доктор+по+пътя+към+работа
Истински обяснения пред КАТ.
1. Пешеходецът ме блъсна и отиде под колата ми.
2. Инцидентът стана, защото с едното око наблюдавах камиона отпред, с второто - пешеходеца, и с другото - колата отзад.
3. Започнах да намалявам скоростта, но колите отпред бяха по-неподвижни, отколкото мислех.
4. Не знаех, че ограничението на скоростта е валидно след полунощ.
5. Колата пред мен блъсна пешеходеца, но той се изправи, затова го блъснах и аз.
6. Мислех, че прозорецът ми е свален, но открих, че е вдигнат, когато подадох глава през него.
7. Пешеходецът побегна към тротоара, но аз го уцелих.
8. Тръгвайки на работа в 7 тази сутрин, изкарвайки колата от гаража на улицата, се сблъсках с автобус. Автобусът беше подранил с 5 минути.
9. В опит да убия муха, се ударих в стълб.
10. Невидим автомобил се появи от нищото, удари колата ми и изчезна.
11. Бях сигурен, че старецът няма да успее да стигне до другата страна на пътя, когато го блъснах.
12. Изкарвах колата от гаража на задна, както обикновено, когато бях ударен от другата кола на същото място, където бях удрян няколко пъти преди.
13. Когато наближих кръстовището, изведнъж се появи знак на място, където знак "стоп" никога не се беше появявал преди.
14. За да избегна удар в бронята на колата отпред, ударих пешеходец.
15. Казах на полицаите, че не съм пострадал, но след като махнах шапката си, открих, че имам фрактура на черепа.
16. Бях изхвърлен от колата, когато тя се отклони от пътя. По-късно бях намерен в канавката от някакви крави.
17. Пешеходецът нямаше представа накъде да бяга, докато го прегазвах.
18. Непряката причина за инцидента беше нисък човек в малка кола с голяма уста.
19. Стълбът се приближаваше. Опитах да го избегна, но ударих предната му страна.
20. Опитвах да се науча да карам със серво. Завъртях волана колкото сметнах за необходимо и се оказах в друга посока, карайки срещу движението.
21. Бях карал автомобил от 40 години, когато заспах на волана и катастрофирах.
22. Когато видях, че не мога да избегна сблъсъка, натиснах газта и катастрофирах в другата кола.
23. Инцидентът стана, когато предната дясна врата на колата зави без да подаде сигнал.
24. Никой не беше виновен за инцидента, но той никога нямаше да стане, ако другият шофьор беше внимавал.
25. Ударих се в неподвижен камион, който идваше отсреща.
7
Бай Иван отишъл в близкия град за покупки. Отначало той купил едно менгеме, а след това на пазара спазарил една кошница и една патка. Много му харесали две кокошки, но нямало как да ги носи. Предвидливия търговец му рекъл:
-Какво толкова има. Сложете менгемето в кошницата, в другата ръка вземете патката, а двете кокошки под двете мишници и сте готов.
Бай Иван направил както му казал търговецът на кокошките и тръгнал към къщи. По пътя стигнал една монахиня, която го попитала знае ли къде живее попа в тяхното село.
- Отец Онуфрий живее точно до нас. Аз знам една близка пътека и ако тръгнете с мен ще ви заведа баш до неговата къща.
- Как да вървя с вас? Аз съм безпомощна жена, как да ви повярвам, че вие ползвайки се от моята слабост, няма да ме заведете в някое пусто място,да ме хванете през кръста, да ми дигнете полата и да ме изнасилите
Бай Иван я погледнал с насмешка:
- Дявол да го вземе, сестро! Вижте ме само! В кошницата ми тежко менгеме, в другата ръка – патка, а под мишниците ми две кокошки! Как да направя всичко това, за което се страхувате?
Монахинята се замислила за момент и хитро погледнала бай Иван:
- Какво толкова има? Ще сложите патката на земята, ще я покриете с кошницата, а отгоре ще сложите менгемето да не избяга!
-Ами кокошките? Какво ще правя с кокошките, а? – отвърнал не шега сърдития вече бай Иван.
- Какво толкова кокошките, та кокошките? Голяма работа! Ми не мога ли да ги държа аз!?!
26
Каубой препуска през прерията. По обяд, до едни храсти вижда чисто гол индианец - лежи по гръб, а оная му работа стърчи право нагоре!
- Какво правиш бе, момче?
- За Вашето удобно пътуване, Щата основа служба - "точно време". Аз съм слънчев часовник!
- Брей, и колко е часа сега?
- 13 часа и 42 минути! След десет мили ще видите колегата! Приятен път!
- "Слънчев часовник - пък и говори!" - мислел си каубоят докато препускал по пътя си. След десет мили срещнал друг индиянец легнал до пътя!
- Колко е часа, приятелю?
- 14 часа и 32 минути! Приятен път!
- "Почва да ми харесва"! - мислел си каубоят.
