един+чувал+проститутки
Бай Пешо вече няколко години е сигурен пазач на ябълковата градина на село. Лунна нощ, вижда той силует, който се качва на едно дърво. Застанал отдолу нашият и чака. С една връв надолу се спуска един чувал, пълен с ябълки и след него в тъмното слиза крадеца. На последния чатал, преди да скочи, добре разкраченият айдук, бай Пешо го барва здраво за м*дете и пита в тъмното:
- Кой си ти бе?
Никакъв отговор. Бай Пешо стиска още по здраво и пита:
- Как се казваш, къде живееш?
Тишина... Бай Пешо стиснал мнооого яко, чак му протекло на ръката и пита:
- Име, фамилия и от къде си? Бързо!!
Съвсем измъчен и приглушен глас:
- Гошо съм..
- Ми що мълчиш като пу*ка бе?
- Ами бях ням допреди няколко секунди..
1
На един пиратски кораб свършила храната и настанал бунт. Капитанът решил да сготвят папагала му, с останалия половин чувал ориз, но папагалът се качил на най-горната част на палубала и се провикнал:
- Няма да си направите по една чикия и да си сготвите мляко с ориз, ами мен ще ядете!
5
На изпит по Анатомия.Двамата изпитващи професори решават да проведат изпита по нетрадиционен начин.
- Колеги, тук има един чувал с човешки органи. Вашата задача е да бръкнете в чувала, да вземете един орган и да познаете какъв е преди да сте го извадили. Ако познаете органа, продължавате да говорите за него, ако не го познаете сте скъсани.
Първи излиза Иванов, бърка в чувала и казва:
- Кренвирш!
- Колега помислете пак - казва единият професор.
- Кренвирш - пак казва студентът.
- Помислите пак, че ще Ви скъсам!
- Кренвирш е - пак казва студента.
Ядосан професора казва:
- Добре колега, извадете си ръката.
Иванов изважда ръката от чувала и в нея държи кренвирш.
Двамата професори се споглеждат учудено и единят казва на другия:
- Колега,а ние снощи с какво сме замезвали???
0
Имало едно време в Америка...
появила се ламя. Пробвали да я трепят с газ, с отрова, атомна бомба....ама - не става. Ламята си живеела безгрижно
и си излизала да си хапва данакоплатци...
Изплашили се политиците, свикали съвет, довели президента... давали всякакви съвети и нищо!!
Най накрая се появил един българист .
Чувал сам за едни братя , златната ябълка и ламята... някаде в България.
Пратили те делегация, намерили братята
и се почнало - "Ай, спасете ни... ще ви позлатим
, освободете ни от ламята...! "
А братята :
- Ама нали е ламя, не змей ??
- Ламя е , ламя !- отговорили американските парламентаристи .
Братята :
- Ама да не излезе змей, а?
- Ламя е , ламя
Натакмили багажа , взели златната ябълка, такъмите и тръгнали за Америка и пак :
-Абе, да не излезе змей?? А??
-Ламя е , ламя .
Стигнали пред пещерата...и пак :
- Да нее змей?? А??
- Ламя е, ламя!
Взели си златната ябълка и влезли.
Ден, два .. седмица ги няма.. ама и ламята не излиза.
Изпратили американските военни робот с камера
и какво да видят:
Най големият брат даржи извита опашката на ламята
средният я хванал на задна прашка и я работи с пот на челото!
А най-малкия я гали по потното чело и й говори:
- Я какво голямо гущерче си пораснало ,а пък плачеш!'
4
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: “Сантрапо”. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:
- Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.
- Сандък, трап, поп!
0
Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
8
Умрял Марко Тотев и отишъл при Св. Петър.
- Здрасти Марко, ти май си за Рая, дай да видя в тефтера.
Проверил Св. Петър, но Марко бил пропуснат.
- Е, и на онзи свят ще си остана карък, изпъшкал той.
- Чакай - казал Св. Петър - дай да проверим дали си карък, както цял живот се оплакваш. Ето ти чувал с 99 пу*ки и един х*й, бръкни да видим какво ще извадиш.
Бръкнал Марко и извадил х*я.
- Видя ли Свети Петре какъв съм карък?
- Не си карък ами балък. В чувал с 99 пу*ки не се бърка с шепа а така - казал Св. Петър и му показал средния си пръст.
