-важното нещо на света.
82. Жените говорят безкрайно по телефона.
83. Жените извършват нещо със 100 движения вместо с 10, `защото така им по-харесва`.
84. Жените сплетничат.
85. Жените не могат да пазят тайна.
86. Жените често объркват `не мога` с `не зная`.
87. Жените се гордеят с това, че `не могат`.
88. Жените измерват любовта във финикийски знаци.
89. Жените са неверни.
90. Жените са прелъстителни.
91. Жените са склонни да отнемат мъжа на най-добрата си `приятелка` просто така - от завист и от амбиция, без да знаят какво ще правят с него по-нататък.
92. Жените често спорят за безсмислени неща.
93. Жените са неразумни.
94. Жените са страхливи
94. Жените се страхуват от жаба или червей, но пускат у дома всеки по-представителен екземпляр с букет и кутия шоколад в ръце.
95. Жените намират за виновен пътния знак, когато те са зад волана по време на пътно-транспортно произшествие.
96. Жените ревнуват децата си.
97. Жените погрешно си мислят, че като си сложат повечко червило това ще скрие дебелия им задник.
98. Жените изобщо обръщат прекомерно внимание на габаритите на задниците си.
99. Жените изискват да бъдат изслушвани, но те не изслушват.
100. Жените нелепо се захващат с хобито на мъжете си, за да са в тон. Някой да е чувал за мъж, който бродира гоблени, защото жена му е увлечена по това?
101. Жените не знаят какво искат, но непрекъснато внушават наоколо си някакво искане.
102. Жените ходят с неестествени и нечовешки обувки, за да са в крак с модата.
103. Жените си слагат изкуствени ужасни нокти, от което практически се държат като сакати, пак заради модата.
104. Жените често нарушават чуждото лично пространство, наричайки това нещо `близост`.
105. Жените се увличат по глупости, като дантелени покривчици, магии, гледачки, Леонардо ди Каприо, хапчета за отслабване, политика, мумио, ежедневни клизми и уринотерапия.
106. Жените ходят на пазар по пеньоар и с ролки на косите
107. Жените пищят.
108. Жените питат не за да научат нещо, а за те хванат натясно, че ти не знаеш. Ако им отговориш се ядосват.
109. Жените често казват `хоп` преди да са скочили.
110. Жените първо говорят, после мислят, или действат преди всичките тези неща.
111. Жените дават съвети как да се свърши някаква работа с която никога не са се захващали.
112. Жените винаги намират, че нещо им е неудобно. Дали ще е дреха, мястото в автобуса или влака, възглавницата...
113. Жените винаги имат какво още да кажат. Последната дума по право считат за своя.
114. Жените смятат мъжете за своя собственост.
115. Жените намират логика в най-нелогични неща, стига да са им удобни в момента.
116. Жените могат да твърдят две коренно противоположни неща едно след друго, в разстояние на 5 минути, като са абсолютно убедени в това, което казват.
117. Жените обичат да си завират носа навсякъде и да наливат масло в огъня на чужди спорове.
118. Жените често употребяват за довод `защото така`.
119. Жените са сръдливи.
120. Жените способни да вземат крайни решения за секунди когато става въпрос за жизненоважни неща, но се колебаят часове пред два топа близък по цвят плат, или когато трябва да купят парче сирене.
121. Жените... са прекрасни : )
2
Племе току-що покръстени индианци решават да пренебрегнат божията
заповед "Не убивай" и изравят томахавката на войната срещу съседното племе.
Започват да се боядисват с цветовете на войната - ръце, лице, гърди, крака и т.н.
По някое време един индианец се сеща:
- Чакайте, бе! Нали сме вече християни?
- Е и, какво от това?
- Ами чувал съм, че те си боядисвали и яйцата...
1
Трима борци хванали златната рибка и тя им казала, че ако я пуснат, ще им изпълни по едно желание. Първият се замислил и казал:
- Абе, мен много често ме спират катаджии и ми искат рушвети. Не мога да си плащам вече.
Рибката му казала:
- Ето ти един чувал с пари за да можеш да си плащаш.
Вторият се замислил и казал:
- Абе, в нас има много хлебарки и не мога да се отърва от тях.
Рибката му казала:
- Ето ти тази малка хлебарка. Тя ще изяде другите хлебарки и после ще се самоизяде.
Третият борец се замислил и казал:
- Абе, аз пък имам много плъхове в нас. Направо е... ужас.
Рибката му казала:
- Ето ти този малък плъх. Той ще изяде другите плъхове и после ще се самоизяде.
Първият борец мислил, мислил... и казал:
- Рибке, няма да се разберем така. На си ти чувала, дай ми един малък катаджия!
0
Заека и мечката били приятели. Заекът живеел на 1-ви етаж, а мечката - на 100 етаж . Винаги си говорели през балкона. Те крещели, за да се чуват и целият град ги чувал.
Сложили им телефони. Един ден заека се обажда на мечката и казва:
- Бабо Мецо, покажи се на балкона да ти кажа нещо.
1
Умрял Марко Тотев и отишъл при Св. Петър.
- Здрасти Марко, ти май си за Рая, дай да видя в тефтера.
Проверил Св. Петър, но Марко бил пропуснат.
- Е, и на онзи свят ще си остана карък, изпъшкал той.
- Чакай - казал Св. Петър - дай да проверим дали си карък, както цял живот се оплакваш. Ето ти чувал с 99 пу*ки и един х*й, бръкни да видим какво ще извадиш.
Бръкнал Марко и извадил х*я.
- Видя ли Свети Петре какъв съм карък?
- Не си карък ами балък. В чувал с 99 пу*ки не се бърка с шепа а така - казал Св. Петър и му показал средния си пръст.
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Защо се дънят компютърните програми?
Отговори от гледната точка на различни религии и учения
Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!
Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.
Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната деинсталация.
Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи, но пък е доходоносно.
Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи, ако вие не повярвате, че тя наистина решава всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са изчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.
Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента, в който ще разберем как да ги включим.
Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Неверните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само верните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми, които дават други резултати, грешат.
Мюсюлмани (шиити): Само един програмист е писал верни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение.
Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След деинсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат, защото всичко е предопределено.
Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии - те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми, изпада в нирвана. Програмите, изпаднали в нирвана, не се дънят, защото няма нужда да работят.
Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител? Веднъж един ученик попитал своя учител, как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки. "Глупак!" - изкрещял учителят, - "А защо не искаш грешки без програми?" И ударил с Уинчестър-а си ученика по главата. Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.
Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие, не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише, не е истинска коригираща версия.
Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помоща на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно мърдият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.
Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.
Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева?
Атеизъм: Вярата в така наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат - това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.
Дарвинизъм: Понеже еволюцията още не е приключила
Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията, а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC-та от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.
Комунизъм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там компютърни програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!
Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина, поради която няма вода - евреите!
Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно снимки. А текстовите редактори - за порно текстове. А езиците за програмиране - за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно картинки и порно текстове. Ако програмите се използват за други цели -то те неизбежно се дънят.
Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия.
Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си.
Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" - това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече, с която впрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!
Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!
Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?
0