Вицове » Папата

Вицове за папата

В тази категория има 115 вица, разпределени в 8 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 2697

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 2 месеца 13 Преглед

В ГДБОП, отдел "Компютърни престъпления."
Учител по история се жалва на служител:
- Хакнаха ми профила, умът ми не го побира, как са успели да ми разкрият паролата?!
- И каква Ви беше паролата?
- Годината на канонизацията на Папа Григорий Х.
- Еха... и коя година е това?
- 1234 г. след Христа!

Добавен преди 3 месеца 6 Преглед

Нищо не крещи "вяра в Бог" както бронираните стъкла на Папа мобила.

Добавен преди 7 месеца 16 Преглед

Ако от комина на ТЕЦ-а излезе бял дим... или са избрали нов папа или скоро ще пуснат парното!

Добавен преди 7 месеца 12 Преглед

Един самолет започнал да пада. На борда имало 4 пътника, но само 3 парашута. Първият пътник казал:
- Аз съм Кристиано Роналдо, най-добрият футболист на планетата, имам милиони фенове и не мога да си позволя да умра!
След което взел първия парашут и скочил. Втория пътник - Доналдо Тръмп казал: - Аз съм президент и съм най-умният президент в историята на Америка, хората имат нужда от мен!
При което взел втория парашут и скочил. Третия пътник - Папата, казал на четвъртия пътник - 10 годишен ученик:
- Синко, аз съм стар и не ми остава много да живея, ти имаш дълги години пред теб, затова аз ще се жертвам и ще ти дам последния парашут!
Малкото момче казало:
- Не се притеснявайте, има парашут и за вас, най-умният президент на Америка, ми взе раницата...

Добавен преди 7 месеца 13 Преглед

В една гора имало много зайкини, но само два мъжки заека - баща и син. В един хубав пролетен ден, старият заек викнал синът си и му казал:
- Днес е голям ден сине! Днес ние трябва да уважим всички зайкини в гората. И понеже те са дами - когато ги посрещаш приклякваш и казваш - "Бонжур мадам". А, когато после я изпращаш - "Оревоар, мадам!" Разбра ли сине?
Наредили всички зайки в една редица. Баща и син застанали от двата края и започнали! От страната на бащата се чувало:
- Бонжур мадам!
След време:
- Оревоар скъпа!
А, от страната на сина:
- "Бонжур", "Оревоар", "Бонжур", "Оревоар"... "Бонж, "Орев, "Бонж"... Оооо... Божичкооо... Пардон Папа!

Добавен преди 8 месеца 6 Преглед

Един мъж всеки месец ходел при един и същи фризьор. Фризьорът имал досадния навик да омаловажава всичко, което казвал клиентът му. Един пък клиентът казал, че си е купил нова кола.
- Каква? - попитал фризьорът.
- BMW. — отвърнал клиентът.
- Уф, не биваше да си купувате BMW. - казал фризьорът.
- Много по-добре щеше да е, ако си бяхте взели Ferrari. Много по-шик, по-удобно и по-стабилно.
Следващия месец клиентът съобщил, че си е купил скъпа къща в ново предградие.
- Уф, не бива да се местите там. - изсумтял фризьорът.
— Това е на километри от магазините. И няма прилични кръчми. Разбирате ли, скоро безплатно ще раздават тия къщи.
Следващия път клиентът казал, че заминава на екскурзия в Рим.
- Какво ще правите в Рим? - попитал фризьорът.
- Там няма нищо, само развалини.
- Винаги съм искал да видя папата и ако е възможно, да поговоря с него. - търпеливо пояснил клиентът.
- Невъзможно. - засмял се фризьорът.
- Няма да успеете да се приближите до него. Залагам сто лири, че папата няма да разговаря с вас.
На клиента толкова му омръзнало дрънкането на фризьора, че приел залога. След месец пак дошъл да го подстрижат и фризьорът го попитал, как е прекарал в Рим.
- Не забравяйте за нашия облог. - подигравателно казал той.
- Можете да платите с чек.
- Не, всъщност вие ми дължите сто лири. - възразил клиентът.
- Папата разговаря с мен.
- Какво? - изпелтечил фризьорът.
- Ами една сутрин се мотаех по площад "Свети Петър" с надеждата да зърна папата, когато за своя изненада го видях да се приближава към мен. И за мое удивление спря и ме заговори.
- И какво каза? - смаял се фризьорът.
- Попита ме - "Кой ви е подстригал толкова ужасно?"

Добавен преди 9 месеца 13 Преглед

Топ 7 на най-кратките книги в света:
1. Пътеводител по арабска демокрация.
2. Противозачатъчни средства. Автор Папа Йоан Павел ІІ.
3. Американска история.
4. Всичко, което мъжете знаят за жените.
5. Женски похвали за мъжки достойнства.
6. Антология на Немския хумор.
7. Македонска история.

Добавен преди 10 месеца 21 Преглед

Втората световна война е към края си. Малко немско момченце от хитлер югенд поставя последния си патрон в пушката и се прицелва към малко полско момченце. Изведнъж от небето се чува гласа Господен.
- Стой! Не стреляй! Той ще стане папа едни ден.
- Ами аз? За мен какво?
След кратко мълчане.
- Ми добре, и ти.

Добавен преди 13 месеца 17 Преглед

Случката е отпреди да снабдят папата с папамобил. Дотогава го носеха на специална носилка.
Двама ирландци в Рим влизат в един бар и поръчват:
- Две халби "Гинис!"
- Момчета, тук не продаваме "Гинис!" - отговорил барманът.
- А бе, давай две халби "Гинис" или... - заплашили го лудите ирландци.
- Нямаме "Гинис", бе, хора! Защо не пиете това, което пие папата? - предложил той.
- Какво пие папата? - питат ирландците.
- Папата пие "Кампари".
- Тогава давай две халби "Кампари!"
След 5-6 рунда от по халба "Кампари" ирландците тръгнали да напускат бара и от вратата питат бармана:
- А бе, папата наистина ли пие Кампари?
- Да, да, момчета. Папата пие "Кампари".
- Нищо чудно, че все го носят, кучия му син!

Добавен преди 1 година 5 Преглед

- Разбиха ми паролата на gmail-а.
- Е как така? Каква беше?
- Ами използвах датата, на която папа Григорий IX канонизира св. Доминик де Гусман - хиляда двеста тридесет и четвърта.

Добавен преди 1 година 26 Преглед

Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види, как върви работата. Шефът наредил, че всички служители трябва да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал:
- Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! - и се прегърнал с бай Иван. Шефът на фирмата погледнал учудено, но си замълчал.
Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати... охрана голяма. Най-накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охраната и взел да вика:
- Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? - и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само:
- "Ааааа..", но останалите си мисли запазил за себе си.
Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло:
- Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен.
Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи.
Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво е станало.
- Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща... приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува... добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита "Кой е онзи човек до бай Иван"... е тогава не издържах.

Добавен преди 2 години 28 Преглед

За разлика от ПАПАТА, чистачката на летище София може да казва на 68 езика:
- "Къде стъпваш бе капут, не виждаш ли, че току що измих пода."

Добавен преди 2 години 13 Преглед

Учените изчислили, че след шест дни настъпва великият потоп.
Далай-Лама излиза по телевизията и казва:
- Има време да приемете будизма и да се преродите.
Папата излиза по телевизията и казва:
- Има време да повярвате в Христос и да намерите покой в небесата.
Патриархът излиза по БНТ и казва:
- Братя, имате шест дни, да се научите да живеете под вода...

Добавен преди 2 години 18 Преглед

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 2 години 37 Преглед
Вижте още...