в+съдебната+зала
Син търси пари от баща си и му казва, че му трябвали за на билиярд и той му дава. Другият ден повторно му търси пари пак за билиярд.
Баща му му дава обаче искал да се разходи и да види в коя билиярдна зала играе.Какво да види - сина му влиза в публичен дом ...
Идва утре и сина му търси повторно пари от бащата за на билиярд и баща му му казВА:
-Стига толков абилиард, сине...трябва и малко табла...
1
В тъмните средни векове на две съседни възвишения имало два манастира - мъжки и женски. По цял ден монасите и монахините се трудели на полето. Вечер се прибирали в манастирите си и се отдавали на служби на бога.
Обаче монахините забелязали, че вечер в тронната зала на мъжкият манастир свещите светват-угасват. Станало им интересно, какво ли правят монасите, с какво се забавляват в дългите манастирски нощи. Решили да изпратят една от тях да провери какви ги вършат монасите.
На следващият ден работейки на полето, една от монахините се промъкнала и се смесила с монасите. Нали всички били с раса и качулки тя не си личала между тях. Вечерта тя се прибрала в мъжкият манастир.
Всички под строй седнали, вечеряли, а след това вдигнали софрата. В този момент игумена донесъл масивен свещник с три свещи. Запалил ги и поставил свещника на края на масата.
После един по един монасите се изреждали заставайки с гръб към свещника, повдигали расото си и с пърдене опитвали да угасят свещите. Почти всички гасели свещите от един метър разстояние. Нашата монахиня седяла свита до една колонада и наблюдавала тихо. Най- добрият от монасите успял да угаси свещите от 3 метра. По едно време игумена забелязал нашата монахиня и я поканил и тя да се включи в играта.
За да не се издаде и тя отишла, надупила се от 3 метра и хоп..."отвяла" свещника....Монасите изпаднали във възторг - това било изравняване на рекорда. Под бурните аплодисменти на монасите, жената се надупила за нов опит от 4 метра. Тогава досегашният рекордьор се примъкнал и надникнал под вдегнатото и расо и с грейнало от откритието лице се провикнал:
Аааааа, братя!!!! Братът играе нечестно, той стреля с двуцевка!!!! :-)
0
Поручик Ржевски се връща в балната зала с опръскан отпред мундир.
- Поручик, дъжд ли заваля? - пита тактично Наташа Ростова.
- Не, духа вятър.
0
- Коя е най-дългата театрална зала в света?
- Тази на Арменския Народен Театър. Никой арменец не е съгласен да седи на втория ред.
1
Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва:
- Ние можем да премахваме апандисит...
Цялата зала изпада в бурен смях
Професорът:
- През ан*лното отверстие...
Възгласи на недоверие, крайно учудване... Става възрастен японски професор и казва:
- Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място...
1
В ритуалната зала влизат запъхтени младоженец и младоженка, които са закъсняли с половин час за церемонията. Двамата са ухилени до ушите.
Кумът леко побутва младоженеца и пита:
- К`во си се ухилил, бе? Закъснявате, всички седят и ви чакат тука, а вие се хилите като тикви...
- Братче, тя ми направи такава свирка. Леле, най-доброто нещо в живота ми.
В същото време кумата пита младоженката:
- Къде се затрихте, ма? И кво се хилиш такава, ясно е, че се радваш, че се омъжваш, ама пък чак толкова да ти е кеф...
- Не, бе муцка. Разбираш ли, преди малко направих последната свирка в живота си...
0
Съдебна зала. Тече дело за изнасилване. Обвиняемият е 85 годишен дядка.
Съдията:
- Подсъдимият, на 12 май тази година, около 20 часа сте изнасилили студентката Иванова в Студентски град, в 21 часа сте изнасилили гражданката Петрова в Люлин, а в 22 часа сте изнасилили гражданката Колева в Младост. Бихте ли обяснили на съда, как ви се удаде това, как е възможно изобщо....
Дядката:
- Че какво пък невъзможно има, аз съм с мотоциклет...
0
Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата:
- Извинете, къде е тоалетната?
Служителката обаче чува "Къде е колетното?" и отговаря:
- Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг - в тази зала, ако е по-тежко - в онази зала.
Мъжът:
- Ама вие мерите ли ги?
Служителката:
- Да, с електронни везни!
