Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение.
На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил:
- Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а?

Добавен преди 6 години 12

Отварям вратата и виждам сбръчкана червенобузеста бабичка, с брадавица на носа, с шарена капела и с рокля на цветя. Държи шарени балони, хили ми се и вика:
- Здрастииии, аз съм Смъртта!
- Е, к' ва смърт си ти, бе?!
- Ми, нелепа, к' ва?

Добавен преди 6 години 11

Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...

Добавен преди 6 години 3

От съдебните зали:
Прокурор:
- Активни ли сте сексуално?
Свидетел:
- Не, само си лежа.

Прокурор:
- Дата на раждане?
Свидетел:
- 18 юли.
Прокурор:
- Коя година?
Свидетел:
- Всяка година.

Адвокат:
- Имала е три деца, нали?
Свидетел:
- Да.
Адвокат:
- Колко от тях момчета?
Свидетел:
- Нито едно.
Адвокат:
- А момичета?
Свидетел:
- Ваша чест, мисля, че ми трябва нов адвокат. Може ли да ми назначите друг?

Адвокат:
- Каква е причината за приключването на първия ви брак?
Свидетел:
- Смърт.
Адвокат:
- Чия смърт?
Свидетел:
- Познайте.

Адвокат:
- Можете ли да опишете заподозрения?
Свидетел:
- Среден на ръст, с брада.
Адвокат:
- Мъж или жена?
Свидетел:
- Освен ако в града няма цирк, ще заложа на мъж.

Прокурор:
- Колко от аутопсиите сте извършвали на умрели хора?
Свидетел:
- Всичките. Живите много се съпротивляват.

Адвокат:
- Всичките ви отговори трябва да са на глас, ясно? В кое училище сте учили?
Свидетел:
- На глас...

Адвокат:
- Спомняте ли си в колко часа започнахте аутопсията?
Свидетел:
- В 20:30 часа.
Адвокат:
- И по това време г-н Дентън е бил умрял?
Свидетел:
- Ако не, то когато приключих, със сигурност вече е бил умрял.

Адвокат:
- Докторе, преди да извършите аутопсията, проверихте ли за пулс?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- Кръвно налягане?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- За дишане?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- Възможно ли е тогава пациентът да е бил още жив, когато сте започнали аутопсията?
Свидетел:
- Не.
Адвокат:
- Откъде сте сигурен, докторе?
Свидетел:
- Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми.
Адвокат:
- Разбирам, но възможно ли е все пак да е бил още жив, въпреки всичко?
Свидетел:
- Да, може да е бил жив и да е практикувал Право...

Прокурор:
- Същия нос ли счупихте, когато бяхте дете.
Свидетел:
- Ами аз имам само един...

Адвокат:
- На колко години е синът ви, който живее с вас?
Свидетел:
- 38 или 35, не помня точно.
Адвокат:
- От колко време живее при вас?
Свидетел:
- От 45 години.
Адвокат:
- Господине, колкото ви е IQ-то?
Свидетел:
- Мисля, че виждам добре.
Адвокат:
- По-малкият син, 20-годишният, на колко години е?
Свидетел:
- На 20, колкото е и IQ-то ви.

Адвокат:
- Бяхте ли там, когато ви снимаха?
Свидетел:
- Вие е*авате ли се с мен?

Адвокат:
- Значи сте заченали на 8 август?
Свидетелка:
- Да.
Адвокат:
- Какво правехте по това време?
Свидетелка:
- С*кс.

Добавен преди 6 години 14

1. Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.
2. Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.
3. Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.
4. Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.
5. За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.
6. Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.
7. Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.
8. Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.
9. Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.
10. Където има брак без любов — там има и любов без брак.
11. Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.
12. Най-празният от нашите дни е ония, в който не сме се смели нито веднъж.
13. Не гребенът реши главата, а времето.
14. Никой не е по-силен от слабостите си.
15. Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.
16. Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.
17. Обичай ближния си, но остави жена му на мира…
18. Покаянието на лицемера е също така лицемерие.
19. Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.
20. Прекалено дългата почивка е ръждясване.

