Вицове » Перничани

Вицове за Перник и перничаните

Пернишки коли - Голф 3, пернишки жени - пребити, пернишка мода - анцуг, пернишки заведения - бой, свещен предмет за перничаните - винкел. Това са част от определенията за хумора и шегите за Перник.
В тази категория има 484 вица, разпределени в 33 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 29161

Пернишки диетолози съветват:
- Най-добрият начин за отслабване е фрактура на долната челюст.

Добавен преди 3 дни 11 Преглед

На един мъж от Перник вече не му ставало мъжкото достойнство. Жена му не го възбуждала. Пил виагра, мазал се с какво ли не. Накрая попаднал на един доктор, който му дал шест хапчета и му казал да пие по едно на месец. Мъжът си казал наум:
- А бе, ще ти чакам аз толкова време, мани тая работа!
Вечерта ги изпил наведнъж, а мъжкото му достойнство му станала чугун. И като почнал - жената, съседката отгоре, съседката отдолу, минал целия вход, после целия блок. А бе, почти цял Перник минал. След три дни отива човекът унил при доктора с обяснението, че само му се прави с*кс и така също не се живее. Докторът се ядосал, защото лекарството било експериментално и нямало инструкции при предозировка. Все пак му казал, че логически, ако прекара ток през гордостта си, може и да прекъсне чугунената си ерекция. Мъжът се прибрал в квартала. Било събота. Отишъл пред входа на блока при своя Голф 2, а всички живущи в блока наизлезли по балконите, за да видят притеснено какво ще стане.
Човекът си свалил гащите, извадил две жици от акумулатора и точно тогава от един етаж се чул истеричен вик:
- Бегайтее, тоя презарежда!

Добавен преди 3 дни 1 Преглед

Перничанин се обажда по обява за кола:
- Ауоо!?
- Да, кажете?
- Бе тука видОх на едно мЕсто, че даваш една сто-дваасе и четворка?
- Мерцедеса?!?
- Да, он!
- Видял сте го в автомобилният сайт предполагам!?
- Е, нема значение къде съм го видЕл, тебе 'шо ти дреме?
- Ами, понеже само там е обявена...
- 'Сичко знам я! Кажи с'а за коуата, шо ѝ е?
- Ами написал съм в описанието: - поддръжката и цялото общо състояние на автомобила, както и консумативите за смяна...
- А нешо пари?
- Цената също е посочена!
- Е, на мене не ми излАза!
- 2000 лв е цената.
- Шшшш, ти за цирко си ги написАл тия две иляди уева, бе! Кажи с'а като 'ората? Не се е*авам!
- Амиии такава е... какво да ви кажа?! Всичко е изрядно и подменено! Частите все пак не са без пари.
- Е, да, бе, разбирам те... давам ти илядо! ТВРЪДО! Кръшиме рАце, фащаш свЕта и си е*аваш макята сос здраве!
- Не ви разбрах?!?
- А да доем и да разбереш по ли е далавера, а???
- Извинявам се, но...
- Илядо бе, илядо! 500 уева ти вадим на джЕб, а другите живи и здрави, живото ке си покаже кога да ги опраЙме!
- Обаждането ви е несериозно!
- Е, 'убаво! Помисли си, оти усешчам, че сакаш да ми я подАриш...

Добавен преди 1 седмица 6 Преглед

B Перник:
- Аре ставай да одиш на работа бе, строител, с таа вар по главата, с таа мистрия у устата и с тоя отвес между краката...

Добавен преди 2 седмици 5 Преглед

Пернишка поговорка:
- Най-лесно се взима кръв от носа...

Добавен преди 3 седмици 17 Преглед

Детство, прекарано в Перник се брои за военна служба...

Добавен преди 1 месец 18 Преглед

Идея за ТВ игра:
- 10 души с казани състезателно варят ракия, после пият литър първак и карат по тъмно Москвич без фарове. Който стигне пръв в Перник печели.

Добавен преди 2 месеца 10 Преглед

Пернишка ситуация! Пука се гумата, шофьорът слиза, вади крик от багажника и започва да сваля колелото.
Любопитен минувач спира до колата.
- Какво става?
- Как какво? Свалям колелото.
Минувачът взема щангата и прасва предното стъкло.
- Пу за мене радиото!

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

Момче от провинцията пристигнало в София, отишло в едно заведение и седнало на бара. На края на вечерта казало на барманката:
- Извиневай, мое ли да ти дам 100 уева и да спим с тебе тая вечер? Никой нема 'а разбере, яз и без това съм от провинцията?
Барманката се замислила и си казала:
- "Защо пък не - стабиуен е и освен това ше ми даде 100 лева. А па и я сам си от провинцията - нико' нема 'а разбере."
И се съгласила.
На другия ден ситуацията се повторила и така 5 дни подред. На последната вечер тя го попитала:
- А бе, така и не разбрах, ти от дека си?
- От Пернишко.
- А! Ами той и баща ми е от Пернишко. От кое село по-точно?
- Епа, от Дивотино.
- Ама той и баща ми е от Дивотино, ти със сигурност го познаваш! - зарадвала се барманката.
- Епа, ка нема'а го познавам - нали он ми даде 500 уева да ти ги донесем.

Добавен преди 2 месеца 10 Преглед

- Какво е пернишки масаж с освобождаване...
- Бой до посиране.

Добавен преди 2 месеца 13 Преглед

Пернишки гей – мъж, който не бие жена си!

Добавен преди 2 месеца 10 Преглед

Пернишка мъдрост:
- Като няма хляб, яжте бой.

Добавен преди 2 месеца 13 Преглед

Надпис над входа на завода на Фолксваген в Германия:
- Благодарим на перничани, че ни държат далече от бизнеса със скрап.

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 3 месеца 13 Преглед

Бъзикат перничанин:
- Кажете "Лю-лин"!
- You-win.

Добавен преди 3 месеца 14 Преглед
Вижте още...