вкъщи+са+напъплили+едни+хлебарки+ужас

Между приятели:
- Вкъщи са напъплили едни хлебарки - ужас! С какво ли не пръсках - няма отърване...
- А пробва ли с тебешир за хлебарки?
- Защо, помага ли?
- Разбира се! Седят си кротко в ъгъла и си рисуват.

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

Между приятели:
- Вкъщи са напъплили едни хлебарки - ужас! С какво ли не пръсках - няма отърване…
- А пробва ли с тебешир за хлебарки?
- Защо, помага ли?
- Разбира се! Седят си кротко в ъгъла и си рисуват.

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

Десет дена на село на един луд геймър без РС.

(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)

Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.

ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.

ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.

ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!

ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...

ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.

ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.

ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.

ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.

ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.

ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.

Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

Звъни телефонът, ама някак аварийно ми звъни. Вдигам. Онова с антенката не работело, не светело и нямало интернет. Ужас на ужасиите да няма интернет баш за нам кой си филм, който сме го чакали цял ден да го гледаме, и освен това, Джокович имал основателни претенции за не 'нам кво си... Бедстваме и не може така да продължава.
- Ама ти включи ли го, пробва ли да извадиш и пъхнеш буксичката?
- Всичко съм пробвала, 10 000 пъти вече пробвах буксички, щепсълчета, кабелчета, тока гасих, водата спирах, бойлера също, не ще и не ще и няма нет, светът свърши, да беше паднал метеорит, ама това е нетърпимо вече, да паладейш, и... ти не ме обичаш!
Ясно, работата е сериозна. Бягам от ангажименти, бързам, изпреварвам баш пред едни куки, които заложили триногата и снимат, успях да им се усмихна широко кът Джак Никълсън в "Сиянието" на Стенли Кубрик, усетих как една стотачка се изниза от картата към КАТ, псувам разни бабички и дядовци, които насред делника тръгнали на пазар (понеже е Петък и е "Пазарен ден") и карат като костенурки на втора без газ, в крайна сметка паркирам пред вкъщи, качвам се, влитам и заварвам атмосфера на сърдито мълчание, което реди пасианси на дивана по случай края на световния Интернет, рутер, който не свети и въобще по-добре да не влизате в такова напрегнато положение с гъстотата на пчелен мед, в който потъвате в някой много страшен кошмар. Откачам аз, закачам, не ще. Цък копченцето отзад, хоп светнааа!
- Ти пипа ли го нещо?
- НЕЕЕЕЕЕ! Въобще не съм го пипала!
От което разбирам, че или извънземните или пак онзи руски шпионин е минал да цъкне копченцето на рутера отзад.
И сега следва най-важното.
- Ако искаш да знаеш, бърсах прах! Повече никога няма да бърша прах, никога няма да шетам, да готвя, да чистя, да пера, да гладя, щото така! Излязох виновен пак аз за копченцето.
Целувки, прегръдки, филмченцето тръгна, хайде пак обратно по задачки, пак усмивка на катаджиите, пак бабички и дядовци карат като костенурки, пак търси парко място и се прави, че си ходил до тоалетната по голям зор...
Любов, какво да я правиш?!... Да паладейш.

Добавен преди 4 години Харесвам този виц!

При психиатъра. Докторът:
- Слушам Ви!
- Докторе, вкъщи през нощта едни крокодили кашлят!
- При ветеринарния да отидете, следващия!

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

- Защо си толкова тъжен?
- Тъжен ли? По-скоро в див ужас съм!
- От какво?
- Идвам от гара да посрещам жената, а тя не дойде. Страхувам се, че може да си е вкъщи още от вчера!

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

- Защо в толкова късен час се шляеш по улиците?
- Не мога да се прибера вкъщи. Жената е с любовника, а той винаги започва едни идиотски разговори!

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

- Тате, защо мама я боли често главата?
- Защото татко носи малко пари вкъщи.
- А защо носиш малко пари?
- Защото тати харчи част от парите с едни лелки със здрави глави!

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

Жена зад волана.

