в+коя+страна+пият+повече
Фрази, които всяка жена иска да чуе от мъжа си!
1. Без грим си много по-хубава.
2. Какво? Още не си изхарчила парите, които ти дадох вчера? Срамота.
3. Майка ти си тръгна само преди десет минути, а вече ми липсва.
4. Разбира се, че те обичам повече от с*кса.
5. Дори когато простирам чорапите, не преставам да си мисля "какво щях да правя без теб?"
7. Какво значение има колко струва това и дали ни трябва, при положение, че ти харесва? Купуваме го.
8. Струва ми се, че по телевизията дават прекалено много мачове.
9. Обичам да гледам как си почиваш.
10. Мисля, че по моя айфон ще ти е по-удобно да обсъдиш с майка си снощния сериал.
11. Представяш ли си – има мъже, които вместо да заведат жена си на театър предпочитат да пият с приятели! Простаци.
12. Не, не, миличка, прострените ти в банята прашки изобщо не ми пречат да взема душ.
13. Колко е приятно, когато в почивния ни ден приятелките ти остават вкъщи до по-късничко.
14. Разбира се, че ще успея да завърша ремонта, преди да се върнеш от Малдивите.
15. Ма за какво ми е на мен и риза, и вратовръзка! Дай да ти купим тва кожено палто, много ще ти отива.
16. Днес не искам да правим с*кс. Искам само да се гушкаме.
17. Всичките ми предишни гаджета са толкова грозни и прости... Направо не знам как съм бил с тях.
18. Аз ще мина с прахосмукачката, а ти излез на кафенце с приятелки, да не ти шумя.
19. Как може да имаш само 82 чифта обувки? Милата, колко ми е скромна... Вземи тия пари и иди да си купиш още няколко чифта.
20. Какво? Да готвиш? Ти полуде ли? Човечеството за какво е измислило ресторантите?
21. Приятелките ти са много мили момичета, но всичките са по-дебели от теб.
22. Майка ти е прекрасен човек. Защо не я поканим да живее у нас?
23. Не, не искам да говорим за новия ми автомобил. Толкова е скучно да се говори за коли. Дай да си говорим за зодии.
24. Ох, неска ми е много нервно. Иди да си купиш нещо, та да се успокоя.
25. Не разбирам как може някои мъже да си купуват "Плейбой", за да гледат тия ужасни к*рви, които макар и с фотошоп, пак са си грозни.
26. Докато аз съм ти мъж, в тая къща футбол няма да се гледа.
16
В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач - бай Иван и му рекъл:
- Бай Иване, ти си най-печения тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш и да те дадем за пример на всички, та да работят като тебе, и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование. Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера?
- А бе ще се помъча, началник.
Отива шефът вечерта и гледа - ливадата окосена.
- Браво, бай Иване, добра работа си свършил! Ама я виж сега - косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти - наляво и надясно, а косата коси само на едната страна. За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната наобратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат!
На другия ден му вързали още една коса наобратно и почнал бай Иван да работи.
Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал:
- Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил! Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш веднага и още по-добри постижения ще достигнем!
Вързали му едно гребло на задника и наш бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото.
Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер. На сутринта с колата, отиват на полето, за да му връчат фенера. Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга.
- Чакай, бай Иване, стой!
Бай Иван тича и не се обръща.
- Стой, бе бай Иване, почакай!
- Ще стоя... че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна...
10
Двама току-що пенсионирани военни се срещат след шест месеца. Пият кафе и си споделят как са нещата като пенсионери. Единият се оплаква, че жена му го натирила да търси работа, че все пак трябват повече пари и не могат да чакат на една пенсия макар и максимална. Но той освен охрана на друго място не могъл да се хване. Другият споделя проблема, но решил да избегне унижението и си направил фирма.
- Каква фирма? - пита приятелят му.
- Ами за с*кс услуги - орален с*кс -20 лв., анален с*кс - 30 лв.
- Ами не предлагате ли стандартен с*кс? - пита приятелят му.
- Не, на този етап фирмата е нова и само аз работя в нея!
13
Особености на българския алкохолик.
1. АЛКОХОЛИКЪТ ПАТРИОТ.
Пие от любов към майка България. Смята, че българите превъзхождат всички други народи и най-силното доказателство за това е, че най-много носим на пиене. Патриотът пие всеки ден по 300-400 грама твърд алкохол, а на национални празници утроява дозата. Обожава Динко от Ямбол и смята, че той е последният истински българин.
