Вицове за Кумчо Вълчо
В тази категория има 137 вица, разпределени в 10 под-страници.
Зайо Байо искал да сваля Кума Лиса и тя се оплакала на Кумчо Вълчо. Той казал на Зайо:
- Говори ѝ за цветя.
Отишъл нашия пич и казал:
- Като си го на зюмбюля, такъв ще ти натръндефиля, че чак листата ти ще окапят!
Нищо и Вълчо му казал:
- Говори ѝ за строителство.
Зайко пак:
- Като си го накирпича, такъв ще ти го бетонирам, че чак керемидите ще паднат!
Ама пак при Кумчо:
- Зайо, говори ѝ за мотори, влюбена е в тях.
Зайо:
- Кума Лисо, като си го на ямахам, такъв ще ти го нахондя, че чак гумите ще фръкнат!
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Кумчо Вълчо:
- Къде си тръгнала, Червена Шапчице? Навярно при баба си?
- Да.
- А в кошницата, навярно, имаш козунак?
- Да.
- И навярно е загърнат в хартия?
- Да.
- Дай ми хартията, много ти се моля!
Кума Лиса, Баба Меца и Кумчо Вълчо ще ги взимат войници. Отишли на военна комисия. Първо влиза Кумчо Вълчо. Показват му един автомат.
- Какво е това?
- Не знам! – отговорил Кумчо Вълчо.
- А това какво е? – показват му една тухла.
- Тухла четворка.
- Правилно. Отиваш в строителни войски.
Влиза Кума Лиса. Показват и един автомат.
- Какво е това?
- Не знам! – отговорила Кума Лиса.
- А това какво е? – показват и една тухла.
- Тухла.
- Правилно. И ти отиваш в строителни войски.
Отвън Баба Меца ги пита:
- Как се уредихте за строителни войски?
- О-о-о, много лесно. Първо ти показват някаква тъпня. Ти казваш че не знаеш какво е. После ти показват една тухла. Казваш че е тухла и си готова за строителните войски.
Влиза Баба Меца. Показват и един автомат.
- Какво е това?
- Не знам! – отговорила Баба Меца.
Военната комисия си замълчала. Баба Меца се огледала:
- Тука трябва да има и една тухла.
- О-о-о-о! Значи така? Чудесно! Отиваш в разузнаването.
Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и ѝ казал:
- Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве.
Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал:
- Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве.
Кумчо Вълчо - и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин.
Зайо ѝ казал:
- Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас.
Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става.
Попитал гаргата:
- Гарго, що тичат тия като луди бе?
- А бе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите...
ЕЛЕГАНТЕН НАМЕК, ЧЕ Е ВРЕМЕ ЗА ДИЕТА:
- Миличка, ако лошият Кумчо Вълчо реши да те захапе по дупето, ще му се разчекне устата...
Зайо Байо отишъл в един бар да се похвали с новата си шапка. Обаче му я взели. Зайо Байо започнал:
— Върнете ми шапката, защото ще стане като миналата година!
Другите животни не му я дават, а Зайо рекъл с по-солен глас:
— Върнете ми шапката, щото ще стане като миналата година!!
Същата реакция. Зайо вече не се сдържал и силно изръмжал:
— ВЪРНЕТЕ МИ ШАПКАТА, ЗАЩОТО ЩЕ СТАНЕ КАТО МИНАЛАТА ГОДИНА!!!
Кумчо Вълчо се попритеснил доста и попитал:
— А бе, Зайо, какво е станало миналата година?
— Ами, не ми я върнахте.
Кумчо Влъчо причакал Червената Шапчица и я завлякъл в храстите...
- Давай!
- Ама Кумчо Вълчо, ти си дърт и грозен!
- Айде давай, ма!
- Ама Кумчо Вълчо, много си голям бе, а я такава мъненка!
- Давай, ще се ядосам, ма!
Червената Шапчица запретнала поличка, смъкнала гащетата и се одупила...
- Ама оооу... я да не съм те довел тука да сереш ма, давай питката, че умрях от глад...
ЕЛЕГАНТЕН НАМЕК, ЧЕ Е ВРЕМЕ ЗА ДИЕТА
- Миличка, да не бъда рязък, но ако лошият Кумчо Вълчо реши да те захапе по дупенцето, ще му се разчекне устата...
В гората. Кумчо Вълчо се върти с новия си мотор в кръг.
Наобиколили са го горските животни. Кумчо Вълчо крещи:
- Кой има такъв мотор! Кой има такъв мотор!
Лъвът се ядосал и казал:
- Аз имам такъв мотор!
- Как се спираааааааааааааааааааааа?
Някой знае ли, на кого са кумове - Кумчо Вълчо и Кума Лиса?!
Кумчо Вълчо причакал Червената Шапчица и я завлякъл в храстите...
- Давай!
- Ама Кумчо Вълчо, ти си дърт и грозен...!
- Давай бързо ма...!
- Ама Кумчо Вълчо, много си голем бе, а аз съм мъненка!
- Давай, че ще се ядосам, ма...!
Червената Шапчица запретнала поличка, смъкнала
гащичките и се одупила...
- Кво правиш ма! Да не съм те довел тука по голяма нужда! Давай питката, че умрех от глад...
Върви си Червената Шапчица в гората и изведнъж от храстите изскача един заек омазан целия с лайна.
- Ах, бедничкото то! Как си се оцапало! - казала Червенета Шапчица и бръзо го избърсала с една салфетка. Изведнъж от храстите се чул гласа на Кумчо Вълчо:
- Еееей! Червената Шапчица! Имаш ли още салфетки?
- Нямам!
- Лошо, я кажи на заека пак да дойде!
Вървяла си Червената шапчица през гората и Кумчо Вълчо я срещнал...
- Червена шапчице, сваляй гащите! А тя се изсмяла:
- Хехе, Вълчо си мисли, че ще му станат!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!?
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано ѝ обяснило.
- Като кажеш „люляк” - то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите ѝ. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ, ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
- Селям алейкум! - Казал Кумчо Вълчо.
- Оххх, слава Богу! - Отдъхнали си трите прасенца.