Така изминал още десет мили и напразно се оглеждал да види следващият "слънчев часовник". Открил го в храстите да масту*бира!
- Какво правиш бе?
- Не ми пречи! Навивам си часовника, че нещо взе да изостава!
19
Един пустиняк от Ичедръм вика на жена си:
- Шшшш онаа, чувствам се много зле, бегай викай байо Либен!
Жената:
- Па той е ветеринар?! Оти да не викна личния доктор?
Па той:
- Оти работа като кон, живея като куче, ям като свиня, е*а като магаре и спъ с крава!!!
23
Кара си един човечец някъде из средните щати. Изведнъж автомобилът почва да губи мощност. Спрял колата, поогледал се - пустош. Коли не минават, няма кой да му помогне, а той не разбирал от двигатели. Все пак вдигнал капака, гледа, но не може да разбере къде е причината. Стои, гледа и се чуди какво да прави.
По едно време чува глас зад гърба си:
- А бе, що не провериш свещта на 3-ти цилиндър!
Обръща се човекът и к'во да види - кон, който му говори с човешки глас... Все пак развил свещта, по почистил я, включил и двигателят започнал да работи като по часовник. Още по-учуден се обърнал към коня и казал:
- Благодаря много за помощта, ама ти как така разбра къде е проблемът?
- Е, фасулска работа - все пак съм завършил двигатели с вътрешно горене в Кеймбридж.
Продължава си човекът по пътя и след 20-тина километра спира да си почине в крайпътно заведение. Отива на бара, поръчва си една бира и се обръща към бармана:
- А бе, мога ли да те питам нещо, че ми е много странно?
- К'во, за ония кон ли?
- Да, за коня.
- Еми, виж сега... Че разбира много от двигатели - разбира! Обаче това за Кеймбридж си е чиста лъжа...
13
Интервю за работа:
- Минималната заплата, за която бих започнал работа е 1200 лв.
- За жалост ние не можем да Ви предложим повече от 500 лв.
- Но аз имам много големи познания в тази сфера.
- Какви по-точно?
- Мога да говоря с животните!
- Елате да ми покажете...
Отишли при кравата и тя започнала да мучи.
- Какво казва? - попитал интервюиращият.
- Казва, че взимате 5 литра мляко с кмета, пишете 2 литра и другите си ги делите.
- Ама как? Не е вярно!
Отишли при кокошката. Тя започнал да кудкудяка. Интервюиращият попитал:
- Какво казва кокошката?
- Казва, че снася по 10 яйца, а вие с кмета пишете 6 и си делите по 4 яйца.
Тръгнали си за в къщи и по пътя срещнали стадо овце. Овцете започнали да викат: "Мее-мее-мее". В този миг интервюиращият казал:
- Ааа, не ги слушай, с кмета бяхме пияни!
19
Лекарски специалности:
1. Хирург - греши само веднъж, като сапьор. Но сапьорът греши веднъж в живота си, а хирургът веднъж във вашия живот.
2. Анестезиолог - много полезен доктор. Прави така, че да не чувствате нищо. Ако сгреши, още по-добре, вече никога, нищо няма да чувствате.
3. Травматолог - много обича спорта. Без шах мат.
4. Рентгенолог - първоначално ви изследва с рентгенови лъчи, после изследва резултатите от предишните си изследвания.
5. Имунолог - крайно мързелив доктор. Прехвърля цялата работа на вашия организъм.
6. Гинеколог - силно ощетени доктори, пациентите им са наполовина на другите доктори. В тази специалност няма мъже. Или си мъж, или гинеколог. Не бива да превръщаш хобито в професия.
7. Съдебен лекар - дори не си дава вид, че лекува някого.
8. Патологоанатом - най-високопрофесионалният доктор. Само той знае с точност, какво и защо ви е боляло.
9. Педиатър - жестоки хора. Другите лекари ни атакуват в съзнателна възраст, тези ни отравят най-хубавите дни в живота, детството.
10. Пулмолог - единственият лекар, който не споделя заблудата на своите колеги, че като спреш цигарите, всички болести изчезват.
11. Венеролог - срещите с него са свързани с приятни спомени. Единственият, на когото се плаща за удоволствие, което не ви е доставил той.
12. Дерматолог. Интересува ли ви, какви организми живеят под ръба на тоалетната чиния и на други трудно достъпни места? Не? А той ги познава по физиономия!
13. Невролог - теоретично може да излекува всичко, без сифилис и счупвания, защото всички болести са от нерви. Практически безполезен - съветва ви да не се нервирате, без да има представа как да го постигнете.
14. Епидемиолог - вирусолог с мания за величие.
14
Един поп трябвало да отиде в съседно село по работа и взел със себе си и попадията, която била млада и хубава. По пътя, който минавал през една гора, ги срещнали трима разбойници. Набили попа, взели му парите, набили и попадията, взели и накитите, но като я видели млада и хубава и както били загорели за жена, взели, че и тримата я опънали и после се скрили в гората. Тръгнали си попът и попадията, и двамата с наведени глави и изведнъж попът се обърнал и зашил на жена си един хубав шамар.