Добавен преди 6 години 7

— ВОДАЧ – някой, който седи зад волана на автомобил и евентуално го управлява.
— ДРУГ ВОДАЧ – копеле, което управлява автомобил и което трябва да бъде изпреварено.
— ШОФЬОР – професионално название за водача или копелето, което трябва да бъде изпреварено.
— АВТОМОБИЛ – возилото на водача, който трябва да бъде изпреварен.
— АВТОМОБИЛ "СОЦ-ПРОИЗВОДСТВО" ИЛИ СОЦАВТОМОБИЛ – возило, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА да бъде изпреварено и освирено с клаксон.
— ГОЛФАР – След последните си проучвания на ШОФЬОРСКАТА МИТОЛОГИЯ авторът на този Речник стигна до извода, че ГОЛФАР е водач на Фолксваген Голф, който отговаря поне на едно от следните условия:
1. Кара нагло, безобразно и не уважава другите участници в движението;
2. Колата му е издокарана по последните тенденции на субкултурната мода /разбирай: естетически неиздържани спойлери, некачествено затъмнени стъкла, дразнещо ревящо гърне на ауспуха и др. подобни/;
3. Озвучава улицата, по която минава, с мазна чалга.
— ГАД/МРЪСНА – друг водач, който Ви изпреварва.
— КУЧИ СИН – водач на соц-автомобил, който Ви ИЗПРЕВАРВА !!!
— КАМИКАДЗЕ – водач, който ползва само двата крайни педала на автомобила/газ и съединител/. По принцип камикадзето изпреварва всеки когото настигне, независимо от разстоянието до насрещно идващите и независимо от широчината на пътя.
— ПЕШЕХОДЦИ – особен тип велики оптимисти, лишени от инстинкт за самосъхранение, които могат да се разделят на пет вида:
1. Беззащитни възрастни, на които "Ей-сега ще им покажа аз, къде са тръгнали да пресичат!"
2. Слънчасали овчи глави, пресичащи пътя на принципа "Кон с капаци"
3. Камикадзета без автомобили
4. Луди или пияни екземпляри
5. Диви /неопитомени/ видове, които са плашливи и май наистина внимават.
— ДЕЦА-ПЕШЕХОДЦИ – пешеходци, които Вие смятате за по-съобразителни от Вас и следователно са длъжни сами да се пазят, а не да товарят Вас с подобно тежко бреме! По дяволите, та те Ви принуждават да ВНИМАВАТЕ докато шофирате!
— ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА – бяла маркировка по платното за движение, за която заблудените западноевропейски туристи си въобразяват, че им дава право на предимство.
— УМЕН ПЕШЕХОДЕЦ - пешеходец, който изобщо не разчита на пешеходни пътеки.
— КРЪСТОВИЩЕ - участък от пътя, на който Вие сте с предимство пред другите водачи.
— СВЕТОФАР - светлинна уредба, която пречи на движението през кръстовището, давайки предимство на други водачи.
— МИГАЧИ - цветна светлинна декорация към екстериора на автомобила. Не бива да се ползва, освен в крайна необходимост, защото изключително сложният принцип на боравене с нея отвлича и нищожната частица от концентрация, ползвана при управлението на автомобила.
— ДЕСЕН МИГАЧ – мигачът, който НЕ СЕ ползва.
— ЛЯВ МИГАЧ – мигачът, който НЕ СЕ ползва при изпреварване.
— ПЪТНА МАРКИРОВКА – бели или жълти означения по пътното платно, с неизвестно предназначение.
— ПРЕКЪСНАТА ОСЕВА ЛИНИЯ – пътна маркировка, при която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се предприеме изпреварване.
— НЕПРЕКЪСНАТА ОСЕВА ЛИНИЯ – пътна маркировка, която НЕ пречи да предприемете изпреварване.
— ЛИПСА НА ВИДИМОСТ – напълно неоснователна причина за отказ от изпреварване.
— СКОРОСТ - пътен стандарт, който трябва да се поддържа на максимално високо ниво.
— НЕКАДЪРНИК - всеки загубеняк, който кара по-бавно от Вас.
— НЕЩАСТНИК - водач пред Вас, който при жълта светлина на светофара ОЩЕ НЕ Е потеглил!
— ПРЕСТРОЯВАНЕ - неограничено право на произволно и несъобразено придвижване от една лента на платното в друга.
— БЛЪСНАТ ПЕШЕХОДЕЦ – несъобразително същество, което Сте блъснали с колата Си, докато сте заобикаляли друга кола, неизвестно ЗАЩО спряла на пешеходна пътека.
— СОБСТВЕН АВТОМОБИЛ – Вашият личен автомобил, който ВИНАГИ и НАВСЯКЪДЕ, с и без нужда трябва да се кара с максимална или близка до максималната скорост.
— ЛЕНТА ЗА НАСРЕЩНО ДВИЖЕНИЕ – част от пътното платно, в която се навлиза:
1. Когато изпреварвате
2. Когато вземате ляв завой по правилото за скоростта.
— КАРУЦАР – Това е :
1. Някой, който кара каруца
2. Водач на МПС, движещ се по пътя под девиза "Сам съм на поляната" или "Скаран съм с правилника".
— СОФИЯНЦИ – Водачи със столично местожителство, които биват три вида:
1. Такива с добри умения, изградени в тежката обстановка на шофиране в столични условия.
2. Мисионери. Тяхната мисия е да покажат на влачещите се пред тях "Провинциални селинджъри"/ това не е авторско, а цитат/ как се кара. От своя страна, те обикновено научават къде дебнат "Провинциалните КАТаджии".
3.Нетипични, чието поведение на пътя след излизане от столицата бързо деградира до нивото на "местните аборигени" /пак цитат/.
— ОСЕВА ЛИНИЯ – пътна маркировка, от чиято ЛЯВА страна трябва да се движите Вие. От ДЯСНАТА страна трябва да се движат другите водачи, които Вие изпреварвате. Насрещно движещите се са ДЛЪЖНИ да се съобразяват с Вас.
— КЛАКСОН – Уредба за звуков сигнал, която се използва в следните случаи:
1. При застигане на соц-автомобил, ако въпросното возило не се е махнало своевременно от пътя Ви.
2. Когато пипкав пешеходец с бастун или патерици НЕ ПРЕСИЧА НА БЕГОМ по пешеходната пътека.
3. Когато:
а) в столицата някой "провинциален селинджър" не се е престроил правилно
б) в друг град столичен шофьор не се е престроил правилно
— ПЪТИЩА
1. Лунапарк за "блъскащи се колички", както ги възприемат някои новоизлюпени водачи с нахакано поведение.
2. Основен източник на приходи за погребалните агенции в мирно време.
— ШОФЬОРСКИ КУРСОВЕ – борси за шофьорски книжки, замаскирани като програми за обучение на водачи на МПС. Резултат от дейността им е пренасищане на пътищата с "каруцари" и "камикадзета".
— ШОФЬОРСКА КНИЖКА – документ за правоспособност с официално название "Свидетелство за правоуправление на МПС". Лошото е, че свидетелите на "Свидетелството" са силно девалвирани. Поради тази причина шофьорските книжки могат да се пуснат за свободна продажба в търговската мрежа.
— ОТНЕМАНЕ НА ПРЕДИМСТВО – дълг на всеки водач към останалите участници в движението.
— ТИР – демон от шофьорската митология, движещ се по пътя със скоростта и маниера на експресен влак.
— РУМЪНСКИ ТИР – камион, чийто водач се счита за привилегирован да спира на пътя където и когато му хрумне.
— ТУРСКИ ТИР – камион, който ЩЕ Ви изпревари, дори ако трябва да мине през Вас.
— КРАЙПЪТНИ ДЪРВЕТА И СТЪЛБОВЕ – ловци на невнимателни или твърде самоуверени шофьори.
— АЛКОХОЛ – високооктаново гориво за водача на автомобила, което носи радост за душата /особено когато последната се устремява към небето/.
— СМЪРТ – абстрактно понятие за нещо, от което водачите на МПС не се страхуват, защото се случва само веднъж в живота.

