в+съдебната+зала
Hаташа Ростова навършва деветнадесет години. В тъмната зала влиза рожденницата, носейки торта, на която горят 18 свещи.
- Хусари - обръща се тя към присъстващите - на тортата не се намери място за една свещичка, къде ли да я пъхна?
В този момент полковникът скача и извиква:
- Поручик Ржевски, нито дума!
1
Тиха вечер в Резиденцията на Консула. Елегантни двойки се придвижват в такт с нежна валсова музика. Внезапно вратата на балната зала се отваря с трясък и вътре нахлува ревящ от възторг безкомпромисно пияният Поручик Ржевски. С опитни хватки си запробива път към множеството към една млада, руса и красива дама в бяло, ревейки по пътя:
- Ах, Наташа, Наташенка! Да знаете какъв виц ми казаха! Ще Ви паднат ц*ците от смях
Наташа се обръща по посока на гласа с руменина от притеснение по бледите бузи. Поручик Ржевски рязко спира пред нея и с разочарован глас казва:
- О! Явно вече са Ви го казали!
1
Императорският дворец. Великолепна зала. Висше общество. Свири музика.
Изведнъж се раздава страшен грохот и в залата се втурва, както обикновено пиян, поручик Ржевски, влачейки след себе си тоалетна чиния.
Оставяйки чинията по средата на залата, поручикът си сваля гащите, сяда върху нея и казва учтиво:
- Надявам се, че дамите няма да възразят ако запаля?
1
Съдебна зала. Тече дело за изнасилване. Обвиняемият е 85 - годишен дядка.
Съдията:
- Подсъдимият, на 12 май тази година, около 20 часа сте изнасилили студентката Иванова в Студентски град, в 21 часа сте изнасилили гражданката Петрова в Люлин, а в 22 часа сте изнасилили гражданката Колева в Младост. Бихте ли обяснили на съда, как ви се удаде това, как е възможно изобщо....
Дядката:
- Че какво пък невъзможно има, аз съм с мотоциклет...
1
Един баща очаква нервно в коридора на родилната зала информация
за съпругата си, която ражда в този момент. Бащата е много развълнуван
(както повечето мъже в тази ситуация). Лекарят излиза и бащата го пита:
- Как мина докторе?
Лекарят, който е много изморен, защото е работил цяла нощ, с раздразнение му отговаря:
- Всичко мина нормално.
Бащата е умопомрачен от щастие и го запитва отново:
- Момиче ли е, докторе?
- Не - Отвръща доктора.
- А какво е?
1
Съдебната ни система е нещо като държава в държавата...
0
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва.
- Кой кихна? (мълчание...)
- Първи ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти.
- Кой кихна? (мълчание пак...)
- Втори ред, стани! Да се разстреля!
Дълго нестихващи аплодисменти.
- Кой кихна? (мълчание...)
- Трети ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!"
- Кой кихна?
- Аз, аз... (ридания...)
- Наздраве, другарю!
2
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
На интервю за работа:
– И защо искате да работите в нашата компания?
– Амиии… в конферентната ви зала има Пикачу…
9
ИЗВЕСТНИТЕ
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?
Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето и ви изпращам това съобщение.
Желая ви един прекрасен ден...
2
Г-н Хонда, умрял и отишъл на небето, за да го съдят.
При портите, Св.Петър му казал, "понеже си бил такъв добър човек а твоите мотори промениха света, наградата ти е, че можеш да поциклиш с който искаш в Рая."
Г-н Хонда помислил малко и казал, "Искам да се видя с Господ. Искам да го питам нещо".
Св. Петър помислил към 1-2 минути, след което завел г-н Хонда в Тронната Зала и го представил на Господ.
Тогава той попитал Господ, "Ти ли си изобретателя на жените?"
Годпод казал: "О, да. Определено съм аз "
"Ами," казал г-н Хонда, "Като един професионалист на друг, имаш някой много сериозни пропуски във дизайна."
1. Има много голяма несъстоятелност в предните изпъкналости.
2. Дрънка постоянно с висока скорост.
3. На повечето задниците им са меки и се клатят прекалено много.
