Бай Пешо бил личен чистач на директора...

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен 46     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 793



« Предишен Следващ »

Още яки вицове

При шефа на цирка идва жена - дребничка, с очила, същинска божа кравичка. Казва:
- Искам да стана при вас дресьор на тигрите!
Шефа се засмива:
- Ами ето ги там тигрите, точно са се разбеснели, ходете да ги успокоите.
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
- ИЗРОДИ! МИРНО!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал чак.
Ошашавеният директор:
- Вие така ли сте правили и на предишната си работа?
- Да.
- А къде е било това?
- Бях класна на седми "Б" в спортното училище...

Добавен преди 4 години 15 Преглед

Морска буря застига презокеански лайнер. Вълните заливат борда отвсякъде, корабът се издига плавно и спуска рязко по огромните вълни, като при всяко спускане носът загребва тонове вода. Пътниците стоят по каютите и треперят от страх. Любопитна пасажерка се добира до капитанската каюта и влиза вътре. Капитанът е вперил поглед напред и едва удържа кораба по курса.
- Капитане, корабите, често ли потъват?
Капитанът през зъби:
- Не, госпожо! Само веднъж!

Добавен преди 4 години 6 Преглед

Всяка сутрин в четири ватманът Иванов седеше уютно сгушен в кабината, гледаше в огледалото тичащата по леда жена, и се чудеше - ще хване ли трамвая, няма ли да го хване...

Добавен преди 4 години 6 Преглед

Служител отива при шефа си.
- Шефе, утре ще чистим основно къщата и жена ми иска да изнеса всичко от тавана, бараката и гаража и да изтъркам всички кухненски шкафове.
- Съжалявам, обаче в момента не ни достига работна ръка. Не мога да те освободя.
- Благодаря, шефе. Знаех си, че мога да разчитам на теб!

Добавен преди 4 години 12 Преглед

Ако са ви пратили по дяволите, но са ви дали и пари - това е командировка...

Добавен преди 4 години 6 Преглед

На стюардесите им е лесно - всички мъже са сортирани по класи...

Добавен преди 4 години 4 Преглед

Понякога ми се струва, че се занимавам с голяма лайнария, но се сещам, че все пак ми плащат... Обаче като се сетя колко ми плащат ми става ясно, че действително се занимавам с голяма лайнария...

Добавен преди 4 години 3 Преглед

- Какво работиш?
- Помагам на хора в неравностойно положение.
- О! В някой дом или?
- Системен администратор съм.

Добавен преди 4 години 4 Преглед

Вратата в офиса се отваря с трясък:
- Добре де, колеги, да му се не види, кой последно беше в тоалетната!?
- Аз!
- А, Вие ли, шефе?! Колко хубаво мирише само!

Добавен преди 4 години 8 Преглед

– Брат, има и по-лошо от това да си на работа!
– Например?
– Например... аз да съм на работа!

Добавен преди 4 години 5 Преглед

- Какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Бензинджия, да се бия с лошите!

Добавен преди 4 години 8 Преглед

Баща ми винаги казва: "Огън се бори само с огън!" Те и затова го уволниха от пожарната.

Добавен преди 4 години 5 Преглед

- Келнер, пианиста изпълнява ли желания?
- Да, разбира се!
- Тогава го помолете да спре да свири!

Добавен преди 4 години 11 Преглед

Общ работник вече не издържа на зверския труд и ниското заплащане... отива при шефа и му вика:
- Шефе, повече не може така, искам заплата от 3000 лв. и почивка в събота и неделя!
- Готово, няма проблеми... ама какво ще кажеш за заплата 5000 лв., личен автомобил и безплатна карта за 10 дневна почивка?
- Шефе, ти се майтапиш?
- Ааааа, ти първи започна!

Добавен преди 4 години 5 Преглед

- Защо така бързо се върна от Лондон.
– Не можах да си намеря работа. Проблем с комуникацията.
– Не знаеш английски?
– Знам. Пакистански не знам.

Добавен преди 4 години 12 Преглед
Вижте още...