доктор+по+пътя+към+работа
Майката на Марийка отива при бащата на Иванчо:
- Вашият син вчера си е играл с моята дъщеря на чичко доктор.
- Ами разберете, на тази възраст интереса на децата към другия пол е много силен...
- По-добре да беше я изчукал! А той й извадил апендесита!!!
0
3 Март 1950
95годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом,
да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам,е*ах ти войната,е*ах ти чудото.
Не е за разказване,ма нейси.От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките,цял ден отиваха пълни и се връщаха празни,аз чаках,
чаках и си викам,мога ли ви е*а лодките,другите вече избиват
турци,а аз още се оглеждам.Надух гайдата,лапнах мущука и заплувах
с нея.Хем плувам,хем духам.Еб*х ти водата,е*ах ти студа,е*ааах ти
и духането.Като стигнах на брега,гледам за турци,ма няма,те духнали
към Плевен.Викам си,абе вашта мама турска да е*а,аз за къв х*й са
намокрих,бе да са е*а в мераклията.И като тръгнахме да гоним
поганците,е*ах ти и гоненето,е*ах ти и вървенето,край нямаше,
По селата ни посрещаха с хляб,сол и ракия,а най-хубавите моми,
ни целуваха.Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам,момите,какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите,не като днешните,ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея,участвахте ли?
- Участвах.Там беше лудница.С никой не можах да се разбера.Руски,
Румънски,Финландски.Всеки ден нападахме,ма турците 6 месеца се
криеха зад стените,защото знаеха,че голям х*й ги чака.Накрая,на
Осман Паша му огладня задника,свършиха му патроните и се предаде.
Сдаде си сабята на Генерал Ганецки.Да ти е*а тъпата сабя,дори
магарешки бодили не можеше да реже,за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях.Там голям х*й ядахме.И Руснаци и Българи,еднакъв
го ядахме.Като заприиждаха турчалята,се чудехме кой по напред да
гръмнем.Гърмяхме,гърмяхме,ма патроните свършиха,а те пак идват.
Мерехме ги с камъни и дървета.Чакахме някой да умре,и него го
хвърляхме.Добре,че в последният момент дойде Генерал Радецки,
Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят.Гъзовете,до сега
щяха да ни болят.За това трябва да обичаме Русия.
1
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1 процент жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
2
Компютърен маниак разказва на свой приятел:
- Представяш ли си, вчера се връщам от работа по-рано от обикновено. Влизам в спалнята, а там в леглото - жена ми и някакъв непознат мъж. И на двамата очите им едни такива хитри-хитри... Веднага заподозрях нещо, затичах се към компютъра, опитвам се да вляза в Интернет - а те, гадовете, паролата ми сменили, бе...
1
Следва запис на обаждане на еротичен телефон направено от списание ЕГОИСТ! Милата операторка. Сигурен съм, че е чувала много, но това направо я е убило. Прочетете го и вие!
Eгоист: Ало?
Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова да станем много близки
Eгоист: Здравей, Лиза. Ами... как си облечена?
Тя: С червена копринена блузка и къса пола, с високи токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено. Мерките ми са 90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?
Eгоист: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма. Нося очила и съм обут в анцунг, купих си го оня ден от магазина на Найки. По потник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.
Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?
Егоист: О\'кей.
Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми. Пуснала съм тиха неясна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и по раклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзва надолу към слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.
Егоист: Ох, почвам да се потя.
Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувам по гърдите.
Егоист: Аз... такова... ти разкопчавам блузката. Ръцете ми треперят.
Тя: Аз сладко стена.
Егоист: Аз пък ти хващам блузата и започвам да я свличам от тялото ти.
Тя: Аз блажено отмятам глава назад. Хладната коприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звяр през панталона.
Егоист: Ръката ми се отплесва от напрежение и раздирам дупка в блузата ти. Извинявай, много съжалявам.
Тя: Няма значение, не беше толкова скъпа.
Егоист: Ще ти я платя.
Тя: Не се притеснявай, не държах много на нея. Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали и напират да изскочат от сутиена.
