Вицове за зимата
В тази категория има 720 вица, разпределени в 48 под-страници.
Зима, голям студ. В трамвая се вози само един млад човек. Качва се и една баба. Видяла младия човек и отишла при него:
- Отстъпете ми място, моля!
- Вие в ред ли сте? Всички места са свободни, седнете където си искате.
- Ама твоето място е топло.
През зимата мъж се заблудил в гората. Върви и крещи:
- Помогнете ми, спасете ме!
Изведнъж чувства как някой го тупа по рамото. Обръща се - мечка.
- Защо не ми даваш да спя?
- Загубих се в гората!
- Е, защо крещиш?
- Ами, да ме чуе някой.
- Е, аз те чух. По-леко ли ти е сега?
В училище:
- Деца, защо щъркелите отлитат за Африка през зимата?
Иванчо:
- Защото и негрите иската да имат деца.
Седят си двама борци в БМВ-то и единият казва на другия:
- Чекай ти кажа една гатанка:
- Бело, студено, през зимата се сипе на парцали.
- Снег
- Не
Борчето мисли ама не може да се сети кое е тва...
- Сети ли се?
- Не. Пак не позна. Ще ти подскажа малко. Започва с 'С' и завършва на 'очка' .
- Ми.. не знам :(
- Снег бе браточка :)
- Дай сега ще питам още една.
- Бело, студено, сипе се на парцали през зимата... започва с 'С' и завършва на 'ах'
Борчето пак мисли ама не може да се сети за отговора...
- Сети ли се?
- Не
- Снег бе браточка нали ти казАХ!
Знаете ли какво биха говорили във Франция за киселото зеле, ако имаха такова? По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
В гората насред зима. Сняг, студ. Между дърветата броди мечка и си блъска от яд главата в стволовете:
- Защо пих толкова кафе, защо?
Мъж отишъл зимата за риба. Направил си дупка в леда, а от там в този момент изскочила една крава с каска, пояс с гранати и къртечница в ръце. Рибарят се изплашил и избягал. Направил си дупка на друго място и от там пак изскочила кравата. Мъжът пак избягал. Направил си трета дупка и от там пак се появила кравата. Рибарят не издържал и я попитал:
- Абе, краво, какво ти ставе бе?!
- Не знам бе, братче! И аз това се чудя!!!
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
Едно мутрафонче осторумно се обръша към друго:
- Абе браточка, е сега ще ти задам гатанка и да видим
дали ще я познаеш!
- Кажи.
- Я ми кажи кое е това, което е бяло, през зимата пада от небето и завършва на ОЧКА?
Другото борче се замислило дълбоко, но все пак отговорът му бил:
- Не знам брато, кАжи кво е тва!
- СнЕг бе братОЧКА ! Ае сега ще ти задам отново да видим дали ще се сетиш!
- Давай!
- Я ми кажи кое е това, което е бяло, през зимата пада от небето и завършва на АХ?!
- Не знам брато!
- СнЕг бе браточка... нали ти казАХ!
По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Из Дневника на Дядо Коледа
1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"
9 декември, понеденик
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма ку*ва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.
19- 23 декември, петък- вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
Как да направим жената щастлива...
/по точкова система/
В света на романтиката има едно общо важащо правило: Направете жената щастлива. Направете нещо, което тя ще хареса и ще наберете точки пред нея. Ако направите нещо неподходящо то губите набраните точки. Няма да получите точки, ако направите нещо, което дамата на сърцето ви очаква. Съжалявам, но това са правилата на играта.