Любими питиета: домашна ракия, с разредител бира.
2. АЛКОХОЛИКЪТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
Пие, защото е неразбран. Несправедливата съдба му е отредила да живее сред простаци, които не могат да оценят богатата му душевност и отказват да му построят паметник приживе. Не работи нищо, защото е убеден, че обществото е длъжно да го изхранва. Постоянно мрънка, че държавата не дава достатъчно пари за култура, което всъщност означава, че не му дава достатъчно пари за пиене.
Любими питиета: каквото го почерпят.
3. АЛКОХОЛИКЪТ РЕВОЛЮЦИОНЕР.
Пие в знак на протест срещу скапаната държава и некадърните политици, които постоянно се опитват да го прецакат. Дори се опитват да посегнат на най-милото му – домашните казани за ракия. За алкохолика революционер повод за напиване е всяко действие на правителството, което удря по бюджета му за алкохол – поскъпването на винетките, увеличаването на цената на билетчето за градски транспорт и т. н. Под влияние на алкохола пише гръмки призиви във фейсбук: “DOKOGA 6TE TARPIM!!!”, “WREME E DA GI I3METEM!!!!” След което, възхитен от гражданската си смелост, алкохоликът революционер пръдва, ляга и заспива.
Любими питиета: евтините.
4. СВЕТСКИЯТ АЛКОХОЛИК.
Напивал се е поне три пъти с Батето и поне пет пъти с Веждичката и с радост разказва спомени за тия прочути пияници. Пуши пури, за да прилича на кумирите си в алкохолизма. Цял живот е бил на някаква безсмислена държавна служба и е обикалял от софра на софра.
Любими питиета: уиски, коняк.
5. АЛКОХОЛИКЪТ РУСОФИЛ.
Пие, защото в Русия правят така. Обича Путин повече от майка си. Слуша само група “Любе” и смята, че най-добре за България ще е да стане част от руската държава. Твърди, че Крим е руски, но не знае защо.
Любими питиета: руска водка.
6. АЛКОХОЛИКЪТ НАРОДНЯК.
Пие, защото цени традициите и българския фолклор. А почти всеки ден е някакъв празник – Игнажден, Еньовден, Свети Харалампи, Преподобна Миндилия и т. н. Убеден е, че ако няма хора като него, които да почитат с препиване тия празници, ще изчезнем като нация.
Любими питиета: домашно вино.
7. АЛКОХОЛИКЪТ РОКАДЖИЯ.
Пие, защото неговите рок-идоли пият. Фен е на Цонко от Каварна и има автограф от Джон Лоутън. Слуша само музика от 70-те и смята, че най-великият български музикант е Наско от БТР.
Любими питиета: 20-30 бири.
20
Дванайсетте зодии ще крият труп.
- Овенът прави план.
- Телецът мълчи и мисли.
- Близнаците говорят несвързано.
- Ракът е в шок.
- Лъвът казва “Аз ще се погрижа!”
- Девата търси какво да облече.
- Везната – ще дойда, няма дойда.
- Скорпионът взима лопата.
- Стрелецът не харесва лопатата.
- Козирогът – "Аз ще копая!"
- Водолеят е толкова студен, че не се знае дали и той не е мъртъв.
- Рибите вече пият, плачат, пак пият…
Резултатът:
- Планът на Овена не струва; обиден е и няма да копае.
- Телецът още мълчи, ама не мисли вече.
- Близнаците – говорят повече от друг път (глупости естествено).
- Ракът се прави на умрял, дано всичко се размине.
- Лъвът – "Аааа, аз няма да си цапам ръцете!"
- Девата не е подходящо облечена.
- Везната още се чуди какво да прави.
- Стрелецът не може да копае с тази лопата.
- Козирогът – е всички знаем, че само говори, нищо не може да свърши.
- Водолеят – май наистина е умрял.
- Рибата пие трета бутилка водка.
- Скорпионът взима лопатата, копае и си мисли: "Тоя да го закопая, че после имам още единайсет!"
21
15:00 часа. някъде следобяд... Три мацки пият кафе с тирамису...
– Кажи де, като дойде да те вземе вчера донесе ли цветя, или е някакъв офърфляк?
– Донесе ми убийствен букет милоооо... Рози, и само рози.
– Добре де, ама с такси ли беше, или дойде с Мерцедеса...