4. Входящите колектори са поставени прекалено близко до изходящите.
5. Като сложим и ежемесечният им принудителен престой и бездействие става нечовешко, а за средствата дето отиват за поддръжка просто да не говорим.
"Хм, ти определено направи няколко много добри попадения" отговорил Господ, "Нека да погледнем."
Господ отишъл до нечовешкия си супер компютър, написал някакви неща и зачакал за резултата. След малко казал, "Абе, май ще излезе, че си напълно прав и моето изобретение е дефектно, но според тия цифри, повече мъже се возят на моето изобретение, отколкото на твоето."
0
50 начина да изплашите персонала на компютърна зала.
1. Влезте в система, изчакайте секунда, след което накарайте лицето ви да изглежда уплашено, извикайте "Господи, засякоха ме" и бързо се изпарете от залата.
2. Започнете да се смеете безконтролно около 3 минути, след което внезапно спрете и изгледайте подозрително всеки, който се е втренчил във вас.
3.Изключете монитора и се оплачете на персонала, че скапаното нещо не работи и не знаете как да го подкарате.След като ви го включат, изчакайте 5 минути и повторете процедурата.
4.Ако системата ви е UNIX, напишете серия от стряскащи съобщения от root-а, като използвате, че повечето mail команди не следят йерархията при смяна на from.
5. Ако системата ви е DOS-подобна, извикайте високо "ВНИМАНИЕ, ОТКРИХ ВИРУС!" Нека това да е директорията c:virus, в която има F-PROT.
6. Ако системата ви е DOS със telnet-ване към UNIX сървър, комбинирайте 5. и 6.
7.Пишете като обезумял, от време на време спирайте и се оглеждайте. Сложете пред себе си хронометър и докосвайте един по един пръстите на ръката за всеки клавиш, натиснат от съседа ви в дясно.
8.Преди да дойде навалицата, размени захранващите кабели на моноторите от съседните компютри. Ефектът се забелязва добре в момента, когато единият от съседите ви понечи да си ходи и инстинктивно изключи монитора.
9.Намерете midi с някоя детска песен ("Мама ми купи днес", "Мила моя майко...", или "Мама, мама, что я буту делать..." ще свършат добра работа). Надънете високоговорителите докрай и пускайте песента много пъти един след друг. Ако някой се опита да възрази, кажете че изпробвате новите си авторски музикални библиотеки и им предложете source кода.
10. Работете нормално известно време. Изведнъж се вторачете в монитора, издайте тих вик и се скрийте под масата.
11. Обърнете се към съседа си отдясно и го попитайте на висок глас, дали през последните два дена не са сменили паролата на Пентагона.
12. Направете малко ритуално жертвоприношение, преди да включите компютъра.
13.Извадете от чантата си окови, вериги и белезници и внимателно ги наредете на бюрото. Ако някой ви попита за какво Ви трябват, отговорете му загадъчно "За всеки случай..."
14. Работете известно време, след което спрете и започнете да проклинате на висок глас своете дередже. След 3 минути млъкнете и продължете да работите.
15. Влезте в лабораторията, съблечете си спокойно шлифера, бавно се приближете до централното бюро, оставете си чантата. Започнете мълчаливо да се разхождате между катедрите, от време на време спирайте и си записвайте нещо в едно тефтерче.
16. Запалете свещи в пентаграма около терминала си преди да започнете работa.
17. Помолете околните за излишен диск. Предложете $2. Мрънкайте непрекъснато, докато някой не се съгласи.В момента, точно преди да получите диска бръкнете в джоба си и извикайте: "Ах, ето те и теб!"
18. Всеки път под Windows, когато double click-нете върху някоя икона и системата започне да влачи,започвайте да повтаряте монотомно "Иконо Пред Тебе Но Не На Тебе Моля Се Иконо Пред Тебе Но Н е На Тебе Моля Се..." и когато поредния прозорец се появи, не забравяйте да извикате "ДА-А-А!!"
19. Използвайте вместо командата help персоната, седяща в дясно вас. Освен че вдига достатъчно шум, този трик ви създава и много нови приятели.
