Вицове за Червената шапчица
В тази категория има 407 вица, разпределени в 28 под-страници.
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
0
Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
0
Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…
1
Червената шапчица, Айзък Азимов
Червената шапчица остави празната си чаша.
- Да, разбира се - каза тя - само че баба ми - Фондацията е задължена да помага на всяка нация, която поиска от нея научна помощ. Поради високия идеализъм на правителството ни и великата морална цел на нашия основател Шарл Селдън ние не сме в състояние да отдаваме предпочитания. Това не може да се промени, Ваше превъзходителство.
Усмивката на Вълкенис се разшири.
- Не обявявам война и вие въобще няма да се свързвате с баба си. Когато войната избухне - не се обяви, шапчице, а избухне, баба ви ще бъде уведомена своевременно от атомните изтрели на анакреонската флота, начело с кръстосвача Вълкенис.
Прихваната от силовото поле, Червената шапчица не можеше да помръдне. И все пак тя спокойно се усмихваше, заобиколена от перленото сияние на ореола си. Вълкенис изкрещя някакво проклятие, насочи атомния бластер към Червената шапчица, която не помръдна, натисна спусъка и го задържа. Бледият непрекъснат лъч удари в защитното силово поле и безобидно бе всмукан и неутрализиран.
Тогава влезе търговеца Малоу и със бързо движение насочи бластера си към Вълкенис. Той се стовари на пода с взривена, изчезнала глава.
0
из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
0
Късно през нощта Червената шапчица се разхождала из гората и хоп - пред нея излязъл Вълкът и я пита:
- Теб не те ли е страх да се разкарваш късно през нощта сама?
- Какво да се страхувам? Пари нямам, а да ме еб*т обичам.
0
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
0
Червената шапчица отивала да навести баба си и като минавала през гората видяла в храстите едни ококорени очи и казала:
- Кой е там?
Излязъл вълкът и избягал. Тя продължила и на следващия храст гледа пак едни ококорени очи и пак подвикнала:
- Кой е там?
Пак излязъл вълкът и избягал. Тя пак продължила и вече почти стигнала пред баба си гледа в храстите пак едни ококорени очи ама чак кървясали и викнала:
- Кой е там излез?!
Излязъл вълкът и и казал:
- Еееей маааму стара не ме оставяте да се изсера на спокойствие!
0
Върви Червената Шапчица през гората и вижда Вълка, мята му се на врата и казва: “Искам да ми направиш нещо мръсно…” Вълка учуден: “Ама как така не разбирам?” “Абе да да ми направиш нещо много лошо… бъди лош с мен…”
“Добре!” - казал Вълка и й счупил крака…
2
Червената шапчица!
Абе, копеле, к`во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня`кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк`во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя. И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к`во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе? А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извр*тен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай вика оня.
И к`во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк`во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица!
1
Върви Червената шапчица в гората, от един храст изкача Кумчо Вълчо, завлича я в шубрака и я на*бава. Лежат си след това на тревата и Вълчо пита:
- Сега, като отидеш при баба ти какво ще й кажеш?
- Ми, ще кажа, че си ме изнасилил 5 пъти!
- Пет пъти! Аз те на*бах само един път!
- А ти да не бързаш за някъде, Вълчо?
7
Седи си вълкът в гората и по едно време гледа - иззад един храст се задава Червената Шапчица. Скача зад храста, а оттам се чуват три изстрела. Излиза вълкът целия в кръв и казва:
- Е к`ъв е тоя късмет, бе?! Тая седмица за трети път попадам на Червена барета.
0
Лети си Батман и изведнъж вижда на една полянка лежи гола Червената шапчица. Кацнал, изчукал я и отлетял.
- Хей Невидимия, кой беше този? - попитала Червената шапчица.
- Не зная. Сигурно някой пед*раст. - отговорил Невидимият.
0
Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и я пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Отивам на рекичката да си мия пичката! - отговаря тя.
- Е-е-е! Вие й еб*хте майката на тая приказка! - извикал Вълкът и избягал.
0
Върви си Червената шапчица през гората и среща Вълка:
- Стой, ще те ям!
- Ама недей така, аз съм млада, неопитна...
- Няма недей, ще те ям!
- А може ли поне да ми изпълниш едно последно желание?
- Не едно, три ще ти изпълня.
- Искам да правим с*кс... Да разбера и аз нещо от тоя живот.
Подхваща я вълкът ,оправя я.
- Казвай второто желание!
- Ами...Като първото.
Пак я подхваща вълкът, озорва се, но я оправя още един път.
- Казвай третото желание!
- Ами... И то като другите.
Вълкът пак я почва, ама вече е много на зор- изпотен,сърцето му бие до пръсване...
В този момент на полянката се показват Бабата и Ловецът. Ловецът вдига пушката, прицелва се и- бум!
- Червената шапчица между очите.
Бабата писва:
- Леле, какво направи, утрепа ми внучката!
- Мамка й на твоята внучка, три вълка ми е уморила само миналата седмица!
0