Егоист: Боря се със закопчалката на сутиена. Май нещо е заяла. Имаш ли
ножица под ръка?
Тя: Хващам ръката ти и нежно я целувам. После посягам назад и го разкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздух облива гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват.
Егоист: Еб*си, страшна си. Как го направи? Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.
Тя: Извивам гръб като котка. О, скъпи! Преди малко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялото си!
Егоист: Пускам сутиена върху леглото. Сега те ближа, по... така, де... по гърдите. Много са... хм, готини.
Тя: Прокарвам пръсти през косата ти. Сега леко смуча мекичкото на ухото ти.
Егоист: Само не си пъхай езика! Много мразя! Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.
Тя: Моля?
Егоист: Извинявай...
Тя: Нищо де... (объркана пауза) избърсвам гърдите си с остатъците от блузата си.
Егоист: Взимам мократа блузка и я пускам на пода. Тя казва \"пльок\".
Тя: Така... (отново объркана пауза) Смъквам ти анцуга и търкам твърдия ти член.
Егоист: Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени са ти ръцете! Аааа!
Тя: Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалиш гащичките?
Егоист: Що не. Свалям ти гащичките. Сега почвам да те лижа по... ъ-ъ-ъ... Ох,чакай малко.
Тя: Какво става?
Егоист: Влезе ми пичи косъм в кривото гърло. Задушавам се.
Тя: Добре ли си?
Егоист: Не мога да спра да кашлям, ще си изкашлям червата, еб*ти. Целият почервенявам.
Тя: Мога ли да ти помогна с нещо?
Егоист: Тичам към кухнята, почти се задушавам. Къде са ти чашите?
Тя: В шкафа вдясно от мивката!
Егоист: Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.
Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.
Егоист: Избърсвам чашата и я слагам обратно в шкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?
Тя: Последната врата вляво в дъното на коридора.
Егоист: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.
Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толкова много те искам.
Егоист: И аз.
Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата ни се притискат...
Егоист: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Ще ми остане синьо.
Тя: Може ли да ти сваля очилата?
Егоист: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги, обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощната масичка.
Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го скъпи!
Егоист: Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с разперени напред ръце. 0-ох ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.
Тя: Побързай, скъпи.
Егоист: Готов съм! Опитвам се да пусна водата, обаче не намирам дръжката. Опаа....
Тя: Какво сега?
Егоист: Май съм се изпикал в коша за пране. Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много в стените.
Тя: О, да. Да, ела!
Егоист: Сега ще си сложа това...оная работа... в твоята такова...в твоята оная работа.
Тя: Да, вкарай ми го, скъпи, да, влез в мен!
Егоист: Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия... Обаче имам малък проблем.
Тя: Поклащам задника си и те търся, разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага чуваш ли!
Егоист: Не ми става.
Тя: Какво!?
Егоист: Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.
Тя: Изправям се, в очите ми се чете възмущение.
Егоист: Свивам рамене с тъжна физиономия. Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога да си го обясня.
Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам си сутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.
Егоист: Недей де, чакай малко. Зверя се в тъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвам ръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.
Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувам обувките.
Егоист: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!
Тя: Бе я си е*и майката! Нещастник такъв!
Егоист: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?
...И линията прекъсва!!!
2
ИНСТРУКЦИИ ЗА ДАВАНЕ НА ХАПЧЕ НА КОТКА
1. Вземете котката и я сложете да легне върху лявата си ръка, както се държи бебе. Поставете десният си палец и показалец от двете страни на устата на котката и притиснете бузите й докато държите хапчето в дясната си ръка. Когато котката отвори уста, хвърлете хапчето вътре. Позволете на котката да затвори уста и да преглътне.
2. Приберете хапчето от пода и котката иззад дивана. Сложете котката върху лявата си ръка и повторете процедурата.
3. Измъкнете котката от спалнята, и изхвърлете олигавеното хапче. Вземете ново хапче от опаковката, и сложете котката да легне върху лявата си ръка, държейки здваво задните й лапи с нея. Отворете челюстите й и натъпчете хапчето в гърлото й с десния показалец. Дръжте устата на котката затворена поне 10 секунди.