20. Пъхнете сламка в устата си, приберете 2ръцете в джобовете. Започнете да натискате клавишите и програмирате със сламката. (Б.Р. Малък практически трик -- дръжте винаги сламката между кътниците си, а не между предните си зъби. Повечето програмисти предпочитат третия и четвъртия десен кътник.)
21. Ако сте с цветен монитор и ако току що сте получили по Internet файлове с със загадъчни имена ANIMAL01.JPG... ANIMAL025.JPG, не се колебайте да ги покажете незабавно на екрана, така че всички да ги видят. Не се безпокойте, ако се съди по голата истина за същността на Internet, няма никаква опасност да демонстрирате обичайните и скучни картинки на животни, много вероятно е тов да са екземпляри от някоя нова и екзотична колекция порнографски картинки.
22. Сканирайте паспортния портрет на своето гадже, изобразете TIF-а на екрана и започнете да се оплаквате от вашите отношения пред всички останали в залата.
23. Опитайте се да напъхате 360/1.2 дискета в 1.44 флопи, кажете на supervisor-а, че флопито не работи.
24. Ако работите на PC, попитайте гръмогласно къде се е изгубил символа с ябълката.
25. Изпечатете на принтера пълните събрани съчинения на Уилиам Шекспир (редакция Проект Гутемберг), след това (един или два дни по-късно) си изрежете монолога на Хамлет, кажете, че само това ви е трябвало навийте останалото на тръба и го хвърлете в кошчето.
26. Седнете, втренчете се в екрана, ако сте момиче извадете една пиличка за нокти и започнете да се занимавате с маникюра си, ако сте от мъжки пол започнете да си гризете ноктите. Огледайте си ръцете, изругайте нещо и излетете от стаята, обръщайки стола си.
27. Ако имате дълга коса, спрете да пишете за малко, извадете ножица и започнете да махате цъфналите краища. Когато излизате, пуснете нехайно космите върху клавиатурата на съседа си отдясно.
28. Наредете около компютъра си огромни портрети в златна рамка на депутати от Народното Събрание. Обяснете, че тяхният вид намалява комплекса ви за интелектуална непълноценност.
29. Влезте в лабораторията, преметнал(а) десетина чифта чорапи през рамо. Внимателно събуйте обувките си и ги поставете върху корпуса. Наредете чорапите върху монитора и започнете да обяснявате ентусиазирано за трансцеденталната красота от естетическото усещане, породено от хармоничното съчетание памук върху пластмаса.
30. Изсмейте се истерично, изкрещете "Вие ще горите в пламъци!!!" и продължете да работите.
31. Накарайте компютъра ви да изглежда че пуши. Ако не знаете как -- спомнете си отново за голата истина за същността на Internet и влезте в произволен FTP site -- ще намерите ръководствата за пиромани някъде близо до главната директория.
32. Определете музикална нота за всеки функционален клавиш, натиснат от вас (примерно Del=До, Enter=Ре, F3=Mи...) Всеки път, когато натиснете клавиш от списъка, пейте нотата гръмогласно. Работете няколко часа сн CorelDraw по този начин.
33. Изчакайте в залата да утихне... Изведнъж кажете "Мяууу" и пъхнете в устата си мишката на компютъра.
34. Вземете назаем клавиатурата от съседа си отдясно. "Извинете, ще може ли за малко?" Извадете кабела и го пъхнете в своя компютър.
Върнете му я и кажете, че сте свикнал със XT клавиатура и не и не знаете къде са клавишите "Ю" и "Ч", но сега вече няма проблеми, защото сте написали "Чю Юч" и вече ще можете да използвате Copy Char. Ако съседът ви не възкликне "... ама не можеше ли Alt и ASCII кода...", направете си съответните изводи за него.
35. Магнит.
36. Извадете тефтер и започнете да събирате числа по стария, ученически начин. Обяснете,че този метод е по-сигурен от калулатора на Windows.
37. Ако лабораторията няма локална мрежа, настанете се на най-мощния компютър, отворете DOS сесия и програмирайте с часове на Turbo Pascal 4.
