Вицове » ТКЗС

Вицове за ТКЗС-то

Трудовото кооперативно земеделско стопанство... спомени, вицове, бисери и лафове за тази земеделска кооперация от миналото.
В тази категория има 63 вица, разпределени в 5 под-страници.

Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 4389

Дълбокия СОЦ... двама крадат картофи от склада на ТКЗС-то. Единият пита:
- И к'во ше пра'иш после с тия картофи?
- Ш'ги занеса на жената. Тя па ш'са зарадва, ш'ми сготви, ш'ми сипе една ракия, после ш'има яко *** в леглото. Ми ти?
- Бе я мислих да ги продам, ма май ш'ги нося и аз на жена ти!

Добавен преди 3 дни 22 Преглед

Стар професор умира. До леглото му стои само съседа, с който са си пили ракията от 40 години.
Професорът си повдига главата, сочи надясно и казва с тих глас:
- Ей на тази стена в библиотеката са всички мои книги.
След малко пак повдига главата, сочи наляво и казва:
- Ей на тази стена в библиотеката са книгите на всички мои ученици!
Съседът го пита:
- За какво ми казваш за тези книги, професоре?
- Защото преди 70 години едва навих една асистентка на бригадата в ТКЗС-то да дойде с мен в сеното, ама то беше меко и задника и пропадаше в сламата и нищо не стана. Ех, да и бях подложил всички тези книги под задника тогава!!!

Добавен преди 6 месеца 10 Преглед

В едно ТКЗС имало събрание. Партийният секретар започнал:
- На тракториста Спиро се присъжда награда - чифт гумени ботуши!
Всички завикали радостно:
- Бравооо!
Червеният велможа продължил:
- На комбайнерката Цеца се присъжда награда - чифт гумени цървули!
Всички завикали радостно:
- Бравооо!
Партийният секретар завършил:
- А на председателя на ТКЗС-то - другаря Иванов се присъжда награда от хиляда лева!
Всички завикали злорадо:
- Нека ходи бос! Нека ходи бос!

Добавен преди 8 месеца 21 Преглед

Дядо Гошо от село Мало Конаре, Пловдивско, станал ударник по млеконадой на ТКЗС-то и получил награда - екскурзия до Токио. Цяло село тръгнало да го изпраща. Отишъл той на автогарата в Мало Конаре:
- Един билет за Токио.
- Не може дядо Гошо от тук. Ще идеш в Пловдив и от там ще се оправяш.
Отишъл бай Георги в Пловдив на Централна гара:
- Един билет за Токио.
- А, не може от тука, дядо, ще идеш в София и от там.
Отишъл на централна гара в София, но оттам го пратили на летището.
- Един билет за Токио.- пак помоли бай Иван.
- Не може, дядо, от тука ще летиш за Москва и от там, че директно не става.
От Москва го пратили в Санкт Петербург, от Санкт Петербург - на Чукотка, от Чукотка - на Камчатка и от там най-накрая кацнал в Токио. Стоял една седмица, разгледал всичко, харесало му, но дошло време да се връща. Отишъл на летището в Токио и:
- Един билет за Конарето!
А любезната японка на гишето го попитала:
- Мало, Голямо, Ръжево или Куртово???

Добавен преди 10 месеца 32 Преглед

В епохата на ранния социализъм, в едно ТКЗС получили повеля от Партията: да се дадат идеи за рационализиране труда на кооператорите и да се преизпълни плана за Петилетката.
Седят председателят и бригадира и се чудят каква идея да дадат. По едно време гледат пред тях бай Иван коси сено с полска коса.
- А, рекъл председателя - виж го, замахва наляво и коси, но като връща косата - не коси. Дай да му вържем още една коса - и като връща надясно - пак да коси.
Речено-сторено. Изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте давайте идеи в същия дух!". Мислят пак двамата каква нова идея да дадат.
- Гледай казал бригадира, бай Иван хубаво коси с двете коси, ама сеното остава. Да вземем да му вържем едно гребло-търмък на задника, че като окоси сеното и да го събира след себе си.
Речено-сторено. Отново изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте, дайте още една идея и ще преизпълним плана за Петилетката."
- Бре-затюхкали се и двамата- какво още да измислим? По едно време се сетили:
- Виж сега, бай Иван събира сеното, ама само в едната посока. Ще му вържем още един търмък отзад, че да го събира и пласти и в двете посоки. Доволни изпълнили и този път поръчението.
След месец от Партията изпратили наградите. "За постигнатите резултати след направените рационализации по 100 лева парична награда за председателят и бригадира и за бай Иван предметна награда - ветроопорен фенер, който да му връчите тържествено пред колектива."
На другия ден всички от ТКЗС - то събрани и председателя и бригадира носят наградата. Бай Иван с каскет, потен, с две коси и два търмъка като ги видял хукнал през глава да бяга. Половин час го гонили, докато го стигнат.
- Къде хукна бе човек, ние тука тържествено ще те награждаваме, Партията ти подарява фенер - ти бягаш?
- Устъй са ва - казал бай Иван - аз кат ва видяу отдалек с тоз финер, помислиу, че ше ми го окачите на дедовия - да ви рабтя и нощно време.

