Вицове за Сталин
В тази категория има 101 вица, разпределени в 7 под-страници.
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
32
При психиатъра:
- И защо на всички казвате, че сте Наполеон, а на мен казвате, че сте Сталин?
- Защото докторе, никога не бих си позволил да ви излъжа!
10
Събира Сталин целия команден състав:
– Другари, това не може да продължава така! Имаме ли руски партизани?
– Имаме!
– Имаме ли белоруски партизани?
– Имаме!
– Имаме ли украински партизани?
– Имаме!
– А защо нямаме еврейски партизани? Вземете мерки и това да се поправи!
Тръгват си генералите и си говорят:
- "Евреите без нищо няма да се съгласят. Трябва да им предложим нещо в замяна."
Договарят се с евреите, че за всеки убит немец ще им дават по 100 рубли... След месец отново идват при евреите и какво да видят - два камиона, пълни с убити немци.
– Ние малко май се поизхвърлихме с парите. Да ви ги платим по 50?
– А, не! За 50 ние ги купуваме от белорусите.
32
Един руски войник в следвоенна Русия, пиян до козирката, върви по Червения площад и вика:
- Ще му е*а майката на тоя мустакатия пед*раст нещастен.
Веднага се появили двама офицери от КГБ, хванали го и директно - при другаря Сталин.
- Другарю Сталин, този войник викаше "Ще таковам таковата на тоя мустакатия пед*раст" и Ви го водим, да кажете какво да го правим и как да го наказваме.
Сталин погледнал войника, приближил се, и попитал:
- Другарю войник, кого имаше предвид, като викаше това по площада?
Войникът, вече сериозно поизтрезнял при вида на Сталин:
- Ами, Хитлер имах предвид.
Сталин:
- Браво, другарю войник, много добре. А вие, господа офицери, кого имахте предвид, като го арестувахте?
41
Руската пенсионерка Иванова на екскурзия в музея на восъчните фигури три часа се оплаква на Сталин от живота.
17
Баба, 3 часа се оплаквала на Сталин в музея на Мадам Тюсо.
10
- Другарю Сталин, един ясновидец е дошъл да Ви предскаже бъдещето.
- Застреляйте го! Ако можеше да предсказва, нямаше да припари тук!
19
Един руски войник в следвоенна Русия, пиян до козирката, върви по Червения площад и вика:
- Ше му е*а майката на тоя мустакатия пед*раст нещастен.
Веднага се появили двама офицери от КГБ, хванали го и директно - при другаря Сталин.
- Другарю Сталин, този войник викаше "Ще таковам таковата на тоя мустакатия пед*раст" и Ви го водим, да кажете какво да го правим и как да го наказваме.
Сталин погледнал войника, приближил се, и попитал:
- Другарю войник, кого имаше предвид, като викаше това по площада?
Войникът, вече сериозно поизтрезнял при вида на Сталин:
- Ами, Хитлер имах предвид.
Сталин:
- Браво, другарю войник, много добре. А вие, господа офицери, кого имахте предвид, като го арестувахте?
31
Щирлиц. Мюлер:
- Щирлиц, искате ли да ви разкажа един нов виц за Сталин?
- А не е ли опасно? "Дали не казах нещо излишно?" - помисли си веднага Щирлиц...
6
За борба с корупцията Сталин отделяше 4 гробища, а не 200 милиона лева...
35
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
22
Путин, измъчван от безсъние и тежки държавни мисли, се разхождал през нощта из кремълските коридори, когато му се явил Сталин.
- Друже, защо си тъй угрижен? - запитал го Йосиф Висарионович.
- Държавата не върви, хората се оплакват, реформите буксуват, какво да правя? - оплакал се руският президент.
- Разстреляй цялото правителство и боядисай стените на Кремъл в синьо! - препоръчал Сталин.
- Защо пък в синьо? - почудил се Владимир Владимирович.
- Ето, знаех си, дискусията ще бъде само по втората точка!
20
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
31
- Другарю Сталин, Христос Воскресе!
- Да, знам, докладваха ми вече...
16
Лежи старият Онани на смъртен одър. Покрай него цялата фамилия се е изправила и слуша последната му воля:
- Ех, деца! Умря Сталин - умря и сталинизма! Умря Ленин - умря и ленинизма. Умря Маркс - умря и марксизма...
В това време най-малкият внук го прекъснал плачейки:
- Дядо, не умирай, моля те!
8