– Муцкааа, беше взел, Майбаха на баща си и с него бяхме.
–Ама чакай сега, то Майбаха е с шофьор, и къде отидохте? В "Екзотика" нали??? Уффф страхотно е там... Той целуна ли те докато танцувахте...
– Оффф, целуна ме и даже ме покани след вечерята да видим колекцията му от шахматни фигури...
– Кви фигури бе милоооо... ти отиде ли?
– Е, отидох, кво да правя....
– И кво, той предложи ли ти питие, музика и още нещо...
– Даааа, муцкаааа... спах с него... страхотен е, галантен, любовник и всичко...
- Аууууу муциииии, много се радвам за вас, дано да ви се получи...
15:00... някъде по обяд... Трима пича пият бира и хапват шкембе...
– Кво стана вчера? Нае*а ли я?
– Да бе, нямаше проблеми... Дано не ми досажда повече... Ай наздраве! Викни едни дробчета с масло!
9
Ако смъртта е прекратяване на мозъчната дейност, то повече от половината от нашата страна е мъртва...
9
Звънят на управителя на Шератон с горещата молба да посрещне много важна и специална VIP персона в хотела тази вечер. Било му обяснено, че на въпросният гост трябва да му се обърне много специално внимание и да бъдат задоволени всички капризи и прищявки, който пожелае. Управителят съвестен, приел молбата присърце и лично се заел да провери всичко - излъскано ли е в хотела, подредено, всичко свети, ресторанти, всичко да е перфектно. Извикал 2 специално обучени момичета познаващи тънкостите на най-елитното хотелско обслужване, научени на всички възможни правила на етикецията и ги подредил във фоайето търпеливо да очакват госта. Инструктирал ги отново, за да не се изложат нещо, прегледал пак целия хотел и освободил ненужния персонал и спокойно зачакал. Не след дълго в хотела пристигнал дългоочаквания гост. Жена на средна възраст около 60-те, тиха, скромна, вежлива и усмихната. Успокоил се управителя, погрижил се да бъде нагостена с най-изтънчените ястия, глезилия цяла вечер с всички възможни ресурси на хотела. Дамата видимо доволна спокойно се оттеглила да почива в стаята си. Човекът доволен от добре свършената работа гордо се върнал към задълженията си. Изведнъж телефонът на рецепцията иззвънява. Управителят вдига, а от другата страна с нервен глас, видимо доволната до преди малко VIP гостенка поискала "сега и веднага" мъж, който да задоволи нуждите и. Ами сега!!! Управителят се препотил няколко пъти, защото изпаднал в безизходица. Целия персонал от мъже били освободени и нямало жив мъж в целия хотел, който да обслужи дамата. Опрял ножа до кокал и от няма на къде, човекът забелязал Бай Гошо портиера. А Бай Гошо селянин човека, не учил много, завършил едва 8 клас, но си обичал работата на портиер много и усмихнато и вежливо посрещал гостите от сърце. Тича управителят при него, изкъпали го набързо, сложили му хубави дрехи, инструктирали го да не отказва на нищо, което го помоли жената и бързо го оставили пред стаята и. Малко притеснен да не се изложи нещо Бай Гошо потропал тихичко и плахо на вратата. Жената му отворила и още от врата го подхванала видимо нетърпелива.
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас, че свят ще ви се завие.
Тъкмо почнал да разбира Бай Гошо какво му се случва и жената започнала да го съблича енергично. Всяка дреха обаче тя изхвърляла през отворения си прозорец директно навън. Много любопитен не се сдържал той и я попитал:
- Всичко ми е ясно госпожо, ама защо ми изхвърлихте дрехите през прозореца?
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас цяла нощ, че те после няма да ви стават, ще са ви широки.
- Ааа ясно!!! - казал той вече видимо по-спокоен, след като разбрал за какво иде реч и на свой ред започнал да я съблича. За нейно учудване обаче и той изхвърлил нейните дрехи навън директно през прозореца.
- Ама как? Ама Защо? - попитала тя учудено.
А той съвсем спокойно отвърнал:
- Уважаема госпожо не се притеснявайте, тези дрехи изобщо няма да ви трябват повече, защото докато ми стане х*я отдавна вече ще им е минала модата!
12
Няколко момчета и едно момиче пият. По едно време момичето:
- На мен повече не наливайте. Имам проблем с краката.
- Подкосяват се?
- Разтварят се...