4. Извадете хапчето от аквариума и свалете котката от гардероба. Извикайте съпруга/съпругата си от двора.
5. Клекнете на пода така, че котката да е приклещена между коленете ви, и дръжте здваво предните и задни й лапи. Не обръщайте внимание на гърленото ръмжене. Накарайте
съпруга/съпругата да хване здраво главата на котката с едната ръка и да напъха дървена линийка в устата й с другата. Пуснете хапчето по линийката и разтъркайте енергично гърлото на котката.
6. Свалете котката от корниза, и вземете ново хапче от опаковката. Отбележете си да купите нов корниз и пердета. Внимателно съберете парчетата от вазата и ги отделете настрана, за да ги залепите по-късно.
7. Увийте котката в пешкир, и накарайте съпруга/съпругата си да притисне котката така, че единствено главата на котката да се показва изпод мишницата му/й. Вкарайте хапчето в единия край на сламка, отворете устата на котката с молив и духнете хапчето в устата й от сламката.
8. Прочетете листовката на хапчето, за да се уверите, че не е вредно за хора, и изпийте чаша вода или сок, за да си подобрите вкуса. Превържете ръката на съпруга/съпругата си с
лейкопласт, и почистете кръвта от килима със студена вода и сапун.
9. Приберете си котката от бараката на съседа. Вземете друго хапче. Вкарайте котката в долапа и затворете вратата върху врата й така, че главата й да остане отвън. Отворете устата
на котката с лъжичка. Изстреляйте хапчето в гърлото й с ластик.
10. Вземете инструменти и монтирайте обратно вратата на долапа. Сложете студен компрес на бузата си, като междувременно проверите актуалността на ваксинацията си против тетанус в медицинския си картон. Изхвърлете съсипаната фанелка и си вземете нова от спалнята.
11. Повикайте пожарната да свали котката от дървото от другата страна на пътя. Извинете се на съседа си, който се блъсна с колата в оградата в опит да избегне търчащата котка. Вземете последното хапче от опаковката.
12. Вържете предните лапи на котката за задните с помощта на "свинска опашка", след което я вържете за кухненската маса по същият начин. Вземете работните ръкавици от бараката.
Отворете устата на котката с клещите за зегерки. Натъпчете хапчето в устата на котката, след което и половин пържола. След това, държейки главата й вертикално, излейте поне 100 грама вода в гърлото и, за да сте сигурни, че е преглътнала хапчето.
13. Накарайте съпруга/съпругата си да ви закара до Пирогов. Стойте мирно, докато докторите ви зашият пръстите и извадят остатъците от хапчето от дясното ви око. На връщане към къщи
минете през магазин за мебели и си поръчайте нова маса.
14. Обадете се на ветеринаря, и си запишете час за домашно посещение.
2
.::Задача за Програмисти. А така също и решенията::. :)
Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.
Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!"
Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.
Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
1
Днес ще изчукам Люси!, - беше първата ми мисъл, когато се включи алармата и започна деня. Впрочем деня отдавна беше започнал, снощи до късно купонясвах с приятелчета.
Аз. Днес. Ще чукам. Люси. Слизам на пода.
Петдесет лицеви. Трябва да бъда във форма, нали аз днес - да, да...
-надолу, - ще чукам Люси
-нагоре. надолу-нагоре...
Петдесет пъти.
Самовнушение. Казват, че помага.
Люси. Стройна, Красива. Умна. Облича се като кукличка. От интелигентно и заможно семейство. Първи курс в университета за Национално и Световно стопанство. Свири на пиано. Секси парче, и аз днес ще я изчукам.
Отивам към водните процедури. Вана, душ. Брадата хубаво да обръсна, че да не дращи по разни нежни места на момичето. Четката за зъби - нагоре-надолу, нагоре-надолу...
