в+близката+далечина
Една женица, готина, богата, със собствено жилище, решила да си хване някой за нощта, да си поразиграе кръвчицата...
Oтишла в близката кръчма, забърсала първия, дето пиел ракийка кротко на една маса и пил-недопил, го води у тях си.
Сваля тя палтото си, присвива похотливо очи и му вика:
- А сега какво искаш!
Той обаче, толкова му акъла, й вика:
- Ми една ракийка, ако имаш.
- Има - рекла тя - в хладилника е.
Ходил човека, сипал си, изчакала го тя да си изпие, сваля пуловера, демонстрира природни дадености и му вика пак:
- Кажи сега какво искаш
- Ами още една ракийка, ако даваш, казал човека (дотам му стигало въображението).
Така продължили известно време, жената останала напълно гола и казва:
- А сега кажи какво искаш?
Той я огледал, засукал мустак, па казал:
- На коленннннееее.
Тя с мисъл (олееее, колко е перв*рзен тоя) се пуснала на колене. Пича и се метнал отгоре и изкомандвал:
- Къмммм хладилниккккааааааа!
1
Възможни неизправности при употребата на бира и начини за отстраняването им
Неизправност: Вкусът на бирата не се усеща, изчезнало чувство за наслада. Халбата е прозрачна на светлина.
Причина: Халбата е празна.
Начин за отстраняване: Да се намери някой, който да купи още бира.
Неизправност: Вкусът на бирата не се усеща, изчезнало чувство за наслада. Ризата е мокра от яката надолу.
Причина: Устата не е отворена или халбата се поднася неправилно към устата.
Начин за отстраняване: Необходими са редовни тренировки пред огледалото.
Неизправност: Краката са студени и мокри.
Причина: Неправилно положение на халбата.
Начин за отстраняване: Да се поставя халбата така, че пяната да е насочена към тавана.
Неизправност: Краката са топли и мокри.
Причина: Недостатъчен контрол над пикочния мехур.
Начин за отстраняване: Да се застане около куче с каишка. След няколко минути да се поиска от стопанина му бира за обезщетение.
Неизправност: Подът се размива.
Причина: Гледате пода през дъното на празната халба.
Начин за отстраняване: Да се намери някой, който да купи още бира.
Неизправност: Подът се клати.
Причина: Неустойчиво място за сядане, без облегалка.
Начин за отстраняване: Да се постави под сакото метла с дръжката надолу, за създаване на допълнителна опора.
Неизправност: Подът се движи.
Причина: Носят ви.
Начин за отстраняване: Ако носенето не е към друга бирария, да се вика за помощ. За обезщетение да се иска бира.
Неизправност: Луминисцентни лампи на стената.
Причина: Паднали сте по гръб.
Начин за отстраняване: Да се помоли някой да ви постави в седнало положение.
Неизправност: Нищо не се вижда, в устата си имате счупена цигара.
Причина: Паднали сте по корем.
Начин за отстраняване: Виж по-горе.
Неизправност: Наоколо бързо се стъмнява.
Причина: Бирарията затваря.
Начин за отстраняване: Да се разбере от хората наоколо къде се намира най-близката работеща бирария.
Неизправност: Събуждате се в мокро, студено и твърдо легло.
Причина: Паднали сте в канавка.
Начин за отстраняване: Да се пита за часа някой минувач. Ако бирарията е отворена, да се отиде там. Ако не, да се продължи спането.
0
Учител диктува задача на учениците:
- Две групи работници слагат плочи на тротоар, дълъг двеста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с два метра, а втората - с три. След колко време ще се срещнат двете групи?
- След половин час в най-близката кръчма! - отговаря компетентно един от учениците.
0
Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг - НЕ я ДОКОСВАЙТЕ!
Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близката бирария.
Поръчайте противоотрова, известна като БИРА. Повтаряйте приемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.
Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани, и че РАБОТА вече контролира вашия живот.
Помнете, този вирус е смъртоносен!
0
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
0
Червената Шапчица, Сър Артър Конан Дойл
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
0
Обущарят слага на вратата бележка: "Обущарят ще бъде тука след един час" и отива в близката кръчма да се почерпи. След малко идва една жена, къса бележката и пише друга: "Обущарят ще бъде тука след 5 минути. Жена му."