6
Важни правила за шофиране в София:
1. Никога не оставяйте повече от 3 метра дистанция от предната кола, това се счита за покана за задминаване от задния.
2. При смяна на лентите в никакъв случай не подавайте мигач, по този начин шофьорът в другата лента ще разбере за намерението ви и моментално ще ви блокира (това важи принципно и за всички други маневри).
3. Да стигнете пръв до следващия червен светофар е въпрос на чест и мъжество. Само пълните лузъри са последни. Старайте се в това отношение.
4. Ако все пак сте в по-задна позиция на светофара и другите коли вече са се наредили, но са оставили свободна лентата за ляв/десен завой (защото са неудачници), имате уникалния шанс да забавите, и да изрежете всички на скорост през свободнота лента при светване на жълтото. Чувството е уникално, гарантирам.
5. Никога, ама никога не спирайте на жълта светлина или до 5 секунди след светване на червено. Това е предпоставка за ПТП.
6. Ако на светофара сте направо и има 2 ленти, едната от които е за ляв/десен завой, задължително се наредете в лентата за ляв/десен завой, независимо че има отделна секция на светофара. Първо, така помагате трафика да се движи по-бързо, и второ в тази лента така или иначе всички са за направо.
7. Ако има препятствие на пътя, светкавично навийте волана и изрежете тези пред вас с мощно натискане на клаксона. Те също ще се опитат да заобиколят. Който е по-бърз, той печели. И в живота е така.
8. На пешеходна пътека винаги се опитвайте да минете пред пешеходеца. Ако все пак се наложи да спрете, винаги спирайте от близката страна на пешеходеца. По този начин ще се изрежете веднага зад гърба му, а съседната кола ще трябва да изчака пешеходеца. Внимание - винаги има риск съседната кола също да изреже пешеходеца, и да мине пред него. Преценете ситуацията на място с цел да спечелите ценни секунди пред съседа, и да постигнете целта от т. 3.
9. При силен дъжд или снеговалеж трябва задължително да карате колкото е възможно по-бързо. Това е златен шанс да постигнете целта от т. 3, и да докажете на всички колко са зле, като се влачат по пътя. Имайте предвид, че на пътя ще има и други играчи, така че трябва да сте безкомпромисни.
10. При задръстване на Цариградско (и не само) моментално се изнесете в бус лентата. Трябва да сте бързи защото лентата се пълни светкавично. В никакъв случай не пускайте другите да се престрояват пред вас.
11. Ако карате в лявата лента на Цариградско и някой хитрец-идеалист не ви пуска докато карате със 120-140, моментално изпреварете отдясно (ако се наложи и през бус лентата) и набийте спирачки пред тарикатчето. Може да го паркирате с 40км/ч до Орлов мост, като толкова му се спазва правилника.
7
Десет златни правила за шофиране:
1. Никога не оставяйте повече от 3 метра дистанция от предната кола, това се счита за покана за задминаване от задния.
2. При смяна на лентите в никакъв случай не подавайте мигач, по този начин шофьорът в другата лента ще разбере за намерението ви и моментално ще ви блокира (това важи принципно и за всички други маневри).
3. Да стигнете пръв до следващия червен светофар е въпрос на чест и мъжество. Само пълните лузъри са последни. Старайте се в това отношение.
4. Ако все пак сте в по-задна позиция на светофара и другите коли вече са се наредили, но са оставили свободна лентата за ляв/десен завой (защото са неудачници), имате уникалния шанс да изрежете всички на скорост през свободната лента при светване на жълтото. Чувството е уникално, гарантирам.
5. Никога, ама никога не спирайте на жълта светлина или до 5 секунди след светване на червено. Това е предпоставка за ПТП.
6. Ако има препятствие на пътя, светкавично навийте волана и изрежете тези пред вас с мощно натискане на клаксона. Те също ще се опитат да заобиколят. Който е по-бърз, той печели. И в живота е така.
7. На пешеходна пътека винаги се опитвайте да минете пред пешеходеца. Ако все пак се наложи да спрете, винаги спирайте от близката страна на пешеходеца. По този начин ще се изрежете веднага зад гърба му, а съседната кола ще трябва да изчака пешеходеца. Внимание - винаги има риск съседната кола също да изреже пешеходеца, и да мине пред него. Преценете ситуацията на място с цел да спечелите ценни секунди пред съседа, и да постигнете целта от т. 3.
