Вицове за Зайо Байо
В тази категория има 473 вица, разпределени в 32 под-страници.
Два мечока се заврели в една дупка да спят зимен сън ама нещо не ги хваща съня и единия казал:
- Гоше, така и така не можем да спим, дай да се оправим.
Другия се навил, оправили се, обаче ги видял Зайо. Първия мечок се стреснал:
- Гоше, дай да го хванем тоя, щото квото е дрънкало, цялата гора ще разбере.
Хукнали да го гонят през цялата гора и накрая Зайо се хвърлил в някаква река. Първия мечок тръгнал да бърка във водата обаче хванал някаква риба. Извадил рибока, изгледал го, а рибока:
- Пусни ме, бе педе*аст!
В гората е въведено военно положение. Всички минават пред донаборна комисия(шеф е лисицата).
Заекът се чуди как да изклинчи. Започват да го преглеждат - всичко му е наред.
- Зайо виждаш ли?
- Неее!
- Какво ти е?
- Ами не виждам!
Лисицата помолила членовете на комисията да напуснат залата и се съблякла гола:
- Сега виждаш ли?
- Ннне.
Приближила се до него, открехнала му гащите и се охилила. Виждаш, виждаааааш!
Заекът се измъкнал с наведена глава. Отвън чака ред Вълкът:
- Зайо, кво питат?
- Мани, мани. Ако не ми беше станал - нямаше да ходя войник.
- Бреее, ми кво да правя сега?
- Отрежи си го!
Вълкът си го реже, стиска се с 2 ръце от долу и влиза при Лисицата, която е още гола:
- Оооо Вълчо, здрасти! Ако ми теглиш сега една пишка - няма да ходиш войник!
Зайо Байо влязъл с гръм и трясък в едно заведение.
На първата маса стоял лалугера. Дългоухият го изгледал лошо и попитал:
- Ти - тарикат ли си, бе?
Животинчето отговорило уплашено:
- А, не, не!
Другият се троснал:
- Като не си - дай сто лева!
На втората маса стояла катеричката. Любителят на моркови се троснал:
- Ти - тарикатка ли си, ма?
Рунтавелката се шашнала:
- А, не, не!
Заекът треснал с лапа:
- Като не си - дай сто лева!
И така, рекетьорът обиколил цялото заведение. На последната маса, обаче - седял вълкът. Дългоухият му задал дежурния въпрос:
- Ти - тарикат ли си, бе?
Хищникът се изправил тежко и се озъбил зловещо:
- Да, тарикат съм! Що?! Някакъв проблем ли има?
Заекът се поколебал:
- Един момент да попитам!
А после се обърнал към външната врата и извикал:
- А, бе, Лъвчо... А на тарикатите - по двеста лева ли да им вземам?
В гората се разчуло, че ще се отваря нов магазин с ниски цени.
Рано-рано отпред се образувала огромна опашка.
Най-отпред били най-големите тежкари - баба Меца, Кумчо Вълчо и Кума Лиса.
По едно време време заекът започнал да разбутва опашката и да вика:
- Може ли да мина отпред?
Когато стигнал до лисицата, тя го пернала с опашката и го бутнала назад.
Дългоухият отново взел да си пробива път. Когато стигнал до вълка, оня му праснал една тупаница и го запратил далече настрани.
Любителят на моркови за трети път се запровирал из навалицата. Когато стигнал до мечката, тя го хванала за ушите и го хвърлила в едни бодливи храсти. Зайо Байо излязъл оттам, почистил се от тръните и въздъхнал:
- Е, то се е видяло, че днес няма да отварям магазина!
В гората отворили нова сладкарница. Още първия ден влязъл Зайо Байо и попитал:
- Имате ли торта от моркови?
Продавачката отговорила:
- За съжаление - не! Обаче имаме еклери, толумбички, реване...
Дългоухият махнал с досада и си тръгнал.
На втория ден, Зайо Байо отново се появил:
- Имате ли торта от моркови?
Продавачката отговорила:
- За съжаление - не! Обаче имаме донъти, мъфини, кейк...
