Вицове за уикенда
В тази категория има 241 вица, разпределени в 17 под-страници.
Уикенд! - изкрещя мозъкът и отнесе дупето в неизвестна посока...
Уикендът го дават да е 30 градуса. 15 в събота и 15 в неделя.
Извънредно:
- Заради стреса от финала на световното, съдията получава уикенд във Враца с промопакет - посещение на пернишка дискотека!
Родителите се връщат от вилата:
- Здравей, сине! Какво прави през уикенда?
- Писах домашни. През целият уикенд учих.
- И не си поканил тук приятели да пиете и да пушите трева?
- Не, тате! Как можа да си го помислиш?
- И не си канил момиче, за да правите с*кс?
- Съвсем не!
- Сине... ти си тотален мухльо!
- И педал... - добавя майката.
- Този автомобил Ваш ли е?
- Частично е мой.
- Как така?!
- Ами как, по документи е на жена ми, кара го синът ми, понякога за уикенда го взима дъщеря ми, когато трябва да се ремонтира е мой.
Когато майката и бащата на шестгодишния Гошко случайно го чуха в три часа през нощта да си припява в детската стая "Тор-ба-лан е на-е-*ан", решиха, че спокойно могат да го оставят сам през целия уикенд.
Уикенд е... по стар народен обичай е време за поза "арбалет". Мъжете опъват жените си и след това се изстрелват към кръчмата...
Лорд Д. през уикенда заминава на лов и казва на управителя си:
- Джон, следи за нещата тук!
Връща се доволен лорда от лова и пита:
- Джон произшествия?
- Дръжката на лопатата се счупи, сър.
- Голяма работа Джон, но все пак - как стана Джон?
- Докато погребвахме кучето сър.
- Но Джон то бе здраво!
- То скочи в басейна, сър.
- Но Джон, то е лабрадор и може да плува.
- Басейнът бе празен, сър.
- Но Джон скоро го напълнихме?
- Пожарната го източи, сър.
- Но Джон какво е правила пожарната тук?
- Гаси огъня в западното крило, но то изгоря, сър.
- Но Джон как стана това?
- Падна свещта от ковчега на майка Ви, сър.
- Но Джон тя бе здрава!
- Така е сър, но получи инфаркт като завари милейди в обятията на приятеля Ви лорд Прескът.
- Как изкара уикенда?
- Страхотно! Чувствам се като нов човек, чак ми се иска да започна нов живот... в нов град... под ново име...
Днес е сряда! Още три диазепама и уикенд!
Женската богомолка, петък, късно през нощта:
- Дааа, бе!
Оригва се...
- Да се чудя цял уикенд, ще се обади ли този идиот, или не!!!
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
– Евала, Пеци как си браточка, отдавна не съм те виждал... Кажи сега какво ново? Похвали се нещо...?
– Ох, Геле, кво да ти кажа братле, бяхме с жената на една сватба в Сандански тоя уикенд... Мани не е за разправяне! Като се изпонапиха ония ми ти макета, като се захвана едно меле... 4 часа бой, бой, та ме биха... а жената 4 часа я спукаха от е*ане... Ужас не е за разправяне...
– Малии Пеци, вярно, лоша работа... и сега какво?
– Знам ли... тая неделя сме канени на една сватба в Петрич... Жената твърдо вика да ходим, ама аз нещо се чудя...
Петък вечер между приятели:
- Да се съберем, но да не стане като миналия уикенд!
- Че какво е станало?!
- И аз не помня добре, но отидоха 3 литра зехтин само за салати...
На въпроса:
- Какво не харесвате в климата на Норвегия
и пречи ли ви студът?
Случаен минувач отговорил:
- Климатът си е супер, студът не е проблем, малко се ядосах миналата година, че лятото се падна във вторник - по-хубаво е, когато е през уикенда, а не в делничен ден...