Вицове » Перничани

Вицове за Перник и перничаните

Пернишки коли - Голф 3, пернишки жени - пребити, пернишка мода - анцуг, пернишки заведения - бой, свещен предмет за перничаните - винкел. Това са част от определенията за хумора и шегите за Перник.
В тази категория има 472 вица, разпределени в 32 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 28406

Надпис над входа на завода на Фолксваген в Германия:
- Благодарим на перничани, че ни държат далече от бизнеса със скрап.

Добавен преди 18 часа 3 Преглед

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 дни 8 Преглед

Бъзикат перничанин:
- Кажете "Лю-лин"!
- You-win.

Добавен преди 3 седмици 14 Преглед

Без да изпадам в подробности, бих описал българите като ненормални... но някак неподправено свежи в лудостта си. Те са свободни и не им пука от нищо, нестандартни са, умеят да се забавляват, календарът им е наблъскан с празници (има такива дори на агнето, рибата, а по Коледа почитат прасето). Живеят щастливо, но обожават да се оплакват. Примерно питаш някой "как си", а той омърлушено вика "все една и съща". Всъщност на тоя човек му се е родило дете, купил си е нова кола и е ходил със семейството си на почивка в Солун. Такива са – не искат да си признаят, че им е добре. Веднъж в разговор на маса в град Вълчедръм един от новите ми приятели каза, че било по-добре кан Аспарух да бил завел българите някъде на запад. Всички го подкрепиха, но интересно, че никой от тях не живееше лошо. Тогава не се замислих над тази българска мечта.
Времето се кани да вали. Стоя вкъщи пред старото викторианско писалище. Какво ли щеше да стане, ако великият кан беше завел народа си да речем в земите на днешна Франция. Първо искам да кажа, как аз виждам този владетел. Впрочем той се наричал Исперих – така е записан в Именника на българските ханове. Бил зъл и рядко кръвожаден човек. Обичал само племето си и бил готов на всякакви жестокости, за да го защити.
Естествено, че не изглеждал, както го представят по филмите. Нормално е да подражава на могъщия си баща и като нов лидер да копира някои елементи от визията на предшественика си – бил висок и жилав, главата му била обръсната с гъста конска опашка на темето, имал черни мустаци във формата на подкова, слизащи надолу към брадичката (като на рокер), а над тях тъмни мрачни очи, пълни със свирепа решителност. Любимото му занимание било да убива хора, сиреч да отнема човешки животи с меча си. Това се доказва от постоянното му участие във военни походи – кой владетел обикаля като луд провинциите си и се занимава непрекъснато с битки!? Повечето историци определят смелия Исперих, като завоевател, но той и хората му просто били бегълци – преследвал ги многомилионният Хазарски каганат.
Дунав пресекли около 100000 души на няколко вълни – толкова останали и на другия бряг. Малобройната орда спряла нашествието на неизчислимия враг с много кръв, но най вече с единство. Зловещият кан спасил народа си, но сам загинал в поредното сражение с хазарите. Повечето хора ще го запомнят с разгрома над ромейския император Константин IV Погонат край Онгъла. За мен обаче Исперих е славен водач, защото спрял изтреблението на българите с героичните си победи на север. Да се върнем в началото – какво ли би станало, ако Исперих беше завел хората си примерно във Франция. Там, като отличен политик, щеше да се обедини с местните галски племена, правейки огромна българска държава. Париж би се казвал Перник, Марсилия – Мелник, а Лион – Пазарджик. Следващите канове биха приели християнството, заздравявайки могъществото на страната си. В непрестанните войни с Англия мисля, че българите щяха накрая да победят. Следователно в Щатите, Канада и Австралия днес щеше да се говори на български (с леки галски заемки, но твърдо "р"). Ню Йорк щеше да се казва Стара Загора, Лос Анжелис – Годеч, а Вашингтон – Аспарухово. Имената на творците също ще бъдат различни: Стивън Кинг – Севар Курт; Марк Твен – Мономурт Токту; Елвис Пресли – Елемаг Паган; Уди Алън – Умор Алцек...
Българите не са фенове на робството, така Ту Пак щеше да си е още жив и здрав, берейки боб някъде в Нигерия под името Нгонго. Опра пък би била козарка, а Майкъл Джексън щеше да продава риба на пристанището в Абиджан. Кенеди (демек Каракра) нямаше да бъде убит, защото в момента на изстрела, щеше да се наведе да изчисти петно от шкембе чорба връз панталона си. Любимите ястия на американците нямаше да са хамбургери и бекон, а таратор и супа от животинско черво. Щеше да има Първа световна война, но не и Втора.
Българският Крал Крум IX (династия Мавруд) побеждава Хитлер в битката при Силистра (днешен Страсбург), после реже главата му и прави от нея клозетно гърне. Филмът "Форест Гъмп" ще се казва "Борил Телериг", а наградите "Оскар" – "Мадарски конник".
Всъщност всички тези предположения са невъзможни поради само една причина – ако българите не бяха заели територията на Балканите, там щеше да се настани в пъти по-могъщият Хазарски каганат. Следователно славянското население би било избито, прокудено или асимилирано, а граничните на Византия области никога не биха се превърнали в държави. Светът щеше да е друг. От липсата на прабългарите историята така щеше да се завърти, та днес децата си нямаше да познаваме. Кан Исперих бил суровият водач на българите. Безсърдечният войн от степите намерил спасение за своя народ. Ювиги, кане, дано днешните ти потомци, настоящите българи, осъзнават какво си направил за тях...