Дългоухият махнал с досада и си тръгнал.
Служителката се обърнала към управителя:
- А, бе, шефе... Дай да приготвяме и торта от моркови. Щото - ще изпуснем редовен клиент!
Оня се съгласил.
На другия ден Зайо Байо цъфнал пак:
- Имате ли торта от моркови?
Продавачката се усмихнала широко:
- Имаме, как да нямаме! Направили сме една на цели пет етажа!
Дългоухият сбърчил гнусливо нос:
- А, имате ли... Исках само да попитам - на вкус е много гадна, нали?
Зайо Байо станал спасител на плажа. По някое време около него се завъртяла една красива зайкиня. И нашият герой решил да я впечатли.
Извикал със страшен глас:
- Ей, слоне! Я излез от водата и ела тук!
Оня попитал:
- Ама - защо, бе, приятел?
Дългоухият се троснал:
- Не се обяснявай, бе, момченце!
Идвай, като ти казвам!
Добродушният великан излязъл на плажа.
Спасителят го огледал презрително и махнал с лапа:
- Добре, айде изчезвай!
Слонът се учудил:
- Какво става, бе, брат?! Защо само ме разкарваш напред-назад?
Заекът обяснил:
- А, бе, някой ми е откраднал банския. Та си помислих, че може да си ти!
Лъвът събрал животните и им казал:
- Змията е извършила една дребна кражба. Понеже съм демократичен, няма да решавам сам, а ще се допитам до вашето мнение. Какво наказание предлагате да и наложа?
Зайо Байо се обадил:
- Отрежи и главата! Отрежи и главата!
Лъвът се замислил:
- Е, сега... Това ми се вижда прекалено строго! Хайде да и отрежем част от опашката. Съгласни ли сте?
Всички отговорили в хор:
- ДААА!!!
Царят на животните кимнал:
- Добре тогава! А каква част от опашката да и отрежа?
Зайо Байо се обадил пак:
- До главата! До главата!
Зайо влиза в горската кръчма, отива до тезгяха, удря с лапа по него и виква:
- Бабо Мецо, ДАЙ ЕДНА РАКИЯ!
На Меца не и станало приятно, но му дала. На следващия ден пак.
- Бабо Мецо, дай една ракия!-и пак ударил по тезгяха.
На третия ден, като ударил по тезгяха и поискал ракия, Баба Меца му рекла:
- Слушай, Зайо! Давам ти ракията, ама ако още веднъж ми удариш тезгяха ще ти забода лапичката с ПИРОН!
На следващия ден влиза Зайо и пита:
- Бабо Мецо, имаш ли пирони?
- Нямам, Зайо.
- Тогава ДАЙ ЕДНА РАКИЯ! - и ударил по тезгяха...
Върви си заекът из гората и вижда-лъвът попаднал в капан. Домъкнал един лост и го освободил. Лъвът, благодарен, му казва:
- Зайо, ела утре на горското събрание, ще ти дам преференции.
На другия ден лъвът пред всички животни казва:
- Вчера заекът ми спаси живота, затова от днес нататък, каквото поиска да му се дава!
Върви заекът през гората, а насреща му лиса:
- Лисо, хайде в храстите, свирка да ми правиш!
Какво да прави лисицата-лъвът така е наредил-влизат в храстите.
Продължава заекът, а насреща му вълкът:
- Вълчо, ай в храстите, свирка да правиш!
Вълкът и той няма какво да прави-лъвът е заповядал.
Върви заекът нататък, среща глигана:
- Глиган, ай в храстите, свирка!
Влизат, там удари, стонове, мляскане...
Изскача заекът, бърше си устата и крещи:
- Абе, ей, глиган, ти що не идваш на събранията на лъва?
Преди вълкът и заекът били приятели. Понякога даже заедно ходели на кръчма и всеки път вълкът вадел я някоя смачкана петолевка, я дребни монети, а заекът мятал небрежно на бармана двадесетачка.