Обикновени задължения:
· Ти оправяш леглото (+1)
· Ти оправяш леглото, но забравяш да сложиш декоративните възглавнички (0)
· Оставяш всичко така и не си помръдваш пръста да оправяш (-1)
· Оставяш тоалетната чиния с вдигнат капак (-5)
· Сменяш тоалетната хартия когато се свърши (0)
· Когато свърши тоалетната хартия ти прибягваш до вестник или друго подръчно средство (-1)
· Ако и вестника свърши отиваш в другата тоалетна (-2)
· Отиваш да купиш дамски превръзки с крилца (+5)
· ...през зимата (+8)
· ... но се връщаш с бира (-5)
· Проверявате съмнителните шумове през нощта (0)
· Проверявате съмнителните шумове през нощта, но няма нищо (0)
· Проверявате съмнителните шумове през нощта, но има нещо (+5)
· Унищожавате това, което създава шума (+10)
· ...ако е любимото и куче (-10)
Когато сте на масова проява / парти :
· Стоите до нея през цялото време (0)
· Стоите при нея малко и след това отивате да си говорите с приятел по чашка (-2)
· ...която се казва Тифани (-4)
· ...а Тифани е танцьорка (-6)
· ...и Тифани има силиконови гърди (-8)
На рожденият и ден:
· Извеждаш я на вечеря (0)
· Извеждаш я на вечеря в заведение, което не е бар/кръчма (+1)
· Но ако е в бар/кръчма където предават мачове на живо (-2)
· Тази вечер има намаление на цените (-3)
· Това е бар/кръчма с мачове на живо, има намаление, боядисали сте си лицето с цветовете на любимия отбор (-10)
Вечер когато излизате без нея:
· Вие излизате с приятел (-5)
· ....който е щастливо женен (-4)
· ....или е самотник (-7)
· Той кара Форд Мустанг (-10)
· ... и на колата има лепенка "Перфектен в леглото" (-15)
Вечерта:
· Завеждате я на кино (+2)
· Завеждате я на филм който тя харесва (+4)
· Завеждате я на филм който ти мразиш (+6)
· Завеждате я на филм който ти обичаш (-2)
· Филма се казва "Убивай наред 9" (-3)
· ... в който се разказва как киборги убийци ядат хората (-9)
· Излъгали сте я, че филма е европейски и се разказва за сирачета (-15)
Вашата фигура е:
· Имате шкембенце (-15)
· Имате шкембенце, но правите упражнения за да го махнете (+10)
· Имате шкембеце, което излиза от джинсите ви, а хавайската ви риза въобще не може да го покрие (-30)
· Казваш й, "Няма значение, и ти имаш също." (-800)
Комуникацията:
Когато тя иска да говорите за даден проблем:
· Вие я слушате, като лицето ви изразява загриженост и разбиране (0)
· Слушате я повече от 30 минути (+5)
· Слушате я повече от 30 минути TV дори без да погледнете към телевизора (+100)
· Заспивате (-20)
Големият въпрос: Тя ви пита, "Дебела ли съм?"
· Колебаете се какво да отговорите (-10)
· Питате, "Къде?" (-35)
· Без отговор (-20)
Жрецът на индианско племе, живеещо в резерват в Америка, трябвало да познае по звездите каква ща е зимата - тежка или лека, и ако трябва, индианците да започнат да събират дърва. Но дошла вечерта, започнал ритуалът и жрецът се понапил. Взирал се в звездите, взирал се и след като нищо не разпознал си помислил:
"Ако им кажа че зимата ще е мека, може да не уцеля и да имам големи проблеми. Нека по-добре да съберат дърва."
Жрецът казал:
- Братя мои, зимата ще е тежка! Трябва да събираме дърва.
Минал месец, жрецът си помислил:
"Дали пък не прекалих? Я да проверя прогнозата в близкия щат!", и отишъл да пита каква ще е зимата.
Метеоролозите му отговорили:
- Зимата ще е много тежка!
- По какво познахте - попитал жреца?
- Ами индианците вече цял месец събират дърва като луди!
Отива мъж да си купува кола на лизинг, но парите му са изчезнали от джоба за щастие вижда, че касиерката му е гадже от гимназията и й обяснява за какво става на въпрос, а тя му казва:
- Защо не направим един с*кс както преди в училище и ще ти дам колата, а после ще платиш?
Той отговаря:
- Ами аз такова имам малък проблем не ми става!
Тогава тя изкарва едно бурканче от което изважда една пчела и го обожда по пениса той се надува и започват но по едно време тя се развиква:
- НЕЕЕЕЕ НЕ ИСКАМ!!!!
и той пита:
- Какво не? Какво не искаш?
а тя:
- Не искам да ми връщаш парите!
Мъжът се прибира удома и казва на жена си цялата история тогава тя учудена зима две пчели от същия буркан и го нажилва едно хубаво и започват да правят с*кс но жена му се развиква подобно на касиерката:
- НЕЕЕЕЕЕ НЕ ИСКАМ!
А той:
- Какво не искаш пък ти?
- НЕ ИСКАМ КОЛА, ИСКАМ КОШЕРИ С ПЧЕЛИИИИИИИИ!!!!!
Полицейска хроника от 15 декември: На територията на лятното кино са открити две блондинки със силни признаци на замръзване. Благодарение на Бърза помощ, двете са спасени. След овладяване на положението, двете пострадали са заявили пред следователя в Пирогов, че са чакали да започне филма "Затворено през зимата".
