Вицове за университети
В тази категория има 414 вица, разпределени в 28 под-страници.
- Здравейте, обаждаме се от детската градина. Детето Ви е одобрено!!!
- Благодаря... но синът ми вчера влезе в университета...
След стрелбата в квартал Стрелбище се очаква още:
1. Студ и лед в квартал Хладилника...
2. Винпром в квартал Лозенец...
3. Завод за захар в Захарна фабрика...
4. Нов университет във Факултета...
5. В Белите брези да се изрежат всички останали дървесни видове...
6. В Сухата река каналът да пресъхне...
7. Всички пенсионери да се изнесат от Младост...
На пазара.
- По колко са краставиците?
- 4,50.
- Ееееегати краставиците, наври си ги отзад!
- Не мога. Там вече са доматите по 6,90 и дипломата от университета!
Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! - усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
- Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти 'що не си е*еш майката!? - гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!
Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове - „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал:
- Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд - сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал - почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие - „Църцорене на вода от пробита тенджера.“
- Мога ли да го сменя? - попитал българина.
- Може, разбира се, но да не се отклонява от темата. - отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие:
- „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него - защитавал Джордж - /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
- Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
- И какво е заглавието, колега? - заинтересувал се първият.
- „Духовната потребност на духовенството от духова музика.“ - с гордост отговорил колегата.
- Не, бе, кажи работното заглавие.
- Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.
Разговор между деца:
- Важното е, че ни вкараха в детската градина!
- Да, чувам нататък било лесно. Особено влизането в университета.
Събужда се студент след тежка вечер, а в главата му една мисъл:
- Мамка му! Днес е изпитът!
Някак се добира до университета, влиза в аудиторията, тегли билет, сяда на катедрата... Поглежда и разбира, че нищо не знае по никой въпрос... Пита от ляво, пита от дясно. Попреписва отпред, попреписва отзад... в края на изпита предава листа...
Професорът попреглежда написаното:
- Мдааа... тройка устройва ли те?
- Напълно!
- Давай книжката... много неща бях видял в тоя живот до сега, ама второкурсник да вземе изпит за трети курс - никога!
Професор казва на студентите си:
- Освен че създава компютърни специалисти, нашият университет прави и нещо още по-важно - спасява човешки живот!
- Как така? - питат бъдещите програмисти.
- Ами ако не беше той, вие можеше да се запишете в Медицинския.
Девойка се явява на изпит в университета. Паднали и се трудни въпроси, които, естествено, не знаела. Професорът ѝ казва:
- Ще трябва да Ви скъсам. Е, разбира се, ако се срещнем довечера, може и да Ви пусна...
- Добре, професоре, но съм длъжна да Ви предупредя, че съм болна от една болест, която се казва "кръг и половина".
Професорът не бил чувал за такава болест. Срещнал се вечерта със студентката и преспал с нея. На другият ден професорът върви из университета и среща познат математик.
- Колега, не знаеш ли случайно що за болест е това "кръг и половина"?
- Разбира се, че знам. Един кръг е две пи ер /2πR/, а кръг и половина е три пи ер /3πR/.
Момче и момиче - студенти учили заедно в квартирата на момичето, обаче станало късно и момчето попитало, дали може да пренощува при нея. Тя се съгласила, но имала условие, понеже леглото било само едно, тя вързала един конец и така разделила леглото, като всеки трябвало да си нощува в неговата половина. Наспали се те хубаво и на сутринта тръгнали към университета на лекции. Обаче момчето забелязало, че момичето било постоянно нацупено и в лошо настроение. Той се зачудил как да я развесели и по едно време видял много хубави цветя в един двор и и казал:
- Изчакай малко, ей сега ще прескоча оградата и ще ти набера страхотен букет цветя!
А момичето:
- А бе, ти снощи един конец не можа да прескочиш, та сега чак цяла ограда!?
- Адът екзотермичен или ендотермичен е?
- Следният текст е всъщност въпрос, даден на изпит по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален", че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние:
Допълнителен въпрос:
- Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
- Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма. По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада. При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по-бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи? Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира… оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, Боже!"
Онзи ден лайкнах някакво изказване на ректора на Техническия университет и след малко ми изпратиха по мейла диплома за висше образование... Сега чета едно изказване на бат' Бойко и не смея да го лайкна, че току-виж ме направил я министър, я депутат...
В университета съучениците ми чукаха всичко, което мърдаше, но аз не разбирах защо трябва да си поставям такива строги ограничения...
Един пресметнал, че ако държавата му беше дала на ръка всичките пари, които е похарчила за образованието му в училище, в университета и за защита на докторат, би могъл да си живее царски до края на живота си - съвсем неграмотен!
На пазара.
- По колко са краставиците?
- 4,50.
- Наври си ги в г*за!
- Не мога. Там вече са доматите по 6,90 и дипломата от университета!