духов+инструмент
До млад монах в самолета сяда страхотна блондинка, кръстосва крака, оглежда се в
огледалцето си, пооправя миглите си. После се привежда към чернодрешкото и пита,
клепайки с очички:
- Отче, купих на сметка сешоар. Обаче сигурно ще ми го конфискуват на
митницата, защото няма да мога да му платя митото. Бихте ли го скрили под
расото си, докато минаваме митническата проверка?
- Ох, дъще... Има само един проблем: не мога да лъжа. И ха са ме попитали, ха
съм издал заверата.
- Едва ли, отче, вие имате много внушаваща доверие физиономия.
Клекнал монахът, съгласил се. Дошло време да слизат. Блондинката го пуснала
пред себе си. Когато стигнали до митничаря, той попитал:
- Отче, имате ли да декларирате нещо?
Той се изчервил, но успял да стъкми следния отговор:
- От върха на главата си до кръста нямам какво да декларирам.
Митничарят се зачудил, помислил няколко секунди.
- А от кръста надолу, отче? Какво имате за деклариране?
Попът си признал искрено и с облекчение:
- Имам един възхитителен инструмент, създаден за да бъде използван от жените,
но до ден днешен не е употребяван.
Митничарят се закискал и махнал с ръка:
- Минавайте, отче, минавайте. Следващият, моля!
Най-важното за мъжа не е да построи дом, да отгледа син и да посади дърво.
Най-важното е да направи това с различен инструмент!
Диригент на репетиция на духов оркестър:
- Стоп! Валтхорни, още не сте го лапнали, а тромбоните вече свършват!
- Арестуван си за производство на нелегален алкохол!
- Ама, аз не произвеждам!
- Ето - имаш казан за варене на ракия.
- А за изнасилване ще ме арестувате ли?
- Що?
- Щото и за изнасилване имам инструмент, ма за казана сa фанахте...
Срещнах думата “Скарификатор”. Погледнах в речникът. Скарификатор - инструмент за скарификация на перикарда. Същото си мислех и аз.
Две жени копаят на нивата. По едно време се появява магаре, с развят инструмент. Едната казва:
- Леле, Маро, да можеше тоя Марковия – да си го разделим?
А Мара слага ръце на кръста:
- Море, кво ми е причернело, хич не ми е до делене, ей!
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
До млад монах в самолета сяда страхотна блондинка, кръстосва крака, оглежда се в огледалцето си, пооправя миглите си. После се привежда към чернодрешкото и пита, клепайки с очички:
- Отче, купих на сметка сешоар. Обаче сигурно ще ми го конфискуват на
митницата, защото няма да мога да му платя митото. Бихте ли го скрили под
расото си, докато минаваме митническата проверка?
- Ох, дъще... Има само един проблем - не мога да лъжа. И ха са ме попитали, ха съм издал заверата.
- Едва ли, отче, вие имате много внушаваща доверие физиономия.
Клекнал монахът, съгласил се. Дошло време да слизат. Блондинката го пуснала пред себе си. Когато стигнали до митничаря, той попитал:
- Отче, имате ли да декларирате нещо?
Той се изчервил, но успял да стъкми следния отговор:
- От върха на главата си до кръста нямам какво да декларирам.
Митничарят се зачудил, помислил няколко секунди.
- А от кръста надолу, отче? Какво имате за деклариране?
Попът си признал искрено и с облекчение:
- Имам един възхитителен инструмент, създаден за да бъде използван от жените, но до ден днешен не е употребяван.
Митничарят се закискал и махнал с ръка:
- Минавайте, отче, минавайте. Следващият, моля!
Генчо, арестуван си за производство на нелегален алкохол!
- Ма аз не произвеждам!
- Ето - имаш казан за варене на ракия.
- А за изнасилване ще ме арестувате ли?
- Що?
- Щото и за изнасилване имам инструмент, ма за казана са фанахте...
1. Закон на механика: В момента, в който си омажеш и двете ръце с машинно масло, носът те засърбява зверски и освен това ти се допикава.
2. Закон на гравитацията: Всеки инструмент, ядка, болтче, гайка, падайки на земята, се спира на възможно най-труднодостъпното място в стаята.
3. Закон на вероятността: Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.
4. Закон на случайния номер: Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.
5. Закон на алибито: Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.
6. Закон на смяната: Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.
7. Закон на банята: Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.
8. Закон на близките срещи: Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.
9. Закон на доказателството: Когато се опитваш да покажеш на някого, че определено нещо не работи, то проработва (това важи с пълна сила в случаите, в които служебният компютър се скапва, идва любимият ни IT специалист и точно в този момент всичко заработва като добре смазана машина).
10. Закон на биомеханиката: Колкото повече те сърби, толкова по-трудно достигаш мястото.
11. Закон на театъра и стадиона: Хората, чиито места са в най-отдалечената от пътеките част на реда, винаги пристигат в последния момент, налага им се да излизат по няколко пъти по време на представлението / филма / мача, за да си взимат храна, бира или да ходят до тоалетната и си тръгват преди събитието да е приключило. Хората, чиито места са в самия край на реда, винаги идват първи, никога не стават да си купуват неща, имат крака като на Питър Крауч или огромни шкембета и стоят до самия край на събитието, че даже и след това. Тези хора са вечно в лошо настроение.
12. Закон на кафето: В момента, в който си направиш кафе, шефът ти ще те помоли да свършиш нещо, за което ще ти е нужно време точно колкото кафето да изстине.
13. Закон на съблекалнята: Ако само двама души използват съблекалнята, шкафчетата им задължително са съседни.
14. Закон на логичния аргумент: Всичко е възможно, ако нямаш представа за какво говориш.
15. Закон на търговията: В момента, в който откриеш продукт или стока, която наистина харесваш, спират да я произвеждат.
16. Закон на доктора: Ако не се чувстваш добре и си уговориш преглед при личния лекар, докато стигнеш до него, вече се чувстваш по-добре. Ако не се обадиш на лекаря си, си оставаш болен.
Репетиция на духов оркестър, диригента:
- Втория тромпет свири фалшиво!
Глас от оркестъра:
- Втория тромпет още не е дошъл!
- Добре, тогава му кажете като дойде!
Гешев:
- Смятам се за инструмент в ръцете на Господ!
Пеевски:
- Е, чак пък Господ... благодаря, нямаше нужда.
Ако музиката се състои от звуци, а звука е вибрация, може ли да се смята, че вибраторът е музикален инструмент?
Абе, ти ме ядосай, пък после ми обяснявай, че китарата не била ударен инструмент.
Момиче при зъболекаря:
- Ако знаети колко ме е страаааах! Предпочитам да родя, вместо да ми вадят зъб.
Зъболекарят:
- Ама хайде решавайте по-бързо, че да знам кой инструмент да използвам.