- Ама чакай, попе, защо ме удари? - извикала попадията.
- Това, че пътят към другото село минава през гора - Божа работа. Това, че ни срещнаха разбойници - Божа работа. Мене че ме биха и теб че те еб*ха - Божа работа. Ама това, дето си въртеше задника и охкаше си беше от тебе, затова те ударих.
8
Влиза баба в поликлиниката, среща млад доктор и пита:
- Кажи баба зъбаря тук ли е днес?
- Зъболекар се казва бабо и не е на работа днес.
- А очиларя, той на работа ли е?
- Офталмолог се казва бабо и той си тръгна.
- А ти синко какъв доктор си?
- Гинеколог съм бабо.
- ?!?!!
- Пичкаря.
27
В една колиба без електричество в дълбоката провинция на Канада съпругата на един мъж ражда посред нощ. Викат местния доктор да помогне при раждането. Той дава на нервния татко да държи фенер, отчасти за да му намери работа, отчасти за да вижда къде стъпва. След няколко минути се ражда момченце и съпругът оставя фенера, за да поеме бебето.
- Не оставяй още фенера! – казва лекарят.
– Струва ми се, че има още едно бебе.
След малко се ражда момиченце и съпругът оставя фенера, за да поеме бебето.
- Не оставяй още фенера! – казва лекарят.
– Струва ми се, че има още едно бебе.
И след няколко минути се ражда второ момиченце. Бащата се почесва по главата и пита доктора:
- А бе, докторе… Дали не ги привлича светлината?
14
Известен политик върви по пътя. Настига го камион, кривва и го прегазва. Шофьорът дава на заден, прегазва го отново, след което слиза, залива трупа с бензин и го запалва. Към него бавно се приближава полицай. Оглежда цялата ситуация и въздъхва:
- Отдавна я работя тази работа, но такова самоубийство досега не бях виждал...
15
На един мъж му се случила случка... На оная му работа на мъжът се появила още една дупка... Уплашил се мъжът и бяга на доктор...
- Хммм, това, приятелю е много рядка болест и за съжаление аз не мога да ти помогна. - казал доктора.
- Какво ще правя сега? - шашнал се мъжа.
- Амиии, знам за един американски професор специалист от една щатска лаборатория, е скъпо е ама ще те оправи, не се притеснявай!
Хукнал мъжът, изтеглил всичките си спестявания - паспорт, билет и айде на самолета... но междувременно му се появила трета дупка...
- Нищо! - казал си той, професора ще ме излекува и отишъл.
- Добър ден - добър ден... амиии таковата, появиха ми се още 2 дупки на таковата, професоре сега са три...
- Хмм добреее, виж момче, няма да те лъжа, до две дупки мога да лекувам ама три, съжалявам!!!
- Олее кво ще правя ся? - шашнал се нашенеца.
- А, бе, знаеш ли, знам за един японец в токийския университет, той лекува три дупки. - казал професора.
Хукнал през глава мъжът - обадил се вкъщи - изтеглили заем неговите хора - литнал за Япония... но през това време - четвърта дупка.
- Олеле.. Добър ден - добър ден, какво те води насам, бе, юначе?
- Ами таковата, четири дупки докторе!
- Ооооо... не мога четири, до три знам как се лекуват... Обаче не се притеснявай, ама хич даже, знам за един българин - бай Кольо кавалджията... колкото и пациенти да съм му пратил - никого не е върнал! Ще те оправи ей, не се плаши!
Унил нашият човечец, идва си в България... качва се на колата и отпрашил към едно родопско село да търси бай Колю кавалждията... между другото му се появила пета дупка, ама на мъжа вече му било все едно... търсил, търсил и намерил селцето, ама едно такова порутено, бедно... Питал, разпитал - намерил къщата на бай Колю кавалждията, кирпичена със сламен покрив, позачудил се мъжът, но потропал, излязъл един мъж.
- Кво бе момче?
- Ами, Бай Кольоооо, таковааа пет дупки бе, Бай Кольоо помогни ми, японеца ме праща?
- Ахмммм, кво мога да помогна аз бе, аз съм прост кавалждия... най-много да ти покажа как да си нареждаш пръстите да не се опикаваш...
15
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си с запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
12
Доктор пазарил циганска бригада да му измажат къщата. Бригадира, знаейки, че разговаря с интелигентен, образован и културен човек се опитва да се качи на по-високо ниво на общуване и да изрази твърдото си убеждение, че доктора ще остане доволен от свършената работа:
- Докторе, ще напрайм къщата толкоз убава, че... - тук запецва, търсейки подходящ израз, след което махва с ръка и отсича:
- Че направо ще са ибеш в г*за.
13
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
7