4
Червената Шапчица, Микеланджело Буонароти
…А в тази зала, уважаеми посетители, е изложена една ранна и не особено добре позната творба на Микеланджело - "Момиченце с кошничка и червена шапка". Забележете объркания, но съсредоточен израз на лицето й - горкото дете сигурно се е загубило? Приближете се и внимателно надзърнете в кошничката й - с невероятна детайлност там са изваяни дори бутилка вино и загъната в кърпа пита, която като че още пари… За силата на въздействието на това произведение говори една легенда, която може би се основава и на някакъв подобен, но не тъй драматичен случай. Накратко - статуята е стояла дълго време близо до ловната беседка на известния флорентински аристократ Отавио Аполони. Един ден, отправяйки се към гората, сеньор Аполони и хората му с учудваща лекота простреляли един вълк, който, както свидетелствували по-късно под клетва всичките четиринадесет придружаващи го благородници, както и той самият, безуспешно се опитвал да захапе ръката на момиченцето статуя. Ето тези три резки, които трябва да са дело на зъбите на хищника, и до днес говорят за случилото се…
0
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
0
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно...
В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"...
Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
- Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...
7
Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските с*кс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-с*ксапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше с*ксшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски ку*ви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.
42
49-те примерни чат-ъп фрази, за да разтопиш ледената блондинка срещу себе си - компилирани от Тео Чепилов на базата на богатия му опит. В гледането на филми, за съжаление
"Здрасти!" (В случай, че си Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Драссттт!" (В случай, че си пияният Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Загубих си телефонния номер, може ли да ползвам твоя?" (Вярно, това е тъпо, но пък те много се кискат на него)
"Приличаш доста на бъдещото ми гадже". (Тук обикновено мълчат загадъчно една-две минути, осмисляйки новата информация.)
"Ако вървя след теб до къщи, ще ме опитомиш ли?" (Досега не съм успял да го произнеса, без да се зачервя от срам, но какво да се прави.)
"Мога ли да те свалям?" (В случай, че си супертъпо парче. Ти супертъпо парче ли си, или няма как да прецениш?)
"Как се чувстваш?" Тя отговаря: "Страхотно". "Не, не те питам как изглеждаш, а как се чувстваш". (Това, ако не става ясно, е вид комплимент и работи безотказно.)
"Липсва ми плюшеното мече. Ще спиш ли с мен?" (В случай, че тя е в картуун-цветове, с фибички, големи пърхащи мигли и е толкова зашеметяващо глупава, че дори другите блондинки й се подиграват.)
"Е*и ме у гъзо, ако бъркам, нали, но не ти ли се иска да ми свирнеш, маце?" (Само ако си съвсем сигурен, че не знае български.)
"По-сладка си от глюкоза и ме привличаш като свободен електрон от ядрото на 238U, та се чудех какво ще кажеш да отидем в моята стая да направим ковалентна връзка?" (Браво бе, физик.)
"Прости наглостта ми, но винаги съм искал да се запозная с манекенка." (Има и по-бърз начин - да помолиш Евгения Калканджиева да прости наглостта ти и да те запознае с въпросната нейна подопечна. Макар че не разбирам защо ти е това, след като явно се познаваш със самата Евгения.)
"За какво са ми тези 2,8 милиона лева в банката, като имам слабо сърце?" (Само ако е истина. Парвенюшко е, но върши чудеса.)
"Знам, че за теб не съм нещо особено, но в моето племе смятат, че съм божествено красив". (След което се засмиваш окуражително, защото по същността си това е шега.)
"Аз съм гей". (Не протягай безполезните си ръце към нашите блондинки, мръсен гей!)
"Утре давам обет в манастира". (Рискуваш обаче да ти отговорят "а-а, мерси, аз съм на диета и не обедвам".)
"Изправи се, ако обичаш, за да мога да те сваля". (Кротко, Тайсън, седи мирен. Пробвай по-добре с някое от горните.)
"Не викай! Не искам да те убивам, но ще го направя, ако се наложи!" (В случай, че се запознавате, докато обираш апартамента й.)
"Кога трябва да се връщаш в Рая?" (Хитро, но щателният ми рисърч сочи, че ще те разберат едва 0,03%.)
"Извинявай. Имаш ли нещо против да се повзирам в теб няколко минути, за да мога да те нарисувам вкъщи по памет?" (Ако поиска да ти види картините, отклони с нещо загадъчно като "изкуството е безполезно, важен е вътрешният ти пар ексельонс".)
"Колко време ти отне да станеш толкова сладка?" (Е, ако с тва свалиш някого, си еб*ти майсторчето.)
"Последния път като те видях, сънувах". (Следва задължително "какво сънува", тъй че си подготви нещо с много венчета, маргаритки и обсипан със звезди небосвод.)
"Не съм ли те виждал в егоист?" (Не, защото е пълен с разни унисекс-газелки, които упорито избягват класическия калифорнийски чар. Пробвай и с Български фермер - нали си читател на егоист, трябва да си язвителен през цялото време.)