Мисля, че си струва. Мисля си, че си струваше цялото това водене по кина, театри, пицарии, разходки по парка, слушайки как тя цитира умни мисли от "Космополитан", представяйки ги за свои ("Десеттте неща, които трябва да знаете, за да докажете, че блондинките не са глупави"), да се възхищавам на нейния вътрешен свят и бездънни очи. Научих се на нужните места да се хиля, ако гледахме холивудска комедия, и печално да подсмърчам, ако гледахме поредната мелодрама, в която героят и героиня се разделят. Даже се научих да различавам комедия от мелодрама. Днес ще изчукам Люси...
Вино съм купил предвидливо още преди три дни. когато Люси, въздишайки ми каза, че техните я пускат за петък вечерта на рожден ден на приятелката й Кети. А аз тази нощ ще...Вино, свещи, музичка...
Тайната на успеха е искреността и малко романтика. Ако успееш да ги симулираш тези неща - твоя я. Аз днес ще изчукам Люси.
Кратки, заучени фрази. Нищо сложно. Никаква логика. Ако нещо си повтаря достатъчно дълго на себе си, то ще се запази в
подсъзнанието. И ще се случи. Днес ще изчукам Люси. Глупаво. Но работи.
Впрочем закъснявам, обличам се, тичам надолу девет етажа, трябва да съм във форма, нали днес....
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Аз
днес
ще изчукам
Люси
Такси! Такси! Аз днес ще изчукам Люси, такси!!!
Университета, Люси е на входа, извинявай любима, закъснях, цунка по бузката, букет цветя, купени по пътя, да тръгваме по-бързо, скъпа. Колко часа имаме? - Осем часа, а аз трявба да кажа толкова много неща да ти кажа, нали днес...
Давай, давай, по-бързо. Таксито ни чака. Бързай, бакшиш...Аз..днес...невинни прегръдки в таксито...
Ето, че стигнахме. Отварям вратата, нека да ти помогна. Ще я изчукам. Люси. Асансьора. Вратата. Апартамента. Антрето, хола и сме почти до спалнята..Рано е още. Аз...днес..ще...Нали?
Притичвам до спалнята. Да спусна щорите, да запаля свещите, да пусна "Енигма". Предпочитам Тine Inch Nails - You tear down all my reason... you see through what I hide... ou make me perfect... help me get inside...> - нали днес...
Люси, дай ръка. Да отидем. Просто ще поседим. Уютно е там.
Седна. Ръцете на коленете. Умница. Дай уше. По-близо. Малко преди финала. Кулминация. Играчът с номер 11 се приближава към вратата, и...
Забележителна реч е подготвена - че ме е страх, страхувам се до дълбините на душата си, изплашен съм от чувствата, които предизвиква в мен, че аз нея безумно, безумно обичам, че тя е невероятен човек и прекрасен събеседник, а и "може би не трябва да бързаме" - те обожават, когато мъж го казва това, работи безотказно...
Бавно й взимам ръката, накланям се към ушенцето й, нежно вдишвам аромата на косите й, наслаждавам се на най-щастливата минута в живота ми, и вместо подготвената реч, нетърпяща възражение, прошепвам:
- "Аз днес ще чукам Люси!"
1
Умрял един мъж и хайде към небето. Свети Петър го спрял:
-Чакай да видим първо дали си грешил и дали си за ада или рая.
-Ох Петре много съм грешен.
-Защо бе?
- Ми женен съм пък опънах съседката.
-Е как стана тая работа?
- Ми тя е много готина пичка, дойде да иска захар назаем, заприказвах я и от дума на дум...
- Ясно. Е щом е готина простено ти е.
- И друго има Петре: Опънах дъщеря и.
- Е тва пък как го направи?
- Ми дойде да иска някакъв учебник от мойта дъщеря, заприказвахме се и от дума на дума...
- Ясно. Е видял си младо не си устоял - простено ти е.
- Да ама и друго има Петре...
- Какво още?
- Ми опънах и комшията.
- Какво?????
- Ми дойде да гледаме мача, заприказвахме се и от дума на дума...
Свети Петър се почесал и казал:
- Знаеш ли какво? Я си хващай пътя към рая, че нещо май много се заприказвахме.
