Вицове » Университети

Вицове за университети

В тази категория има 414 вица, разпределени в 28 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 6691

- Здравейте, обаждаме се от детската градина. Детето Ви е одобрено!!!
- Благодаря... но синът ми вчера влезе в университета...

Добавен преди 6 години 12 Преглед

След стрелбата в квартал Стрелбище се очаква още:
1. Студ и лед в квартал Хладилника...
2. Винпром в квартал Лозенец...
3. Завод за захар в Захарна фабрика...
4. Нов университет във Факултета...
5. В Белите брези да се изрежат всички останали дървесни видове...
6. В Сухата река каналът да пресъхне...
7. Всички пенсионери да се изнесат от Младост...

Добавен преди 6 години 19 Преглед

На пазара.
- По колко са краставиците?
- 4,50.
- Ееееегати краставиците, наври си ги отзад!
- Не мога. Там вече са доматите по 6,90 и дипломата от университета!

Добавен преди 6 години 17 Преглед

Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! - усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
- Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти 'що не си е*еш майката!? - гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!

Добавен преди 6 години 14 Преглед

Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове - „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал:
- Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд - сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал - почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие - „Църцорене на вода от пробита тенджера.“
- Мога ли да го сменя? - попитал българина.
- Може, разбира се, но да не се отклонява от темата. - отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие:
- „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него - защитавал Джордж - /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
- Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
- И какво е заглавието, колега? - заинтересувал се първият.
- „Духовната потребност на духовенството от духова музика.“ - с гордост отговорил колегата.
- Не, бе, кажи работното заглавие.
- Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.

Добавен преди 6 години 11 Преглед

Разговор между деца:
- Важното е, че ни вкараха в детската градина!
- Да, чувам нататък било лесно. Особено влизането в университета.

Добавен преди 6 години 15 Преглед

Събужда се студент след тежка вечер, а в главата му една мисъл:
- Мамка му! Днес е изпитът!
Някак се добира до университета, влиза в аудиторията, тегли билет, сяда на катедрата... Поглежда и разбира, че нищо не знае по никой въпрос... Пита от ляво, пита от дясно. Попреписва отпред, попреписва отзад... в края на изпита предава листа...
Професорът попреглежда написаното:
- Мдааа... тройка устройва ли те?
- Напълно!
- Давай книжката... много неща бях видял в тоя живот до сега, ама второкурсник да вземе изпит за трети курс - никога!

Добавен преди 6 години 21 Преглед

Професор казва на студентите си:
- Освен че създава компютърни специалисти, нашият университет прави и нещо още по-важно - спасява човешки живот!
- Как така? - питат бъдещите програмисти.
- Ами ако не беше той, вие можеше да се запишете в Медицинския.

Добавен преди 6 години 10 Преглед

Девойка се явява на изпит в университета. Паднали и се трудни въпроси, които, естествено, не знаела. Професорът ѝ казва:
- Ще трябва да Ви скъсам. Е, разбира се, ако се срещнем довечера, може и да Ви пусна...
- Добре, професоре, но съм длъжна да Ви предупредя, че съм болна от една болест, която се казва "кръг и половина".
Професорът не бил чувал за такава болест. Срещнал се вечерта със студентката и преспал с нея. На другият ден професорът върви из университета и среща познат математик.
- Колега, не знаеш ли случайно що за болест е това "кръг и половина"?
- Разбира се, че знам. Един кръг е две пи ер /2πR/, а кръг и половина е три пи ер /3πR/.

Добавен преди 6 години 8 Преглед

Момче и момиче - студенти учили заедно в квартирата на момичето, обаче станало късно и момчето попитало, дали може да пренощува при нея. Тя се съгласила, но имала условие, понеже леглото било само едно, тя вързала един конец и така разделила леглото, като всеки трябвало да си нощува в неговата половина. Наспали се те хубаво и на сутринта тръгнали към университета на лекции. Обаче момчето забелязало, че момичето било постоянно нацупено и в лошо настроение. Той се зачудил как да я развесели и по едно време видял много хубави цветя в един двор и и казал:
- Изчакай малко, ей сега ще прескоча оградата и ще ти набера страхотен букет цветя!
А момичето:
- А бе, ти снощи един конец не можа да прескочиш, та сега чак цяла ограда!?

Добавен преди 6 години 6 Преглед

- Адът екзотермичен или ендотермичен е?
- Следният текст е всъщност въпрос, даден на изпит по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален", че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние:
Допълнителен въпрос:
- Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
- Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма. По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада. При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по-бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи? Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира… оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, Боже!"

Добавен преди 6 години 23 Преглед

Онзи ден лайкнах някакво изказване на ректора на Техническия университет и след малко ми изпратиха по мейла диплома за висше образование... Сега чета едно изказване на бат' Бойко и не смея да го лайкна, че току-виж ме направил я министър, я депутат...

Добавен преди 6 години 15 Преглед

В университета съучениците ми чукаха всичко, което мърдаше, но аз не разбирах защо трябва да си поставям такива строги ограничения...

Добавен преди 6 години 16 Преглед

Един пресметнал, че ако държавата му беше дала на ръка всичките пари, които е похарчила за образованието му в училище, в университета и за защита на докторат, би могъл да си живее царски до края на живота си - съвсем неграмотен!

Добавен преди 6 години 13 Преглед

На пазара.
- По колко са краставиците?
- 4,50.
- Наври си ги в г*за!
- Не мога. Там вече са доматите по 6,90 и дипломата от университета!

Добавен преди 6 години 22 Преглед
Вижте още...