1
Попитали англичанина какво ще направи, ако има един чувал с ябълки. Той отговорил:
- Ще ги раздам на сто английски деца!
Попитали французина какво ще направи, ако има един чувал с ябълки. Той отговорил:
- Ще ги раздам на сто красиви френски момичета!
Попитали българина какво ще направи, ако има един чувал с ябълки. Той отговорил:
- Ще ям изям колкото мога, а тези които не мога да изям ще ги нахапя - никой да не ги яде!
0
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Мъж си купил ново БМВ и го подкарал с висока скорост. След малко обаче забелязал преследваща го полицейска кола с включена червена лампа. Шофьорът си казал "Аз съм с БМВ, няма начин да ме стигне" и ускорил още повече. След няколко минути преследване, обаче решил, че така си влошава положението, отбил встрани и спрял. Полицаят приближил и казал:
- Добрее. Днес имах тежък ден, края на смяната ми е, освен това е петък 13-ти. Не ми се пишат разни актове и фишове, така че ако ми дадеш за превишената ти скорост добро обяснение, каквото не съм чувал досега, те пускам да си ходиш.
Шофьорът помислил и казал:
- Предната седмица жена ми избяга с един полицай. Уплаших се да не би да ме гони, за да ми я върне.
Полицаят казал:
- Приятна събота и неделя!
1
Омъжена софиянка отива сама на море в Бургас. Запознава се там с един бизнесмен и то любов, то с*кс... Връща се в София и още на 5-тия ден получава телеграма: "Леля ти умря. Погребението - утре в Бургас."
Мъжът се чудил, чудил - не е чувал за такава леля, ама пуснал жена си, но заедно със свекървата. Слизат двете на бургаската гара и ги чакат два мерцедеса - в единия мадамата, във вторият свекървата.
Минават три дни и двата мерцедеса ги откарват обратно на гарата.
Двете гузно се гледат в купето на влака и мълчат. По едно време мадамата пита:
- Мамче, а сега какво ще говорим в къщи?
- Аз не знам какво ти ще говориш, ама давай да дойдем пак и за 9-тия и 40-тия ден!
3
Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…
1
Отговори на въпроса "Защо се дънят компютърните програми" от гледна точка на различни религии и учения:
Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!
Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.
Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната де-инсталация.
Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи но пък е доходоносно.
Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи ако вие не повярвате, че тя наистина поправя всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са исчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.
Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента в който ще разберем как да ги включим.
Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Невярните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само вярните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми даващи други резултати грешат.
Мюсулмани (шиити): Само един програмист е писал вярни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение.
Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След де-инсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат защото всичко е предопределено.
Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии - те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми изпада в нирвана. Програмите изпаднали в нирвана не се дънят защото няма нужда да работят.
Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител?
Веднъж един ученик попитал своя учител как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки.
- Глупак! - извикал учителят, - А защо не искаш грешки без програми? - и ударил с хард диска си ученика по главата.
Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.
Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише не е истинска коригираща версия.
Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помощта на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно-мъдрият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.
Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.
Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева?
Атеизъм: Вярата в така-наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат - това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.
Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.
Комунизм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!
Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина поради която и няма вода - евреите!
Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно-снимки. А текстовите редактори - за порно-текстове. А езиците за програмиране - за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно-картинки и порно-текстове. Ако програмите се използват за други цели - то те неизбежно се дънят.
Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия.
Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си.
Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" - това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече с която междувпрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!
Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!
Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?
1
На един остров имало двама души.
Единият носел един чувал злато, а другия един петел. Единият казал:
- Хайде да играем на продавачи и купувачи.
- Добре - казал другият. Този с петела бил продавачът а този със златото бил купувачът. Този със златото попитал:
- Я колко красив петел, за колко го продаваш?
- За един чувал злато.
- Много скъпо бе.
- Ами виж някъде ако има по-евтин.
0
Един борец паркирал на забранено място. Когато се върнал, BMW-то го нямало.
- Баварецът! Къде ми е баварецът? - развикал се той.
Един човек, който стоял наблизо, казал:
- Паякът го отнесе.
Борецът се замислил и казал:
- Крокодила го знам, Барона го знам, ама тоя Паяк не съм го чувал - сигурно е някой нов!
0