вампири
Детенце отива през лятото на гости при чичо си - в щата Невада. Ранчото на чичото е сред пустинята - на стотина мили от най-близкото градче.
При залез слънце момчето чува странен и ужасяващ вой.
- Чичо, какво вие така? Да не са вампири?
- Не, тук няма вампири. - казва чичото.
- Да не би да са огромни вълци?
- Не, тук няма и вълци.
- А какво може да вие тогава така страшно?
- Койотите, моето момче.
- А какво е това койот?
- Ами... Изглеждат почти като кучета. Чел съм някъде, че учените дори ги смятат за потомци на подивели кучета.
- А защо вият така?
- Как да ти обясня... Нали сме пустиня... Наоколо няма кьораво дръвче, а само кактуси...
В бюрото по труда:
- Професия?
- Ловец на вампири.
- Ама вампири не съществуват...
- Знам. Нали затова съм безработен...
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си:
- Тате, до последна капка кръв ли?
А баща му отговаря:
- Не сине, ние сме вампири, не сме банкери.
На един заврян зет му омръзнало постоянното пилене на тъщата и решил да и скрои номер... Използвайки времето, когато тъщата била на пазар, той прорязал отвор в масата в кухнята. Пропълзял под нея и си пъхнал главата в отвора. Покривката висяла до пода и скривала тялото му. Той предварително подготвил още няколко нещица - предварително облял с кетчуп всичко около главата си. Сега си представете какво е видяла заядливата старица при влизането си в кухнята след пазара. На покривката локва кръв, а сред нея главата на зетя, с изплезен език и притворени очи. Тъщата завила с такъв глас, че от тавана се сурнал лошо поставеният полилей, който я цапнал по тиквата. Зетят, в интерес на истината, не припаднал, но започнал силно да крещи и псува. Тъщата, като чула как отрязаната глава на зетя псува на майка съвсем изперкала и метнала в главата току-що купеният трилитров буркан с доматено пюре. Естествено, бурканът попаднал право в челото на шегаджията, което явно е било със здравината на бетонна плоча, защото бурканът се счупил и съдържанието се разпръснало наоколо, добавяйки допълнително цвят в картината. Зетят загубил съзнание и останал да си стои под масата, този път наистина приличайки на труп. Бабата, с вой, който прилича на воят на запушена кафемелачка се спуснала към полицейското управление, което било в съседна сграда. На пристигналите ченгата им станало лошо от апокалиптичната картина и дори се втурнали към вратата, когато главата, страшна и цялата в съсиреци си повдигнала клепачите, завъртяла очи и закрещяла:
- Мамо! Ваш`та мама! Мамка ви! Мамо!
Тъщата припада, а заедно с нея припада и едното от ченгетата, с по-слаба психика. Другият се оказал по-як и започнал да пелтечи към главата:
- Вие... Вие, значи такова, покажете си личната карта!
- Ей сега ще ти я покажа! - прошепнала главата.
- Изчакай малко, да изляза и ще ти я покажа!
Очевидно възможността да види летяща из кухнята глава, която си търси личната карта, доста е впечатлила ченгето, защото той се спуснал към вратата с викове „Помоощ! Вампири” за подкрепление. Когато цяло отделение полицаи, с приготвени за стрелба оръжия се втурнали в апартамента зетят, все още цял облян в кетчуп, вече звънял в „Спешна помощ”.
Резултатът от това:
- Тъщата получила хипертонична криза и повече не го закачала, той прекарал няколко денонощия в ареста за хулиганство. Единият полицай започнал да заеква, а другият да се усмихва глуповато когато види бутилки с кетчуп...
В бюрото по труда:
- Професия?
- Ловец на вампири.
- Ама вампири не съществуват!
- Знам. Нали затова съм безработен.
Търси се сътрудник 20-25 годишен, със стаж по специалността поне 8 години, да знае поне три езика, един от които е арамейски, с умения за продажба на никому ненужни вещи, с научна степен по алхимия, опит в лова на вампири и стаж като екзорсист, готов да работи за храна по 12 часа на ден.
Или на кратко горе долу така изглеждат в днешно време обявите за работа!
В Бюрото по труда:
- Каква професия имате?
- Ами, аз съм ловец на вампири.
- Господине, доколкото ми е известно, вампири не съществуват.
- Така е, аз затова съм безработен.
Вампирите бягат от чесън! Набамках се яко с чесън и излезнах да си поговорим със съседите от блока. Ужасссссс... ’Сички са вампири!
Пазете се от тези, които твърдят, че преди среща не трябва да се яде чесън! Най вероятно, това са вампири!
Един храбрец не се плашел от нищо и от никого. Веднъж закъсал за работа. Видял обява, че се търси нощен пазач за гробището. И тъй, като никой друг не дръзвал да стои там след залез-слънце - веднага го назначили. Обаче, един шегаджия решил да изплаши новоназначения служител. Вечерта се скрил край една надгробна плоча и зачакал. Не след дълго, охранителят минал на обход. Зевзекът извикал зад гърба му:
- Здрасти! Аз съм вампир!
