а+а+а+а+ужас+какво+е+това+бе
В Софийския зоопарк вече трийсет и две години се грижил за животните Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
- Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани. Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слона е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва. Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Пък и имай предвид и, че е символ на монархията - царя най-много него ще гледа.
- Ама шефе - смънкал Ефрат Хайванчев - той лъва е болен от три дни.
- Не ме интересува - ревнал Звереджиев - до утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов - да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата - гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол. Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си.
- Ами сега - царя идва, а лъв няма. "Ще го ям големия корморан" - помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял: И от болка пиян Се проклел за това, Че пред царя за срам станахме със лъва. Болиии... И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея - да препарира лъва - така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. И тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка. Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил - царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива - въобще държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала, и Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
- Мале изгорях - помислил си Ефрат - царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде. Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата. В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
- Спокойно Хайванчев, аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши?
0
Жена влиза разтревожена вкъщи и се обръща към мъжа си:
- Ужас, разбрах, че синът ни е чукал Пена от другият вход.
- И какво от това, когато бях на неговата възраст и аз я чуках.
1
58 руски мъдрости.
1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате
2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка; ако са и двете - това е на пиячка на аванта
3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя...
4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има.
5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи
6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка
7. Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата!
8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря...
9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно
10. Поради изчезването на мъжа са възбудени ... двама съседи
11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция)
12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".
13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.
14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко!
15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.
17. Хубаво нещо е "умрелият полицай" - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.
18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.
19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред.
20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били!
21. Да ви помогна ли или да не ви преча?
22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.
24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване.
25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си.
26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.
27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.
28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.
29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!
30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комър ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.
32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.
34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.
36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.
37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.
38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти.
39. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.
40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.
41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите.
42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.
43. Болният отиде на поправителен, но не стигна.
44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия!
45. Глупаците се женят, а умните се омъжват.
46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас...
48. Зелевият сок - утрешната напитка.
49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.
50. Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти. Ф. Раневская.
51. В живота на всеки мъж идва период, в който най-просто е да си купиш чистите чорапи.
52. За жените - има само миг между миналото и бъдещето. И този миг се нарича живот.
53. Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.
54. Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.
55. Пазете родината - почивайте в чужбина.
56. Тя пристигна в Сибир и му развали цялата каторга.
57. Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.
58. Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
3
Един бизнесмен на име Киро бил много богат, ама толкова богат, че Бил Гейтс бил просяк пред него, имал къщи по цял свят, също така притежавал акции от всяка компания от топ 20 по богатство в света. И след поредната си успешна сделка пийнал малко позабавлявал се със секретарката си и към 3:25 часа се качил се в лимузината си, която била дълга 8 метра и 58 см., и вътре имало дори джакузи и мини кинослон. Минавайки покай едно казино той наредил на шофьора си да спре и влязъл вътре. Към 5:43 сутринта той влетял в спалнята на жена си и започнал да я тръска с все сила:
- Миме, миме събуди се.
Жената се събудила и със още спящ глас попитала:
- Какво става бе Кирчо, остави ме да спя.
- Искам да ти кажа че имам една добра и една лоша новина коя искаш да чуеш първо?
Мимето се разтревожила, какво толкова може да е станало че Киро да я буди толкова рано, а и той лоши новини не носи, а сега имало и лоша.
- Първо лошата - казала вече поуплашената жена.
- Ами влязох в едно казино и проиграх всичко.
- Как всичко бе ти имаш толкова много, че не можеш го проигра и за цял месец.
- Всичко, Миме всичко, парите в банките, всички вили къщи и парцели, фирмата, акциите всичко, дори и това легло след два часа ще го вземат.
- Добре - казала жената с ужас от мисълта за живота който я чака - ами добрата новина, нали имаше и добра новина?
- Ами то като се заприказвах с крупието се оказа, че това казино било мойто!
