Вицове » в+близката+далечина

в+близката+далечина

Една женица, готина, богата, със собствено жилище, решила да си хване някой за нощта, да си поразиграе кръвчицата... Отишла във близката кръчма, забърсала първия, дето пиел ракийка кротко на една маса и пил-недопил, го води у тях си. Сваля тя палтото си, присвива похотливо очи и му вика:
- А сега какво искаш! Той обаче, толкова му акъла, и вика:
- Ми една ракийка, ако имаш?
- Има, в хладилника е.
Ходил човека, сипал си, изчакала го тя да си изпие, сваля пуловера, демонстрира природни дадености и му вика пак:
- Кажи сега какво искаш!?
- Ами още една ракийка, ако даваш! - казал човека (дотам му стигало въображението).
Така продължили известно време, жената останала напълно гола и казва:
- А сега кажи какво искаш?
Той я огледал, засукал мустак, па казал:
- На коленннннееее!
Тя с мисъл (олееее, колко е перверзен тоя) се пуснала на колене. Пича и се метнал отгоре и изкомандвал:
- Къмммм хладилниккккаааааа...

Добавен преди 8 години 13 Преглед

Една жена хранела мъжа си само с боб - нямали пари за други продукти. Един ден гледа мъжа си в близката река, потопен до кръста, потен и зачервен от напъване.
- Какво правиш?
- Не мога повече боб. Иска ми се риба.
- А стръвта къде ти е?
- Аз не мисля да я ловя, мисля да я гърмя!

Добавен преди 7 години 12 Преглед

Младеж от града се притеснил, че застарява и му е време да се задоми. Приятелите му започват да го съветват:
- Остави ги тия развалени жени от града. На село търси свястно и непорочно момиче!
Така и решил да направи. Отива в забутано село и започва оглед. Никоя от момите там не му хванали окото. На тръгване спрял до крайпътна чешма. А там се появява невероятно красиво момиче. Решава той да я заговори.
- От това село ли си девойче?
- Да! - отговорило момичето.
Усмихнал се младежът и продължил.
- На колко години си?
- На 20 станах преди месец.
- А приятел имаш ли си? И любов правите ли? - продължил младежът.
- Нямам приятел. И не знам какво е това любов, па камо ли да я правя.
Момчето било толкова щастливо. Намерило си младо и красиво девойче. При това непорочно. И предложил.
- Искаш ли да те взема с мен в града? Да ми станеш съпруга и да правим любов? Да имаме деца и да ги отглеждаме заедно?
- Ами защо не. Хубав си. На село вече няма какво да се прави.
Качва я момчето на колата и бърза към града, за да се похвали с невероятното си попадение пред приятелите си. Момичето също било щастливо. Усмихвало се както никога преди. Отворило прозореца на колата докато минавали покрай близката нива и се провикнала:
- Тодорееее, отивам в градааааа... ке се омъжвам и ще правя любов. Стига с тая кърска еб*ня. Ааааа, и кажи и на другите мъже от село да не ме търсят вече!

Добавен преди 7 години 10 Преглед

Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...

Добавен преди 7 години 17 Преглед

Казарма. Командирът на батальонна забелязал, че всеки ден някой войник чезне в близката горичка. Строява батальонна и пита:
- Стоянов, къде ходиш по време на служба?
- При Марийка! - отвръща редникът.
- Ами ти, Петров?
- При Марийка.
- Иванов?
- При Марийка.
Командирът се ядосал и викнал:
- Който ходи при Марийка, пет крачки пред строя!
Целият батальон излиза пред строя. Само един войник остава сам.
- А ти… къде ходиш? - викнал командирът.
- Аз съм Марийка.

Добавен преди 7 години 8 Преглед

Из "НАРЪЧНИК НА МЪЖА ГОТВАЧ."
- Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по-внимателен. Вземете голяма купа, разбийте в ръба и яйцата и изсипете тяхното съдържание в купата. Сега изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателен. И така, имаме 5 жълтъка в купата. Вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците... Сега разбивайте. Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите си. И тъй имаме в купата 2 разбити жълтъка, колкото и са ни необходими за пая. Сега облепете стените и прозорците на кухнята с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани. Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама брашно и го прибавете в купата при жълтъците. Останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. След като се убедите, че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа... Вземете душ... Сега вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на ябълките... обработете палеца с йод и го бинтовайте... Нарежете ябълките на кубчета и помнете, че са ни необходими 2 ябълки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината. После обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. Разбъркайте отново с миксера, измийте хладилника от капките, защото ако засъхнат се мие трудно. Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. След всичко преживяно идете в близката кръчма.