8. При силен дъжд или снеговалеж трябва задължително да карате колкото е възможно по-бързо. Това е златен шанс да постигнете целта от т. 3, и да докажете на всички колко са зле, като се влачат по пътя. Имайте предвид, че на пътя ще има и други играчи, така че трябва да сте безкомпромисни.
9. Правилникът за движение е пожелателен. Няма нужда да го спазвате, защото никой не го спазва.
10. Не се съобразявайте с никого, но най-вече с учебни коли, нови шофьори, майки с колички и друга подобна паплач. Нека научат от рано, че животът не е лесен!
15
Въпроси, зададени на сайт за посещение на Южна Африка относно Южна Африка и отговорите на собственика на сайта:
- Ветровито ли е изобщо в ЮАР? Никога не съм виждал да вали по ТВ, как растат при вас растенията? (Англия)
- Внасяме растенията пораснали и след това седим и ги гледаме как умират.
- Ще видя ли слонове по улиците? (САЩ)
- Зависи колко сте пили!
- Искам да вървя пеш от Дърбан до Кейптаун - мога ли да следвам линията на влака? (Швеция)
- Може, само 2000 километра са. Носете си повечко вода...
- Безопасно ли е да се тича около храстите в ЮАР? (Швеция)
- А! Значи е вярно това което разправят за шведите...
- Има ли банкомати? Можете ли да ми пратите списък на тези в Йоханесбург, Кейптаун, Книсна и Дърбан?
- От какво, казвате, умря последния ви роб?
- Можете ли да ми дадете повече информация за надбягванията с мечки коала в ЮАР?
- Авс-тра-лия е ония големия остров в средата на Тихия океан. Африка е големия триъгълен континент на юг от Европа на който няма... Ооо, забрави! Да, бе. Надбягванията с коали са всеки вторник вечер в Хилброу. Елате голи!
- Накъде е север в Южна Африка? (Англия)
- Значи заставате на юг и се обръщате на 180 градуса. Като стигнете до там ни се обадете за по-нататъшни указания.
- Можете ли да ми дадете програмата на Виенския момчешки хор? (САЩ)
- Авс-три-я е оная чудата малка страна в средна Европа, която... Ооо, забрави! Да, бе. Виенския момчешки хор свири в Хилброу всеки вторник вечер, веднага след надбягванията с коали. Елате голи.
- Имате ли парфюми в ЮАР? (Франция)
- Не. Не миришем!
- Можете ли да ми кажете районите в ЮАР, където женското население е по-малко от мъжкото? (Италия)
- Да. Нощните гей-клубове.
- Празнувате ли Коледа в ЮАР? (Франция)
- Аха. Ама само по Коледа.
- Има ли пчели-убиици в ЮАР? (Германия)
- Не, ама за вас ще внесем.
- Има ли супермаркети в Йоханесбург и продава ли се мляко целогодишно? (Германия)
- Не! Ние сме мирна цивилизация на строги ловци и събирачи. Млякото е забранено.
- Ще мога ли да говоря английски на повечето места на които отида? (САЩ)
- Ще можете. Само първо трябва да го научите.
27
- Овенът прави план.
- Телецът мълчи и мисли.
- Близнаците говорят несвързано.
- Ракът е в шок.
- Лъвът казва: “Аз ще се погрижа!”
- Девата търси какво да облече.
- Везната – ще дойда, няма да дойда.
- Скорпионът взима лопата.
- Стрелецът не харесва лопатата.
- Козирогът: "Аз ще копая!"
- Водолеят е толкова студен, че не се знае дали и той не е мъртъв.
- Рибите вече пият, плачат, пак пият…
Резултатът:
- Планът на Овена не струва; обиден е и няма да копае.
- Телецът още мълчи, ама не мисли вече.
- Близнаците – говорят повече от друг път (глупости естествено).
- Ракът се прави на умрял, дано всичко се размине.
- Лъвът: "Аааа, аз няма да си цапам ръцете!"
- Девата не е подходящо облечена.
- Везната още се чуди какво да прави.
- Стрелецът не може да копае с тази лопата.
- Козирогът – е, всички знаем, че само говори, нищо не може да свърши.
- Водолеят – май наистина е умрял.
- Рибата пие трета бутилка водка.
- Скорпионът взима лопатата, копае и си мисли: "Тоя да го закопая, че после имам още единайсет!"
8
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20
България е такава страна, че дори гостуващите Свидетели на Йехова започват да пият и псуват след 6 месеца!
15