"Ако той не се появи, аз съм ей там, до пуканките". (В случай, че до началото на прожекцията остават 3-4 минути.)
"Какво е чувството да си най-красивата жена на купона?" ("Неприятно. Постоянно идват някакви грозници с размъкнати комбати да ми задават тъпи въпроси".)
"Какво като нямам зъб тука - има повече място за езика ти. Хахахахаха!" (В случай, че си много прост.)
"Толкова си красива... Не мога да повярвам, че Господ не те е запазил за себе си". (Опа-а, тежката артилерия. Помни - това не е любов, а проста свалка. Впрочем това черен хумор ли беше?)
(гръмко, към останалите от компанията) "Ето го и доказателството, че Господ ни обича". ( Това е по-добро от горното. )
"Що мислиш му викат пик-ап?" (В случай, че си горд собственик на стар, ръждив форд с пробит радиатор.)
"Ако бях на твое място, щях да спя със себе си". (Аааарргх, колко си прост! Осъждам те на седем години безе*ие!)
"Не сме ли се виждали някъде?" (Да, току-що, хитър свалячо.)
"Знам, че сме братчеди, ама тука сме в Родопите..." (Отчаянието е силно чувство. Не пипай роднините си, мръсник.)
"a/s/l" (В случай, че твоят отговор е 31/m/ L.A.)
"Шшшш, ела вънка да ти говорим нещо". (А ти ела в София някой път.)
"Аз карам онова черното БМВ петица отпред". (В случай, че наистина го караш, иначе се излагаме страшно.)
"Бе не съм най-готиният пич в бара, ама само аз си говоря с теб, нали?" (Да, има нещо у теб. Предимно говна.)
"Гласовете в главата ми казаха да те заговоря". (След което си забърши лигата с ръкава на болничната пижама. И да си взимаш лекарствата.)
"Задръжте рестото". (В случай, че си идиот и си оставил петдесетарка за малък джеймисън с лимон.)
"Казвам се ------ и скучая. А ти?" (В случай, че и тя скучае достатъчно, че да се хване за сламката. Т.е., да те хване за сламката.)
"Ако направят конкурс за най-добра хаус двойка, ще заложа на теб и мен". (В случай, че сте в малката зала на Метрополис към 5:30 сутринта, а ти си толкова стоунд, че ти е все едно какви глупости бръщолевиш.)
(безмълвно дърпане на плитката) (В случай, че си много млад, но вече обичаш да си пипаш пишчицата на гърнето.)
"Цяла вечер те гледам и реших, че ще те заговоря..." (В случай, че си на 14.)
"Колко взимаш, момиченце?" (На 67 си и паметта ти отслабва.)
"Влизай у колата, майка ти дее*а ку*венска!" (В случай, че се казваш Кела, Очите, Бацата или нещо подобно.)
"Бързам да се запозная с теб, преди да са те изгонили. Как "защо"? Всички жени те намразиха начаса, когато влезе". (Горе-долу става, но задължително трябва да се произнесе много искрено.)
(подаряваш й роза) "Просто исках да покажа на тази роза колко си красива". (Не, аз ти казах - ти си извънмерно прост.)
"Искаш ли да отидем вкъщи и да направим това, което така или иначе ще разкажа на всички, че сме правили?" (Браво - това е то да имаш житейска позиция.)
(подаваш GSM-ката си) "Обади се на съквартирантката си, че няма да се прибираш". (И ти викат Тед Бънди, а?)
"Вярваш ли в любовта от пръв поглед или пак трябва да мина оттук?" (О-о, зачатъци на хумор? Продължавай.)
"Заведи ме пиян, защото съм много вкъщи". (Да, да, добре. Да ти викна ли такси? Опа-а, леко, масата. Я си легни оттатък най-добре.)
0
Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
1
ВЪРВИ, ПИРАТЕ ВЪЗРОДЕНИ
Creative Commons (cc) 2006 RaynerApe
Върви, пирате малолетен,
към тъмния пандиз върви
С торент, от Арена теглен
бъдещето си провали!
Върви към съдебната зала,
с името си медиите оглави,
От аванта несъмнено воден -
и НСБОП ще те посети!
Напред! Пиратството е дрога,
което по хардове се лей!
Напред! Продажбите западат
там, гдето трафика бесней!
Анонимен беше ти довчера!
О, недей прави се на тарикат,
че наред с другите пирати,
не ще видиш компютъра си пак!
А как софийският ПейФорФри,
насърчаваше делата ни...
О, тракер незабравим,
О, пресвещенни торенти!
България най-сетне чиста
за пред Европейския Отчет -
след месец обаче пак ще има
на Славейков дискове безчет...
0