Добавен преди 7 години 8 Преглед

Имаше една младичка и много красива жена в близката аптека, излязох ѝ с номера:
- Дайте ми 1 пакет презервативи, само да не са "Дюрекс" - те са ми къси.
Хвана се.

Добавен преди 7 години 12 Преглед

18 годишно италианско момиче казало на майка си, че вече 2 месеца няма цикъл. Много притеснена майката отишла до близката дрогерия и купила тест за бременност. Резултата показал, че девойката е бременна.
Псувайки и плачейки майката попитала:
- Коя е тази свиня, която ти причини това? Искам да знам!
Девойката грабнала телефона и се обадила някъде. Половин час по-късно пред къщата спряло Ферари. От него слязъл изискан мъж на средна възраст с посивяла коса и безупречен костюм Армани и влязъл в къщата.
Седнал в дневната заедно с момичето и намръщените и родители, и казал:
- Добър ден. Вашата дъщеря ме информира за проблема. Аз не мога да се оженя за нея заради семейното и социалното ми положение, но ще поема грижата за нея. Ще платя всички разходи и ще поема издръжката на дъщеря ви за цял живот. Отделно, ако се роди момиче ще и предоставя Ферари, къща на крайбрежието, 2 магазина, къща в града, вила на плажа и 2 милиона долара в банката. Ако се роди момче ще му завещая 2 фабрики и 4 милиона долара в банката. Ако са близнаци те ще получат фабрика и 2 милиона долара в банката – за всеки. Но нямам решение как да постъпя, ако дъщеря ви пометне.
Тук бащата, който до този момент не проронил и дума станал, сложил бащински ръка върху рамото на човека и казал:
- Ще еб*ш пак…

Добавен преди 7 години 23 Преглед

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо!

Добавен преди 7 години 16 Преглед

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...

Добавен преди 7 години 25 Преглед

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и мъжът пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
– Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя...
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
– Ах колко съм ви благодарна! Готова съм да направя всичко за вас!
Мъжът това и чакал. Отбил колата в близката горичка, свалил си панталона и казал:
- Давай Шапчице!
– Ох… Аз, не знам! Колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена!
– Спокойно, бе! Всички се притесняват първия път! - успокоява я мъжът.
– Е, добре тогава! - съгласила се Червената Шапчица. Хванала инструмента, навела се към него, прокашляла се, отворила уста и започнала…
- Скъпа бабо...

Добавен преди 7 години 13 Преглед

Важни правила за шофиране в София:

1. Никога не оставяйте повече от 3 метра дистанция от предната кола, това се счита за покана за задминаване от задния.

2. При смяна на лентите в никакъв случай не подавайте мигач, по този начин шофьорът в другата лента ще разбере за намерението ви и моментално ще ви блокира (това важи принципно и за всички други маневри).

3. Да стигнете пръв до следващия червен светофар е въпрос на чест и мъжество. Само пълните лузъри са последни. Старайте се в това отношение.

4. Ако все пак сте в по-задна позиция на светофара и другите коли вече са се наредили, но са оставили свободна лентата за ляв/десен завой (защото са неудачници), имате уникалния шанс да забавите, и да изрежете всички на скорост през свободнота лента при светване на жълтото. Чувството е уникално, гарантирам.

5. Никога, ама никога не спирайте на жълта светлина или до 5 секунди след светване на червено. Това е предпоставка за ПТП.

6. Ако на светофара сте направо и има 2 ленти, едната от които е за ляв/десен завой, задължително се наредете в лентата за ляв/десен завой, независимо че има отделна секция на светофара. Първо, така помагате трафика да се движи по-бързо, и второ в тази лента така или иначе всички са за направо.

7. Ако има препятствие на пътя, светкавично навийте волана и изрежете тези пред вас с мощно натискане на клаксона. Те също ще се опитат да заобиколят. Който е по-бърз, той печели. И в живота е така.