0
Умрял най-печения геймър и отишъл при св.Петър за да го разпредели за рая или за ада.
- Ти кой си, какъв си, я да видим какви грехове имаш и какви добрини си сторил? Ааа, геймър значи, няма добрини, през целия си живот почти никаква работа не си свършил, нито една жена не си направил щастлива, по цели дни и нощи на компютъра...като гледам не си за рая, отиваш в ада - отсякъл св. Петър.
Минали се неминали няколко часа, дяволът запъхтян се явил при свети Петър.
- Какво става, дяволе, нещо да няма проблеми?
- Да, свети Петре, страшни проблеми - оня, геймъра, дето ми го прати преди няколко часа направо ми разказа играта - разпердушини целия ад, изби всички дяволи и сега търси изход към следващото ниво!
4
Един ден Вълкът решил да покани своя приятел Зайо да отидат да пийнат по едно в горската кръчма.
- Мараба, Зайо, хайде да отидем да ударим по едно в кръчмата, аз черпя!
- Ааа, Вълчо, за ходене в кръчмата не ме търси! Там висят едни много опасни типове, а на мен все още ми е мил животът - отвърнал Зайо.
- Хайде, Зайо, не се страхувай! Нали ще си с мен, обещавам ти че никой с пръст няма да те пипне. Ако някой те закача ще си има работа с мен!
- Добре, Вълчо, но нали знаеш какви изроди има там, така ще ни пребият и двамата, не, ами направо ще ни изкривят от бой!
- Спокойно, Зайо, все пак аз съм Големия Лош Вълк! А и с тях се познаваме отдавна, обещавам ти, че няма да има проблеми!
Зайо се успокоил и с удоволствие приел поканата. Тръгнали двамата към кръчмата. Точно котато наближили, от кръчмата излязла Камилата. Като я видял, Зайо хукнал да бяга с всички сили към къщи. Вълкът, силно озадачен и изненадан, тръгнал след Зайо и не след дълго се озовал пред неговата хралупа.
- Хей, Зайо, тук ли си? - попитал Вълка.
- Ттттук, съм, Ввввълчо - отвърнал с треперещ глас Зайо.
- Какво стана, защо избяга толкова бързо?
- Как защо, бе Вълчо, ти не видя ли оня кон как го бяха изгърбили!
1
Снощи в бара се запознах с удивително красиво момиче! Тя ме покани у тях и цялата нощ правихме страстен с*кс!
Абе, всъщност с*ксът не беше толкова страстен, ако трябва да говорим честно, беше си средна работа; и изобщо тя не ме е канила, а аз сам тръгнах след нея.
Ако трябва да бъдем по-точни, ние даже с*кс не сме правили, но бяхме много, много близки. Ние много продължително се галехме един друг... е, всъщност, аз я галих, а тя мен – не... по-точно, и аз не съм я галил, просто телата ни бяха съвсем близо едно до друго. Честно казано, аз просто се бях притиснал към нея.
Чисто случайно. Но това беше толкова хубаво и чувствено, нали разбирате...
А ако трябва да бъдем съвсем точни, даже не съм се притискал към нея, а към гърба на креслото, в което седеше. Макар, че креслото беше... как да го кажа...
зад стената, един вид в другата стая. А аз се притисках към стената, но креслото беше точно до мен, съвсем близо до стената. Разбира се тя беше на третия етаж, а аз... един вид, на улицата... – притисках се към стената на къщата. Но това няма значение! Каква нощ, каква бурна нощ!!!
0
Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на клонка. Папагалът нямал нито стъпала, нито крака. Замислил се на глас „Ех, много ми е интересно какво му се е случило на папагала?”
Папагалът казал „Такъв съм роден. Аз съм дефектен папагал.”