Смелчагата му отговорил:
- Голям праз! Тук е пълно с вампири!
При следващият обход, любителят на черен хумор завил като вълк:
- Аууу, аз съм върколак!
Пазачът се прозял с досада:
- Много важно! Тука върколаци - бол!
При поредната обиколка, шегобиецът се разкикотил зловещо:
- Ха-ха-ха! Аз съм таласъм!
Куражлията свил рамене:
- На кого му пука? Тука таласъми - с лопата да ги ринеш!
Тогава, другият излязъл иззад надгробната плоча и казал:
- Ти имаш нерви като корабни въжета, бе, човек! Нищо не е в състояние да те уплаши! Край! Тръгвам си!
Обърнал се и закрачил към изхода на гробището. Тогава, пазачът го фраснал с палката и рекъл строго:
- Виж какво! Вдигай джангър, колкото искаш! Но от тук - никъде няма да мърдаш!
Пазачът на едно гробище правел нощен обход. Някакъв шегаджия решил да му скрои номер. Скрил се зад едни храсти и се обадил:
- Аууу, аз съм вампир!
Охранителят отговорил небрежно:
- Голяма работа! Тук - вампири има, колкото искаш!
Зевзекът не се отказал лесно. Отишъл по-надолу, скрил се зад една надгробна плоча и простенал:
- Ъъъъ... аз съм таласъм!
Пазачът свил рамене:
- Е, и? Тука - таласъмите са под път и над път!
Майтапчията решил да направи един последен опит. Клекнал зад една чешмичка и се обадил:
- Бррр!!! Аз съм караконджул!
Служителят на реда се прозял с досада и подхвърлил:
- Голям праз! Тука е бъкано с караконджули!
Най-сетне, зевзекът се показал и извикал отчаяно:
- Ти имаш нерви като корабни въжета, бе, човек! Нищо не е в състояние да те уплаши! Край! Тръгвам си!
Обаче, едва бил изминал няколко крачки и пазачът го халосал яко с палката! А после се навел над него и казал строго:
- Виж какво! Вдигай гюрултия, колкото си искаш! Но оттук - никъде няма да мърдаш!
Двама вампири на лов виждат мъж:
- Какво ще кажеш за този? Вижда ми се охранен.
- Абе остави го, с халка е на пръста и вече му е изпита кръвчицата...
Посреднощ през гробището минавала плаха девойка. Тя се оглеждала боязливо наляво-надясно. По някое време, забелязала симпатичен младеж и го помолила:
- Господине, бихте ли ме придружили за кураж? Ужасно ме е страх от вампири!
Онзи се усмихнал снизходително:
- Еееей, чак пък толкова да сме страшни...
Как се женят хората по градове:
София - женят се на 40-45, да улегнат малко. Там са хай-лайф и са над нещата. До тогава са ларж, наркотици, рокендрол и третото не помня какво беше.
Пловдив - женят се в пубертета, обикновено единия е от село другия е от града и така остават до края. Изневери, скандали, циркове, по 4-5 любовника, но не се развеждат, защото хората говорят все пак.
Бургас - в периода май-септември е "имам отворена връзка със жената и тя не се сърди, защото сега е момента да се опита от всичко". От Полша, Чехия, Дубай...
От септември до април живеят на семейни начала, защото иначе как сам да си плащаш отоплението в тази люта зима от плюс 28 градуса навън през зимните месеци?
Варна - същото като в Бургас, но там септември се женят, за да имат на януари 50 процента отстъпка на данъка на апартамента понеже са скръндзи. Март като мине данъчния период се развеждат.
Велико Търново - там въздишат пред телевизора до 35 после се женят за софиянци като се представят, че са на 40 и "колко много са видели от живота и е време да се задомят". То за кой да се оженят иначе? Все пак Търново е малката столица на България. Другите им са под нивото.
Габрово - там не се женят, защото севлиевци отказват да платят чужда сватба.
Ловеч - не се женят, защото там всички са роднини.
Плевен - там се раждат на 30 вече оженени и на толкова си остават. Няма млади, няма стари. Има поверие, че може би са вампири там...
Русе - женят се, за да могат да участват в риалити шоу "смени жената по русенски" с румънски семейства.
Враца, Мездра, Видин - там е бермудския триъгълник на България. Няма статистка за женени и разведени, защото който е отишъл там не се е върнал да разкаже.
Вампир извежда синчето на първи нощен лов. Виждат на пътя полегнал бездомник и синчето нетърпеливо:
- Тате, тоя ли?
- Не, ще видим но по-апетитно.
На ъгъла пред бара стои прости*утка и синчето възбудено пита:
- Тати, а тая?
- Не, миличък, нещо по-тлъсто.
На площада виждат якичък мъж в костюм и с куфарче в ръка - адвокат.
Вампирчето проточило лиги:
- Тате, а тоя?
- Давай, тати, твой е!
И Вампирчето скочило и засмукало. По едно време се обърнало и попитало:
- Тати, а всичката кръв ли?
- Не тате, ние сме вампири, не адвокати, остави го да живее!