3
Здравейте, уважаеми зрители! Започва финалът на световното първенство по пиене. Ето, петимата финалисти излизат на терена и публиката изригва в овации. Но какво виждат очите ми, уважаеми зрители! Българинът веднага започва да загрява с червено вино!
Първи излиза французинът. Той ще пие коняк с 50 грамови чашки!
1, 2, 3... 6 чаши, 7, 8... Не! Не! Край! Не успя да изпие 8 чаши и се повали на ринга мъртво пиян.
Камерите следят българина, който, продължава да загрява с червено вино.
Излиза англичанинът. Той ще пие джин със 75 грамови чаши.
1, 2, 3... 7... Браво! 8 чаши... 10 и... О-о-о! Не! Край... Мъртъв е! Лекарите го изнасят в несвяст.
Българинът продължава да загрява с червено вино.
Излиза американецът и ще пие уиски със 100 грамови чаши. Започва! 1, 2, 3... 5 чаши и край! И той е готов, а започна толкова добре, но... съдба. Наистина жалко! Успя да изпие едва половинка.
В това време българина спокойно си чака реда и загрява с червено вино.
Излиза на ринга руснакът. Той ще пие водка с 200 грамови водни чаши. Започва... 3... 10... 13... Боже, какво гърло! 15... 20... и край! И той е на земята, дори се налага да го изнесат на носилка.
Българинът продължава да загрява с червено вино, но ето че идва и неговия ред. Ще пие ракия с черпак! Стартът е даден... 5... 10... 15 черпака! О-о-о Господи! Дръжката на черпака започва да се изкривява! 20 черпака, 21... и ужас! Случи се най-лошото! Черпакът се счупи! Докато организаторите на турнира намерят нов черпак, ние ще изгледаме рекламите, а българинът продължава да загрява с червено вино...
3
Жена влиза в аптеката и иска да купи цианкалий.
- Ама за какво ви е?- пита аптекарят.
- Мъжът ми изневерява и искам да го отровя! - отвръща жената.
- Съжалявам - казва аптекарят - но не мога да направя това! Колкото и да ви е наранил съпругът ви, това което искате от мен е незаконно!
Без да каже нито дума, жената бърка в чантата си, вади от там снимката на любовницата на мъжа си и я подава на аптекаря.
С ужас той разпознава жена си. Отключва шкафа с отровите, подава шишенце на жената:
- Ама защо веднага не казахте, че имате рецепта!
2
С времето Азис станал много богат, ама толкова богат, че Бил Гейтс бил просяк пред него, имал къщи по цял свят, също така притежавал акции от всяка компания от топ 20 по богатство в света. И след поредната си успешна сделка пийнал малко позабавлявал се със секретарката си, и към 3.25 часа се качил се в лимузината си която била дълга 8 метра и 58 см., и вътре имало дори джакузи и мини кинослон. Минавайки покай едно казино той наредил на шофьора си да спре и влязъл вътре. Към 5.43 сутринта той влетял в спалнята на жена си и започнал да я тръска с все сила:
- Мишо, мишо събуди се.
Жената се събудила и със още спящ глас попитала:
- Какво става бе Азо, остави ме да спя.
- Искам да ти кажа че имам една добра и една лоша новина коя искаш да чуеш първо?
Мишо се разтревожила, какво толкова може да е станало, че Киро да я буди толкова рано, а и той лоши новини не носи, а сега имало и лоша.
- Първо лошата - казала вече поуплашената жена.
- Ами влязох в едно казино и проиграх всичко.
- Как всичко бе ти имаш толкова много че не можеш го проигра и за цял месец.
- Всичко, Миме всичко, парите в банките, всички вили къщи и парцели, фирмата, акциите всичко, дори и това легло след два часа ще го вземат.
- Добре - казала жената с ужас от мисълта за живота който я чака - ами добрата новина, нали имаше и добра новина?
- Ами то като се заприказвах с крупието се оказа че това казино било мойто!