Добавен преди 6 години 9

Палачът пита осъдения на смърт:
- Какво е последното Ви желание?
- Да изпия бутилка шампанско.
- Добре. От коя година?
- От 2050-та.

Добавен преди 6 години 10

В една друга, по-справедлива и балансирана вселена, кутрето на десния ми крак пребива до смърт крака на масата в хола.

Добавен преди 7 години 10

Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик – Такиро Сузуки от Япония.
​Часът почва и тя казва:
​- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?
​Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
​- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
​- Много добре, Сузуки. А кой е казал: “Държавата е народът и като такъв, никога не може да умре?”
​Сузуки става:
​- Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
​Учителката поглежда другите деца и им казва:
​- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
​Тих глас от последните чинове:
​- Да им го начук*м на японците!
​- Кой каза това? – изкрещява учителката.
​Сузуки вдига ръка:
​- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
​Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
​- Да го дух*ш!
​Учителката, извън кожата си:
​- Стига вече! Кой беше това?
​Сузуки:
​- Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
​Някой друг извиква:
​- Сузуки е ла*но!
​Сузуки веднага отвръща:
​- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
​Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора:
​- Да го еб*! Никога не съм виждал такъв хаос.
​Сузуки е готов:
​- Министърът на финансите Симеон Дянков, за положението в България, 2010 г.

Добавен преди 7 години 18

Един приятел, преди време, след като гледал филм за осъден на смърт чрез инжекция, иронично коментира:
- И защо трябваше да стерилизират мястото на иглата? Да не умре от инфекцията ли?

Добавен преди 7 години 5

– За какво е нужен оргазма?
– За да не се чукаме до смърт...

Добавен преди 7 години 9

Един французин, един арабин, един японец, един македонец и един българин пътували с кораб по морето. Ненадейно изскочила една невероятно хубава русалка. Като носител на хилядолетна еротична култура французинът направил с нея невероятна френска любов. Като носител на хилядолетна религиозна култура, арабинът я пребил до смърт, защото била излязла полугола. Като носител на хилядолетна кулинарна култура, японецът си направил вкусно суши от опашната и част. Разбира се, македонецът не направил с нея нищо, защото македонците, както и русалките са измислени. Интересно, какво направил с русалката българинът...
Е, как какво... като няма самодива... питал нея за Караджата...

Добавен преди 7 години 22

Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...

Добавен преди 7 години 12

- Скъпа, мислиш ли, че след смъртта има по-добър живот?
- Зависи... Бе, ти чия смърт имаш предвид?
И се започна...

Добавен преди 7 години 11

- 45% процента от загиналите от насилствена смърт, са познавали убиеца си.
Извод:
- Колкото по-малко хора познаваш, толкова по-малко желаещи да те убият...

Добавен преди 7 години 14