1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем.
2. Не, не... по-добре си остави новите италиански обувки с 13 сантиметров ток вкъщи.
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване.
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата.
5. От страната на шофьора.
6. Вратата до волана.
7. Виждаш ли това кръглото? Това е волана.
8. Преобуй се.
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ – отиди вземи от вкъщи нещо по приемливо.
10. Не, и тези не стават.
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките.
12. Повтори точки от 4 до 8.
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти.
14. Нормално е да се върне малко назад, не чупи запалването.
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това, което си мислиш.
16. Сега престани да натискаш газта – това не е съединител.
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал, просто премести ръчката в положение D.
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те.
19. Махни ръчната спирачка.
20. Ръчката между двете седалки.
21. Не, това не е „мръснишки лост”, това е ръчната спирачка.
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу.
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включително и мъже.
24. Лекичко натисни газта.
25. Разбира се, че няма да тръгне – свали „бастуна” против крадци.
26. И от волана също.
27. Включи левия мигач.
28. На волана има лостче – натисни го надолу
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче.
30. Добре, тръгнахме.
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронята на този Трабант.
32. Наистина, красиво дръвче.
33. Беше.
34. Така, движим се – това е плюс.
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение.
36. Престани да му намигаш.
37. Не е грубиян, предупреждавах те.
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб?
39. Карай внимателно, не зяпай витрините.
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина – паркирай.
41. Включи десен мигач.
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче.
43. Мини вдясно.
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА!!!
45. Уффффф!
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента.
47. Е, този моторист вече нищо не може да го спаси.
48. И велосипедиста също.
49. Живи са – имат каски.
50. Внимателно паркирай до тротоара.
51. Не, това не е „подскачащ клоун” – това е пешеходец, на който си прегазила крака.
52. Спокойно – първо, не ти е нацапал гумите, и второ – повече никъде няма да ходи, камо ли по тротоара.
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално.
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен.
55. Удивително, как може дребничка девойка като теб да носи толкова чанти и торби от магазина.
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред.
57. В огледалото, мила, се гледа не дали не ти се е разтекъл грима и дали червилото ти си е на място, а дали няма да попречиш на някой, като излизаш на пътя.
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия.
59. С палката ти маха на теб – паркирай.
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му.
61. И от другия.
62. И задната гума.
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата.
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по-нежно.
65. Я по-добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него.
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ!
67. Права си, по-добре аз да карам по-нататък.

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

Хакери против директор на столова

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!

Съвети към читателките на "Космополитан":

1. Мъжът ви се е прибрал от работа и иска да му приготвите вечеря. Кажете му, че току що сте се върнали от фитнес клуба и сте много изморени. Помолете го да купи пица по пътя към вкъщи. Предложете му да отидете на ресторант. Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

2. Мъжът ви пита, защо у вас е такъв безпорядък.
Кажете му, че не можете едновременно да посещавате салона за красота и да се грижите за реда вкъщи. Помолете го да наеме чистачка. Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

3. Мъжът ви хърка на сън.
Помолете го да спи в другата стая. Отидете с приятелка на почивка в Европа. Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

4. Мъжът ви отказва да ви купи прелестно хермелиново палто, оправдавайки се, че миналата година ви е купил от лисица. Обяснете му, че е неприлично да ходите през цялото време с едни и същи дрехи. Също така това палто ще отива на колата ви. Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

5. Мъжът ви иска да му родите дете.
Обяснете му, че по време на бременността няма да можете да си обличате онази секси рокличка. Напомнете му, че зимата сте се канили да отидете на ски курорт. И не можете да откажете цигарите точно сега, когато са пуснали новите Vogue с такъв изтънчен вкус. Предложете вместо дете да си вземете нова кола. Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

6. Мъжът ви е подарил диамантено колие.
Помислете, какво може да се крие зад такъв подарък. Преди всичко той иска да изкупи някаква неблаговидна постъпка? Наемете частен детектив. Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

7. Мъжът ви е заварил в леглото с непознат.
Обяснете му, че не сте нечия собственост. Оплачете се, че сте постъпили така защото той не ви обръща достатъчно внимание. Кажете му, че сте изморени и ви е нужно емоционално разтоварване. Обвините го в деспотизъм и назадничево мислене.
Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

8. Мъжът ви казва, че на фирмата му предстои фалит.
Помислете, нужен ли ви е такъв мъж.

Добавен преди 12 години Харесвам този виц!