Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 7992 вица, разпределени в 533 под-страници.
- Тате, каква е разликата между революция и преврат?
- Революцията възниква от желанието на гладните да ядат, а превратите - от желанието на ситите да ядат още повече.
Адвокатът от щата Мичиган Джон Ричардс е подал иск в съда срещу своите родители. Той обвинява майка си и баща си, че при зачеването и последвалото раждане не е бил предупреден, че животът води до появата на бръчки, отслабване на зрението, опадане на косата, и разбира се до летален изход. Сумата на иска се уточнява.
- Тате, а мама кара кола по-добре от теб!
- Не бих казал.
- Ти самия ми каза, че не можеш на ръчна да минеш и метър, а мама мина 11 километра!
Син адвокат се обръща към баща си адвокат:
- Тате, може да се гордееш с мене. Делото което ти влачиш цели 20 години аз го приключих.
- Простак с простак, аз с това дело те отгледах, мислех и внуци да отгледам, а ти взе, че го приключи.
Звъни се на вратата. Малко момченце отваря и вижда един полицай.
- Татко ти вкъщи ли е?
- Не.
- А майка ти?
- Тя също се скри.
- Тате, а какъв е смисъла на живота?
- Животът има смисъл, освен търсенето на смисъла на живота.
- Дъще, внимавай с този твой колега!
- Но, татко, той е толкова скромен! Нищо лошо не правим, само учим за сесията.
- Знам, знам, и ние с майка ти навремето само учехме, в резултат на което ти се роди баш за държавния изпит!...
Млад габровец започнал работа и след месец носи вкъщи първата си заплата - 500лв. След месец носи вече 499, а след още един 498. Тогава баща му го извикал на сериозен разговор:
- Хайде, признай си, що за мръсница е тази, за която харчиш пари?
- Бабо, ти сама ли дойде?
- Сама, внуче, сама.
- А тате казва, че дяволите са те довели.
Син пита баща си:
- Тате, къде е фенера?
- А за какво ти е?
- Ще ходя на среща в парка и вече е тъмно.
- Сине, аз на срещи в парка ходех без фенер.
- Ами виж (сочи с пръст към майката), какво си избрал в тъмното.
- Иванчо, защо вчера не беше на училище?
- Водих кравата на бик.
- Е не можеше ли баща ти?
- Можеше, но по-добре е на бик.
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванадесет деца. Когато станала на шейсет, мъжът и починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало:
- Тате, какво е онова дето лети там горе?
- Ами птица.
- Как се пише това?
- Ето как. - чертае му в пръстта.
- П-т-и-ц-а.
- А онова там какво е?
- Делтаплан.
- Как се пише?
- Ами… Д-е- … - вглежда се в небето.
- Знаеш ли, и това е птица!
Автобиография на...
(подадена при кандидатстване за работа)
Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.
От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на... (задраскано)... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).
През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.
През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.
Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.
Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.
Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много.
С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по нейно време много слушахме Том Жонс.
С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме.
Подпис.
Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод.
На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши...
Стигнали до Иванчо. Той започнал:
- Татко като вземе заплата, я изпива цялата...
Учителката го прекъснала:
- Но Иванчо, в това изречение няма плод.
А Иванчо продължил:
- Ананас ни се еб*ва майката.