4
Жена влиза разтревожена в къщи, и се обръща към мъжа си:
- Ужас, разбрах, че синът ни е чукал Пена от другият вход.
- И какво от това, когато бях на неговата възраст и аз я чуках.
1
Иванчо тръгнал да си търси работа в града, но го сварила тъмнината пред попските врати. Почукал и подията му отворила:
- Кажи чадо, закъде си се запътил?
- Тръгнал съм да си търся работа, но се стъмни и търся място при добри хора да ме приютят и един залък хляб да ми дадат.
- Влез синко - отворила широко портите попадията - ела ще те нагостя и меко легло ще ти постеля.
Сложила му на софрата чиния с кюфтета и комат хляб. Иванчо толкова бил прегладнял, че нищо не чувал, а когато видял попската щерка си рекъл: - леле каква пу*ка. Но в този момента попадията го попитала за името му и Иванчо по инерция изрекъл:
- Пу*ка...
- Ами, име като име - промълвила попадията.
Слисан в храната, нагъвайки с две ръце не отделял очи от щерката. Тя му сипал студен айран с думите как се казваш:
- Кюфте - отговорил нашият.
Вечерта всички легнали, а стаята на Иванчо била до тази на девойката. Не издържал и се промъкнал в стаята и. А тя това и чакала. Още докато го зърнала, вдигнала завивките откривайки голото си тяло, разтворила високо вдигнати бедра:
- Хайде бе Кюфте, още малко и щях сама да си посегна, виж колко съм мокра - прекарала пръсти по горещото си пиче.
Иван го извадил в движение, скочил отгоре и жадно проникнал в нея.
Изпаднала в екстаз, взела да пъшка и вика името му:
- Ох Кюфте, Кюфте, оооо...
От стонове те и се събудили попа и попадията:
- Стани ма попадийо, върви и виж какво й става на щерката - сръчкал жена си дядо поп. - нали й казах да не яде толкова кюфтета, че ще и стане тежко - взела газената лампа попадията и се запътила към стаята на дъщеря си.
Изпадна в ужас като видяла гостенина как навирил баджаците и яко блъскал щерка й, която горката се виела и стенела...
- Тичай дядо попе, ела да видиш какво става - развикала се попадията
- Какво ма жено - надигнал съненати си глава попа.
- Ела да видиш, Пу*ката е между краката на нашата щерка
- Ами, къде искаш да бъде ма проста жено, на челото и ли, разбира се, че между краката й ще бъде - завил се презглава попа и продължил да си хърка
5
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА МЪЖЕТЕ:
1. Мъжете обичат да готвят шашлици на дървени въглища. Всяко нещо, дори приготвянето на храна, става интересно за Мъжете, стига да е свързано с някаква опасност!
2. Мъжете с обица на ухото са по-подготвени за встъпване в брак! Първо – те вече са изпитвали болка и второ – знаят какво е да купуваш украшения!
3. Да се омъжиш за разведен мъж е оправдано от екологична гледна точка. Известно е, че на нашата планета мъжете са по-малко от жените и е доказано, че всеки ресурс, който не достига, трябва да се използва повторно!
4. Мъжете са необичайно самоуверени хора. Срещат се екземпляри, които - докато гледат мач по телевизията - смятат, че ако се концентрират достатъчно силно – могат да помогнат на любимия си отбор. Ако техният отбор има проблеми, те дават съвети на играчите направо през телевизора, а ако проблемите са по-сериозни (“Падаме с 3:0”)– са на път да вземат телефона и да се свържат директно с треньора (“Смени го тоя Топузаков, бе – не виждаш ли, че е дърво!”).
5. Мъжете обичат телефоните с повече копчета. Това им помага да се чувстват важни.
6. Мъжете обичат сутрин първи да прочитат вестника. Само мисълта, че той не е най-първият, действа пагубно на психиката на Мъжа!
