вампири
Един храбрец станал нощен пазач в градското гробище. На този смелчага му се носела славата, че не се бои от нищо и от никого. Някакъв шегаджия узнал за това и решил да изкара ангелите на въпросния охранител. Една вечер прескочил оградата на гробището и се скрил на слабо осветено място. Когато храбрецът минал оттам, зевзекът се обадил протяжно:
- Ааау, аз съм вампир!
Другият отвърнал небрежно:
- Много важно! Тука - вампири, колкото искаш!
Когато пазачът минал край същото място, майтапчията се обадил:
- Здрасти! Аз съм върколак!
Юначагата свил рамене:
- И какво от това? Тука - върколаците се прескачат един друг.
При третия обход, любителят на черния хумор се изцепил:
- Ха-ха-ха! Аз съм таласъм!
Храбрецът махнал с ръка:
- Голям праз! Тука - таласъмите са направо безчет!
Тогава, шегаджията излязъл от сенките и се провикнал:
- Ти имаш железни нерви, бе, човек! Нищо не е в състояние да те стресне! Край! Тръгвам си!
Обаче, едва изминал няколко крачки и палката на охранителя се стоварила върху гърба му! Майтапчията изохкал и паднал на земята! А пазачът се надвесил над него и казал строго:
- Виж какво! Вдигай джангър, колкото искаш! Но оттука - никъде няма да ходиш!
17