Добавен преди 3 седмици 15 Преглед

- Пернишко божество с четири букви?
– „GOLF“.

Добавен преди 4 седмици 12 Преглед

В Перник.
- Това ли е ритуалната зала?
- Да.
- А защо има кръв по пода?
- Ами различни ритуали имаме...

Добавен преди 1 месец 11 Преглед

В Пернишка дискотека:
- Брато, тва частен бой ли е или мое и яз да се намесим...

Добавен преди 1 месец 16 Преглед

Днес, жените в Перник празнуват 8-ми Март на патерица.

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

Катаджия спира перничанин:
- Книжка имаш ли?
- Имам!
- Технически преглед минала ли е колата?
- Да!
- А защо си без колан?
- Ееее, стига бе, брате, кой носи коуан върху анцунг?!

Добавен преди 2 месеца 6 Преглед

В Перник са въвели нови мерни единици:
- полубит;
- бит;
- мегабит.
Пак са за количество, но не на информация, а на бой.

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

Влакът Варна - София. В купето съпрузи и случаен мъж. Съпругата, през целият път се кара с мъжа си, нагрубява го, обижда го и е все недоволна. Съпругът излиза в коридора да пуши. Случайният спътник също излиза и му казва:
- Извинете, аз съм психиатър и срещу 200 лв. ще я взема в клиниката и ще я оправя. Няма да я познаете.
- Аз я водя в Перник, там срещу 20 лв. Ми обещаха да я излекуват с винкел, и казаха, че също няма да я позная...

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

- Къде се изгуби?
- Остави се, бях на Аватар парти в Перник!
- Това пък какво е?
- Ми к'во - ядене, пиене и бой до посиняване.

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

Червената шапчица отишла да бере цветя в гората. По пътя минала през Перник. Сега бере душа...

Добавен преди 2 месеца 13 Преглед

Умиращ перничанин моли жена си да го зарови с голфа:
- Ама как!
- Те така !
- Ама що?!
- Що нема дупка, от коя да не съм излезнал с тоа голф!

Добавен преди 2 месеца 17 Преглед

При тая хронична липса на пари, в Перник свирката и ракията си остават най-доброто разплащателно средство засега.

Добавен преди 2 месеца 5 Преглед
Вижте още...