7. Всички мъже изпадат в ужас при вида на машинка за подвиване на мигли. Ето защо много жени крият въпросните машинки под възглавницата – вместо пистолет.
8. Всички мъже ненавиждат израза: “Трябва да си поговорим за нашите отношения!”. Тези 7 думи могат да хвърлят в ужас дори самият генерал Шварцкопф.
9. Мъжете са чувствителни по един много странен начин. Ако те са разпалили камината, а последният дънер не е догорял – те могат да приемат това като много тежка лична обида.
10. Статистиката сочи, че средната температура на мъжете е по-висока от тази на жените. Жени, ако през зимата вкъщи ви е студено – препоръчвам ви да взимате в леглото и мъж! Мъжете са един вид персонални “калорифери”, които леко похъркват.
11. Жените се отнасят към облеклото значително по-сериозно, отколкото мъжете. Не съм виждал мъж, който, пристигайки на официална вечеря, да произнесе отчаяното: “О, Господи! Как се излагам! По-добре да си тръгвам! Виждам още един мъж, който е облечен със същия черен смокинг!”
12. Повечето мъже ненавиждат да пазаруват. Точно по тази причина щандовете с мъжко облекло обикновено са на първия етаж – на две крачки от входа!
13. Ако мъжът ви е сготвил обяд и в салатата има повече от три съставки – считайте, че той има сериозни намерения!
14. Ако излизате с някой мъж и мислите, че той е по-подходящ от другите, защото:
а) е станал по-улегнал,
б) започнал е нова работа,
в) вече посещава психоаналитик -
пригответе се за неприятна изненада. Работата е там, че теорията за гъсеницата, която се превръща в пеперуда, е в сила само за гъсениците и пеперудите.
15. Когато четирима или повече мъже се съберат на едно място, те си говорят за спорт. Когато четири или повече жени се съберат на едно място – те си говорят за мъже!
16. Повечето жени са интрувертни:
- Дали наистина съм влюбена?
- Удовлетворена ли съм емоционално и творчески?
Повечето мъже са екстравертни:
- Ще бият ли нашите довечера?
- Оправи ли ми колата?
17. Ако един мъж каже “Ще ти звънна!” и не ви звънне – това не означава, че е забравил да го направи, че е загубил вашия номер или че е умрял! Това означава, че той не иска да ви звънне!
18. Мъжът не обича да губи. Веднъж жена ми ме би на табла. После, когато ме попита: “Ще правим ли с*кс?”, аз отговорих – “Може, но не един с друг!”
19. Да се освободиш от някой мъж, без да накърниш неговата мъжественост, изобщо не е лесно! Изразите “Обирай си крушите!” и “Не искам да ти виждам очите!” могат да звучат и като покана. Ако наистина искате да се избавите от някой мъж, изберете си някоя от следните фрази: “Обичам те!”, “Искаш ли да се оженим?” или “Искам да имам дете от теб!”. След тези думи, мъжете винаги изчезват яко дим. Ама много яко!
20. Мъжете са толкова самоуверени, защото в детството си са се идентифицирали със супер-героите (Супермен, Спайдър мен, тоя-оня). По начало жените имат ниска самооценка, защото в детството си са се идентифицирали с куклата Барби.
21. Менопаузата при мъжете е значително по-забавна от менопаузата при жените. Когато жените са в менопауза – те дебелеят и често се потят. Когато мъжете са в менопауза – те свалят млади гаджета и карат мотори!
22. Мъжът забравя всичко, докато Жената нищо не забравя! Ето защо при предаването на футболни срещи – винаги показват повторения!
23. Повярвайте на горенаписаното, защото авторът е Мъж. Ако беше жена, все за нещо нямаше да е права!
0
Белградски графити!!!
Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.
Яжте повече фасул!
На Съюзната република й е необходим газ!
Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.
Върхът на интелигентността е да преписваш на тест за интелигентност.
КИРИЛИЦА ИЗ НОТ ДЕД!