8. На пешеходна пътека винаги се опитвайте да минете пред пешеходеца. Ако все пак се наложи да спрете, винаги спирайте от близката страна на пешеходеца. По този начин ще се изрежете веднага зад гърба му, а съседната кола ще трябва да изчака пешеходеца. Внимание - винаги има риск съседната кола също да изреже пешеходеца, и да мине пред него. Преценете ситуацията на място с цел да спечелите ценни секунди пред съседа, и да постигнете целта от т. 3.

9. При силен дъжд или снеговалеж трябва задължително да карате колкото е възможно по-бързо. Това е златен шанс да постигнете целта от т. 3, и да докажете на всички колко са зле, като се влачат по пътя. Имайте предвид, че на пътя ще има и други играчи, така че трябва да сте безкомпромисни.

10. При задръстване на Цариградско (и не само) моментално се изнесете в бус лентата. Трябва да сте бързи защото лентата се пълни светкавично. В никакъв случай не пускайте другите да се престрояват пред вас.

11. Ако карате в лявата лента на Цариградско и някой хитрец-идеалист не ви пуска докато карате със 120-140, моментално изпреварете отдясно (ако се наложи и през бус лентата) и набийте спирачки пред тарикатчето. Може да го паркирате с 40км/ч до Орлов мост, като толкова му се спазва правилника.

Добавен преди 7 години 7 Преглед

Десет златни правила за шофиране:

1. Никога не оставяйте повече от 3 метра дистанция от предната кола, това се счита за покана за задминаване от задния.

2. При смяна на лентите в никакъв случай не подавайте мигач, по този начин шофьорът в другата лента ще разбере за намерението ви и моментално ще ви блокира (това важи принципно и за всички други маневри).

3. Да стигнете пръв до следващия червен светофар е въпрос на чест и мъжество. Само пълните лузъри са последни. Старайте се в това отношение.

4. Ако все пак сте в по-задна позиция на светофара и другите коли вече са се наредили, но са оставили свободна лентата за ляв/десен завой (защото са неудачници), имате уникалния шанс да изрежете всички на скорост през свободната лента при светване на жълтото. Чувството е уникално, гарантирам.

5. Никога, ама никога не спирайте на жълта светлина или до 5 секунди след светване на червено. Това е предпоставка за ПТП.

6. Ако има препятствие на пътя, светкавично навийте волана и изрежете тези пред вас с мощно натискане на клаксона. Те също ще се опитат да заобиколят. Който е по-бърз, той печели. И в живота е така.

7. На пешеходна пътека винаги се опитвайте да минете пред пешеходеца. Ако все пак се наложи да спрете, винаги спирайте от близката страна на пешеходеца. По този начин ще се изрежете веднага зад гърба му, а съседната кола ще трябва да изчака пешеходеца. Внимание - винаги има риск съседната кола също да изреже пешеходеца, и да мине пред него. Преценете ситуацията на място с цел да спечелите ценни секунди пред съседа, и да постигнете целта от т. 3.

8. При силен дъжд или снеговалеж трябва задължително да карате колкото е възможно по-бързо. Това е златен шанс да постигнете целта от т. 3, и да докажете на всички колко са зле, като се влачат по пътя. Имайте предвид, че на пътя ще има и други играчи, така че трябва да сте безкомпромисни.

9. Правилникът за движение е пожелателен. Няма нужда да го спазвате, защото никой не го спазва.

10. Не се съобразявайте с никого, но най-вече с учебни коли, нови шофьори, майки с колички и друга подобна паплач. Нека научат от рано, че животът не е лесен!

Добавен преди 6 години 15 Преглед

Пешо се досети, че във фирмата в която работи, нещата не вървят на добре, след като шефа го прати да налее вода от близката река за кафеварката...

Добавен преди 6 години 5 Преглед

Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола обърната на една страна да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да му помогне. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:
- Господине, имате ли нужда от помощ?
Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил, защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал вече се бил освестил. Шофьорът го попитал:
- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?
Онзи му отговорил:
- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, шпоря със 120км/ч и ти ми отваряш вратата!

Добавен преди 6 години 7 Преглед