Вицове » Сталин

Вицове за Сталин

В тази категория има 82 вица, разпределени в 6 под-страници.

Оценка: 5 от възможни 10 - общо: 7343

Руската пенсионерка Иванова на екскурзия в музея на восъчните фигури три часа се оплаква на Сталин от живота.

Добавен преди 2 седмици 13 Преглед

Баба, 3 часа се оплаквала на Сталин в музея на Мадам Тюсо.

Добавен преди 5 месеца 9 Преглед

- Другарю Сталин, един ясновидец е дошъл да Ви предскаже бъдещето.
- Застреляйте го! Ако можеше да предсказва, нямаше да припари тук!

Добавен преди 5 месеца 14 Преглед

Един руски войник в следвоенна Русия, пиян до козирката, върви по Червения площад и вика:
- Ше му е*а майката на тоя мустакатия пед*раст нещастен.
Веднага се появили двама офицери от КГБ, хванали го и директно - при другаря Сталин.
- Другарю Сталин, този войник викаше "Ще таковам таковата на тоя мустакатия пед*раст" и Ви го водим, да кажете какво да го правим и как да го наказваме.
Сталин погледнал войника, приближил се, и попитал:
- Другарю войник, кого имаше предвид, като викаше това по площада?
Войникът, вече сериозно поизтрезнял при вида на Сталин:
- Ами, Хитлер имах предвид.
Сталин:
- Браво, другарю войник, много добре. А вие, господа офицери, кого имахте предвид, като го арестувахте?

Добавен преди 6 месеца 22 Преглед

Щирлиц. Мюлер:
- Щирлиц, искате ли да ви разкажа един нов виц за Сталин?
- А не е ли опасно? "Дали не казах нещо излишно?" - помисли си веднага Щирлиц...

Добавен преди 9 месеца 4 Преглед

За борба с корупцията Сталин отделяше 4 гробища, а не 200 милиона лева...

Добавен преди 9 месеца 30 Преглед

Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…

Добавен преди 11 месеца 18 Преглед

Путин, измъчван от безсъние и тежки държавни мисли, се разхождал през нощта из кремълските коридори, когато му се явил Сталин.
- Друже, защо си тъй угрижен? - запитал го Йосиф Висарионович.
- Държавата не върви, хората се оплакват, реформите буксуват, какво да правя? - оплакал се руският президент.
- Разстреляй цялото правителство и боядисай стените на Кремъл в синьо! - препоръчал Сталин.
- Защо пък в синьо? - почудил се Владимир Владимирович.
- Ето, знаех си, дискусията ще бъде само по втората точка!

Добавен преди 1 година 12 Преглед

Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

Добавен преди 1 година 22 Преглед

- Другарю Сталин, Христос Воскресе!
- Да, знам, докладваха ми вече...

Добавен преди 1 година 14 Преглед

Лежи старият Онани на смъртен одър. Покрай него цялата фамилия се е изправила и слуша последната му воля:
- Ех, деца! Умря Сталин - умря и сталинизма! Умря Ленин - умря и ленинизма. Умря Маркс - умря и марксизма...
В това време най-малкият внук го прекъснал плачейки:
- Дядо, не умирай, моля те!

Добавен преди 1 година 8 Преглед

Работнически митинг в СССР. На трибуната излизат Сталин и Берия. Сталин на микрофона:
- Страната е в траур – убиха др. Киров.
От залата гласове:
- Кого са убили?
- Убиха др. Киров…
Отново гласове:
- Кого, кого са убили?
Сталин:
- Др. Берия, обяснете, кого са убили.
Берия:
- Когото трябва, него са убили.

Добавен преди 2 години 13 Преглед

Сталин говори, някой в залата киха.
- Кой беше?
Тишина. Сталин:
- Първи ред - да се разстреля. Пак питам - Кой беше?
Пак тишина.
- Втори ред - да се разстреля. Последно питам - КОЙ БЕШЕ???
Дребно човече тихичко простенва:
- Аз бях...
- Наздраве, другарю!

Добавен преди 2 години 15 Преглед

- Виж какви хубави мустаци имам! Като на Сталин са!
- Ех, Наташа... странно момиче си ти...

Добавен преди 2 години 11 Преглед

Дневникът на обикновения руснак:
- Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. "Тоже неплохо", помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. "Крым наш!" - поздравих го аз. "Воистина наш!" - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…

Добавен преди 2 години 21 Преглед
Вижте още...