Добавен преди 1 година 20 Преглед

Лозарска бригада в ТКЗС. Отива бригадира при звеноводката герой на труда.
- Лельо Пено, утре ще идват журналисти от София, трябва да им дадеш интервю.
- Кво е туй е интервю, бе Гошо?
- Не знам, за всеки случай се подмий отдолу.

Добавен преди 1 година 38 Преглед

Отишли овцете при председателя на ТКЗС-то.
- Другарю председател, дайте ни документ, че сме едър рогат добитък!
- И откога това? Вие съвсем сте се побъркали!
- Не даваш, а?! Тогава ще обявим гладна стачка. Ще опършавеем и нито вълна, нито мляко, нито месо ще видиш.
- Добре, добре! Ей ви документ!
След седмица в канцеларията влиза текезесарският бик-осеменител и размахва лист под носа на председателя:
- Ти ли разписа това?
- Изнудиха ме.
- Сега отивай сам да се оправяш с тях!
Мен ме болят коленете!

Добавен преди 1 година 12 Преглед

Копае Пена в градината на ТКЗС-то, сам-сама. Минава Гунчо, селският глупак, уж луд, ама не съвсем...
- Пено, за двеста лева ще ми пуснеш ли?
Засмяла се Пена, па се огледала - наоколо няма никой - кой ще ги види. Помислила си:
- Що пък не! Двеста лева са си пари... Па и кой ли ще му повярва ако се похвали.
Свършили работата, взела парите и па взела да си копае...
По некое време минава Пешо - бригадирът и я пита:
- Пено, получи ли си аванса? Нямах друг под ръка, а касиерката щеше да затваря... Та ти ги пратих по Гунчо...

Добавен преди 2 години 18 Преглед

В едно ТКЗС старият овчар бай Цанко, който се ползвал с доверието на председателя, бил изпратен да търси нов коч за стадото. След като го докарал - се прибрал у тях, а току-що назначената зоотехничка отишла да види коча. След това казала на председателя:
- Този коч не става!
- Защо?
- Защото е с едно око!
- Тоз коч писар няма да го правя, бай Цанко знае какво да му гледа!

Добавен преди 2 години 11 Преглед

Копае Пена в градината на ТКЗС-то, сам сама. Минава Гунчо, селският глупак, уж луд, ама не съвсем...
- Пено, за двеста лева ще ми дадеш ли?
Засмяла се Пена, па се огледала, наоколо няма никой, няма кой да ги види. Помислила си:
- Що пък не! Двеста лева са си пари, па и кой ще му повярва, ако се похвали! И се съгласила... Свършили работата, взела парите и пак почнала да копае... По някое време минава бригадирът и я попитал:
- Пено, получи ли си аванса? Нямах друг под ръка, а касиерката щеше да затваря, та ти го пратих по Гунчо.

Добавен преди 2 години 29 Преглед

Когато тръгваш на работа помни... На времето в ТКЗС-то най-много товареха магарето, но то така и не стана председател.

Добавен преди 3 години 34 Преглед

В гащите на Мъжа е като ТКЗС! Винаги има място за още една Труженичка!

Добавен преди 3 години 8 Преглед

- "Колкото по-голям прът имаш, толкова повече сливи ще обрулиш!"
Бай Станчо - председател на ТКЗС.

Добавен преди 4 години 26 Преглед

Пуснали един взвод войници, в отпуск. Дошло време да се връщат, но закъснели, старшината излязъл на КПП то да ги чака. Появил се първият.
- Защо закъсняваш войниче?
- Г-н Старшина, на баща ми от ТКЗС то му се падна един кон с каруца, и тръгнахме с него. По пътя той взе че умря, и така закъснях.
- Марш в спалното.
Появил се вторият, обаче и той разказал същата история, и следващия така. Накрая се явил ефрейтора.
- Значи и ти ако кажеш, че идваш с кон ще ви разкатая всичките.
- Не бе старши, на баща ми от ТКЗТ то се падна една Волга, и тръгнахме с нея.
- И кво, развали ли се?
- Не бе старши, върви си колата, но пътя беше пълен с умрели коне.

Добавен преди 4 години 24 Преглед

Стар професор умира. До леглото му стои само съседа, с който са си пили ракията от 40 години.
Професорът си повдига главата, сочи надясно и казва с тих глас:
- Ей на, тази стена в библиотеката са всички мои книги.
След малко пак повдига главата, сочи наляво и казва:
- Ей на, тази стена в библиотеката са книгите на всички мои ученици!
Съседът го пита:
- За какво ми казваш за тези книги, професоре?
- Защото преди 70 години едва навих една асистентка на бригадата в ТКЗС-то да дойде с мен в сеното, ама то беше меко и з*дника и пропадаше в сламата и нищо не стана. Ех, да ѝ бях подложил всички тези книги под з*дника тогава!!!

Добавен преди 4 години 9 Преглед
Вижте още...