„
„Невероятно“, отговаря младежа. „Ти всъщност ме разбра и ми отговори!“
„Разбрах всяка думичка“, казал папагалът. „Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.“
„Хайде бе..“, казал младежът, „Тогава ми отговори на това – как се държиш на клонката като нямаш крака?“
„Виж сега“, почнал папагалът, „това е малко неприятно, но щом питаш, омотавам си оная работа около пръчката и се държа като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.“
„Ииии!“, въодушевил се младежът. „Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?!“
„Всъщност, говоря и български, и албански, и английски, и испански и мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.“
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева. „Извинявай, ама наистина не могам да си позволя толкова.“
„Пссссст“, казва папагалът, „Аз съм дефектен, и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто; само се спазари с продавача!“
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът вика:
„Пссссссст“, и го привиква към себе си махайки с едното крило.
„Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона.“
„Какво говориш?“, пита младежът.
„Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.“
„МОЛЯ??“, вбесено пита младежа.
„Какво се случи след това?“
„Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло“, описва папагалът.
„О, НЕ!“, извикал младежа. „И тя му позволи?“
„Да. След това той продължи да я съблича, клекна на колена и почна да я целува по цялото тяло...“
Младежът вече подлуден, пита, „ПОСЛЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ?“
„Убий ме ако знам. Стана ми и паднах от клонката!“
1
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
0
Един идеален ден на програмиста:
9.00 - Събуждам се в триетажна къща с басейн, ливада за голф, площадка за тенис, втори басейн, но доста по-голям (50х120 м), от това, че неизвестна красавица (фотомодел) ме целува в областта на под пъпа. Леко (за косите) я отмествам от себе си и и казвам, че батко днес има много важна работа, а тя трябва да се прибира вкъщи. Изслушвам куп обяснения във вечна и страстна любов, но викам охраната (атлетична богиня с чашки размер "A" и удивително дупе) за да разкарам наивното девойче.
9.20 - Закуска в леглото: кафе с мляко, малко водка с червен хайвер, пура.
10.00 - Излизам, оглеждам се, упреквам за беднотата им Божков и Ковачки, безсрамно играещи на моята площадка за голф, заканвам им се с юмук, но накрая омеквам (може пък да са добри хора все пак).
11.05 - Дълго се чудя в кой басейн да се топна, за да се освежа.
12.00 - Решавам да вляза в този, който е по-малък, защото големия направо си е страшничък, и дълго се псувам защо ми бяха два басейна.
13.00 - Накрая! Ето ГО! Мой е!!! 8 процесорен Pentium 4 3.0 Ghz, оперативна памет 64 Гб, GeForce 4 - Ti 512 Mb, 5 приказни 4ТВ ХДД в RAID 5, матрица 21 инча, SBLive Extigy, 7.1 колонки по 200 Вт, с честота на звука 2 - 48000 Hz, Яко, а? Аз не съм сноб! Повече не ми трябва!!! Q3 сеанс с най-добрия в света. Аз съм абсолютния шампион. Изплювам се веднъж...
16.00 - По дяволите! След басейна още съм в банските! Душ. Преобличам се. Спомням си, че съм шеф на международната корпорация Мега-Хард. Трябва да провери как вървят нещата, но първо обяд, джакузи и масаж с абсолютната победителка в международния конкурс по красота.
18.00 - Не трябва така да се изморявам, още не е вечер. Получавам по пощата сълзлива молба от ЦРУ да не хаквам лаишката им система за защита с цел да снимам собствения си задник със спътник от космоса. Особено ме молят да не пипам бедния телескоп Хъбъл.
18.30 - Идват покани от най-добрите нощни клубове в Ню Йорк. Седя 10 минути и избирам най-добрите, но не мога да реша, звъня на старата си изгора от Ихтиман за да я питам кой клуб и харесва най-много и праща за нея един от 14-те си самолети. Ех, носталгия...
19.00 - Тя ще долети към десет, а дотогава.. Къде, мамка му, са масажистките ми?!
22.00 - Долита старата приятелка. Казва, че просто ме обожава. Готова е на всичко.. Можеше да измисли нещо оригинално..
23.00 - Нощен клуб. Наркотици, с*кс и рокендрол...
??.?? - Много тъмна мисъл за това, че ми е писнало да живея така, я да отида утре за риба!
1