38. Създайте монотомен шум от натискане на един и същи клавиш много и много пъти, докато привлечете вниманието на съседът в дясно от вас. (Може отидете в десния край на полето и да натискате Spacebar.) Тогава погледнете клавиатурата на съсед(кат)а си. Започнете да натискате неговият/нейният BackSpace много и много пъти последователно докато изтриете цялото поле, което е написал(а) и възкликнете "О, значи вашият BackSpace работи!". Свийте рамене и се върнете към заниманието си "натискане на шпация". Неочаквано надайте вик: "Ах, а какво ще кажеш за това, другарю(другарко). Значи аз време съм натискал Spacebar, а не BackSpace. Нищо чудно, че не се е трило... Ах!" Изпечатайте си query-то и излезте.
39. Погледнете към съседа си (съседа си в дясно, разбира се) и го попитайте "ти също ли видя това...". Започнете да се смеете гръмогласно и излезте от стаята.
40. Попитайте съседа си в дясно има ли под ръка дебъгер. Когато ви отговори с "не", извадете от чантата си флакон "Мухозол" и напръскайте всичко наоколо.
41. Telnet-нете се до централната машина, изберете си някой друг log-нал се и започнете да разговаряте с него като със стар приятел. Затворете connection-а, преди да е събрал сили да ви попита, откъде всъщност ви познава.
42. Вземете химикалка. Започнете да пишете по екрана. Оплачете се, че писалката не работи.
43. Ако сте момиче, сложете на главата си венец от цветя. Накачулете се с хипарски знаци. Непрекъснато се усмихвайте. Напишете едно изречение, след което прегърнете монитора и изахкайте "ах, такъв си ми умник...", после целунете екрана. Повтаряйте това след всяко изречение. След цели месеци време прегърнете клавиатурата, погалете корпуса на компютъра, най-накрая целунете по бузата съседа си отдясно, прегърнете смаяният асистент и излезте.
44. Пригответе си игла, конец, и всичките си (500) стари 5 инчови дискети, вденете иглата в конеца. Започнете да се правите, че да форматирате старите си лични дискети една по една, от време на враме казвайте "bad-сектор" и пробождайте дискетата с иглата. Гордо окачете на врата си гердана от дискети.
45. Купете си от Славейков някоя два-три диска с игри и препълнете главния сървър.
46. Влезте бягайки в компютърната лаборатария, извикайте "Днес започна Битката при Армагедон!!!!", след което спокойно седнете и започнете да работите.
47. Ако седите на въртящ се стол, докато чакате резултат от програмата започнете да се да се люлеете и пейте песента "лека нощ и лек сън...". За ваше улеснение привеждаме пълния текст на песента (от училище знаете само първата строфа). Приятно пеене, ще има кога! Лека нощ и лек сън, спи всичко навън, безгрижно и ти сън сладък заспи! Refrain: Утре пак в светлина ще те срещне деня... (2) Лека нощ и лек сън, дошъл е отвън ангел благ край теб да бди и край теб да седи... Refrain: Утре Бог да ще пак, да огрей слънчев зрак...(2)
48. Влезте в лабораторията, информирайте всички, че днес ви се ражда бебе и кажете на най-близката персона: "Дай ми този компютър или ще храниш домашния ми крокодил през следващата седмица...
49. Сложете всичките 13 броя на списание "Вирус за Вас" в главната директория
50. Под Unix, прибавете в главната си директория VI.LOGIN с единствен ред logout, след което се оплачете, че системата ви изхвърля веднага след влизане. Ако имате възможност, направете същото за root-а и няколкото други account-а, които знаете че sysadmin-а използва.
2
Стажант по хирургия влиза в операционната зала да асистира.
Професорът му подава електрическия трион с думите:
- Колега, отрежете левия крак.
Стажантът веднага изпълнява задачата. Професорът погледнал и казал:
- Колега, казах "левия"!
Стажантът пак започнал да реже. Когато свършил професорът погледнал и казал:
- "Крак", бе колега! Крак.
0
Пленарната зала бе превърната в класна стая след като на някои от депутатите им свършиха химикалките.
0
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам. Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
0