2
- Капитане, потъваме!
- Спокойно, няма страшно.
- Колко е до най-близката земя?
- Две-три мили.
- И в каква посока?
- Вертикална.
0
По действителен случай!
Един селски пияница всяка вечер се напивал в кръчмата и коронният му номер бил на отиде пред най-близката къща и да се изпикае пред портата. На собственика на къщата му писнало от тези изпълнения и една нощ го причакал. Когато пияницата започнал пак да пикае, той отворил прозореца и се развикал:
- Абе ей, ти защо все ми пикаеш пред къщата бе!
А пиянката изкряскал:
- АМИ ТИ ЗАЩО СИ ВДИГНАЛ КЪЩА СРЕЩУ МОЯ Х*Й?!
1
Млада двойка излязла на среща с новата кола на мъжа. След няколко километра той се обърнал към приятелката си.
- Ако вдигна сто и петдесет километра в час, ще се съблечеш ли?
Тя отговорила, че навярно ще е забавно, и младежът настъпил газта. Когато вдигнал сто и петдесет километра, момичето започнало да се съблича. Разсеян от голотата й, той откъснал очи от пътя за миг и се блъснал в един храст. Момичето се разминало без драскотини, но дрехите й останали затворени в колата при приятеля й.
- Иди да потърсиш помощ! - извикал той.
- Не мога - отвърнала тя.
- Чисто гола съм.
Забелязал едната си обувка навън, младежът я посочил.
- Прикрий се с нея и иди за помощ. Моля те.
Тя вдигнала обувката, покрила се с нея и изтичала до най-близката бензиностанция.
- Помощ! Помощ! - извикало момичето на възрастния служител.
- Приятелят ми се заклещи!
Бензинджията погледнал обувката и казал:
- Съжалявам, госпожице, влязъл е много навътре.
0
Отиват всички апостоли да се почерпят в близката кръчма след поредния тежък ден с проповеди. Пият каквото пият, и си тръгват късно вечерта без да платят нищо, само Юда пиян на мотика лежи под масата. Събужда се на сутринта и кръчмарят му връчва безцеремонно сметката, Юда я поглежда, почесва се зад врата и си вика: "А сега де, откъде да ги намеря тия тридесет сребърника?"...
0
Прибират се учители с лек автомобил след банкет. На средата на пътя ги виждат спряна патрулка. Водачът яростно набива спирачки и след като казва на спътниците му да слязат, хвърля ключовете в близката коприва и се обръща към полицая с думите:
- К'во искаш бе, пеша сме!?
0
Учител задава следната задача на учениците си:
- Две групи работници слагат плочки на тротоар, дълъг триста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с три метра, а втората с пет. Кога ще се срещнат двете групи?
- След половин час в най-близката кръчма - отговаря Иванчо.
0
В самолет стюардесата обяснява:
Драги пасажери, летим на височина осем хиляди метра, със скорост осемстотин километра в час над Атлантическия океан и най-близката суша е на триста километра от тук. Капитанът ви пожелава приятен полет и пита дали случайно на някой му се намират двадесет и пет тона керосин.
0
Млада двойка излязла на среща с новата кола на мъжа. След няколко километра той се обърнал към приятелката си.
- Ако вдигна сто и петдесет километра в час, ще се съблечеш ли?
Тя отговорила, че навярно ще е забавно, и младежът настъпил газта. Когато вдигнал сто и петдесет километра, момичето започнало да се съблича. Разсеян от голотата й, той откъснал очи от пътя за миг и се блъснал в един храст. Момичето се разминало без драскотини, но дрехите й останали затворени в колата при приятеля й.
- Иди да потърсиш помощ! - извикал той.
- Не мога - отвърнала тя. - Чисто гола съм.
Забелязал едната си обувка навън, младежът я посочил.
- Прикрий се с нея и иди за помощ. Моля те.
Тя вдигнала обувката, покрила се с нея и изтичала до най-близката бензиностанция.
- Помощ! Помощ! - извикало момичето на възрастния служител. - Приятелят ми се заклещи!
Бензинджията погледнал обувката и казал:
- Съжалявам, госпожице, влязъл е много навътре.
0