- Откъде ги взимаш тия пари? - Попитал веднъж вълкът. - На мен вълчицата най-много левче или два да ми даде и това е.
- Добре де, а ти как я молиш?
- Ъ, как, как?! Изръмжа и строго, навра я в ъгъла на стаята и, ако не успее да се шмугне и да избяга, ще даде някой лев.
- Не така! Опитай без ръмжене - нежничко! Погали я по гърба, целуни я по ушенцето и кротичко и поискай!
Прибрал се вълкът и заварил вълчицата да мие чиниите. Приближил се тихо отзад и я погалил по гърба. Тя зарязала миенето на секундата, извила се сладострастно назад и промъркала:
- Е, стига де, Зайо! Нали днес вече ти дадох двадесет лева?!
Стои си Заекът на едно пънче и пише нещо. Минава покрай него Лисицата и го пита:
- Какво пишеш, Зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа!
След известно време Заекът пак седи и пише нещо. Минава Вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа!
Следваща картина: Заекът пише, идва Мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа!
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости, а в средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: Важна е не темата на дисертацията, а кой е научният ти ръководител.
Заекът влязъл в едно заведение с гаден поглед и войнствена походка.
На първата маса седял лалугера. Дългоухият го попитал:
- Ти - тарикат ли си, бе?
Оня отговорил уплашено:
- А, не, не!
Дългоухият се троснал:
- Тогава - дай сто лева!
На втората маса седяла катеричката. Заекът я попитал:
- Ти, тарикатка ли си, ма?
Рунтавелката се шашнала:
- А, не съм!
Любителят на моркови отсъдил:
- Тогава - дай сто лева!
И така, рекетьорът обходил цялото заведение. Но ето, че на последната маса седял вълкът.
Дългоухият го попитал:
- Ти, тарикат ли си, бе?
Оня се надигнал тежко от мястото си и се озъбил зловещо:
- Да, тарикат съм! Що? Някакъв проблем ли имаш?
Зайо Байо се замислил:
- А, бе, я чакай малко!
После се провикнал към външната врата:
- А, бе, Лъвчо! А на тарикатите - по двеста лева ли да им взимам?
Зайо Байо тичал из гората като луд. Срещнали го еленът и дивият козел и го попитали:
- Къде си се разбързал, така, бе, брат?
Оня им отговорил:
- Пичове, бягайте и вие! Мечокът е разбрал, че жена му си има любовник. Някакъв супернадарен - с три т*шака! И се е заканил, че като го хване - ще му ги откъсне и трите!
Еленът се учудил:
- Е, нас това какво ни засяга, бе, приятел? Нали всички ние имаме по два т*шака?
Заекът обяснил:
- Да, де, ама мечокът първо ги къса! Пък - чак тогава ги брои!
Боата станала прости*утка. По някое време вратата на бардака се отворила и влязъл Зайо Байо. Змията си помислила: "Аааа, от фирмата за кетъринг ми доставят обяда!"
Отворила си широко устата и налапала дългоухия изцяло. Малко преди да го глътне, боата се сепнала:
"Ей, да не стане някое недоразумение? Ами, ако случайно е клиент? Я първо да изясним нещата, пък тогава ще кльопам!"
И изплюла гризача на пода!
Зайо Байо я погледнал възхитено и възкликнал:
- Брей! Досега не са ми правили такава яка свирка!
Кумчо Вълчо казал на Зайо Байо:
- Утре ще се явявам пред наборна комисия! А хич не ми се ходи в казармата! Знаеш ли как може да се измъкна?
Дългоухият го посъветвал:
- Извади си всичките зъби! Така няма да могат да те хранят и ще те освободят от военна служба!
На другия ден, двамата се видели пред сградата на комисията. Вълкът си отворил устата. Вътре нямало нито един зъб! Той продължил към събеседника си:
- Послушах твоя съвет! Извадих си всичките зъби! След малко ще влизам вътре! Пожелай ми успех!
Заекът кимнал:
- Разбира се! И между другото - извинявай! Забравих, че си дюстабанлия!