Белоградчанки, не ни изневерявайте с гърци.
Ваши араби
Кастрирам по домовете.
Блондинка с метална протеза
По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.
Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава,
след като малко по-долу има по-подходящо място за това.
Да удариш жена не е джентълменско.
Да я изчукаш - това е вече друго нещо.
Когато смъртта ти позвъни на вратата, ти се направи на луд и вдигни телефона.
Ценя жени, които понасят удари под кръста.
Толкова много неща имах да ти казвам.
Жалко, че си глуха.
Когато съм на кеф, чукам жената.
Когато съм ядосан - майка й.
Имате прекрасни крака...
Да се поразходим малко?
Не мога да кажа "не" на жена, която казва "да".
Проклета мъгла!
Не се вижда дори пръст в окото.
Мразя женените мъже.
Могат да чукат всеки ден, а не искат.
На днешно време трябва да си перко, за да не изперкаш.
Най-съкрушителното нещо в живота е майка ви да пръдне на родителска среща.
Толкова е грозен, че позира за плакат в подкрепа на абортите.
Не ми пречи, че сънувам на английски, но ме нервират немските титри.
Купих си нощно шкафче, но не зная къде да го държа през деня.
Трите най - хубави неща на света са:
питие преди и цигара след!
Хладилникът е по - добър от мъжа.
Колкото и вино да сложиш в него, няма да запее чалга.
Не серете по ливадите.
После някой трябва да пуши тази трева.
Любов е онова, което баща ми изпитва към чевермето.
Бих искал да те позная с вързани очи между хиляди.
Какво пипане ще падне!
Бийте децата си, когато забележите, че започват да приличат на вас.
Любовникът ми избяга с най-добрата ми приятелка.
Ще полудея без нея.
По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.
Тази година няма Великден - намериха тялото.
Да бъдеш или не - излишното да се зачеркне!
Работата е удоволствие. Но сега не е време за удоволствия.
Не обичам бързата храна, трудно се хваща.
Повтарял съм класа. Класната - много пъти.
Псувня на един дилър: Дреме ми на курса!
Ако жена ви побеждава на тенис - сменете спорта.
Но ако жена ви побеждава на бокс - сменете жената.
Който учи - ще сполучи, който яде - ще сере.
По-добре врабче в ръката, отколкото Франкфурт на Майната му
Боже, спаси ни от чума, глад и чалга!
Господ да ти е на бърза помощ!
Вълчо, сгрешил си първите букви. Трябваше да ме изядеш, а не...
Бременната Червена шапчица
Паднах през прозореца, докато гладех пердето.
IQ 40
Обичам, когато ме пълнят с месо.
Сарма
Фирмата ми работи на ръба.
Мияч на прозорци
Момичетата никога не забравят, когато младежите не се възползват от случая.
Леонардо, ако знаеха, какъв ти беше, щяха да разберат защо се усмихвам.
Мона Лиза
Истина е, лъжеха ни!
А започна с опипване на пулса...
Ако ми дадеш 100 марки назаем, ще ти бъда длъжен цял живот.
Винаги ме е гледала като Бог, а след първата брачна нощ започна и да се кръсти.
Колумбе, да ти е*а любопитството!
Направи нещо за отечеството - емигрирай!
Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия.
Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.
Всичко е в пълен хаос, само престъпността е организирана.
Отивам до Берлин да пиша графити - а те срутили стената.
Моля ви да не рисувате голи жени по стените.
Целият се изпонатроших.
Няма да те забравя никога. Само си върви!
Луд съм по жените!
Иначе не съм луд.
Мъжете най - лесно се очароват от пълен сутиен и празна глава.
Трябва, не трябва - къпя се веднъж месечно.
1
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
3
Жена влиза разтревожена в къщи и се обръща към мъжа си:
- Ужас, разбрах, че синът ни е чукал Пена от другият вход.
- И какво от това, когато бях на неговата възраст и аз я чуках.
2